Моята представа за силна съвременна
българска държава
(есе)
В българското общество има много спорове относно
необходимите му главни приоритети. Някои твърдят, че всички усилия и
ресурси трябва да се насочат в икономиката, за да станем по-богати.
Други твърдят, че трябва да се превъзпитаме и да се научим да работим.
Трети възприемат налагането на закона и справедливостта като основен
стълб на прогреса. Четвърти – те са най-много, се надяват на някаква
външна намеса да ни реши проблемите. Всички те са прави от своя
гледна точка. Но все пак, има един приоритет, който е по-важен, защото
осмисля всичко. Едно общество не може да е общество, ако няма
бъдеще.
Основната цел на държавата е да въдвори мир и порядък в живота
на хората, да гарантира и защиатава естественото им право и да наказва
тези, които го нарушават. Доброволно или не, участниците в този
обществен договор отдават част от свободата си, за да им бъдат
гарантирани спокойствие и сигурност. За да спази това, може би най-
подходяща е деморатичната, многопартийна форма на държавно
устройство, при която една или няколко партии разпределят и
упражняват властта в държавата, което никога не удоволетворява
интересите на всички граждани. За създаването на силна съвременна
държава е нужнo управление, в което най-добрите умове от всички
политически партии и най-големите експерти от всяка област да
съдействат на местните и национални управи. Това би сложило край на
вредния принцип на партиите в опозиция да правят всичко възможно, за
да принудят правителството да се провали, защото и те самите ще са част
от него и ще участват пряко в управлението.
Сега очакванията ни са насочени към Европейския съюз и отново
езикът на институциите си служи с термини като “издигане”,
“утвърждаване”, “присъединяване”. Европейското, се възприема като
знак за марка и качество, започва да се превръща в своеобразна щампа, в
епитет за нещо модерно, съвременно, напредничаво. Ако България се
стреми да намери своя път към Европейския съюз, то мястото й в Европа
отдавна е факт – за това говори хилядолетната българска история.
Проблемът е, че Европа е разделена на две по оста изток-запад, и
според това източната част някак си не е съвсем Европа - тя е хаотична,
изостанала, неразбираема и тепърва подлежаща на цивилизоване от
страна на “истинската” Европа. Може би не много справедливо е това
определяне
и разделяне, но все пак то е съществувало и в наши дни важи с пълна
сила, тъй като накъдето и да се обърнем, в каквото и да се заслушаме,
виждаме и чуваме само това – Европа, европеизация, присъединяване
към напредналата “велика” Европа. Съществуват обаче достатъчно
основания да се смята, че България не е напълно подготвена за тази
велика идея. Сблъскват се различни, понякога непримиримо
противоположни и дори парадоксални интерпретации и очаквания за
нейното осъществяване. В съзнанието на много политици тя е
ограничена до създаване на някакви икономически, военностратегически
и политически структури за решаването на основните задачи.
Понастоящем правителствата се фокусират главно върху отпускане
и разпределяне на пари, действайки на принципа, че икономиката е в
основата на живота. Но всъщност живота е в основата на икономиката.
2
Правителствата трябва да работят съвместно основно за подобряване на
статуса на живот и доближаване до европейските стандарти.
Европейската идея за съвременна държава не трябва да означава
ликвидиране на националната идея и размиване на нашата културна
самоличност. За да бъдем европейци трябва да сме преди всичко
българи.
Жизнено необходими за едно съвременно общество са основните
стълбове на демокрацията: равенство пред законите; всеобщо
избирателно право; суверинитет на народа; права на малцинствата;
честни, свободни избори; разделение на трите власти; икономически и
политически плурализъм, както и защита на основните човешки права:
свобода на словото и печата, свобода на вероизповеданието, право на
равна закрила от закона, право на собственост, право на труд, право на
образование и т.н. Без тях естествените права на отделния човек са
нарушени, което обезсмисля съществуването на държавата. Над тези
дилеми трябва да поработят както обикновенните граждани, така и
политици, дипломати, изобщо всички ние.
3
