Големина на текста:
3.2. Международни пазари на банкови кредити и на дългови и дялови инструменти
В общата структура на международните капиталови пазари се интегрират кредитните пазари
и пазарите на ценни книжа /дългови и дялови/. Промените в процесите на разпределянето на
пазарните и кредитни рискове, които са присъщи на международния заемен капитал през 90-те
години обуславят преориентация на заемодателите от прилагането на кредитите към прилагането на
дълговите и дялови инструменти на външно финансиране на заемополучатели. Радикалната промяна
на инвеститорските предпочитания към по-сигурни и по-ликвидни финансови активи е съществена
причина както за засилване на процесите на секюритизация на финансовите пазари, така и за
развитие на международните вторични пазари и пазари на финансови деривати, като част от новите
технологии за управление на рентабилността и намаляване на инвестиционните рискове.
Международният пазар на банкови кредити включва в структурата си междубанковия пазар
и пазара на евровалутните кредити.
Като характерно явление в развитието на международната капиталова мобилност, датиращо
от началото на 60-те години, евровалутното кредитиране от частния капиталов пазар както за
отделни страни и правителства, така и за заематели от частния сектор на развити и развиващи се
страни получи най-силно развитие през 70-те и 80-те години. През 90-те години има съществен спад
на значението на евровалутното кредитиране за сметка на нарастващото значене на облигационните
заеми.
Динамиката на операциите на междубанковия международен пазар се запазва значително
висока и този пазар успява да устои на конкуренцията на международния облигационен пазар.
Причината за запазването на неговото значение се корени в нарасналата роля на краткосрочното
движение на глобалнто мобилния капитал в условията на либерализация на капиталовия контрол в
повечето развити и развиващи се страни. Краткосрочните международни банкови кредити намират
все по-широко търсене във връзка с нуждите на управлението на ликвидността на банковата
индустрия и на други финансови посредници и поради общото разрастване на операциите на
международните валутни пазари. Повишените рискове от размера на операциите с краткосрочни
банкови кредити на международния пазар основателно предизвикаха от средата на 90-те години
процес на преоценка на изискванията относно надзора за рисковата експозиция на банките по
международни краткосрочни кредити и за нейното пре-регулиране в рамките на Базелския Комитет за
банков надзор.
Същевременно международните банкови кредити отбелязват устойчива тенденция на
намаляване на техния обем в сравнение с емисиите на международните облигационни заеми.
Световните най-големи банкови групи нямат друг избор освен да допринасят към тази тенденция чрез
инвестирането от тях самите в дългови ценни книжа и по този начин да изоставят тяхната
традиционна практика на банково кредитиране. Само през 1999 г. нетните покупки от банките в
развитите страни на дългови ценни книжа възлиза на повече от 300 млрд. щат.дол., което надхвърля
почти три пъти обема на банковото кредитиране към небанкови институции в развитите страни за
същия период.
1
При това във връзка с притока на ресурси, постъпващи по обслужвани от заемателите
кредити през 90-те години, големите световни банкови групи се преориентираха към канализиране на
тези ресурси към пазара на дългови инструменти. Това засили ролята на прякото външно
финансиране на публичния и частен сектор от международния капиталов пазар и намалява ролята на
банковото посредничество.
Намаляващата роля на международното банково кредтиране и по отношение на страните с
нововъзникващи пазари се очерта като трайна структурна промяна през 90-те години. Както се вижда
в Таблица 1 тези тенденции се проявяват отчетливо в структурата на дълга на тези страни, както и в
структурата на формите на външното им финансиране.
Таблица 1
СТРУКТУРА НА ДЪЛГА НА СТРАНИТЕ С НОВОВЪЗНИКВАЩИ ПАЗАРИ
/в % от външния им дълг/
Двустранни
официални кредити
Банкови кредити Облигационни заеми
1970
1980
1990
2000
55.5
32.9
35.3
37.0
8.2
33.6
23.6
12.3
4.1
5.0
9.6
21.2
1
:70
th
Annual Report of the BIS, Basle, 2000, pp. 118-119
? 74 ?
Източник: World Bank, Global Development Finance, 1999
От гледна точка на зависимостта от международен заемен капитал страните с
нововъзникващи пазари са променили драстично модела си на капиталозаемане само за по-малко от
три десетилетия. В периода 1980-1990 г. преобладава делът на международното банково кредитиране,
което най-често е под формата на синдицирани евровалутни кредити. В периода 1990-1997 г. има
рязко нарастване на облигационните заеми, чийто дял нараства до 21.2 на сто от външния им дълг /за
сравнение делът на банковите кредити е 23.6 на сто от дълга през 1990 год./
Таблица 2
ВЪНШНО ФИНАНСИРАНЕ НА СТРАНИТЕ С НОВОВЪЗНИКВАЩИ ПАЗАРИ
/в млрд.щат.дол./
1996 1997 1998 1999 2004+
Нетно външно
финансиране
335.5 304.6 200.6 160.6 202.2
Частни
потоци
327.9 265.7 147.8 148.5 193.1
Акции125.4 141.0 131.5 155.8 153.5
Преки
инвестиции
91.7115.3 117.9 138.8 119.8
Портфейлни
инвестиции
33.725.713.71733.7
Частни
кредитори
202.5 124.7 26.2-7.139.6
Търговски
банки
116.8 33.5-49.0-39.1-3.1
Небанкови
кредитори
85.691.265.232.042.7
Офизциални
потоци
7.638.952.811.99.1
Многостранни6.629.036.44.09.9
Двустранни1.09.816.57.9-0.8
Източник: Institute of Internationa Finance, 24.1.2004
Както е видно от структурата на външното финансиране на страните с нововъзникващи
пазари в Таблица 2 през 90-те години протича тенденция на намаляване на срока падеж на банковите
кредити и нарастване на обема на облигационните заеми. Това засилва неустойчивостта на финансите
на тези страни в края на века. Както се вижда от Таблица 2 след Азиатската и Руската финансови
кризи в 1998 г. има драматичен обрат в потока на частния капиталов кредит към тези страни.
Потоците от частни кредити стават отрицателни, т.е. отливът на капитал е безпрецедентно рязък,
докато преките чуждестранни инвестиции и официалното кредитиране остават сравнтелно устойчива
опора на вътрешните финансови системи. Нарастването на облигационните заеми ще се отрази върху
бързото нарастване на плащанията по обслужването им, което ще е свързан със значителен отлив на
капитали от страните с нововъзникващи пазари. Частните капиталови потоци са станали вече така
силно обвързани с облигационните заеми, че потенциални кризи на неплатежоспособност едва ли ще
могат за в бъдеще да бъдат преодолявани с подкрепата на международни “спасителни” пакети от
официални кредити. Счита се, че частните кредитори за в бъдеще трудно ще могат да избягмват по-
тежкото бреме от рисковете на неплатежоспособност на заемателите в периоди на криза.
2
Известно съживяване на банковото кредитиране на международния пазар има през 1998 г.
във връзка с предоставяни от б21.2анките заеми за големи сделки по сливания и поглъщания на
компании в Европа и САЩ. Заемателите от страните с нововъзникващи пазари в Латинска Америка
определено проявяват предпочитания към облигационните заеми. След финансовата криза от 1997 г.
заемателите от Югоизточна Азия по банкови кредити от международния пазар имат съществени
проблеми с тяхното преструктуриране и обслужване. На свой ред това стимулира заемодателите на
2
Eichengreen, B., Towards a New International Financial Architecture: a Practical Post Asia Agenda,
Institute for International Economics, W.D.C., 1999
EMTA : Is Burden Sharing Being Pushed Too Far?, L., 1999
? 75 ?
международния пазар да преориентират активността си към предоставяне на облгационни заеми, като
по-изгодно диверсифициращи и разпределящи риска от неплатежоспособност на заемателите.
В структурата на търговията на международните дългови пазари се включват дългови
инструменти, емитирани от правителствата и дългови инструменти, емитирани от частния сектор.
Според класификацията на Световната банка дълговите инструменти биват дългосрочни /срок на
падеж над 1 година/, краткосрочни /със срок на погасяване до 1 година/ и кредити на МВФ, които не
се класифицират по срока на падеж, а по условията на погасяването им. Според типа заемател
дълговите инструменти биват официални и частни дългове. Официалните дългови инструменти
оформят дълг към международни организации и двустранни задължения. Частните дългови
инструменти включват дългове на банки или към търговските банки, облигациите и други видове
дългови инструменти.
Най-съществената промяна на международните частни капиталови пазари през 90-те години
се състои в рязкото намаляване на ролята на евровалутните кредити /в т.ч. синдицирани от група
евробанки/ и нарастването ролята на облигационните инструменти и дяловите инструменти. Тази
тенденция е най-изразена при страните с нововъзникващи пазари, които до началото на 90-те години
са формирали международна задлъжнялост главно за сметка на евровалутните кредити.
През последното десетилетие емисиите на международни облигационни заеми и други
средносрочни и дългосрочни дългови ценни книжа под формата на евровалутни книжа отбелязват
рекордно нарастване. Нетните емисии на международните дългови инструменти нарастват
постъпателно от 1996 год. насам, като за четири години увеличават обема си почти шест пъти.
Преобладаващият дял от емисиите на международни облигации се пада на развитите страни,
сред които водеща позиция имат емитентите от САЩ. Емитентите от Еврозоната имат незначителен
превес в обема на емисиите си на парични инструменти, облигации и сертификати само през 1999 г.,
което се обяснява с голямата инвестиционна активност на европейските заематели на капитал във
връзка с преструктурирането на портфейлите им при прехода към ИВС, както и в търсенето на
възможности за диверсификация на портфейлните им инвестиции.
Като цяло за периода 1994-2000 год. най-значителен спад на емисиите на парични
инструменти, облигации и сертификати на международните пазари отбелязва сред развитите страни
Япония, която след 1996 г. поддържачрез рефинансиране само обслужването на свои стари
облигационни задължения, без да предприема нови емисии до 1999 год. възобновяване на тегленето
на заеми от ооблигационния пазар се наблюдава п с японско участие през 2000 год. Известно
съживяване на емисиите деноминирани в японски йени през 1999 и 2000 г. се дължи на
предпочитанията на инвеститорите към устойчивите и по-ниски лихвени проценти, прилагани при
деноминираните в йени заеми. Целта на инвеститорите е да избегнат значителнте колебания на
кредитните спредове при заемите, деноминирани в щатски долари и еврото.
Втори по значение е спадът на емисиите на групата на страните с нововъзникващи пазари, в
т.ч. и страните в преход, което. се наблюдава след 1997 год. и е пряка последица от влошаването на
позииците на тази група страни на международните капиталови пазари след кризите в Югоизточна
Азия, Русия и Бразилия.
Друга причина за намаляване на участието на страните с нововъзникващи пазари на
международните облигационни пазари е влошаването на кредитния рейтинг на редица от тях
вследствие на неблагоприятни тенденции в макроикономическото им състояние или във връзка с
ефектите на “заразата” с финансовата криза от 1997 год.
Основният обем на емисите на международни дългови инструменти през втората половина
на 90-те години се пада на страните от Латинска Америка., и то предимно на публичния сектор и на
заемите на правителства
Общата емисия на облигационни книжа от латиноамериканските заематели значително
превишава обема на извършваните плащания по вече емитирани заеми. Рязко е оттеглянето от пазара
на страните от Азия. Емисията на ценни книжа от страните от Източна Европа достигат най-ниската
си точка през 1998 -1999 г., което е последица от оттеглянето на Русия от международни емисии, след
нейното по-активно участие през първата половина на 1998 г. до възникването на финансовата й
криза.За по-голямата част от страните с нововъзникващи пазари се наблюдава намаляване на
спредовете на тяхната доходност на вторичните пазари, , което е трайна последица от финансовите
кризи. Перспективите за изменение на международните капиталови потоци чрез облигационния пазар
не са благоприятни най-вече за Източна Европа и остават неясни и за Югоизточна Азия.
Таблица 3
ЕМИСИЯ НА ДЪЛГОВИ ИНСТРУМЕНТИ ОТ РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ И СТРАНИТЕ В
ПРЕХОД
/млрд.щат.дол/
? 76 ?

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
27 юни 2018 в 17:32 студент на 24 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Стопански факултет, специалност - Икономика, випуск 2018
03 мар 2018 в 21:24 ученичка на 24 години от Русе - ПГИУ "Елиас Канети", випуск 2014
31 яну 2018 в 21:32 студент на 27 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - факултет "Икономически и социални науки", специалност - Корпоративно управление, випуск 2017
 
Подобни материали
 

Тестове по мита и митническа политика

15 фев 2008
·
603
·
8
·
1,194

Тестове по мита и митническа политика - "СА Д.А. Ценов".
 

Държавен бюджет

18 май 2010
·
189
·
4
·
540
·
272

Държавния бюджет е основен финансов план на държавата. Функции, същност, принципи и видове държавен бюджет.Бюджетни технологии. Проектобюджет....
 

Финансов мениджмънт

29 юни 2008
·
265
·
7
·
790
·
92

Курсова работа по Основи на информационните системи......
 

Капиталови пазари

23 мар 2009
·
305
·
7
·
1,202
·
1

Капиталовите пазари са важен елемент на финансовата система,чрез тях се решават проблемите на икономическите агенти, които търсят или предлагат пари. Главен инструмент на търсещите капитали е емисията на дългосрочни ценни книжа, които...
 

Вторичен пазар на ценни книжа

18 яну 2011
·
65
·
5
·
1,504
·
111

Характеристика и форми на вторичния пазар на ценни книжа...
 
Онлайн тестове по Финанси
Тест по Корпоративни финанси за 2-ри курс
междинен тест по Финанси за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 2-ри курс.
(Лесен)
15
11
1
2 мин
27.07.2018
Тест по Финанси за 2-ри курс на тема "Времева стойност на парите"
междинен тест по Финанси за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти във 2-ри курс, изучаващи Финанси.
(Лесен)
15
8
1
7 мин
25.07.2018
» виж всички онлайн тестове по финанси

Финансови пазари

Материал № 131370, от 17 апр 2008
Свален: 482 пъти
Прегледан: 179 пъти
Качен от:
Предмет: Финанси, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 9
Брой думи: 3,888
Брой символи: 23,456

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Финансови пазари"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения