Големина на текста:
предмет - уредбата на нормотворческата и преди всичко — на законодателната дейност в държавата.
метод – властнически/императивен
източници – Конституцията, законите, актовете на държавния глава, подзаконовите актове, правилникът за
организацията и дейността на парламента, актовете, чрез които се упражнява контролът за конституционност,
съдебните решения, обичаите, конституционните конвенции (съглашения), юриспруденцията, международни договори
държава - форма на политическа организация на обществото, притежаваща абсолютна власт; правно организирана
общност, което значи, че има установен ред, на който всички са подчинени; ред и мир
територия - отграничена част от земната повърхност, на която трайно се е заселил и живее народът на държавата и
която е негова жизнена основа (земна повърхност, въздушно пространство, земни недра)
народ - „съюзът от хора“, обединени в правната и политическата общност, свързани със съпринадлежност, почиваща
на следните фактори: раса, произход, религия, култура, език и т.н.; пряката юридическа обвързаност с държавата,
проявяваща се в института на гражданството: народът на една държава — това е общността от хора, имащи
гражданство на тази държава, което е нещо различно от населението, което живее на територията на държавата.
власт – най - важния елемент; обединява в едно цяло различни индивидуални и колективни съществувания:
семейства, народности, професионални и други съюзи, дружества, публичноправни тела и др., но без да ги разрушава,
без да им отнема свободата да съществуват и да се развиват поотделно и общо; сила, която има за обект човешката
воля, т.е. въздейства върху поведението на попадащите в нейния кръг лица; първична, правнопринудителна, върховна,
единна власт, легална, легитимна
суверенитет - върховен, независим, упражняващ висша държавна власт, неделим и неотчуждаем; вътрешен
(конституционноправен) и външен (международноправен); неотчуждаемо юридическо качество на независима
държава, символизиращо нейната политическо-правна самостоятелност,
държавни символи - идентифицират държавата, да изразяват нейното единство и цялост; герб, печат, знаме, химн,
столица
непосредствената/пряката демокрация - решенията се вземат от т.нар. активно гражданство — гражданите, имащи
активно избирателно право
парламентарната демокрация - парламентът има решаващо въздействие върху образуването и дейността на
правителството
президентската демокрация - държавният президент има власт за вземане на политически решения
монархията - форма на държавата, в която държавният глава е заел своята длъжност по пътя на наследяване
абсолютната монархия - цялата държавна власт е съсредоточена в едни и същи ръце; „Държавата — това съм аз“.
няма конституция
конституционната монархия властта на монарха е ограничена и балансирана на основата на ясни принципи,
записани в конституцията като инструмент за контролирано управление
парламентарната монархия - монархът не е „решаващ орган“. Народът чрез своите представители в парламента и
чрез подкрепяното от него правителство взема политическите решения
републиката - res publica“, т.е. дела в общ интерес; държавна форма представлява отказ и разграничаване от
монархията; държавният глава не е монарх, а президент заел поста си по демократичен път
парламентарна република – парламентът взима решения
президентска република – президентът взима решения
единна/унитарна държава –всички държавни дейности изхождат от една „централа“ — това е принципът на
унитаризма. Всички държавни органи са пряко подчинени на „държавната централа“ и се подчиняват на нейните
нареждания и указания, административно-териториално деление— общини, области и не притежават собствена
първична власт.
съюзна/федерална държава - държавните функции са разположени на две равнища: едното е съюзната/федералната
държава, другото е „полу-държавите“ — провинции, щати, кантони, ландове и др. Основно правило - общата схема в
Конституцията трябва да обхваща организацията и правния ред на съюзната държава и на полу - държавите по такъв
начин, че да е налице взаимно обвързване на задачи, дейности и компетенции в ясна общодържавна хомогенност.
функции на конституцията – подреждащата, интегриращата; организиращата; функция по ограничаване на властта
— реализира се в разделението на властите като принцип на конституцията; функция по осигуряване и закрила на
правата на човека и гражданина; легитимиращо действие
видове конституции - писани и неписани; твърди и гъвкави; гласувани и дарени; републикански и монархични;
унитарни и федерални; оригинерни и дериватни
1
разделение на властите - доктрина, трите функции на държавното управление – законодателна, изпълнителна и
съдебна трябва да бъдат разделени и изпълнявани от различни органи, определени от конституцията; взаимно се
контролират
правова държава - упражняване на държавна власт на основата на конституция за постигане на свобода,
справедливост и правна сигурност; повелява като властта бъде подчинена на правото
социалната държава - разбиране за демокрацията, включващо социална справедливост и сигурност; мандат за
активна социална, стопанска и културна политика от страна на държавата с цел: да доближи обществено-
икономическата действителност до социалната справедливост, така че пазарното стопанство да може да бъде
възприемано и да оправдава името си като „социално“; да не допуска привилегии и др.
Търновска констит. 1879 – наследствена конст. монархия, безплатно образование, свобода на печата
Констит. 1947 - димитровска, преход от капитализъм към социализъм; президиум на народното събрание; 2 съдебни
инстанции; ВАС – няма, силна прокуратура; народна демокрация; единство на властта; демократичен централизъм
Констит. 1971 – приета с национален референдум; идеологизация, че БКП е ръководна сила; държавен съвет
Констит. 1991 – парламентарно управление; изменяна 5 пъти, заради приемането ни в ЕС
частна собственост – неприкосновена, наследяема, ограничения - принудително отчуждаване за държавни и
общински нужди, т.е. от частна — в публична
публична собственост - когато носителят й има държавновластни правомощия (империум); от него идва нареждането
как да се регулират отношенията; стопанисва и се управлява в интерес на гражданите и обществото
земята - чл. 21 и 22 от КРБ; за национално богатство и поради това се ползва с особена закрила; две качества според
нейното предназначение: като средство за производство — обработваема земя, и като обект на инвестиции
свободната стопанска инициатива - основа на икономиката на съвременната българска държава; тази свобода няма
абсолютен характер и не изключва принципите на държавно регулиране и държавен контрол на стопанската дейност;
инвестициите и стопанската дейност се закрилят от закона
политическата система - обществената система за упражняването на държавната власт
политическа партия - доброволно сдружение на български граждани с избирателни права, създадено да съдейства
при формирането и изразяването на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични
начини; осъществява правото на сдружаване като основно право на гражданите; членове могат да бъдат само
физически лица, ЗПП уточнява — само български граждани; нестопанска цел — политическа цел; стоят между
държавата и обществото. Произходът им е в обществото (в частното право), а целта им е държавата (публичното
право).
-функции - съдействат за организирането и структурирането на съществуващите политически виждания и ги
въвеждат в политическия процес, т.е. превръщат се в необходимост за демокрацията; съдействат за образуването на
политическата воля у народа и се стремят да я превърнат в държавна воля.
-създаване - учредяването на политическа партия е доброволно по инициатива на най - малко 50 български граждани
с избирателни права; те образуват инициативен комитет, който подписва учредителна декларация за основните
принципи и цели на бъдещата партия. Учредителната декларация се публикува в национален ежедневник и с това се
открива подписка за набиране на членове-учредители. Създава се на учредително събрание, което се провежда до 3
месеца след учредителната декларация; събранието е законно при участието на най-малко 500 български граждани,
подписали учредителната декларация. Приема устав и избира ръководни и контролни органи на партията, не се
допуска повтаряне на името или абревиатурата на друга партия, както и прибавянето към тях на думи, букви, цифри,
числа или други знаци.
Следва охранително производство пред Софийският градски съд. Започва с молба на ръководните органи на партията
тя да бъде вписана в регистъра на политическите партии, който се поддържа в Софийския градски съд. В едномесечен
срок съдът разглежда молбата в открито заседание с призоваване на молителя и участието на прокурор по реда на
Гражданския процесуален кодекс; произнася се с решение в 14 - дневен срок. Решението или отказът за регистрация
подлежат на обжалване или протестиране във ВКС в 7-дневен срок. В 14-дневен срок ВКС се произнася с решение,
което е окончателно. В 7-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за регистрация политическата партия
се вписва в регистъра към СГС, заедно с редица посочени от закона обстоятелства относно партията. От този момент
политическата партия придобива качеството на юридическо лице. Съдебното решение се публикува в „Държавен
вестник“. ПП могат да създават местни структури; не допуска членуване в политическа партия на лица, заемащи
длъжности като военнослужещи, държавните служители в МВР и др.
-прекратяване - доброволно и санкционно. Доброволно - чрез решение за сливане или вливане в друга партия,
решение за разделяне на две или повече партии. Санкционното прекратяване се осъществява симетрично на
регистрирането на партията също като охранително съдебно производство пред Софийския градски съд.
2
Производството започва по иск на прокурора. Условия: когато партията с дейността си нарушава системно
изискванията на закона; когато дейността й противоречи на КРБ; когато повече от 5 години от последната й
регистрация партията не е участвала в избори. Обжалва се в 7-дневен срок пред ВКС, който се произнася в 14-дневен
срок; неговото решение е окончателно. Влязлото в сила съдебно решение за прекратяването на партията се вписва в
регистъра за политическите партии и се публикува в „Държавен вестник“. При санкционното прекратяване
имуществото на политическата партия преминава в полза на държавата.
-финансиране - собствени приходи и от държавна субсидия. Собствени: членски внос, собствени недвижими имоти,
дарения и завещания, лихви по парични депозити и др. Даренията в полза на политически партии, те по принцип са
позволени, освен анонимните. Държавната субсидия – ежегодно, сумата се разпределя пропорционално на получените
действителни гласове от всяка партия/коалиция, получава 4 части, платими на тримесечие. ПП имат право и да наемат
при ниска наемна цена помещения.
-публичен отчет - финансов отчет за предходната година. Ако партията е получила или разходвала имущество над
50000 лв., преди представянето му в Сметната палата финансовият отчет подлежи на независим финансов одит и
заверка. Към отчета се прилага декларация със списък на даренията и авторите им. Отчетът и декларацията се
публикуват в служебен бюлетин на Сметната палата и в Интернет страницата й. Отчетите на партиите, получаващи
държавна субсидия, се изпращат на Националната агенция за приходите. При престъпление Сметната палата изпраща
доклада си до Софийската градска прокуратура.
пряка демокрация – народът гласува с да и не; референдум – допитване до народа, плебесцит – народът гласува за
или против назрял конфликт
национален референдум - инициатива: най-малко 1/4 от всички народни представители; Министерският съвет и
президентът на Републиката. НС взима решение, а президентът определя датата (датата не може да е по - рано от 2
месеца и по-късно от 3 месеца след обнародване на решението в „Държавен вестник“; едномесечния срок
президентът утвърждава образците на книжата за референдума). Организационно-техническата подготовка -
Министерския съвет и от областните и общинските администрации във взаимодействие с избирателните комисии.
Разноските се покриват от националния бюджет. Централна комисия за произвеждане на национален референдум
(ЦКПНР) и възлага нейните функции да се изпълняват от действащата към момента Централна избирателна комисия
за произвеждане на избори за народни представители. Действащите към момента общински избирателни комисии
също са натоварени с функции по провеждането на референдума по места; тези комисии назначават секционните
комисии, отчитат резултатите от гласуването в общината и ги предават в ЦКПНР. Бюлетините са бели; съдържат
въпроса, на който трябва да се отговори, и са два вида — с „да“ и с „не“, пликове. ЦКПНР обобщава данните от цялата
страна и обявява резултатите от гласуването. При произвеждането на национален референдум не се предвижда
гласуване в чужбина. Приема се, ако „за“ са повече от половината. Оспорват се в 7-дневен срок пред ВАС; той се
произнася с окончателно решение също в 7-дневен срок. Резултатът от националния референдум се оформя като
решение на Народното събрание и се обнародва в „Държавен вестник“. Ако „не“ са повече, национален референдум
по същия въпрос може да се произведе най-рано след 3г.
местен референдум - в община, район, кметство или населено място само по въпроси от местно значение, които са от
компетентността на органите на местното самоуправление. Инициатива: В община такова право имат: най - малко 1/4
от гласоподавателите, най - малко 1/4 от всички общински съветници, кметът на общината и областният управител; в
район — най-малко 1/4 от гласоподавателите, кметът на района и кметът на общината; в кметство или населено място
— най-малко 1/4 от гласоподавателите в границите на кметството или населеното място, кметът на кметството, кметът
на общината и най-малко 1/4 от общинските съветници. Искането за произвеждане на местен референдум се отправя
до председателя на общинския съвет, който е длъжен да насрочи заседание за разглеждането му в 1м. срок.
Общинският съвет приема решение, датата на гласуването, точният въпрос, на който се отговаря с „да“ или „не“,
редът на разяснителната кампания. Референдумът се превръща в задължителен, когато искането е направено от повече
от половината гласоподаватели — тогава общинският съвет не може да откаже произвеждането му. Организационно -
техническата подготовка се извършва от кмета. Разходите се поемат от общинския бюджет. Организацията,
произвеждането на референдума и отчитането на резултатите от него се извършват от избирателни комисии —
общински и секционни; общинските назначават секционните комисии. Бюлетините за гласуване са бели; те са два
вида и съдържат „да“ или „не“, името на общината, района, кметството или населеното място и въпроса за отговаряне.
Броенето на бюлетините и отчитането им прави секционната комисия. Общинската комисия обобщава данните,
определя резултата от гласуването и го обявява. Редовно произведен, ако в него са гласували повече от половината от
правоимащите гласоподаватели. Оспорване пред съответния окръжен съд, който се произнася окончателно. Ако
повече са „да“ - решение на общинския съвет, придружен с набелязване на мерки за неговото изпълнение.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 юни 2021 в 15:04 в момента не учи на 47 години
 
Подобни материали
 

Юридическа характеристика на конституцията

27 май 2010
·
49
·
5
·
1,445
·
90

Юридическа характеристика на Конституцията. Конституцията, освен че е юридически акт, е и акт с подчертана политическа характеристика. Конституцията притежава специфични юридически белези, които я разграничават от останалите правни актове...
 

Конституционно право. Конституционен съд

14 авг 2011
·
92
·
11
·
2,848
·
136

Държавна власт. Принципът на разделение на властите. Конституционосъобразност и конституционен съд...
 

Конституционно право

Материал № 1318180, от 08 май 2018
Свален: 4 пъти
Прегледан: 11 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Пищов
Брой страници: 6
Брой думи: 3,677
Брой символи: 24,054

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституционно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала