Големина на текста:
KONSTANTIN
PRESLAVSKY
UNIVERSITY
S H U M E N
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ЕПИСКОП КОНСТАНТИН
ПРЕСЛАВСКИ
Реферат
По
Социална интелигентност
на тема
Метафори
Изготвил: Проверил:
Росица Великова проф.д.ик.н. М. Бонева
ФАК. 1742747050
СПЕЦИАЛНОСТ: ПУНУП
ДОБРИЧ
2017 г.
До средата на 70 години метафората е разглеждана като фигура на речта, използвана
предимно в реториката и литературата. Епохалният труд на Лейкоф и Джонсън
"Метафорите, чрез които живеем" (1980) води до нейното схващане като инструмент
и предмет на самата мисъл. Поради тази причина изследванията на метафората и
метонимията, както и на други художествени средства, като сравнение, синекдоха,
хипербола и зевгма, стават обект и пресечна точка на множество научни дисциплини,
в това число лингвистика, литературознание, философия и реторика, антропология,
психология, когнитивни науки, теология, психолингвистика и др. Макар всички те да
разглеждат метафората и нейното изграждане през собствената си перспектива.
Метафора – (стгр. metaphora ‘пренасяне’) – вид тропа, която се характеризира с
пренасяне на черти и свойства от един предмет или явление върху друг, при което се
изразява някаква експресия и преди всичко авторово отношение. Метафората е
сравнение с изпусната втора част. Квинтилиан вОбучението на оратораопределя
метафората като троп, който променя значението на една дума или израз. В
ТропитеСезар Дюмарсе смята, че посредством метафоратасе пренася
значението, присъщо на дадено име, върху значение, което се извършва единствено
на основата на сравнение в съзнанието. Армстронг Ричърдс въвФилософия на
реторикатаотхвърля идеята за сравнението и свързва метафората по-скоро с
концепциите и тяхното взаимодействе, т.е. с техниката на инвенцията (въображение,
фантазия), а не с техниката на украсата. Хаим Перелман определя като неточни
дефинициите за метафората, в които се отчита нейния стилистичен смисъл. Той я
разглежда катоедна кондензирана аналогия, произтичаща от смесването на един
елемент на фората * с елемент на темата**”. Той се основава на изводи на Аристотел
вПоетика”: „Това, което представлява старостта за живота, е и вечерта за деня. Би
могло да се нарече вечертастарост на деня”, а старостта – „вечер на младостта или
на живота”. В това смесване на темата и фората метафората усилва доверието към
аналогията. Древните автори Цицерон и Квинтилиан съветват преди произнасянето
на смела метафора да се въвеждат смекчаващи изрази от рода натака да се каже”,
осмелявам се да изразя по този начини пр., за да подготвят аудиторията. Тези
изрази предпазват оратора думите му да не бъдат разбрани в буквален смисъл и да го
направят смешен в очите на слушателите. Метафората е едно от явленията, което
занимава филолози, философи и психолози от векове. За нея са давани различни и
дори противоречащи си определения, но още в първите изследвания се загатва и за
нейната познавателна сила. В тази статия ще разгледаме метафората като когнитивен
инструмент и ще коментираме как когнитивната й сила може да се използва и за
целите на манипулацията.
Аристотел дава следното определение за метафората: „пренасяне на чуждо име
върху даден предметили от род върху вид, или от вид върху род, или от вид върху
друг вид, или по аналогия” [1]. Подобно е и утвърденото в съвременната лингвистика
определение за метафората: „пренос на думата от един предмет върху друг въз
основа на сходство и подобие” [2]. Според Т. Бояджиеввъзникналите въз основа на
такъв пренос значения са метафорични. В широкия смисъл на термина метафора е
кой да е вид непряко значение” [3]. Метафората често е характеризирана и като
скрито сравнение, защото в неясе обединяват две различни категории обекти чрез
образно сравнение между тях по един общ характерен признак. Затова метафората е
семантично двупланова. Тя се определя и като скрито сравнение, защото в основата
й лежи паралелизъм между основното и преносното значение” [4]. Бояджиев посочва
някои от сходствата, по които е възможно да се създават метафори [5]:
1. Сходство по форма: ръкав (на дреха) – ръкав (на река).
2. Сходство или близост във функциите на два или повече предметадействие или
предназначение, осъществявани от предметите: спътник (който пътува заедно с
някого) – спътник (изкуствен).
3. Сходство по звучене и цвят: вие (вълк) вие (вятър), шоколадов (бонбон)
шоколадов (тен).
4. Сходство на впечатления и сложни асоциации, породени от въздействието на
предметите: нишка (на плат) – нишка (на разсъждения).
Исак Паси твърди, чесмисълът на метафората е в нейната двусмисленост. От една
страна, метафората показва различното като еднакво, докато, от друга страна,
запазва донякъде и различното в еднаквото. Метафората е форма на
интензификация, сгъстяване, кондензиране, при което различното се показва като
еднакво, двойното като единно, като в същото време и в единното остава нещо от
двойното” [6]. Според Паси несъмнено всяка метафора е плод на фантазията,
някаква форма на фантазно творчество. „Но ако фантазията се разбере и като
процес, който не винаги е противоположен на познавателния (макар и да се
различава, понякога и съществено, от него), тогава тя може да се окаже своеобразен
път към познанието и специфична форма, домогваща се до истината” [7]. Паси
коментира и процеса на заместването на абстрактни понятия с метафори. Според
него в някои случаи дори метафората е най-точното название за понятието.
Познавателните възможности на метафората особено ясно се виждат при онези
нейни форми, които се оказват заместители на понятия. Когато предметите
получават метафорични названия по липса на точни, буквални, тогава и метафорите
започват да изпълняват същата познавателна функция, каквато имат понятията в
науката. Често метафората е най-добрият, а понякога и единственият начин, по
който могат да се кажат някои неща” [8].
Умберто Еко също твърди, чекогато реторическите тропи се използваттворчески’,
те не служат само даукрасятедно вече дадено съдържание, а способстват да се
очертае едно различно съдържание” [9]. Още в трактовката на Аристотел за
метафората може да се открие загатване и за познавателната й функция.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Метафората

Метафората е едно от най-интересните езикови явления, предизвикващи научен интерес в продължение на хилядолетия. С нейна помощ човек не само комуникира, а и опознава света...
Изпратен от:
Rosi
на 2018-04-03
Добавен в:
Доклади
по Социална психология
Статистика:
1 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Социална психология
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
119
1
1 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Метафората

Материал № 1314254, от 03 апр 2018
Свален: 1 пъти
Прегледан: 5 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Доклад
Брой страници: 10
Брой думи: 3,556
Брой символи: 20,231

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Метафората"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения