При посочения казус става ясно, че главните лица са директорът, учителят и ученика.
Учителят е обвинен „необективно“, че не изпълнява добросъвестно и компетентно своите
възпитателни функции. В опит да се защити, учителят е „заплашен“ да си търси друга
работа, „ако много знае“. От тази реакция на директора може да се съди, че той проявява
авторитарен подход, който тласка към фрустрация учителя. В следствие на тази
фрустрация се появява агресивно поведение на учителя спрямо ученика, който е обвинен
по незначителен повод и изгонен от час. И учителят, и ученикът правят опити да се
защитят, но безуспешно.
В дадения казус си проличава проявения механизъм „фрустрация-агресия“.Една от най-
известните теории за връзката фрустрация-агресия е тази на Долард и сътрудници.
Основните положения в тази теория са следните:
Фрустрацията винаги води до агресия;
Агресията винаги се явява резултат от фрустрацията;
При това не се смята, че фрустрацията създава агресията, а че я провокира, облекчава
нейното проявление или поддържа агресивното поведение. От една страна фрустриращият
индивид не винаги прибягва до вербални или физически нападки над другите, а по-скоро
демонстрира целият спектър от реакции на фрустрацията-от покорност и униние до
активни действия и опити за преодоляване на препятствието. Очевидно фрустрацията води
до агресия, преди всичко у тези индивиди, които са усвоили навици да реагират на
фрустриращите фактори с агресивно поведение, както в конкретния случай. Бърковиц
предполага, че фрустрацията предизвиква само готовност за агресивно поведение, а
възникването на агресията е възможно и при относително ниски нива на фрустрация, но в
присъствието на достатъчно интензивни стимули, които я предизвикват.
Възможно е самият директор да проявява тази своя реакция в отговор на изпитана
фрустрация от нечие поведение или обстоятелство.
Като решение може да се препоръча повторен спокоен разговор между учителя и
директора, в който се преразглеждат обстоятелствата и причините, довели до настоящата
оценка на директора, както и обяснението на учителя, обсъждане на гледните точки и
намиране на изход от ситуацията, който да удовлетворявя и двете страни. Освен това
трябвая да се проведе и разговор между учителя и ученика, извинение за крайното
решение на учителя да изгони ученика от час, спокоен разговор и по-нататъшни добри
взаимоотношения между тях.
