Големина на текста:
1.НАУЧЕН СТАТУТ НА ТЕОРИЯТА НА
ВЪЗПИТАНИЕТО
Теорията на възпитанието най-общо може да бъде определена като
самостоятелно научно направление, което е резултат от развитието на педагогическото
познание и практика. Обект на науката е явлението възпитание, а предмет са всички
процеси и техните закономерности, които протичат в процеса на възпитание.
Осн.понятия в теорията на възпитание са социализация, енкултуризация и развитие.
Към тях можем да прибавим понятието възпитание в широк и конкретно педагогически
смисъл. Паралелни понятия са образование и обучение, а производни- възпитателен
идеал, възпитателна цел, възпитателно явление, процес, дейност, отношение,
взаимодействие, система, принцип, метод, форма, фактор, възпитаност.
Социализация (от латински – обществено). Тя е продължителен процес, който
включва не само усвояването, но и създаването на социален опит и културни ценности.
Процесът на социализация в резултат на активното взаимодействие между отделния
човешки индивид и обкръжаващата го заобикаляща среда се развива социалната
природа на човека, той се очовечава и става пълноценен член на обществото.
Енкултурация се разглежда в по-тесен смисъл и визира възприятието на
културните традиции на обществото. Не рядко термините се разглеждат като
идентични, но по-често терминът енкултурация се използва в по-горна възраст, когато
по-характерни за човешката личност са самообразованието и самовъзпитанието.
Човешкото развитие е термин, който включва не само биологичното
израстване, но и всички психични и социални измерения. Развитието на човека е също в
резултат от взаимодействието с околната среда, но то е понятие с по-широк обхват,
защото предполага всички човешки характеристики.
Възпитание е дългосрочен процес ма активно взаимодействие между
педагогическите субекти, свързано с овладяване на общоприетите морални и правни
норми на поведение и неутрализиране на негативните влияния.
Образование е термин, който отразява резултата и степента на овладяване на
определена система от знания, умения и навици на основата на които се изгражда
съответен светоглед.
Обучението е процес на взаимодействие между учител и ученик с цел
овладяване на необходимо количество знания, конкретен аспект от науката.
2.ВЪЗПИТАТЕЛЕН ПРОЦЕС
Основна характеристика на възпитателния процес е неговата целенасоченост. Той не не
се случва от само себе си и не се реализира произволно. Напротив, следва определена
логика, преминава през определени етапи, подчинява се на закономерности, води до
противоречия и стига до постигане на някакъв резултат. Много често ВП протича като
единство м/у възпитание и превъзпитание, тъй като се налага преодоляване на слабости
на личността или частично коригиране на нейното поведение. Превъзпитанието
предполага продължителни усилия за отстраняване на неправилни възгледи и
убеждения, на отрицателни черти и качества и заместването им с обществено значими
ценности.
Могат да се посочат няколко основни етапи на възпитателния процес:
-детето се запознава с общоприетите норми на поведение;
-у детето започва да се формира отношение към тези правила;
-детето осъзнава необходимостта от тяхното спазване;
-формиране на възгледи и убеждения. Личността вече заема определена позиция и
проявява воля, когато отстоява позицията си;
-всички придобити навици се оформят като линия на поведение, която се спазва във
всички ситуации и при различни обстоятелства;
-личността узрее до степен, когато осъзнае нуждата от себеосъвършенстване.
Индивидът е способен да се контролира, не може да се твърди, че изброените етапи се
случват разделени един от друг. Това е продължителен процес, чиито фази са
относително разделени.
Възпитанието може да се разглежда в два аспекта не само като процес, но и като
резултат от процеса. В този смисъл не можем да кажем, че проследяваме резултата след
всяка завършена фаза. По скоро следим за допуснати грешки, които налагат
корекционно-възпитателна дейност. В съдържанието на възпитанието са включени 5
основни компонента-интелектуално, нравствено, трудово, естетическо и физическо
възпитание. Към тях са развитието за развитието на педагогическата наука се добавят
икономическо, правно, екологично и здравно(полово) възпитание.
Възпитателния процес се случва в социална среда в която живее индивида. В
противен случай би било неестествено. Личността е не само продукт на соц.среда, но и
творец, защото участва активно в нейното развитие. Една от основните характеристики
на възпитателния процес е, че той се случва докато се преодоляват различни видове
противоречия. На първо място е противоречието индивид-социална среда. В голямата
си част ВП предполага възприемане на вече установени обществени норми, с които е
възможно индивида да не е съгласен. Следващото противоречие е между самите
възпитателни субекти, например между двамата родители,най-вече между родителя и
учителя, семейството и медиите. За постигане на успешни резултати това противоречие
трябва да се преодолее и да е налице единомислие между всички възпитателни субекти.
Следващото противоречие е свързано с дуализма. Това се случва когато детето знае кое
е правило, но му е трудно да го изпълни. Много често се наблюдава контраст м/у
амбиции и реални възможности, м/у разум и чувства, м/у образование и възпитание.
Много често противоречията отпадат с напредването на възрастта, но е възможно да се
задълбочат. Тогава детето се нуждае от по-сериозно педагогическо въздействие, за да
преодолее вътрешните конфликти и да постигне оптималното си развитие.
Възпитанието има комплексен характер и затова възпитанието и формирането на
личността трябва да вървят паралелно.В юношеска възраст се наблюдава неравномерно
развитие на детето и тогава са възможни повече противоречия. Естествен процес е да
бъдат преодолени на време. Постигането на оптимални резултати зависи от доброто
познаване на процеса на възпитание, реализирането на възпитателните принципи,
умелото прилагане на възпитателните методи и поддържане на непрекъсната
взаимовръзка между теория и практика.
3.ВЪЗПИТАТЕЛЕН ПРИНЦИП
Възпитание в и чрез групата-този принцип означава педагогът да използва
уникалната атмосфера на колективния живот, на общественото мнение, на формалните
и неформалните взаимодействия между членовете на групата. Те имат желание да се
покажат, търсят емоционална подкрепа от връстниците си , жадуват за тяхната оценка,
която не винаги е адекватна. Груповият живот е атрактивен, когато детето е част от него,
а не е аутсайдер. Липсата на принадлежност към група може да доведе до отчуждаване
от връсниците дори до депресивни състояния. Педагогът може да използва групата във
възпитателния процес по различни начини, но трябва да е убеден в поставената цел.
Групата може да се използва за контрол върху спазването на определени правила, за
въздействие върху поведението на ученици, създаващи проблеми, за включване на дете
с ниско самочувствие в група, за изпълнение на определени задачи, за стимулиране на
екипната работа, за да се установят модели на подражание.
Принцип за индивидуален подход към всяко дете-всяко възпитателно въздействие се
пречупва през индивидуалните нагласи на личността, следователно едно и също
възпитателно влияние има различен резултат при различните хора. Индивидуален
подход изисква работа в по-малки групи, за това приложението му в съвременните
условия не винаги е възможно. Въпреки това, професионалния педагог винаги може да
намери подход за индивидуално общуване с детето, с което му гарантира постигането
на по-добри резултати в процеса на възпитание.
Принцип за уважение и взискателност към личността на ученика -става дума не
само да заявим уважение към човека насреща, а да го уважаваме за добре свършена от

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теория на възпитанието

Теорията на възпитанието най-общо може да бъде определена като самостоятелно научно направление, което е резултат от развитието на педагогическото познание и практика. Обект на науката е явлението възпитание...
Изпратен от:
Плами Йорданова
на 2018-05-25
Добавен в:
Лекции
по Теория на възпитанието и дидактика
Статистика:
10 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Детето, възпитанието и училището


Детето, училището и възпитанието като термини си имат индивидуално значение, но в конкретен период от човешкия живот значението им е силно свързано, защото тази верига, която образуват (дете-възпитание-училище) е наниз от събития...
 

Възпитателен процес – същност, етапи, цели


Същност – може да се дефинира като целенасочен, организиран процес на въздействие, при който се променя цялостно личността – т. е. последователният ред на формиране на обединението. Различава се от социализацията по своята целенасоченост...
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
107
1
4 мин
04.07.2013
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
354
2
1 мин
09.07.2012
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Теория на възпитанието

Материал № 1320268, от 25 май 2018
Свален: 10 пъти
Прегледан: 15 пъти
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Лекция
Брой страници: 13
Брой думи: 3,878
Брой символи: 24,307

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теория на възпитанието"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения