Големина на текста:
1
НБУ, МАГИСТЪРСКИ ФАКУЛТЕТ, ДЕПАРТАМЕНТ
„ПРАВО“
LAWN215 Развитие на българския
конституционализъм
ЗАДАНИЕ
Най-трудния проблем на българската конституционна практика.
Възложил:
Веселин Методиев, проф. д-р Е.Михайлова Красимира
Барова
Факултетен № F86884
Конституцията на Република България от 12 юли 1991 включително в съдебната
власт,като държавна власт,три различни органа:съдилища,прокуратурата и
следствието(чл.177-133).Тази „триада” предопредели наличието както на общи
изисквания за съдебната власт като „цяло”,включващо трите и съставни
части(чл.117,122,129,130,130а,1131,32 и 133),така и на специфичните изисквания за
всяка от нейните три отделни части:за съдилищата (чл.118,119,120,121,123,124,125):
за прокуратурата(126 и 127) и за следствието(чл. 128),които начертават характерни
функции,структура,състав и определят конституционния им облик.
Конституционни разпоредби за съдебната власт са неравномерно разпределени
между съдилищата.В това тяхно „вътрешно разпределение” проличава надмощното
присъствие,което Конституцията отделя на съдилищата в сравнение с прокуратурата
и следствието.Основният закон е намерил най-голям дял от конституционната
материя,която се отнася до съдебна власт,в съдилищата,по-малък – в
прокуратурата,и най-малък – в следствието.Съдилищата участват в решаващата част
на осъществяването на съдебната власт-правосъдието ,в което с осъществява
защитата на правата и законни интереси на гражданите,юридическите лица и
държавата(чл.117,ал.1 Конституцията).Интервенцията на други органи на съдебната
власт е обширно по-ограничена по обсег.Участието на на съдилищата е и най-
ускорено по правна сила участие в осъществяването на правосъдието ,защото
решава незначително и държавновластническите правни спорове за защита на
правата и законните интереси на гражданите ,юридическите лица и държавата.
Практиката на Конституционния съд по възходите и паденията на преценката при
заемане на публична длъжност вмества решенията по постъпили искания за
изясняване на изискванията за гражданство, уседналост, професионални и нравствени
атррибути като условия за допускане на лицата до участие в държавното управление.
Тези конституционно установени критерии за избираемост са тълкувани от съда по
повод на определени длъжности. Решенията на съда по посочените изисквания ще
бъдат разгледани последователно съобразно конкретния критерий за избираемост.
В практиката си Конституционният съд привиливигировано се говори за „празнини
в законодателството”.Тази концеепция да констаатира съществуването на празноти в
действащото законодателство,за липсата на правна уредба за дадения случай - напр.
относно възможността да се иска изменение на конституционен съдия, защото той е
взел намесата в приемането на атакувания пред Конституционния съд закон в
качеството му на народен представител (определение № 1/95 по к.д. № 9/95); липса на
законова наименование на понятието „равностойно парично обезщетение” (решение №
6/06 по к.д. № 5/06) и др. При тази липса на уредба може да се реализира в резултат на
осъществяването на неговата основна функция – упражняването на контрол за
конституционност на законите. Във взаимност, че решенията на Конституционния съд,
с които се установява противоконституционност на закон имат отменително действие
ex nunc, обявяването на даден закон за противоконституционен може да предизвика до
законодателна празнина (решение № 15/96 по к.д. № 14/96; решение 22/95 по к.д. №
3
25/95). Бих искала да посоча, че в практиката на Конституционният съд е въпроса за
празнините в законодателството и този термин, за да означа просто факта на липса на
правна уредба на даден въпрос. При това липсата на уредба се въприема във
възможното си най-широко съдържание – пропуск в регламентацията, липса на правила
по въпрос, който Конституцията изисква да се уреди със закон, обявяване на даден
закон за противоконституционен. .
Конституционният съд е орган на държавна власт, чиято основна функция е да
упражнява контрол за конституционност на законите. Съгласно чл.1 от Закона за
Конституционния съд (ЗКС) той набавя върховенството на Конституцията. Тази
разпоредба е характерен за правния статус на Конституционния съд и в резултат за
неговите правомощия. Действително правната уредба на тази институция в България
следва до голяма степен модела, който се разпространява в Европа под влияние на
Х.Келзен. Конституционният съд е орган на власт, част от системата на държавните
органи - неговата властническа компетентност е вследствие директно от разпоредбата
на чл.149 от Конституцията, която нарежда правомощията му. По-конкретно той е
равнопоставен на върховните органи на трите власти без в същото време да се вмесва в
тяхната дейност. Като орган на власт Конституционният съд има своя специфична
функция – да упражнява контрол за конституционност на законите. Следователно има
пряко отношение към законодателната дейност, но не е законодател. Според чл.62, ал.1
от Конституцията законодателната власт в Република България се осъществява от
Народното събрание. Парламентът с други думи е единствения законодател.
Конституционния съд пък е предопределен да упражнява контрол за съответствието на
законите с Конституцията. В теорията някои автори за да избегнат правилото на чл.62,
ал.1 от Конституцията, според която Народното събрание е единствен законодателен
орган, възприемат компромисната позиция, че дейността на Конституционния съд не е
законодателна, но е нормоподобна. Очевидно и те не са склонни да видят в контрола за
конституционност „законодателство с обратен знак” и следователно по отношение на
него понятието „законодател” няма същия смисъл какъвто то има когато говорим за
компетентността на Народното събрание.
Конституционният съд на Република България има едно правомощия, което рядко се
среща в нормативната уредба относно конституционното правосъдие. Той дава
задължителни тълкувания на Конституцията
В практиката си Конституционният съд има няколко случая, в които е взел изрично
отношение по въпроса, дали в Конституцията има празнини или не. Така например в
определение № 2/95 по к.д. № 5/96 г. той констатира, че в Конституцията няма
разпоредба, която да урежда осъществяването на местното самоуправление след
касиране на изборите за местни органи на власт, като този проблем не е уреден и в
действащото законодателство. По така поставения за тълкуване въпрос
Конституционният съд посочва, че съществува непълнота в законодателството. В друг
случай пък той пак стига до извода, че в законодателството има празнина по въпроса за
защитата на правата на магистратите и контрола върху решенията на Висшия съдебен
съвет (определение № 2/94 по к.д. №1/94 г.). В трети случай Конституционният съд

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 юни 2019 в 21:48 в момента не учи на 69 години от София
03 юни 2019 в 09:00 ученик на 20 години от София - 101 СОУ "Бачо Киро", випуск 2018
11 май 2019 в 14:25 потребител
01 май 2019 в 19:33 студент на 47 години от Бургас - Бургаски университет "Проф. Асен Златаров", факулетет - Факултет по обществени науки, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2015
23 апр 2019 в 13:18 потребител на 20 години
20 апр 2019 в 19:02 ученичка на 25 години от София - 001 АЕГ, випуск 2012
27 авг 2018 в 14:05 студент на 30 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2022
23 май 2018 в 10:39 студент на 21 години от София - Нов български университет, факулетет - Юридически, специалност - Право, випуск 2022
23 май 2018 в 07:56 потребител
 
Подобни материали
 

Основните права на гражданите като институт на конституционното право. Правна уредба. Принципи


Гарантирането на правата на човека и основните свободи е един определящ критерии за изграждането на всяка цивилизована и демократична държава, което произтича от нормите на съвременното международно право...
 

Юридическа характеристика на конституцията

27 май 2010
·
40
·
5
·
1,445
·
83

Юридическа характеристика на Конституцията. Конституцията, освен че е юридически акт, е и акт с подчертана политическа характеристика. Конституцията притежава специфични юридически белези, които я разграничават от останалите правни актове...
 

Проблем в практиката на Конституциония съд

Материал № 1319973, от 22 май 2018
Свален: 11 пъти
Прегледан: 13 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 4
Брой думи: 961
Брой символи: 6,214

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Проблем в практиката на Конституциония съд"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения