Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
Големина на текста:
1)Етиката като теория и практическа философия
1. Етиката като практическа философия
Сферата в която човек сам прави своя избор и сам избира какъв да бъде, сферата в
която се употребява свободата, се нарича „практическа”. Практическата философия
има два дяла – Етика и Право. Това са дяловете размишляващи върху проблемите на
свободата. Етиката е изцяло в сферата на философията, докато правото има
нормативен и законодателен характер. Етиката се занимава по-скоро с идеята за
правото или така нареченото „философско право”.
Предмет на етиката е моралът, тя често бива наричана „наука за морала”. Тя е
хуманитарна наука, която в основата си съдържа правила и съвети за поведението и
действията на човека. Нейната цел е да изследва и обяснява моралните явления и да
учи на морал. Като практическа философия тя изучава всекидневните отношения
между хората и моралният избор в обществото.
2. Морал
Самото понятие за морала може да бъде разбрано по различен начин в различни
ситуации. Действията ни от морална гледна точка могат да бъдат обособени в 3
измерения.
Доморалните действия са тези в които извършителят не съзнава кое е морално и кое
не. Едно куче не съзнава нещо неморално ухапвайки пощальона, нито детето,
счупвайки ценна вещ. Техните действия не са неморални, защото моралното и
неморалното са присъщи само на извършител, който ги съзнава и разграничава добро
от зло.
И въпреки това, за разлика от общоприетото мнение, моралните действия обхващат
както положителните, така и отрицателните постъпки, добродетелите и пороците,
правилното и неправилното. Това е свят съставен от плюсове и минуси, от приемливи
и неприемливи. Светът на морала е разположен между доброто и злото и човек сам
определя своята съдба, чрез избора който прави. От друга страна отвъд моралните
действия съзнателно оспорват правилата на морала. Те преобръщат моралния свят,
разменят местата на доброто и злото и осмиват морала. Такива действия извършват
циниците. Словесно или действено, цинизмът публично оспорва и нарушава
ценностите и правилата на морала.
3. Нрав
Ние извършваме морални действия въз основа на нашият нрав. Нравът е моралният
характер на човека, нравите са нашите морални навици. Той се изразява в склонността
към определено морално поведение. Нравът е нашата морална характеристика
формирана под въздействието на социалната среда и културните особености.
А) Възпитание
Първият градител на нравственост е възпитанието. Първите учители на морал са
родителите в правото си да възпитават децата си. Възпитанието се различава от
спонтанното развитие с това, че насърчава индивида да извършва действия, които той
чисто спонтанно не би сторил. То е надграждане над природните инстинкти и
емоционалността.
Б) Морално чувство
На по-късен етап започва да се развива моралното чувство. То е нашата интуиция за
моралност. Подсказва ни за решение на проблемите, когато знанието и подражанието
не могат да помогнат, С него се проявява нашата автентична чувствителност.
В) Етос
В древногръцката култура по този начин се изгражда етос. Етосът е онова в
човешкият характер, което му придава „физиономия” и разпознаваемост в морален
план. Той превръща нравствеността в идентичност. От него е производно понятието
„етика”.
2)Добро и зло
Добро и зло са двете основни и противоположни категории в етиката. Те са начин на
съществуване на морала, най-общи представи за разграничаване на моралното и
неморалното. Понятията добро и зло са възникнали поради нуждата от оценка на
човешкото поведение. Отнасят се към ценностните понятия. Съдържанието им е
резултат от продължителното историческо развити на човека. Те са исторически
конкретни, затова представите за тях в отделните исторически системи и у различните
класи се различават.
В Древните религии (като зороастризъм) и култури (Китай – Ин и Ян) доброто и злото
заемат роля на всевишни световни сили, които водят напрегната и величествена борба
помежду си. Те са светлата и тъмната страна на битието.
В древногръцката представа за света космосът е въплъщение на реда, хармонията,
истината и красотата, като свързващ елемент в него е доброто. Проблемът за злото
като че ли отсъства. То съществува само като противоположност на доброто, но като
случайност в космоса, като нещо което може да се унищожи и преодолее.
Философи като Демокрит и Епикур свързват доброто и злото с естествените за всеки
човек усещания на удоволствие и неудоволствие.
Доста по сложен е възгледът на Платон. Според него доброто е висша идея в
царството на идеите. То е най-високият ориентир на човешките стремежи. Злото от
друга страна се проявява по-често в материалният свят. То е низша, тъмна бездна.
Доброто осветява, а злото помрачава.
Философи като Сенека и Русо защитават идеята, че доброто се търси в съзвучие с
природата. Всичко природно, естествено и непроменено от човека е добро.
Хегел разбира доброто, като чисто духовно изразяване на волята и разума. То
съществува само в мисленето и чрез мисленето. То е реализирана свобода.
Джордж Мур възприема доброто и злото като прости понятия, неразличими и
неопределими, просто като качества на битието. Хората имат само интуиция за това
кое е добро и кое не.
Предишни концепции предполагат, че доброто съществува преди човека и е
независимо от него. Днес е разпространено обратното – доброто и злото са чисто
човешки ценности. От тази гледна точка доброто и злото са навсякъде – в нас и около
нас. Те са във всеки наш избор, в който избираме как да живеем. Те определят
светлата и тъмната страна на живота, плюсовете и минусите в него. Те са най-общи
морални стратегии в които човека прави своя избор.
3)Добродетели и пороци
В основата на морала е свободата. Благодарение на нея човек избира в коя посока
да върви - към доброто или към злото. Пътят към доброто е начин да извършим в
конкретна ситуация някакво „добро деяние”, тоест да проявим своя „добродетел”.
Добродетелите са светлите прояви на нашата душа.
Самото понятие добродетел е въведено от Питагор и означава положителни морални
качества. Въпреки, че тази представа не се изменя в исторически план, представата за
съдържанието на добродетелите се изменя. Възникват опити за създаване на
кардинални добродетели, основни такива, от които се определят останалите.
В древна Гърция добродетелите на почетното място са умереност, храброст, мъдрост
и справедливост, отговаряйки на съсловната система в страната. Те са представени от
Платон в диалога „Държавата”.
Но този който ни дава истински прозрения за добродетелта е геният Аристотел.
Според него добродетелта е средина между два неправилни начина на постъпване –
лошота от недостиг и лошота от прекомерност. Доброто се намира в златната среда
между недостатъчното и прекаленото, а те от своя страна са порочни. Аристотел учи,
че основен етичен принцип е спазване на мярка във всичко. Той също така отделя една
група добродетел, като ги нарича дианоетически. Това са добродетелите на ума и
мисленето – мъдрост, любознателност, възприемчивост. В средновековието, когато
властвала християнската етика, са били обособени три основни добродетеля – вяра,
надежда и любов. Те са основани на следните религиозни възгледи – вяра в бога,
надежда в неговата милост и покровителство, любов към бога. Тези добродетели са с
аскетичен характер.
По времето на Ренесанса добродетелите са свързани със земните интереси и
стремежи на човека към щастие.
Съвременната етика разлгежда добродетелите като възникнали не от човека като
индивид, а само от човека като част от обществото. Добродетелите се свързват не
само с личните особености на всеки, но и с обективната история на обществото.
Актуалността се пренася към по-сложни форми на морално съзнание.
Противоположност на добродетелта е понятието порок. Пороците са конкретното
проявление на злото в нас, на тъмната страна на нашата душа.
4)Идеали и смисъл

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми за кандидат-студентски изпит по Етика в Медицинските колежи

Сферата в която човек сам прави своя избор и сам избира какъв да бъде, сферата в която се употребява свободата, се нарича "практическа". Практическата философия има два дяла – етика и право. Това са дяловете, размишляващи върху проблемите на свободата..
Изпратен от:
Атанас
на 2018-02-12
Добавен в:
Теми
по Етика
Статистика:
104 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Добро и зло

22 окт 2008
·
1,024
·
16
·
4,502
·
910
·
1
·
1

Тъй като идейно – тематичния обхват на разглежданата тема е твърде широк и изисква по-детайлно разглеждане, то тук ще акцентирам върху общите принципи, които служат за основа на различните етически учения, опитващи се да определят и изяснят основните...
 

Проблеми на приложната етика

30 окт 2008
·
248
·
12
·
1,591
·
196

Терминът “етика” за първи път е използван от Аристотел от латинския етос, ма две значения. Първото се отнася до нравите, а второто засяга характера на човека и неговата предразположеност. Аристотел замисля етиката като философия...
 

Професионална етика - морал и власт

16 сеп 2008
·
396
·
6
·
1,137
·
237

Политиката от морална гледна точка е заинтересужано човешко взаимодействие, водещо до използване на средства за постигане на власт.
 

Етика на добродетелта – теория за средината

29 окт 2008
·
468
·
8
·
1,375
·
353
·
1
·
1

Курсова работа за Аристотел. Етика на добродетелта - теория за средината.
 

Етика - тест

24 апр 2009
·
136
·
8
·
1,033

Тест по Етика с отговори.
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика за 10-ти клас
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът обхваща учебния материал, изучаван по етика в средното училище. Състои се от 15 въпроса, като някои от тях имат по повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
344
1
21.08.2013
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
760
1
07.03.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

Теми за кандидат-студентски изпит по Етика в Медицинските колежи

Материал № 1309238, от 12 фев 2018
Свален: 104 пъти
Прегледан: 138 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Тема
Брой страници: 15
Брой думи: 6,676
Брой символи: 40,894

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми за кандидат-студентски изпит по Етика в Ме ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
с опит от  20 години
367

Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
с опит от  12 години
337

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения