Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
СЪДЪРЖАНИЕ И СТРУКТУРА НА АЗ-ОБРАЗА
Терминологични уточнения
В психологията съществуват редица термини, свързани по един или
друг начин със себепознанието: Аз, Аз-образ, Аз-концепция,
самосъзнание, его, идентичност. Те не винаги се използват
еднозначно и не винаги се разграничават ясно един от друг.
Аз. Първата употреба на това понятие е в теорията на Уйлям
Джеймс, където то се явява в две значения – “І” и “Ме”, превеждани на
български съответно като познаващо и познаваемо (емпирично,
феноменологично) Аз. (Трябва да отбележим, че в нашата
психологична литература “Аз” се употребява както в среден, така и в
мъжки род.) Тези две понятия на Джеймс са необходими за описване
на факта, че при себепознанието човек е едновременно субект и обект
на познавателния процес.
По-късно в психологията влиза Фройдовото понятие “Аз” (das Ich).
То означава едновременно и познаващ, и познаваем Аз. “Аз-ът” на
Фройд е “психична инстанция”, която осъществява познанието на
реалността и на собствената личност, регулира поведението, като
едновременно с това ограничава себепознанието, изтласквайки
неосъществимите или морално недопустими нагонни желания извън
границите на съзнанието. Едновременно с това съдържанието на
познанието и себепознанието също се включва в Аз-а. Така
Фройдовото понятие “Аз” има две страни – функционална (познанието,
регулацията на поведението, психичната защита) и феноменологична
(преживяването на реалността и на себе си в нея).
Последователите на Фройд се опитват да разграничат тези две
страни чрез въвеждането на понятието “Selbst” (нем.) или “self”
(англ.). Хайнц Хартман е първият, който предлага чрез това понятие
да се означава феноменологичната страна на Аз-а, а за представата за
себе си като елемент на преживяването той предлага названието “аз-
репрезентация”. Това разграничение е прието в съвременната
психоанализа. (По-специфично значение има понятието “Selbst” или
“self” в теорията на Юнг, на която тук няма да се спираме.)
Понятието “self” няма как да се преведе на български по друг
начин, освен също като “Аз”. За да се избегне смесването му с
Фройдовото “Аз”, се предлага последното да се превежда с
латинското му съответствие “его”, така както е в английския превод
на Фройд. Но в някои по-рано направени преводи на Фройд е
използвано понятието “Аз” вместо “его”.
Аз-образ, Аз-концепция (англ. self-image, self-concept).
Когнитивно-психологичната школа използва тези понятия в смисъла
на когнитивна репрезентация на собствената личност, на резултата от
процеса на себепознанието (т. е. те съответстват на Джеймсовото
понятие “ме”). “Аз-образ” и “аз-концепция” се използват обикновено
като синоними. Ние предпочитаме понятието аз-образ, за да намалим
употребата на чуждици.
1
Идентичност. В психологията това понятие е свързано с две теории
теорията за психосоциалната идентичност на Ерик Ериксън и
теорията за социалната идентичност на Търнър и Ташфел.
Според теорията на Търнър и Ташфел социалната идентичност е
съзнанието на човека за неговата принадлежност към различни
социални групи националността му, расата, религията, социалната
класа, поколението, професията и подобни. Ясно е, че социалната
идентичност представлява част от Аз-образа и, както показват
изследванията, свързани с теорията - твърде важна част.
Понятието “психосоциална идентичност” на Е. Ериксън е
значително по-широко от социалната идентичност на Търнър и
Ташфел. Психосоциалната идентичност на Ериксън е сложно душевно
състояние, което има четири елемента:
-индивидуалност, т. е. съзнание за собственото съществуване
като отделен, уникален субект,
-цялостност, т. е. обединеност на отделните представи за себе
си в една смислена цялост,
-континуитет, т. е. съхраняване на представата за себе си във
времето; по-късно – чувството, че собственият живот има
последователност и смислена посока,
-социална солидарност с идеалите и ценностите на някаква
група, усещане за подкрепата на други хора, за това, че собствената
личност има значение за други хора.
Идентичността започва да се развива от раждането, но решаващият
период за оформянето й е юношеството, когато младият човек трябва
да намери мястото си в света на възрастните, да намери задоволяващ
го отговор на въпроса “Кой съм аз и какъв е смисълът на живота ми?”.
Но намирането на собствената идентичност може да бъде проблем и
по-късно в живота.
Ясно е, че понятието “психосоциална идентичност” е по-тясно от
понятието “Аз-образ”. То включва някои от основните елементи,
конституиращи Аз-образа (съзнанието за индивидуалност,
континуитет и цялостност) заедно с онези централни елементи на Аз-
образа – социални роли, ценности, способности и т. н., които са в
основата на чувството за смисъл на живота. Но човек има много
повече информация за собствената си личност от тези централни
елементи, а човекът с непостигната или проблематична идентичност
също има Аз-образ.
Самосъзнание.Това понятие сравнително малко се използва в
психологията, а повече във философията. Българският тълковен
речник (Андрейчин и сътр., 1976) го определя като “съзнаване на
своите качества и мястото си в живота и обществото”. Вижда се, че
това разбиране не се различава съществено от Аз-образа. Във
философско-психологичната литература самосъзнанието се определя
като форма на съзнанието, отличаваща се с насоченост към самия
негов субект, за разлика от “предметното” съзнание, което е насочено
към отразяване на външната среда. В самосъзнанието се
разграничават два компонента: себепознанието и чувството за “Аз”.
Чувството за “Аз” се отнася до факта, че човек се преживява като
2
субект на своята психична дейност и поведението си. Във всеки акт на
съзнанието човек разграничава две страни себе си и осъзнавания
обект (“Аз осъзнавам нещо, което не е Аз”). Според нас е по-добре
понятието “самосъзнание” да се използва само в смисъла на “чувство
за Аз”.
Същност на аз-образа
В съответствие с представите на съвременната когнитивна
психология Аз-образът се разглежда като сложна когнитивна
структура, в която се обобщават и организират резултатите от
себепознанието. Как психолозите си представят естеството на тази
структура? В хода на развитието на проблема са предлагани различни
теоретични представи за Аз-образа и съответно са му давани различни
определения. Ето по-съществените от тях:
- атитюд (нагласа) към собствената личност. Това определение има
широка популярност в по-старата литература от 60-те и 70-те години.
В съответствие с трикомпонентната теория за атитюда в аз-образа се
разграничават познавателен компонент (информацията за
собствената личност), афективен компонент (емоциите, които тази
информация предизвиква) и поведенчески компонент (тенденции към
определено поведение, произтичащи от себепознанието и
себеотношението).
- наивно-психологична теория за собствената личност (Аз-теория).
Всички хора, и без да са се занимавали с научна психология, си
изработват системи от психологични разбирания за душевния живот,
за поведението на хората и техните взаимоотношения. Тези системи
от разбирания в голямата си част са имплицитни, само частично
осъзнати, но служат повече или по-малко добре в житейската
практика. В психологията се наричат наивни (в смисъл на
извъннаучни), лаически или имплицитни психологични теории. Според
Ъпстейн човек има широкообхватна теория за действителността,
която включва субтеории за външната среда, за собствената личност
("аз-теория") и за взаимодействието между двете. (Според нас
теорията за собствената личност едва ли може да се обособи от
разбиранията за нейните взаимоотношения с околната среда, затова
бихме предложили свеждането на субтеориите до две – за себе си и за
външния свят.)
- Когнитивна схема. Схема е основно понятие в когнитивната
психология. Когнитивните схеми отразяват съхраненото познание за
отделни обекти или класове от обекти и в своята съвкупност съставят
вътрешния модел на реалността. По отношение на Аз-образа се говори
за Аз-схеми като за съставящите го единици, следователно той трябва
да се разглежда като съвкупност от схеми. Въвеждането на тази
концепция за Аз-образа се приписва на Хейзъл Маркус (Markus, 1977).
Маркус разглежда Аз-схемите като представи за дадено личностно
свойство, което личността смята за важни и присъщи й. В своите
експерименти тя демонстрира, че Аз-схемите притежават общите
свойства на когнитивните схеми: Информацията, свързана с тях се
преработва по-ефективно и по-ефективно се мобилизира от паметта.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Съдържание и структура на Аз образа

В психологията съществуват редица термини, свързани по един или друг начин със себепознанието: аз, аз-образ, аз-концепция, самосъзнание, его, идентичност. те не винаги се използват еднозначно и не винаги се разграничават ясно един от друг...
Изпратен от:
piniana
на 2018-02-24
Добавен в:
Лекции
по Психология
Статистика:
8 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Лекции по Психология за Неучащи несваляни с 11 - 20 страници Други
 
Подобни материали
 

Когнитивна психология - Памет

27 юли 2008
·
812
·
12
·
2,083
·
693
·
3

Същност на когнитивната психология, експериментална част
 

Човешката личност като търсене и намиране на свой собствен свят

29 окт 2008
·
235
·
2
·
460
·
229
·
2

Човешката личност е сложна и противоречива. Човешкият живот преминава в границите между търсене и намиране на свой собствен свят...
 

Памет и нарушения на паметта

03 май 2006
·
1,759
·
13
·
3,302
·
281
·
1

Най-важната особеност на психиката се състои в това, че отраженията на външните въздействия, са получени чрез усещанията и възприятията и се използват постоянно от личността в нейното поведение и дейност.
 

Лекции по Когнитивна психология

25 май 2009
·
879
·
43
·
13,820
·
940
·
1

Определение: Усещането и възприятието са познавателни психични процеси, посредством които се изграждат образи, определени като първични...
 

Психология на личността

27 яну 2007
·
4,698
·
7
·
1,445
·
1,964
·
5
·
3
·

Предмет на психологията на личността - психиката на личността (психични процеси, явления, качества, състояния). Обяснява поведението на хората...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Това е изходен тест по психология и логика, който включва въпроси от целия материал изучаван по този предмет в девети клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
37
625
1
16.07.2012
Тест по психология за 12-ти клас
матура тест по Психология за Ученици от 12 клас
Примерен тест за държавен зрелостен изпит (матура) предназначен за ученици от 12-ти клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
40
517
1
13.08.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Съдържание и структура на Аз образа

Материал № 1310506, от 24 фев 2018
Свален: 8 пъти
Прегледан: 13 пъти
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 17
Брой думи: 6,434
Брой символи: 40,168

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Съдържание и структура на Аз образа"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
30

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
374

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения