Големина на текста:
МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ- СОФИЯ
ФАКУЛТЕТ ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ
Дисциплина:
Основи на правото и здравното законодателство.
Курсова работа
НА ТЕМА:
Субекти на гражданското право.
Представителство
Магистърска програма по специалност
Управление на здравните грижи
Изготвил :
2017г.
Правните норми са модели за поведение, те имат за адресат съзнателни
човешки същества или обединения от хора.
Всяко субективно право принадлежи някому. Този, на комуто принадлежи
субективното право, се нарича правен субект. И тъй като носители на права
и задължения могат да бъдат само човешки същества или обединения от
хора, субектът на гражданското право се определя като човек или
обединение от хора, които по силата на закона могат да бъдат носители на
граждански права и задължения.
В съвременните правно организирани общества, правните системи
признават и гарантират граждански субективни права и задължения на два
основни вида субекти - това са физическите и юридическите лица.
Физически лица (граждани). Терминътфизическо лице" не е монопол на
гражданското право. Той се използва и в други отрасли на правото, но като
субект на гражданското право физическото лице се характеризира с
правоспособност и дееспособност.
I Правоспособност на физическите лица.
Член 1 от ЗЛС обявява, чевсяко лице от момента на раждането си
придобива способността да бъде носител на права и задължения“, а чл. 6 от
Конституцията на Република България прогласява: „Всички хора се
раждат свободни и равни по достойнство и права.“ От тези норми се вижда,
че правоспособността е призната и гарантирана от закона обща възможност
на всяко физическо лице да бъде носител на права и задължения.
Според съвременните правни системи всички човешки същества се
признават за правоспособни. Още в чл. 2 от Международната харта за пра-
вата на човека се казва, че всички хора се раждат свободни и равни по
достойнство и права и, че никой не може да бъде държан в робство. Макар
да се обявява, че правоспособността е природно, естествено присъщо
състояние на личността, тя трябва да се признава и гарантира от
държавата. Тя не може да бъде отнета, но има начало и край.
За възникване на правоспособността достатъчно е физическото лице да е
родено живо, няма значение неговото състояние - затова лица с физически
или психически увреждания са напълно правоспособни.
Правоспособността възниква от момента на раждането не подлежи на
откази се прекратява със смъртта на физическото лице.
Тя не може да бъде отменена, но някои нейни елементи временно могат да
бъдат ограничавани чрез принуда, който изтърпява наказание лишаване от
свобода в затвора.
II Дееспособност на физическите лица.
Правните норми съдържат предписания и забрани предоставящи свобода за
варианти на поведение, който са насочени към съзнанието и волята на
физическите лица.
Това от своя страна е свързано с много отговорности - да се съобрази
поведението с правната норма, да се избере вариант на поведение за задо-
воляване на осъзнати потребности и интереси, да се придобиват субективни
права и още много други. За да бъдат поемани правни задължения очевидно
се предполага физическото лице да е достигнало определена степен на
умствено развитие, при което то да може да разбира свойството и
значението на това, което върши, и да ръководи постъпките си, да има
волеви задръжки.
Човекът е обществено, социално същество и неговото умствено развитие,
съзряване, не става веднага след раждането, а е сложен биологичен и
психичен процес, който протича във времето и се обуславя от обществено-
икономическите условия, в които живее. С оглед зашитата на интересите
на физическото лице, гражданското право установява и урежда едно
твърде важно правно качество на физическите лица - тяхната
дееспособност.
Съгласно чл. 2 от ЗЛСс навършване на 18 годишна възраст лицата стават
пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придоби ват права
и да се задължават“.
Дееспособността е призната и гарантирана от закона способност на едно
физическо лице със свои лични правомерни действия да придобива права и
да поема задължения.
Дееспособността е неразривно свързана с правоспособността, няма
правоспособност без дееспособност.
Лице до 14-годишна възраст е напълно недееспособно, но е правоспособно.
Явно е, че дееспособността е правно призната степен на духовна зрелост .
Понеже духовното съзряване е процес, който протича във времето, законът
установява три степени на гражданска дееспособност.
1 ) Първата степен обхваща лицата до навършване на 14-годишна въз-
раст.
Тях чл. 3, ал. 1 от ЗЛС нарича малолетни. Това означава, че за
гражданското право те са напълно недееспособни, че те не могат да
изявяват правно валидна воля - да придобиват права, да поемат
задължения, да сключват от свое име каквито и да е сделки.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 апр 2019 в 15:37 студентка на 33 години от София - UNSS, факулетет - ikonomicheski, випуск 2013
25 яну 2019 в 13:48 студент на 32 години от София - Медицински университет, факулетет - Факултет по обществено здраве, специалност - Управление на здравните грижи, випуск 2019
18 дек 2018 в 12:54 студент на 23 години от София - Медицински университет, факулетет - Факултет по обществено здраве, специалност - Медицинска сестра, випуск 2018
16 ное 2018 в 09:08 студентка на 29 години от София - Нов български университет, факулетет - Икономика, специалност - Икономика, випуск 2018
22 юни 2018 в 12:52 родител на 56 години
 
Подобни материали
 

Наказателно право

06 ное 2006
·
2,415
·
1
·
136
·
282
·
1

Наказателното право е система от законови норми,който определят деянията признати за престъпления и наказанията за тях. Значение на наказателното право: то защитава от престъпни посегателства. Основните социални ценности- правата на личността, на гражд
 

Субекти на гражданското право

02 дек 2007
·
284
·
3
·
515
·
22
·
6

Правосубектността включва следните правни качества: правоспособност, дееспособност и деликтоспособност...
 

Право и време - курсова работа

30 мар 2006
·
232
·
14
·
2,218
·
175

Право и време - правото във времето, еволюция, действие на правните норми във времето, обратно действие на закона, време в правото.
 

Материално и процесуално право

19 ное 2007
·
269
·
1
·
150
·
103

Това е лекция по Обща теория на правото при проф. Бойчев от 2007 година...
 

Облигационно право. Понятие. Облигационно отношение и техните източници

03 юни 2006
·
1,708
·
2
·
327
·
252
·
1

Облигационно право. Понятие. Облигационно отношение и техните източници. Договорът като източник на облигационни отношения. Сключване на договорите. Предварителни договори.
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Търговско и Финансово право за студенти
тематичен тест по Право за Студенти
Тестът обхваща въпроси от търговско и финансово право - 15 въпроса, някои от тях имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
48
1
1 мин
28.10.2016
Тест по Търговско право за студенти
изпитен тест по Право за Студенти
Тестът съдържа 16 въпроса от областта на Търговското право и е предназначен за студенти, изучаващи дисциплината. Голяма част от въпросите имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
16
86
1
09.11.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Основи на правото и здравното законодателство

Материал № 1308430, от 05 фев 2018
Свален: 6 пъти
Прегледан: 8 пъти
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 9
Брой думи: 2,251
Брой символи: 13,131

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Основи на правото и здравното законодателство"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения