Мирослав Бачев
преподава по Философия
в град София
Големина на текста:
1
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНАТА ЕСТЕТИКА НА ИМАНУЕЛ КАНТ И КАК СА ВЪЗМОЖНИ
ЧИСТИТЕ ФОРМИ НА СЕТИВНОСТТА В ЕДНО ВЪЗМОЖНО ПОЗНАНИЕ
СИМЕОН ГЕОРГИЕВ , СПЕЦ. 'ФИЛОСОФИЯ' , СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ''СВ.
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ''
SIMEON GEORGIEV , SPECIALTY 'PHILOSOPHY' , SOFIA UNIVERSITY ''ST. KLIMENT
OHRIDSKI''
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Abstract: The Immanuel Kant's Transcendental Aesthetic is the science of the a priori principles
of the senses. It shows the difference between the a priori and a posteriori representation and a
priori and a posteriori perception in the field of knowledge of the subject. The main theme of the
article is : How is possible the concept of space like a priori representation , only as essence of
reason , but not for the things-in-themselves ?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Имануел Кант , по свое му , съставя едни проблеми , които имат своята основа в
сферата на теория на познанието , разгърнати чрез метафизически прочит. В неговия най-
значим труд , а именно , ''Критика на чистия разум'' , той се занимава с най-присъщите
въпроси , които собствено са философски . Като за начало , би било хубаво , да изясним
каква е неговата телеология и какво се опитва да изясни . Нека първо започнем с
разяснение на уводът към "Критика на чистия разум" , където той представя своята цел и
възникналите въпроси , които го съпътстват в изследването му .
При Кант имаме няколко основни термина , които се въртят около основната тема ,
които ако изясним и разберем първоначално , по-късно би било лесно да употрябваме в
смисъла , в който самия той ги е употребявал. За Кант съществуват два вида познание -
чисто , което е a priori и емпирично , което е a posteriori. Под чисто познание се има
предвид рационално , което е добито само чрез разумът , а под емпирично , това , което е
добито чрез опита . Няма съмнение , дори и за самия него , че всяко познание се добива до
някаква степен от опитът , но той , все пак , прави и няколко разграничения , които целят
да покажат , че има положения във формирането на познанието , които са независими от
опита . Така той поставя началото на това разграничение в съжденията , които сам нарича
аналитични и синтетични . Под аналитични съждения , той разбира тези , при които "…
предикатът B принадлежи към субекта А като нещо , което се съдържа (скрито) в това
понятие А"
(1)
, което означава , че това , което
--------------------------------------------------------
1
Кант , И. Критика на чистия разум , стр. 81 , (1967-1992) , София , Издателство "БАН"
2
разглеждаме , а то може да е например някакво количество , качество , отношение и т.н. ,
може да бъде извлечено само чрез разсъдъчна дейност , която съгласувана с законът за
непротиворечието (principium contradictionis) , достига до това , независимо от опита . Под
синтетични съждения разбира тези , при които "… В лежи изцяло извън понятието А , ако
и да стои във връзка с него."
(2)
Под това разбираме положение , при което добавяме нещо
странично към понятието , т.е. синтезираме , което се случва чрез позоваване на
емпирични основи , прибавяйки предикатът извън субекта като съпрвождащ субекта. Това
положение , по свое му , за Кант е синтетично съждение , но той обособява и трети вид
съждения , а именно синтетични съждения a priori , които , както казва , са най-присъщи за
науките. Под синтетични съждения a priori , той разбира тези , които са основани на
аналитични положения , които разбира се достигаме само с помощта на разумът , към
които добавяме нещо външно. Всички тези положения, приведени от Кант , оформят това ,
което той нарича трансцендентално познание : " Наричам трансцендентално всяко
познание , което се занимава изобщо не с предметите , а с начина ни на познаване на
предметите , доколкото този начин на познаване трябва да бъде възможен a priori. "
(3)
. От
тези така наречени трансцендентални познания , се формира трансценденталната
философия , която има за цел да организира и изчисти излишното , за да отвори път на
същественото в представната метафизика на Кант .
Трансценденталната естетика или как се формират чистите форми на нагледа ?
Кант въвежда няколко изяснения относно как се получават представите . Първо ,
връзката между познание и предмет се осъществява чрез нагледът , който се отнася
непосредствено , т.е. нагледът има пряк достъп до предмета без да е нужно нещо друго , за
да достигне до него , а това се случва при условие , че предмета ни е даден и че ние се
афицираме от предмета , т.е. различаваме се от него , което се случва благодарение на
сетивността . Чрез сетивността , предметите ни се дават и тя ни доставя нагледи , които
пък биват мислени чрез разсъдъкът , който образува понятия. Всяко мислене , от друга
страна , трябва да бъде пряко или косвено отнесено към нагледите , които ни доставя
сетивността , понеже ако това мислене не се отнесе към нашата сетивност , то няма да
имаме никаква възможност да отчетем наличието на някакъв предмет. Когато този
предмет въздейства върху способността за представяне , доколкото се разграничаваме от
него , това наричаме усещане . Нагледът , който се отнася до предмета чрез усещане се
нарича емпиричен. Неопределеността на този предмет , който произтича от един
емпиричен наглед , се нарича явление , което ще рече , че явлението е нещо непознато за
субектът , който го наблюдава. Явлението бива съставено от материя и форма като за Кант
материята на явлението е това , което съответства на усещането на субектът , а формата е
това , което обединява многообразното на явлението , но в конкретна подредба от
релации.
--------------------------------------------------------
2
Пак там , стр. 81
3
Пак там , стр. 93
3
Понеже това , което привежда материята на явлението , а ние ознахме , че материята на
явлението е изградено от усещания , не може да бъде отново също някакво усещане, то
материята на явлението ни е дадена a posteriori , а при формата , която трябва да бъде това,
което обединява многообразното на явлението , трябва да ни е дадена a priori и да се
намира отделена от усещането. Обособява се и това , което той нарича чисти представи
като употребява "чисти" отново в трансцендентален смисъл , тоест представи , у които не
се среща никакъв признак , който принадлежи на усещането , което ги прави една a priori
форма . Така той обособява една наука , която нарича трансцендентална естетика , която
изучава всички априорни принципи на сетивността.
За начало , Кант привежда едно метафизическо изяснение на понятието за пространство
като под метафизическо той разбира такова изяснение , което представя понятието като
дадено a priori . Той разграничава две сетива - вътрешно и външно като външното е
свойство на духа , чрез което ние имаме възможността да си представяме нещата извън
нас като обекти и те ни се представят в своето различие по място , отношение , големина ,
форма и т.н. , което за нас е пространствено разграничение. Той привежда няколко тези -
първата , цели да докаже , че пространството не е емпирично понятие , което да бъде
извлечено само от опита. Тезата му , е , че за да можем да си представим дадени предмети
, които влизат в известни отношения по място , големина , форма и изменение на същите
тези , например , е нужно да имаме изградена представа за пространството , което доказва
, че не външният опит , който мисли дадени отношения на външните явления чрез същият
, предпоставя възможността за тази представа за пространството , а напротив , поради тази
вътрешно заложена а priori представа , външният опит е възможен , което нека вметнем е
най-просто казано възможността ни да мислим отношения като място , големина , форма ,
материя и т.н. . Следва тезата , че пространството е необходимата априорна представа ,
чрез която всеки външен наглед има възможността да има своята битийност отнесена към
субекта , тоест , външния наглед да бъде възприеман като такъв , което означава , че
пространството като априорна представа е условие за възможността на външните явления
, а не следствие , което зависи от тях. Третата теза , гласи , че пространството е чист
наглед , защото , когато говорим за него , не можем да мислим множество , а дори и да
мислим множество , то същото е привидност , защото така мислим отделни части на
същото това пространство , т.е. тук се има предвид , че като априорна представа е
заложено да се мисли пространството в единност , защото както самия той дава
универсален пример , че сборът от две страни на триъгълник е по-голям от третата , може
да бъде изведено и без никаква нужда от апостериорен наглед , което е в следствие на това
, че априорният наглед за пространство е така съставен , че да ни провокира да мислим
страните на триъгълника като съставящи едно нещо , а не всяка част от триъгълника да е
различно пространство. Четвъртата теза , е , че пространството е представено като
безкрайна дадена величина. Тук той прави и уточнение , че пространството е априорен
наглед , а не представа , защото всяка негова част съществува едновременно в него до
безкрайност , докато понятието може да се съдържа като възможност в безкрайно много
различни възможни представи , но не може да бъде мислене така , че съдържа в себе си
безкрайно много представи , както при нагледът за пространство.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Трансценденталната естетика на Имануел Кант и как са възможни чистите форми на сетивността в едно възможно познание

Имануел Кант, по свое му, съставя едни проблеми, които имат своята основа в сферата на теория на познанието, разгърнати чрез метафизически прочит. В неговия най-значим труд, а именно...
Изпратен от:
Симеон Георгиев
на 2018-03-30
Добавен в:
Анализи
по Философия
Статистика:
7 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Философия от София за Студенти в СУ "Св. Климент Охридски" от факултет Философски факултет специалност Философия бакалавър несваляни с 5 страници Други
 
Подобни материали
 

Познание. Сетивно и рационално

02 май 2007
·
672
·
1
·
179
·
293

Ключови термини: познание, знание, обект, субект истина, значимост...
 

Познание, истина, вяра

31 май 2007
·
492
·
4
·
661
·
130

Понятията познание, истина и вяра са основополагащи във философията. Те биха могли да се причислят изцяло към теологията и да служат за “проповядването” на особен вид духовност...
 

Философия на науката. Наука, познание и език. Логическия атомизъм

16 май 2006
·
947
·
5
·
855
·
141

Голяма част от философия на науката е заемане на някаква позиция. Зад гърба на тази философия стои науката. Интелектуализма е такава позиция, според която нашия ум е нещо като огледало на света.
 

Познание, истина, вяра

02 май 2006
·
1,393
·
1
·
1,307
·
134
·
2

Тези три понятия, изчислени от своя езотеричен вътрешен смисъл понятен за посветени смисъл, навлизат във философията и стават до такава степен незаменими при експликацията (обяснение, разгръщане) на битието..
 

Познанието като предмет на философски анализ. Субект - обективното отношение

14 май 2007
·
310
·
2
·
315
·
153

Философията е осъзната ориентация на човека във всеобщността на съществуването. Чрез философско – методическото подхождане с отчитане на човешката природа, интереси и цели, всеобщността се превръща в съществуване
1 2 3 4 5 » 6
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за 12-ти клас
изпитен тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тест по философия за ученици от 12-ти клас. Съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
30
59
1
3 мин
05.07.2013
Тест по философия за студенти 2-ри курс
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 20 затворени въпроса само с по един верен отговор. Предназначен е за студенти, изучаващи философия във 2-ри курс.
(Лесен)
20
51
1
1 мин
27.08.2013
» виж всички онлайн тестове по философия

Трансценденталната естетика на Имануел Кант и как са възможни чистите форми на сетивността в едно възможно познание

Материал № 1313972, от 30 мар 2018
Свален: 7 пъти
Прегледан: 8 пъти
Предмет: Философия
Тип: Анализ
Брой страници: 5
Брой думи: 1,831
Брой символи: 10,541

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Трансценденталната естетика на Имануел Кант и к ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мирослав Бачев
преподава по Философия
в град София
с опит от  13 години
166 43

Христо Йорданов
преподава по Философия
в град Сандански
с опит от  12 години
173 43

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения