УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
СПЕЦИАЛНОСТ ”Библиотекознание и библиография”
УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА: История и теория на
културата
РЕФЕРАТ
Календарните празници и обичаи в
България
Изготвил: Преподавател:
Силвия Колева Проф. Александър
Федотов
ББ, Ікурс,
редовно обучение
Ф№ 5193
София
2013
Календарните празници и обичаи са свързани с отделните
празници от календара и със стопанската дейност на българина
като земеделец и скотовъд. В тази система от обичаи и обреди
доминира не редуването на астрономическите периоди, а
цикличността на селскостопанската дейност.
Народните обичаи и обреди, свързани със селскостопанския труд,
се групират според сезоните на земеделската работа, които най-
общо се вместват в астрономическите сезони. В същото време
границите между годишните сезони се определят не толкова от
църковните или гражданските календарни дати, колкото в сроковете
на селскостопанската работа, установени в представите и обредите
на народа. Оттук произтича и подвижността на тези граници, т. е. те
обхващат един по-голям период от време.
Както повечето древни народи, и славяните разделяли годината
според движението на слънцето и луната. Идвайки на Балканския
полуостров, те запазват първоначално двойното деление на
годината - от Димитровден до Гергьовден е зимата и от Гергьовден
до Димитровден е лятото.
Старите календарни празници на българите показват слаба връзка с
църковния календар ,чрез магически действия и думи цели предпазване от
болести и нещастия. Празниците на нашия народ са били устроени главно в
зависимост от стопанския календар на земеделското и скотовъдното
население.
Християнската църква се е опитала да се пребори с тези езически обичаи и
обреди, но виждайки, че е безсилна пред тях, поставя на тези празници свои
светци покровители, светци патрони и така усложнява народната
обредност.
Днес българските народни календарни обичаи и обреди са
загубили значението си като цялост, но отделни празници, тясно
свързани с народния бит и култура, с трудовата дейност на
българина, продължават да се честват, като в тях се влага ново
съвременно осмисляне -Бабинден се празнува като Ден на
родилната помощ, Трифон Зарезан -Ден на лозаря, Гергьовден -Ден
на овчаря и т. н.
Календарните празници и обичаи се делят условно на четири
основни цикъла: зимни, пролетни,летни и есенни.
Зимната календарна обредност обхваща обичаи и обреди, които се
извършват през зимния цикъл на годината (декември-февруари). Според
едни етнографи този цикъл започва с Игнажден , според други с
Андреевден , а според трети с деня на св. Варвара . Най-големият народен
празник от този цикъл в миналото е бил Бъдни вечер, наричан още Божич,
Коледа, Кадена вечер, Суха Коледа. Обичаите и обредите, магическите
действия и думи, вярванията и гаданията на Бъдни вечер могат да се
групират така: бъднивечерска трапеза и вечеря бъднивечерски огън и
коледуване.
По традиция на бъднивечерската трапеза трябва да бъдат представени
всички ястия, за да ги има и през следващата година. Те се поставят върху
слама. В стаята се внася и един лемеж, палешник, а някъде и цяло рало. На
трапезата трябва непременно да има грозде, тиква, диня, царевица, жито,
ръж, круши, сливи, мляко и млечни продукти, сарми или пълнени чушки,
баница, вино и ракия.Домакинята приготвя обреден хляб, наричан
боговица, вечерник, коледник, който е изпъстрен със символи - орач с рало
и волове, кошара, пълна с овце, и т. н. След нареждането на трапезата най-
старият от къщата я прекадява , а също така домашните животни в обора.
Стопанинът разчупва боговицата и дава на всички членове на семейството.
След вечерята се правят различни гадания: за любов и женитба - ладуване,
надпяване на пръстените, за времето и плодородието.
В бъднивечерският огън се поставя дебело дърво или пън, наричано
бъдник, бъдняк (Средна и Западна България), коладник (Котленско),
прикладник (Кюстендилско). Този пън трябва да гори през цялата нощ,
защото неговото угасване означавало нещастие за цялото семейство. От
неизгорялата част на бъдника се правят клинчета за ралото, а по искрите
при горенето се гадае за плодовитостта на добитъка: повече искри -повече
агънца.
Третият важен момент от коледните празници е коледуването. Коледуват
деца и възрастни -коледарчета и коледари, но винаги само мъже.
Коледуването е мъжки обичай. Малките коледарчета ходят през деня по
къщите, като носят коледарки -тояги и торбички, и казват”Коледа, бабо,
Коледа”. Даряват ги с орехи, сланина и кървавица, а също така и със
специално приготвени кравайчета и по някоя паричка.
Възрастните коледари са организирани на групи по десетина човека, като
всяка група има водач, наричан станеник, четник, кудабашия, мармарин.
Този, който е определен да събира получените дарове, се нарича трохобер
или магаре, а носачите на блажни подаръци -мачки, котки.
Станеникът се избира преди Коледа. Той трябва да е опитен и да знае
всички благословии, които понякога надминават 80 на брой. Облечени
празнично, научили коледарските благословии, коледарите обикалят
всичките къщи в селото и пеят песни за всички членове на семейството:
стари и млади, земеделци или животновъди, моми и ергени и т. н. В песните
се хвали домакинът на къщата, пожелава се плодородие в полето и приплод
