Големина на текста:
ПАРАДИГМИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО.
Парадигма - модел на мислене, конкретно в някоя научна дисциплина или в други разклонения
на философията, занимаваща се с обхвата, произхода и особеностите на познанието. Във
философията и социологията на науката парадигмата е система идеи, възгледи, убеждения и
концепции в дадени области. Парадигмите не стоят на едно място, променят се, което идва от
задълбочаването на равнищата на научните изследвания също и от развитието на опита.
1. Една част се обособяват и класифицират по водещите възпитателни взаимоотношения и стил
(стратегии) на семейното възпитание. Те са по-изразени в семейното възпитание.
1.1 Авторитарно възпитание - Йохан Хербарт - учение за ръководство дисциплиниране на
децата - да се укроти дивата игривост и веселие на децата. "Да се проведе жизнен ред на
поведението." Това е парадигма или стил на изключително строги, дисциплинирани мерки,
наложени на децата с минимални възможности за свобода при упражняване на техните изболи и
становища.
Патернализъм - прекомерно покровителство на бащата.
1.2 Природосъобразното възпитание - разчита се на примерите на ненасилността,
постепенността, етапността, универсалността, заобикалящият ни свят, този, който е извън нас
и някак си по естествен начин създава условия за развитие на всичко живо в нея.
Ян Коменски - създател на класно-урочната система, "Велика дидактика", "Пампедия"
"Всеобщ съвет за изправяне на човешките дела".
Й. Песталоци - вътрешната природа на децата и започва да разчита на своя неоромантизъм, като
основна роля играе любовта между родителите и децата; между учителите и децата.
1.3 Констектуолно-функционалната.
Джон Лок - от правилното възпитание зависи благосъстоянието на целия народ.
Пише за възпитаващо жизнените ситуации, които реализират възпитателния ефект и изобщо
говори за ролята на индивидуалния опит в обучението и възпитанието.
Жан Жак Русо "Емил или за възпитанието" , в който роман постепенността,
функционализмът и индивидуалността са довели до абсурд.
Принципи в книгата:
-съблюдаване законите на естественото развитие на човека,
-възпитание на човека, самО по себе си и негово естествено съдържание.
1.4 Свободното възпитание (свободистика)
Елен Кей - педосцентристика.
педоцентризъм - интегрирано училище, цялостно учебно съдържание, не се диференцира на
учебни предмети.
Мария Монтесори, Толстой.
Страница 1
Отрича се необходимостта от системно обучение и възпитание. Основната идея се обосновава
неограничено самостоятелно развитие на детето, стигащо до истерия, подкрепа на детската
свобода и творчество.
1.5. Свръхопекунството - свръхзащита във възпитанието. Родителите са в ситуация на пълна
загриженост и защитават детето си от всички трудности и изпълняват редица негови желания.
Особено много се пазят силите на детето да не се преумори, да не се нарани. За разлика от
авторитарната и либералната парадигма тук е налице емоционална близост с детето. Не се
позволява на детето никаква свобода и никакви възможни алтернативи. Последиците от тази
парадигма са отрицателни, сменящи се емоционални изблици. От студена учтивост до
агресивна съпротива. Последиците от тази парадигма са със следните възможности за развитие:
- Домашен диспот, строгост и непоносимост към желанията на другите, разглезеност и промяна
в настроението, манипулираност на обкръжаващите, арогантност, надменност, своеволие.
- Зависима личност, отсъствие на инициатива, безпомощност, зависимост от мнението на
родителите - невъзможност да се взимат собствени решения, труден контакт със своите
връстници.
1.6 Демократично възпитание.
Налага балансирано взаимоотношение, мяра в емоциите, контекстуалност в свободата и
ограниченията, принципност на правилата и еволюцията в движението на статуса на възрастние
от първи между равни до от равни между първи.
2. Парадигми на възпитанието по философията, залегнала в тях.
2.1 Либералното възпитание - парадигма, близка до свободното възпитание, разбира се, без да
се стига до радикалните крайности или либералният стил е топла, приятелска, доверителна
връзка, като липсва строгата дисциплина. Либералните родители се поставят на едно ниво с
децата, те дават голяма свобода на действие без строги ограничения.
Реална подкрепа от страна на родителите няма. Децата до известна степен стават инфантилни
(детско, недорасло поведение), манипулативни, нямат чувство за независимост, въпреки че
родителите имат голямо желание за това. Вече пораснали тези деца не смеят да поемат
отговорност, често намират себе си нещастни в личния живот. За тях е по-вероятно да се
сблъскат с различни психологични проблеми.
2.2 Консервативното възпитание - антитеза на либерализма, но все пак авторитаризмът не е
толкова силно изразен. С тази парадигма се търси запазване на стари и традиционни форми на
линейни взаимоотношения, наличие на по-строги правила и санкции; налагане на родителски
ценности, на религиозния политически светоглед на родителите; съхраняване на ценностите, на
устойчивостта, по-строго регламентиране на ролите в семейството.
2.3 Хуманистична парадигма - на същността на формирането на човека, на "аза", на собствен
опит, на дадена неповторима индивидуалност - човек действа насочено, целенасочено,
преднамерено и оценъчно. - Хът
2.4 Бихейвиъристична - в нея възпитанието се обяснява в термините на наблюдаваните събития.
Безотносително към такива категории като съзнание, разум, емоция, дейности и т.н.
Предлага обяснение от всевъзможни аспекти от живота на организмите, включително и на
човека, което, разбира се, неизменно се основава на идеята за учене с формулата S-R (стимул,
реакция) Възпитанието е заучаване на социално желани реакции, съобразно стимулите,
задавани от средата. Ако възпитанието е учене, то е относително постоянна промяна на
поведенческите потенциали като резултат от активност, подкрепа и опита от практиката.
Ученето, а следователно и възпитанието се състоят в появата на адаптивни изменения на
индивидуалното поведение в резултат на придобит опит.
2.5 Колективистично възпитание - философия, в която се разчита на общности и се дава
приоритет на колектива и неговите цели пред индивида и индивидуалните цели.
Има две разновидности :
-хоризонтален - с равенство на участието на обема и сътрудничеството. В него (в
хоризонталния) се предполага демократично решение, това е невъзможно във вертикалния.
-вертикален - йерархия - не подлага на съмнение предполагаемо равенство в отношенията.
Колективизмът е разновидност на холизма. Холизмът е философия на цялостта и за
господството на системата над индивида и индивидуалностто. Той е цялостна и социометрична
методология. В него свойствата и характеристиките са отделни и са сведени до свойствата и
характеристиките на цялостта. Появата и развитието на новите свойства и качества са
невъзможни без нея, в случая без колектива/цялост.
Колективизмът в норма, освен елемент в човешката култура, който съществува независимо от
всяка една от политическа система е възникнал от основаването на човешкото общество преди
много години.
2.6 Индивидуалистчно възпитание - една от философиите на свободата. Конструкт с няколко
елемента:
- противопоставяне на натрапени и неприети външни социални и морални стандарти и
ограничаването на индивидуалния избор на действие.
- особена форма на светоглед, която признава субстационалното (говорим за същността),
признава субстационалното самостоятелно значение на индивиди в света, поддържа приоритета
на личните цели и интереси, защитава индивидуалността и независимостта на отделния човек в
обществото. Тази парадигма съдейства за свободното самостоятелно развитие, в което
субективността на индивида е задължителна опорна точка, а развитието на децата чрез
възпитанието е в посока на съхраняване и развитие на тяхната индивидуалност в
интелектуален, емоционален и физически план.
- принцип за автентичност и автономност на човешките права и свободи.
- морална позиция и политическа философия на независимост и самостоятелност на отделния
човек.
Възпитателен индивидуализъм предоставя автономност и възможност на възпитаниците да
проявяват способността да мислят, да чувстват в условия и стремеж към свойство и лично
достойнство. По този начин особеностите на вътрешния свят на детето определят неговата
инициатива и съзидание. Индивидуалността се разглежда като уникално своебразие на
Страница 3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Парадигми на възпитанието

Лекция по педагогиа 1-ва част - Теория на възпитанието. Парадигма - модел на мислене, конкретно в някоя научна дисциплина или в други разклонения на философията, занимаваща се с обхвата, произхода и особеностите на познанието...
Изпратен от:
Ивелина Неделева
на 2018-02-02
Добавен в:
Лекции
по Теория на възпитанието и дидактика
Статистика:
61 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Детето, възпитанието и училището


Детето, училището и възпитанието като термини си имат индивидуално значение, но в конкретен период от човешкия живот значението им е силно свързано, защото тази верига, която образуват (дете-възпитание-училище) е наниз от събития...
 

Семейно възпитание


Семейното възпитание е изключително важен аспект от теорията на възпитанието, а и от педагогическата наука като цяло...
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
107
1
4 мин
04.07.2013
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
354
2
1 мин
09.07.2012
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Парадигми на възпитанието

Материал № 1308190, от 02 фев 2018
Свален: 61 пъти
Прегледан: 147 пъти
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 1,108
Брой символи: 7,725

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Парадигми на възпитанието"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения