Големина на текста:
Р Е Ф Е Р А Т
на тема:
Българска
сватба
Народната сватба е празничен обичай, съсредоточие на народното изкуство. В
този смисъл, сватбата не е сватба изобщо – тя е българска сватба, която регламентира,
българския брак по български обичай. Затова народната сватба е и обичай – празник, в
който се демонстрира принадлежността на участниците не само към семейството, към
родствената и териториална група, но и към българската народна и верска общност.
Сватбата обединява участниците като българи. По този на1ин тя ги разграничава от
останалите нации и народности, с които те имат досег. Етничната функция прави
сватбата още по-консервативна, пази я от чувствителни външни влияния. Тя е прави
инструмент за запазване на българския народ в неговата многовековна и пълна с
превратности съдба.
Обредите в българската сватба се делят на предсватбени, сватбени и следсватбени
обичаи. Сватбите традиционно се правят след приключване на активния стопански
сезон и не се правят през пости. За българите времето засватби обхваща есенно-зимния
и зимно-пролетния период. Затова можем да кажем, че у българите се е възродила една
древна черта на сватбата – тя е станала календарна. Момците и девойките могат да
встъпят в брак след 16-17 години. Мома, която не се омъжи до 22-23 г. губи шансове за
сполучлив брак, а след 25-28 г. момъкът е вече стар ерген. Встъпването в брачна възраст
се отбелязва обредно. За момците това е участието в коледуването, а за девойките – в
пролетните момински обичаи – най-вече в лазаруването. Семействата на бъдещите
съпрузи трябва да се ползват с добро име и да са равни по имотност. Сферата на избора
се ограничава от традицията да се сключва брак в рамките на определени групи- в
същото село или група села. Правото на избор принадлежи на момъка и неговото
семейство. Позицията на момата и нейното семейство е пасивна, но тя има свои начини
за изява: в труда, в песните и танците, в облеклото, в поддържането на моминската
градина и бащиния дом. Като група девойки проявят активност при заклаждането на
седенките, по същество те извършват магия за привличане на момците.
Отношенията между младежи, които имат сватбени намерения помежду си
остават платонически. Ухажването и признанието в любов в българската традиция са
получили устойчива форма – напиване на вода, вземане на китка, хващане до
избраницата на хоро. Така момъкът не само дава израз на чувствата си, но показва на
всички, че има женитбени намерения. Активният период на либене обикновено се
вмества в една календарна година. Ако със започването на сватбения сезон момъка не
изпрати сватове и не постигне конкретна уговорка за брак, момата се смята за свободна
и може да установи нови връзки. Това не се отразява на доброто и име
1
.
Сгледата не е задължителен момент. При нея момковите родители изпращат
сгледници, които са близки хора на семейството. Когато резултатите от сгледата са
добри се пристъпва към сватуването. Сватуването е искане и съгласие за брак.
Посещението на сватовниците се пази в тайна, защото не се знае какъв ще е отговорът.
Сватовниците излизат весели от дома на момъка и влизат весели в момковия дом. Там
ги посрещат любезно, а и сватовниците със знак показват, че не са обикновени гости.
Разравянето на огъня веднага след влизане е широко разпространен знак. Сватовете
обикновено се представят за търговци, които търсят млада юница за тяхното бикче или
соколица за техния сокол. Цялата сватбена символика е ясна, изградена на битова
основа. Родителите на момата я разбират, но не изразяват съгласието си изведнъж. За
престиж поне веднъж връщат сватовниците. Отказът също не е пряк. След като склонят,
родителите винаги питат и момата дали е готова да иде при момъка. Тя отговаря
уклончиво дори да има голямо желание да се омъжи, но изтъква, че се съгласява с
решението на родителите си. След положителния отговор се лага трапеза, а домакините
напълват и бъклиците на сватовниците със свое вино
2
.
Следваща стъпка е годежът, който бива голям и малък. На малкия годеж
момковите родители канят роднини и съседи, а момъка може и да не присъства.
Родителите приготвят китка, шише ракия, бъклица с вино, подарък за момата. Китката
трябва да има зелено свежо растение и е увита с червен конец, на който е нанизан
пръстена на момчето. Това е белегът, който дава бъдещият жених. В къщата на момата
се слага трапеза. На централно място сядат бъдещите сватове, пред тях се слага китката,
който бъдещата свекърва дава на бащата на момичето. Той я предава на момата, а тя
също дава китка на бащата на момчето. Важен момент е изпиването на ракията,
донесена от къщата на момъка, което става с благословии и наздравици
3
.
1 Генчев С. Сватбата. С., 1987, с. 30 – 34
2 Генчев Ст. Семейни обичаи и обреди. // Етрнография на България, т. III, С., 1985, с. 173 – 174
3 Иванова Р. Българска фолклорна сватба. С., 1984, с. 33 – 35

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
24 сеп 2020 в 13:48 студент на 26 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Стопански факултет, специалност - Туризъм, випуск 2023
17 юни 2020 в 15:20 студент на 27 години от София - лту софия, випуск 2021
28 апр 2020 в 11:16 студент на 25 години от Айтос - Технически Колеж Сливен, факулетет - юридически, специалност - връзки, випуск 2020
28 апр 2020 в 00:49 студент на 22 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Природни науки и образование, специалност - ПНУП, випуск 2022
21 апр 2020 в 22:15 студентка на 29 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Международни отношения, випуск 2020
31 мар 2020 в 10:28 студентка на 37 години от Варна - Медицински университет "Проф.П.Стоянов", факулетет - Обществено здравеопазване, специалност - Фармацевтичен мениджмънт, випуск 2018
02 яну 2020 в 22:12 студент на 28 години от Враца - ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", факулетет - Филиал Враца, специалност - Български и История, випуск 2022
 
Подобни материали
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
874
·
8
·
1,403
·
1,959
·
2

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Тракия. Тракийското общество

16 мар 2006
·
417
·
8
·
1,307
·
150
·
1
·
1

Тракия. Тракийското общество - характер на населението, история, разпределението на работата, жените в живота на тракийците (мястото им в йерархията), царе на тракийците и др.
 

България при хан Тервел (701-718). Арабско-византийският конфликт

22 мар 2006
·
854
·
1
·
470
·
132

България при хан Тервел (701-718) - управлението на сина на хан Аспарух - хан Тервел. Българо-византийските отношения, битки, договори. Арабско-византийският конфликт и участието на българите в него.
 

Възстановяване на Третата българска държава.Стопанската политика на Временното руско управление.Аграрен преврат, миграционни процеси и ликвидиране на турската феодална система

31 мар 2006
·
703
·
2
·
503

Възстановяване на Третата българска държава.Стопанската политика на Временното руско управление.Аграрен преврат, миграционни процеси и ликвидиране на турската феодална система - начало на възстановяването и на стоп. полтика на бълг. правителства и др.
 

Хан Омуртаг /814 – 831/. Биография и управление

01 апр 2006
·
753
·
6
·
1,672
·
332
·
2

Хан Омуртаг /814 – 831/. Биография и управление - произход на хан Омуртаг, утвърждаване на престола, мирни договори, вътрешна и външна политика.
1 2 3 »
 

Българската сватба

Материал № 1307793, от 30 яну 2018
Свален: 26 пъти
Прегледан: 33 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 2,239
Брой символи: 13,053

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българската сватба"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала