Големина на текста:
1.Болнично
легло.Видове.Значение на
леглото за болния.Изисквания
към леглото.
По време на пребиваване на
болния в стационара, по-голяма
част от времето и цялото време
за тежко болните е престоят му
на легло. Това изисква леглата
да бъдат удобни,равни,меки за
болния и лесни за обслужване
от страна на мед.персонал.
Изискванията към леглото са:
-то трябва да е
разположено ,така
че да има достъп от
3 страни към него
-да не е много ниско,
за да не е изложено
на въздушни
течения
-да е разположено
така че да се
наблюдава
-да е изработено от
такава материя и
материали, които
позволяват
дезинфекция и
почистване.
Най-удобното легло за
болнична обстановка е т.нар.
функционално легло, което се
състои от 3 чупещи се части.
По-старите модели се
придвижват с ръчка, а по-
новите с дистанционно.
-леглото трябва да е
дълго 2м и широко
90см и не по-ниско
от 60см
Към леглото има оборудване:
дюшек(3части или цял,гъвкав),
възглавница(2вида:едната по-
твърда, другата по-мека),
одеяла(памучни,олекотени),
бельо(долен чаршаф с размери:
дължина 225см, и ширина
160см, с цел дюшека да е добре
обхванат, плик със същите
размери; две калъфки). При
тежко болни се използват
напречни чаршафи и напречна
мушама.
Видове легла според
подреждането са:
- закрито болнично легло (на
което няма пациент)
- открито
- ортопедично
- хирургично
- детско
-легло Фаулер положение
(горната част на тялото е
високо),
-тренделенбур (краката са
нависоко)
2.Хигиенни грижи за болния.
Видове хигиенни грижи.
Личната хигиена на болния е важен
дял от общата хигиена, която се
занимава със запазване и укрепване
на човешкото здраве,чрез прилагане
на мероприятия, отнасящи се пряко
до самия него през целия му живот.
Личната хигиена е много важна, тъй
като чрез нея се поддържа чистотата
на тялото и дрехите на болния. Тя
обхваща първо кожата, устата, ануса,
пижамата, халата, постелното бельо.
Хигиенните грижи за кожата: тя
участва много активно в
имуногенезата. Кожата предпазва
тялото механично от
микроорганизми, химични и физични
увреждания. Тя е основен орган на
терморегулацията, свързва организма
с околната среда посредством
изобилните си нервни рецептори и
голямата повърхност. Отделя
секрети: пот, мазнини, пикочни
продуктитя е отделителен орган.
Болният организъм понижава
грижата към кожата и м.с. трябва да
полага хигиенни грижи. Видове
грижи за кожата: ежедневни
сутрешен и вечерен тоалет.
Хигиенни грижи за отделните части
на тялото като: частична баня,
грижи за гениталиите и кожните
гънки, грижи за ануса, за косата на
болния, а при тежко болни се
прилага т.нар. тоалет против
декубитус.
В медицината се смята, че
декубитуса е срам за м.с. Когато не
се извършва такъв тоалет се повяват
3 степени на декубитус:
зачервяване, разраняване на
кожата, некротизиране. Има и 4
степендълбока некроза.
Профилактика на декубитуса е
самия тоалет против него. Той се
прави на здрава кожа.
Към седмичните грижи се отнася
измиването на косата,
обезпаразитяването се налага, когато
има паразити. Те биват: дрешна
въшка, главова въшка, срамна въшка.
При наличие на паразити се налага
обезпаразитяването на дрехи,
изпиране с инсектициден сапун,
поставяне на дрехите в парна камера
с висока темп., течни прахообразни
в-ва. За главовите въшки се използва
Купрол, който се нанася на
окосмените части на тялото и
главата. При срамните въшки
обработването е като при главовите.
3. Наблюдение и грижи за
двигателната активност и
физическото удобство на
болния.
Болният заема различни
положения в леглото:
-активнопозволява
самостоятелно
движение, автономно
извършване на
хигиенните грижи и
храненето
-пасивноне може да
се движи поради
заболяването.
Пасивното може да бъде
принудителното се заема, за да
се облекчи състоянието по време
на престоя в леглото.
Принудителното бива следните
видове:
-лежащо
принудителнобива
гръбно(перитонит),
коремно(силна болка в
коремната кухина),
странично(при
заболяване на гръдния
кош, когато болният
сам облекчава
положението си),
колянно-
лакътно(главата е на
възглавницата, болният
е на колената си
болки не само в
коремната кухина, а и
при проблем с правото
черво),
опистотонус(болният е
извит на дъга, главата е
на възглавницата и е
опънат на
петите(тетанус,гърч),
лежащо-
гинекологично
-седящо принудително
нар. се ортостатично(когато
болният не може да диша, той
заема това положение, за да
облекчи дишането, може да е
седнал на леглото с опънати
ръце(кардиална или белодробна
астма))
стоящо принудително
налага се когато при
лягане или сядане има
болки при седалището,
гръбначния стълб и
само изправеното тяло
облекчава болката.
За да може да се грижи правилно
м.с. трябва да подготви
подходящо легло. Когато лицата,
които са в активно състояние се
използва открито болнично легло,
а за останалите положения се
използват Фаулер легло,
Тренделенбург.
инвалидни колички, бастуни,
патерици, проходилки. Използват се
още специални приспособления за
завивките, когато се отнася за
ортопедично болни лицапоставени
на екстензия, трапец(повдигач) .
4.Наблюдение и грижи за
състоянието на болния, функциите
на отделните органи и системи.
По време на престоя в болнично
заведение м.с. наблюдава:
физическото и психическото
състояние, отделните органи и
системи.
За дихат. с-манабл. дишането,
честотата на дишане, тип дишане,
наличие на патологични отклонение в
дишането(от типа на био,осмао),
наличие на кашлица и нейния
вид(суха,влажна), отделяне на храчки
(мирис,вид,количество)
Храносмилат. с-манабл. се някои
от симптомите гадене, без апетит,
тежест в стомашната област,
повръщане(вид на повърнатите
материи, мирис, количество),
дефекация(вид на фекалии-
запек,разстройство,цвят,
мирис,количество), наличие на
метеоризъм(подуване), състоянието
на червата.
Отделит. с-мапромяна в
уринирането, самото уриниране и
промяната в нея(количество,
бистрота, цвят,мирис),
относителното тегло на урината и
количеството урина, отделена за
определено време.
С тези системи трябва да се набл.
още и психическото състояние на
болния, което говори за цялостното
му състояние. Това състояние се
дължи на физическото здраве. При
промяна на физическото здраве се
променя психическото състояние в
следните насоки: възбуда или
депресия.
Възбудените нарушения са:
еуфория(болният е весел без
причина, непрекъснато се смее,
понякога преминава от смях в плач),
психическа възбуда(разл.степен на
неспокойствие, мята се в леглото,
охка, плаче, въздишанеобходими
са много усилия от страна на м.с., за
да го успокои), вълнуване(болният е
неадекватен,говори несвързано, често
почти халюцинира),
карфология(безцелни движения на
ръцете)
Депресивни нарушения: лека
потиснатост(начална фаза на апатия
и депресия),
сънливост(сомнолентностболният
е унесен и се установява контакт с
него при дразнене, побутване, изв.на
манипулации, отговорите му са
кратки и адекватни), сопур(болният е
дълбоко унесен, необходими са
За физическото удобство на
пациентите в болничната среда се
използват различни видове
помощни средства: носилки,
много силни дразнения, за да се влезе
в контакт с него и контакта е много
кратък), кома(пълна загуба на
съзнание, чувствителност и волева
двигателност)
5. Наблюдение израза на
лицето.
Изразът на лицето е различен
при заболяванията, затова м.с.
може да набл. Следните видове
изрази:
- фациес фебрилис (facies
febrilis)зачервено лице, очите
са блестящи, сухи устни,
ускорено дишане(при висока
темп)
- фациес хектика (facies
hektika)големи блестящи
очи, бледи бузи, като най-
изпъкналата им част има рязко
увеличени зачервявания от 2те
страни(при туберкулоза)
- фациес диспнойка (facies
dispnoica) лицето е бледо,
изпотено,
посиняло(цианотично), видът е
изплашен(при белодробни
заболявания, когато не достига
кислород)
- фациес абдуминалис(facies
abdоminalis)лице с изопнати
очи, големи кръгове около
очите(при гноен перитонит,
холера)
- фациес невроза (facies
neurosis)среща се при лица,
които са неспокойни , в някакво
възбудено състояние се
променя цвета на кожата на
лицето(от бледо до червено)
- фациес сардоникус(facies
sardonicus)горната част на
лицето плаче, а долната се смее,
нарича се ощегорчив смях” –
при тетанус
- фациес рубеоза (facies
rubeosa) - Лицето в зачервено,
сухо при хипергликемия,
влажно при хипогликемия.
Лицето е грубо При хроничен
алкохолизъм то е зачервено, с
венектазии (разширяване на
кръвоносни съдове), торбички
под очитепри захарен диабет
- фациес ларватус (facies
larvatus) - То е пълно
противоположност на нервното.
Поради ограничената
подвижност на лицевите
мускули лицето на болния е
застинало като маска. Не
реагира или почти не реагира на
външни дразненияпри
паркинсонова болест,
енцефалитнар. се още
масковидно лице. При
заболявания на щит.жлеза,
когато се увеличава нейната
функцияБазедова болест
(лицето е силно тревожно,
очите са силно изпъкнали и са
блестящи). Когато нейната
функция е намалена
Микседем (лицето е
кортикалната част на надбъбреците
лицето е под формата на кръг,
прилича на лунаИценко-Къшин.
Наред с промяната в лицето се набл.
и промяна в кожата на лицето или
тялотоима обриви, които биват
първоалергични, изпотявания,
отоци(бъбречен произход, сърдечни,
възпалителен х-р)
6.Лечебно хранене. Същност,
принципи и системи за лечебно
хранене.
Жизнената дейност на човешкия
организъм е свързана с непрекъснат
разход на енергия. За да се балансира
този разход е необходимо постоянен
приход на градивен и енергетичен
материал. Този приток се
осъществява чрез вкарване на
хранит.в-ва в организма,
посредством храненето. Така
организъм се снабдява с белтъчини,
мазнини, въглехидрати, минерални
соли, витамини. Чрез храната
човешкия организъм осъществява
постоянна връзка със заобикалящата
го среда и получава своите
необходими за клетките и тъкани в-
ва.
Диететиката е наука за храненето на
болния и здравия човек.
Диетично храненепроизлиза от
думатадиета”, на старогр. Означава
начин на живот. Тук се вкл.
хранителните режими на здравия и
болния.
Хранителен режимсистемната и
методична организация на храненето
при здрави и болни с профилактична
и лечебна цел. Обхваща броя на
храненията през денонощието,
количеството на храната при всяко
хранене, температура и начин на
хранене.
Лечебно храненеспециален
хранителен режим, предназначен за
болни с конкретно заболяване.
Диеталечебно хранене за болни с
определен вид заболяване, което има
проверени лечебни и профилактични
свойства.
Принципи на лечебното хранене:
1.осигуряване на
диференцирано лечебно
хранене, съгласно
индивидуален план, за
да се постигне
комплексно лечение на
всеки болен
2.чрез диетично хранене
да се осигурят
физиологичните
потребности на болния
организъм
3.режимът на диетичното
хранене да бъде
динамичен, променящ се
като зависи от
да задоволяват вкусовете и
изискванията на болните
постъпили на лечение
Диетите, които се използват в
България са 15:
1 – 1А и 1Бдиети, които се
използват при забол. на стомаха
(гастрит,язва)
2 и 3 – при чревни забол.
4 и 5 – при чернодробни забол.
6 – при камъни в бъбреците
7 – при нефрит
8 – при затлъстяване
9 – при диабет
10 – при сърдечно-съдови забол
10Астадий на компенсация
11 – при туберкулоза, при
инфекциозно болни
12 – при повишена възбудимост на
нервната система
13 – при остри инфекциозни
заболявания
14 – при камъни в бъбреците и
пикочния мехур
15 – обща диетапри всички
онези болни, които не изискват
специална храна.
При храненето се използват още
специални храни, които се дават в
определени моменти от
заболяването като например:
млечна диета в следоперативен
период, бяла диета при
изследвания, разтоварителни дни,
когато се дават плодови и
зеленчукови храни; хранене на
кърмачетаестествено,
смесено(кърма и дохранване) и
изкуствено (изкуствени храни-
квасено мляко 5%захар, 1/2 квасено
мляко, различни изкуствени храни
като хуманна, бебе 1, бебе 2…)
В детската възраст се използват
още пюрета за захранване
картофи, моркови; брашнени
каши; попара; супи. Като
диетични храни децата се налагат
когато има т.нар.
диспепсия(разстройство), прави се
водна пауза и специални диети
захранването е бавно и постепенно
оризова вода, оризова пихтия,
супа на Моро от моркови, каша от
печена ябълка, диетична попара.
Системите за хранене биват:
индивидуални и групови.
Индивидуалните се използват
като се назначава вид диета
съобразно възрастта и вида на
заболяването.
Груповитепри диета 15 като при
този вид система се налагат
няколко начина на хранене. Един
от които е използването на т.нар.
ресторантьорска системаспуска
се още вечерта и рано сутринта е в
отделението(лист с възможно
меню). Така болните имат право
на избор и получават това, което
са си избрали.
8. Температура. Температурни
състояния. Грижи за болен с
треска.
Измерването на температурата се
нарича термометрия(termometria).
Измерването и регистрирането на
температурата е два пъти дневно
задължително за всички болни:
-сутрин м/у 06ч и 08ч
-след обяд ,/у 16ч и 18ч
Телесната температура се мери с
медицински термометри.
Условия н, на които трябва да
отговаря термометърът за
правилното измерване на
температурата:
-да бъде здрав
-да е дезинфекциран
-да е сух
-да не е с прекъснат
живачен стълб
-да се стръсква лесно
-да бъде чувствителен
Местата, на които се измерва
телесната температура:
-аксиларна ямка
-ингвинална гънка
-устна кухина
-ректум
Нормалната телесна темп е от 36 –
36,5 градуса. Сутрин и вечер
стойностите са различни, но не с
повече от 0.5 амплитуда. По-ниска е
температурата сутринта, а по-висока
привечер.
Понижението на температуратапод
36 градуса се среща изключително
рядко и се нарича
хипотермия((hypothermia). Набл. се
при големи кръвозагуби,
интоксикации, натравяния, холера,
крайна степен на сърдечна
недостатъчност.
В клиничната практика по-често
сесреща повишена телесна
температуранад 37 градуса и се
нарича хипертермия(hyperthermia).
Високата температура представлява
основа за т.нар. трескаво състояние,
което още се нарича фебрилно.
Основни правила при измерване на
температурата:
-положение на болния
спокойно.седящо или
лежащо
-кожасуха и незачервена
в кожните гънки
-термометърплътно
прилепнал към кожата, не
използван най-малко
10мин преди това
-при измерване на
температурата в телесните
кухини да се използват
индивидуални термометри
Трескавото състояние е постоянен
спътник на инфекциозни
заболявания, но в някои случаи може
да се дължи на всмукване на отпадни
белтъчни продукти в човешкия

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Болнично легло. Видове. Значение на леглото за болния. Изисквания към леглото

По време на пребиваване на болния в стационара, по-голяма част от времето и цялото време за тежко болните е престоят му на легло. Това изисква леглата да бъдат удобни, равни, меки за болния и лесни за обслужване от страна на медицинския персонал...
Изпратен от:
yidka_
на 2018-06-07
Добавен в:
Пищови
по Сестрински грижи
Статистика:
97 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Пищови по Сестрински грижи от Враца за Студенти в Медицински колеж от факултет мед.сестри специалност Медицинска сестра бакалавър несваляни с 11 - 20 страници Други
 
 

Болнично легло. Видове. Значение на леглото за болния. Изисквания към леглото

Материал № 1321860, от 07 юни 2018
Свален: 97 пъти
Прегледан: 176 пъти
Предмет: Сестрински грижи
Тип: Пищов
Брой страници: 15
Брой думи: 6,206
Брой символи: 37,267

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Болнично легло. Видове. Значение на леглото за  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала