Големина на текста:
1- Обществено и стопанско развитие в Османската империя и
българските земи през 18-19 век
Осемнадесетият век се оказал, общо взето, мирен период в отношенията на Османската империя с европейските
държави. Това позволило няколко десетилетия да се осъществяват активни икономически, предимно търговски
връзки между балканските земи и европейските държави. Те способствали за по-тясно стопанско
взаимопроникване между Балканите и Европа и за включване на балканските земи в сферата на създаващия се
европейски капиталистически пазар.
В същност войните, които европейските държави водели с Портата през 18 век, все повече придобивали характер
на търговски войни и в мирните договори редовно се включвали клаузи, които осигурявали важни стопански и по-
специално търговски изгоди за победителите.
Разширила се консулската мрежа на западните държави в балканските владения на империята. Разработени били
митнически тарифи с оглед на вноса и износа на европейските страни. Създадени били всички правни
предпоставки за разширяването на търговията между Османската империя и европейските капиталистически
държави. И наистина търговските връзки между европейските страни и Балканите се разширили.
Търговските договори от 18 век осигурявали благоприятни възможности за дейност и на балканските търговци и
на европейските страни. Те обезпечавали ниски мита за внасяните от Балканите промишлени суровини и изделия.
Наред с географското разширяване на търговските връзки се изменил и техният обществен характер. Станала
смяна на партньорите: начело излезли Англия, Франция, Холандия и др. замирала търговията, която обслужвала
феодалния начин на производство. Новите договарящи се страни били вече капиталистически или развиващи се
по пътя на капитализма.
1.2 Кърджалийско време и опитите за реформи до 1836г
Още преди да бъде обявена войната през 1787г, османската власт разпоредила да бъде иззето чрез масови обиски
оръжието, което раята укривала.
Размириците в балканските провинции на империята били резултат от промените в османското общество,
протекли до средата на 18 век. В тяхното навечерие българските земи живеели фактически под двойна власт:от
една страна централната власт, а от друга- аяните. За задълбочаване на тази двойственост допринасяла Портата.
Лошото състояние на нейната военна организация през 18 век я карало да се опира върху „местните войски“-
аянските или пашовските наемни дружини. Те били съставени от обезземлени или малоземлени турски селяни.
Успоредно с тези явления се забелязвало друг вид размирие, което наглед не било свързано с аянската институция.
В Източна Тракия след 1773г масово се появили „разбойници“, които нападали села и градове. Изброените прояви
бележели наченките на кърджалийството. Те не били пришълци, а представлявали част от собственото му
население. Етническият състав на дружините, преобладаващо мюсюлмани, не изключвал и участието на
християни. Завършеният си вид кърджалийството придобило през 1785г.
Сключването на договорите в Свищов и Яш (1791г) осигурило на Турция външен мир. Селим 3 се възползвал от
него, за да даде ход на своите военни реформи, които трябвало да ограничат и могъществото на аяните. Властта
започнала всеобщо настъпление против размириците в Румелия.
От декември 1792г датира една окръжна заповед, която еднообразно се повтаряла през следващите две
десетилетия: призив към мирното население, без оглед на вяра и народност, да се бори с оръжие против
размирниците. Това било открито отменяне на забраната за притежаване и употреба на оръжие от страна на
християнската рая.
В Северозападна България и върху част от Белградския пашалък след 1793г се утвърдил като отцепник Осман
Пазвантоглу, чиито съюзници били еничарите от Белград и областта. През 1795г бил отправен първият поход
срещу Видин с около 20-30 хиляди бойци- неуспешен.
През пролетта на 1796г, след като претърпяла низ поражения от кърджалийската войска, която водел Пазвантоглу,
обсадата на Видин била снета, а отцепникът- амнистиран. Възползвайки се от „мира“ с него, Портата прекратила
амнистията на кърджалиите и се впуснала в настъпление срещу тях.
Австрия и Русия, не искали размирици близо до границите си и предложили помощта си срещу размирниците в
Румелия. През ноември 1798г един руски корпус бил съсредоточен по Днестър, искайки от отцепника да прекрати
набезите си.
Поради изтъкнатите причини въпреки победата си Пазвантоглу трябвало да премине в отстъпление, което
предопределило края на отцепничеството му. Той се задоволил с пашовски сан, както и с обявяването на Видин за
пашалък, за управител на който бил назначен.
Френският посланик, отбелязал „София, столица на България- свободна земя“, което съвсем не била, но
невижданите по мащаб и трайност размирици от края на 18 и началото на 19 век разхлабили властта на Портата
тук. Едва след 1805г се забелязал известен обрат в това отношение.
Тогава бил убит най-могъщият генерал на Пазвантоглу. И не след дълго Портата най-сетне успяла да ликвидира и
Тръстениклиоглу. Смъртта му довела на власт Мустафа Байрактар, който превзел Цариград и сключил със султана
т.нар „съюзен договор“, който всъщност поставял владетеля под опеката на аяните. Но тържеството на
румелийските узурпатори било кратко (1807-1808г), Мустафа Байрактар станал жертва на Втората Цариградска
„революция“. А няколко месеца по-рано умрял и Пазвантоглу. С останалите румелийски аяни централната власт
се справила през 1812-1813г.
1.3 Развитие на търговските връзки с европейските пазари и Русия
Кючюккайнарджанският мирен договор предоставил капитулационни права на руските търговци в Османската
империя, открил Черно море за руската търговия и разрешил на гръцки кораби да плуват под руски флаг. Русия
била призната за покровител на Дунавските княжества и на всички православни поданици на османската държава.
Договорът разкрил благоприятни възможности за дейност на балканските православни търговци, а гръцките
търговски кораби поели в свои ръце почти цялата черноморска търговия на Русия.
2- Икономическо и социално развитие в българските земи през епохата на
Танзимата
Танзимат (озн. реорганизация) е понятие, което се свързва с период на обществени реформи в Османската
империя, започнал с въвеждане на пакет от закони, обнародвани от султан Абдул Меджид 1 на 3 ноември 1839г
при встъпването му на престола и завършил с приемането на първата османска конституция през 1876г.
Известна съставна част от реформите се явява т.нар. Гюлхански хатишериф, който бил проектиран да промени
политическия живот в Империята. Всъщност реформите били започнати още от предшественика му, султан
Махмуд 2, който ликвидирал еничарския корпус, което трябвало да постави началото на нова политическа и
административна организация. Последствията от законодателните промени не оправдали надеждите, възлагани на
ерата на Танзимата в Западна Европа.
1.1 Реформи в периода 30-70-те години на 19 век- идеи, практика, резултати. (Промени в земеделието,
търговията, занаятите и машинното производство. )
Обучената по европейски образец войска на Мехмед Али паша овладяла Крит и започнала успешни действия в
Пелопонес, с което нагледно демонстрирала предимствата на съвременната редовна армия. Създала се
благоприятна обстановка за подновяване на реформените опити на Селим 3- за организиране на редовно
обучавана армия, която да замени еничарския корпус.
Махмуд 2 постепенно подменил командния състав на корпуса и на всички висши командни длъжности били
поставени лица, споделящи стремежите за въвеждане на модерно обучавана армия. Опрян на тези войски,
Махмуд 2 можел да пристъпи към действия.
На 29 май 1826г бил свикан широк съвет от държавници и висши духовници, пред които било изложено
бедственото състояние на османската войска. Участниците в съвета, дошли до заключението, че трябва да се
създаде редовно обучавана армия. Всяка еничарска дружина трябвало да излъчни по 150 души, които да съставят
новата войска от обучени войници.
Еничарите разбрали, че редовната армия ще сложи край на тяхното привилегировано положение в империята, и на
14 срещу 15 юни 1826г те вдигнали бунт, като планирали да убият участниците в съвещанието от 29 май и да
пленят султана.
Обаче верните на султана войски поели охраната на двореца, постепенно обкръжили еничарите, а срещу
еничарската казарма заела позиции артилерията. Отказвайки да се предадат, еничарите бунтовници били избити.
А оттам започнало и безпощадно унищожаване на въстаналите еничари.
На 16 юни бил издаден султански ферман, който оповестявал пълното унищожаване на еничарския корпус и
разтурянето на еничарските бюлюци във всички провинциални градове. Заедно с това той прокламирал
създаването на нова редовна войска, наречена „победоносни мохамедански войски“.
Във фермана за унищожаване на еничарите Махмуд 2 тържествено декларирал, че се отказва от практиката да се
конфискуват в полза на държавата имотите на осъдените на смърт лица и те щели да остават за наследниците им.
През 1826г Махмуд 2 създал нарочно „Надзорничество на вакъфите“, което да контролира събирането на
проходите на въкъфските имоти и изразходването им. С този акт били поставени под държавен контрол
обширните вакъфски имоти.
Формирането на новата войска било съпроводено с големи трудности. За нейната подготовка липсвали традиции,
опит и подходящи военни инструктори. Махмуд 2 се обърнал към европейските правителства, главно към Прусия,
с молба да му се изпратят военни специалисти. Няколко младежи били изпратени да се обучават в европейски
военни учебни заведения. Започнало бързо издирване и превеждане на европейски военни ръководства и военни
устави.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми по Българско Възраждане

Разработени теми по Българско Възраждане, достатъчни за успешно вземане на изпита или за обща култура...
Изпратен от:
Моника Миткова
на 2018-05-04
Добавен в:
Общи материали
по История на България
Статистика:
32 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Анти-османска съпротива на българите (15-17 век)

12 юни 2011
·
54
·
6
·
2,779
·
177

С унищожаването на Второто българско царство в края на XIV в. за българския народ, разположен в центъра на Балканския полуостров, в непосредствена близост до османските столици (Одрин, а по-късно Константинопол), настанали тежки дни...
 
Онлайн тестове по История на България
Първо българско царство 681-1018 г.
класно тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е предназначен за проверка на знанията на учениците и обхваща периодът от 681 г. до 1018 г. - хан Кардам, хан Омуртаг, хан Маламир, хан Пресиан, княз Борис. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
26
1
1
7 мин
23.07.2019
Тест по Културно-историческо наследство за ученици от 8-ми клас
входен тест по История на България за Ученици от 8 клас
Входно ниво тест по Националното културно-историческо наследство. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Много лесен)
10
9
1
1 мин
02.08.2018
» виж всички онлайн тестове по история на българия

Теми по Българско Възраждане

Материал № 1317697, от 04 май 2018
Свален: 32 пъти
Прегледан: 41 пъти
Предмет: История на България, История
Тип: Общ материал
Брой страници: 42
Брой думи: 19,452
Брой символи: 123,328

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми по Българско Възраждане"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Десислава Величкова
преподава по История на България
в град Русе
с опит от  1 години
20


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения