Големина на текста:
Тема 1. Литературата като предмет на теорията. Фикцията като
определител на литературността.
1. Литературата като предмет на теорията
А. Съществуват два подхода към същността на художествената литература
- исторически подход – търси я в реконструирането на социокултурния контекст.
- логически подход – търси устойчивото в исторически променящото се битие на
литературата.
Аритотеловата „Поетика” е свързана с първата гледна точка, според която всички
изкуства имат подражателна природа, което е родов белег. Видовия белег: „За разлика
от историка, поетът говори не за действително станалото, а за възможното по
вероятност или необходимост.” В „Риторика” се казва: „Вероятното се отнася към
онова, спрямо което то е вероятно, така, както общото към частното.”
Втората гледна точка е формулирана от К.Ф. Мориц – „Истински красиво е онова, което
означава само себе си и съдържа само себе си – то е завършена в себе си цялост.
Науките се делят на два главни дяла:
1) за природата - природо-математически - Вилхелм Дилтай счита, че при науките за
природата доминира обяснението.
2) за духа – хуманитарни - при тях, според Дилтай, доминира разбирането. Научното
познание е ориентирано в посока субект – субект. Ханс - Георг Гадамер е създател на
съвременната философска херменевтика – наука за разбирането и тълкуването.
Михаил Бахтин: “Предметът на хуманитарните науки е изразителното и говорещо
битие. То никога не съвпада със самото себе си и е неизчерпаемо в своя смисъл и
значение. Тук предметът притежава срещна активност.”
При филологическите науки изходното начало е текстът. Те се делят на
такива, групиращи се около проблематиката на езика и проблематиката на
литературата. Всеки текст е създаден от субекта, за да изрази отношение към света.
Има два полюса на текста: обектен и субектен.
Предмет на литературната наука е триединството автор – творба – читател.
Литературната наука има три основни дяла – литературни теория, критика и
история.
Художествената литература е един от основните и най-древни видове
изкуство, което изгражда своите художествени образи и произведения чрез словото.
До средата на ХVІІІ век вместо понятието художествена литература се е използвал
терминът “поезия”. Основната трудност при определяне същността и спецификата на
художествената литература произтича от неопределеността на самото понятие
„изкуство”. То е познавателно-творческа дейност на човека и обществото, за която
главен обект и предмет на познание е динамично протичащият духовно-емоционален
свят и живот на човека, неговите конкретно протичащи мисли, чувства, преживявания в
тяхната обобщена типичност и индивидуална неповторимост.
Изконно характерно за всички видове изкуства е изграждането на три
основни типа изображение:
1. изображения на външните изразни движения на човека – мимика, поглед, жест,
интонация на гласа, поза;
2. изображения на конкретното човешко поведение – постъпки, действия, дела, реч,
взаимоотношения и др.;
3. изображения на външното природно и социално обкръжение на човека в конкретни
жизнени ситуации – случки, събития, битова и природна обстановка, историческа,
семейна, професионална атмосфера и среда и др.
Словесният художествен образ притежава своя специфика като своеобразна
словесна живопис със следните особености:
1. не притежава конкретна предметна нагледност, възниква в съзнанието на читателя
чрез възсъздаващото /репродуктивно/ въображение;
2. възможностите за свободно и цялостно изображение на пространствено-временните
измерения на обектите и човека; да “разтяга” или “сгъстява” времето на действието, да
го праща назад в миналото или в бъдещето /интроспекция/;
3. изобразява свойства на явленията, недостъпни за други изобразителни изкуства –
звучене, движение, протичане и др.;
4. чрез метафоризацията, хиперболизацията, антропоморфизацията
(одухотворяването) създава непостижими за друго изкуство “одушевени” природни
образи и картини или образи символи;
5. като никое друго изкуство е в състояние да предаде интелектуалното съдържание на
личността (тъй като само думата е носител на мисъл), поради което много изкуства
постоянно търсят синтез със словото.
Средства на словесната живопис са преносните значения на думите, групирането им в
неразчленими образи, носители на непредаваемо по друг начин значение,
стилистичните фигури, тропите, ритмично-метрическата и интонационно-звукова
организация на речта. Благодарение на тях литературно-художествената форма
придобива многослойност и многозначност, многопосочно асоциативно въздействие
върху въображението на читателя, оркестрова полифункционалност (духовна,
емоционална, оценъчна, хедонистична и т.н.).
Художествената литература притежава родови, видови и жанрови особености като
изкристализирали в нейното развитие съдържателно-формални структури. Нейното
възприемане и въздействие има своя специфика, но съвпада с естетическата роля на
изкуството.
Б. Определение на Литературознанието - система от науки, изучаващи литературно-
художественото творчество в естетическата му същност и структура, и
закономерностите на неговото възникване, съществуване, развитие и социално-
културно функциониране. Литературознанието е изкуствоведска дисциплина, наука,
теория на художествената литература и има своя система от понятия и термини.
Терминът литературознание се появява за пръв път в книгата на К. Розенкранц
“Немско литературознание” и получава широко разпространение в края на ХІХ, а през
1908 г. в книгата на Р. Унгер “Философски проблеми на новото литературознание” то
постепенно се формира като отделна научна дисциплина.
Литературната наука е много стара. Тя е позната на древните народи: китайци,
индуси, перси, гърци, римляни и др. Някои класически трудове на древността не
изгубили своето значение и днес. Непрекъснатото възходящо развитие на
литературознанието се потвърждава от най-значителните литературно-научни
съчинения, останали в съкровищницата на литературната наука:
- „За поетическото изкуство” от Аристотел /ІV век пр.н.е./,
- „Наука за поезията” от Хораций /І век пр.н.е./,
- „Поетическото изкуство” /1674/ от Н. Боало,
- „Хамбургска драматургия” /1769/ от Г. Е. Лесинг
- „Лекции за драматическото изкуство и литературата” /1809-11/ от А. Шлегел

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Увод в Литературознанието

Представя основите на на литературната наука с теми като: Литературата като предмет на теорията, Поетика, Литературна теория, литературна история, литературна критика. Предмет, цели, задачи и представители. Фабула и сюжет в художествената литература...
Изпратен от:
Andrey Velikov
на 2018-02-14
Добавен в:
Лекции
по Литература
Статистика:
231 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Помощ за ученици и студенти
добавена от ikonomika2014 04.04.2020
0
18
Срявняват се два региона(града) в България и ЕС - по избор
добавена от neli_shangova 04.03.2020
0
13
Резюме на Мадам Бовари 7 глава за понеделник
добавена от sjfkdepwlmvfo 22.01.2020
0
264
димитър димов тютюн
добавена от sem.nikolovi 12.04.2019
1
9
отговор на литературен въпрос на Опълченците на шипка
добавена от dariq.nikolova_fb 10.04.2019
2
12
Подобни материали
 

Есе за литературата

27 ное 2007
·
256
·
1
·
208
·
205
·
1

Но какво е литературата за човека, за хората? Могат ли те без нея? В днешно време съществува “конфликт” между човека на 21. век и литературата.
 

Световната литература на Гьоте

12 мар 2006
·
157
·
2
·
1,159
·
57
·
1

Доклад за Гьоте и мястото му в световната литература.
 

“Гераците”- повест за разрушената хармония в живота

17 май 2006
·
1,960
·
18
·
3,327
·
703
·
1

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време- подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност.
 

Oсобености на Ботевата лирика

23 окт 2006
·
1,333
·
3
·
510
·
124

Ботевото творчество е синтез на: 1. Лично и гражданско. 2. Национално и общочовешко. 3. Национално и социално. Основна тема: народното страдание. Основна ценност: свободата – политическа, социална, нравствена.
 

Мит, фолклор и литература. Литературата като процес.

29 ное 2006
·
893
·
10
·
1,163
·
430

Запознаването със съдържанието от тази глава ще ви даде възможност да усвоите понятията: 1. митология, словесен фолклор и литература 2. митологични и фолклорни елементи в литературния текст 3. културни епохи. литературата като процес
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов - 2-ри вариант. Включени са въпроси от затворен тип - имат само един верен отговор.
(Труден)
20
2
1
4 мин
13.08.2020
Българско Възраждане
тематичен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците. Съдържа въпроси с един верен отговор.
(Лесен)
18
1
5
2 мин
10.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Увод в Литературознанието

Материал № 1309472, от 14 фев 2018
Свален: 231 пъти
Прегледан: 391 пъти
Предмет: Литература
Тип: Лекция
Брой страници: 129
Брой думи: 32,855
Брой символи: 205,087

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Увод в Литературознанието"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
317 25

Ралица Тодорова Матеева
преподава по Литература
в град Русе
с опит от  4 години
156 6

виж още преподаватели...
Последно видяха материала