TEMA 16
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТОПАНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ
І.Същност и характерни особености.
Стопанството на България е система от човешки дейности с различен характер, имащи
за цел подобряването на условията за живот на хората. Тези дейности са обединени и
целенасочени от държавната стопанска политика. Развитието на стопанството е
отражение на състоянието на държавата и фактор за развитието й.
Основните стопански характеристики на всяка държава са:
1/. oтраслова структура на стопанството, отразяваща ресурсите на страната и нивото на
социално-икономическото й развитие;
2/. териториална стопанска структура, която дава представа за зрелостта на стопанското
развитие;
3/. динамика на стопанското развитие;
4/. тенденции в развитието.
Нивото на стопанско развитие се определя с помощта на няколко основни съизмерими
показатели:
1/. БВП - представлява стойността на произведените стоки и услуги + стойността на
производствените услуги и данъци /акцизи и оборот/ + стойността на ДДС и митата по
вноса + брокерските услуги по реализацията на стоките и услугите във финансовата
област;
2/.БДС - стойността на крайната произведена продукция и услуги - разходите за
производството им /суровини, транспорт, заплати и др./;
3/.БНД - крайният резултат от дейността на отрасъл или НС + доходите от
задграничните финансови операции;
4/.БП - крайният резултат от дейността на отделен стопански субект или отрасъл.
ІІ.Условия и фактори за развитие.
Върху развитието и териториалната организация на стопанството в България влияят
множество фактори - природни, демографски, обществено-икономически, политически,
екологични, технологични и др. Географското положение има различно през отделните
исторически етапи, но винаги силно влияние. Важен фактор са и ограничените
природни ресурси за развитието на промишлеността и основно на добивните й отрасли.
Същевременно климатичните, почвени и хидроложки условия са благоприятен фактор
за развитието на селското стопанство. Демографските ресурси влияят върху
стопанското развитие чрез потреблението, работната ръка и др. Много силно влияние
върху развитието на стопанството оказва транспорта и състоянието на транспортната
инфраструктура.
В настоящия етап НС на България се характеризира с промени по отношение
финансирането му, пазарната ориентация, номенклатурата на произвежданата
продукция, производителността на труда, схемата на разплащане и редица други
особености. Успоредно със създаването и развитието на българската държава се
развива и стопанството й. То преминава през няколко исторически етапa.
ІІІ.Основни етапи в развитието на националното ни стопанство.
1/. Развитие на стопанството преди 1878г. През ранното Средновековие България е една
от най-развитите в икономическо отношение държави в Европа. С падането й под
турско владичество в края на XIVвек, нейното демографско, политическо и стопанско
развитие са нарушени и това довежда до значителното й изоставане в сравнение с
държавите от Централна и Западна Европа. Турското владичество забавя в
продължение на векове развитието на занаятите, търговията, манифактурата и
фабричната индустрия. През този период основа на стопанството са примитивното
земеделие и скотовъдство, а цялото българско население е във феодална зависимост от
турски феодали. При ползването на земята властва спахийско-ленната система, при
която цялото производство е подчинено на военните нужди на Османската империя.
При тези условия развитието на занаятите и манифактурата е ограничено. В края на
XVIIIв. с премахването на спахийско-ленната система се създават условия за навлизане
на западни капитали в стопанството и развитие на индустрията и занаятите. Това дава
тласък за стопанското развитие на българските земи чрез разширяване на пазарите за
земеделската и занаятчийска продукция. От края на XVIIIв. и началото на XIXв. се
появяват едри земеделски собственици - българи, които отделят значителна част от
продукцията си за пазара. Този подем се дължи и на промененото географско
положение на българските земи като резултат от политическите и стопански промени в
Османската империя. Близостта до Цариград, излазът на Черно и Егейско море и
плаването по река Дунав стават благоприятни предпоставки за стопанското развитие на
българските земи.
Водещ стопански отрасъл преди Освобождението е селското стопанство. В структурата
му преобладава животновъдството, защото продукцията му е търсена на пазарите /месо,
кожи, вълна, мляко и млечни продукти/, а многобройните стада имат осигурена паша
чрез излаза на Егейско море. В крайна сметка този отрасъл дължи водещото си място и
на ограниченото разнообразие от отглеждани земеделски култури /предимно зърнени,
използвани за храна от хора и животни/. През този период основната част от
селскостопанската продукция се използва за нуждите на производителите или за
натурална размяна, което ограничава бързото й нарастване.
Преди Освобождението се развиват и занаятите. През ХVв. и ХVІв. те западат поради
стопанската разруха в българските земи през първите векове на турското владичество.
Едва в края на ХVІІв. се развиват абаджийството, тепавичарството, гайтанджийството,
папукчийство, кожарство и др., като продукцията им е търсена навсякъде в Османската
империя.
В края на XVIIIв. и началото на XIXв. богатата суровинна база и огромните пазари
дават възможност за развитието на манифактурата в българските земи. Последната е
предпоставка за появата на текстилната фабрична индустрия, която е базата на
индустриалното производство в България след Освобождението.
Началото на фабричната индустрия се поставя с пускането на текстилната фабрика на
Добри Желязков /Фабрикаджията/ в град Сливен през 1834г. Преди Освобождението са
открити още няколко текстилни фабрики, работилници за амбалаж, кибрит, спирт,
стъкло и др. През този период са създадени и множество шивашки работилници,
спиртоварни, водни и парни мелници, ремонтна работилница за вагони и други
индустриални предприятия. Те стават основата на българската индустрия след
Освобождението.
Развитието на селското стопанство, занаятите и фабричната индустрия преди
Освобождението е немислимо без развитие на транспорта. В началото на XIXв.
р.Марица е все още плавателна за лодки и салове. По нея се превозват стоки към
Егейско море. През 1834г. се открива редовното корабоплаване по река Дунав. През
1866г. е пусната в експлоатация ж.п. линията Русе-Каспичан-Варна /223км/, а през
1873г. - и линията Любимец-Марица /Симеоновград/-Пловдив-Белово, с отклонение от
Марица за Нова Загора. Преди 1878г. са прокарани трасетата на 2511км коларски
пътища, които са основа на шосейната мрежа през ХХв.
Преди Освобождението се развива и търговията. Като търговски и фабрични центрове
изпъкват Русе, Габрово, Пловдив, Скопие и редица други градове. Всичко това дава
основание българските земи да бъдат определени като най-развитата част от
Османската империя в средата на XIXв.
2/. Развитие на стопанството от Освобождението до края на Втората световна война.
След Освобождението се създават значително по-благоприятни условия. Селското
стопанство се развива по екстензивен път чрез оземляването на населението за сметка
на турското население и разораването на ливади, пасища и изкоренени горски масиви.
Руско-турската освободителна война нанася удар върху занаятите и търговията, които
губят обширните си пазари и са принудени да се конкурират с европейските фабрични
стоки. В тази връзка още през първите години след Освобождението българските
правителства са принудени да приемат протекционистични мерки, осигуряващи
развитието на стопанството при по-силна конкуренция отвън. Към тези мерки се
отнасят повишаване на вносните мита; задължително снабдяване на полицията,
армията и държавната администрация със стоки, произведени в България и др.
До Балканската война стопанството на България има земеделски облик, защото
единствено този отрасъл има вътрешни и външни пазари /развиваща се местна
индустрия, нарастване на населението, запазване на традиционните пазари в Европа и
др./. В тази връзка хората се стремят към увеличаване на продукцията за сметка на
разширяваните обработваеми площи и увеличените стада с животни. Водещ отрасъл на
селското стопанство е растениевъдството, специализирано в отглеждането на зърнени
култури, овощарство и зеленчукопроизводство. Развити са говедовъдството и
коневъдството, поради необходимостта от работен добитък и теглителна сила.
След Освобождението започва да се развива бързо фабричната индустрия. В края на
XIXв. в България има 340 предприятия с 19500д. заети в тях. Развиват се главно
добивни промишлени дейности с участието на чужди капитали /немски, белгийски,
18
24
