Големина на текста:
РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА (1877/1878) И ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
УВОД
През 70-те години на ХІХ в. набиращата сила българска
националноосвободителна революция бързо се приближавала към своята кулминация.
Нейната върхова изява било Априлското въстание 1876 г., в което със своята героична
саможертва, българският народ изявил пред света категоричната си решимост да не се
примирява повече с османската власт. За общественото мнение в Европа става ясна, че
Османската империя поставяла непреодолими бариери пред устрема на българите за
свобода и прогрес. Априлското въстание изострило до крайност поредната
международна криза по Източния въпрос и провокирало нова руско-турска война (1877-
1878 г.). Така съвпадането на българските национални стремления с интересите на Русия
на Балканите довело до освобождението на България от петвековното османско
владичество и до възобновяване на българската държава.
ИЗВОРИ И ИСТОРИОГРАФИЯ
Руско-турската война от 1877-1878 г. е добре документирана в руските и
турските военни архиви. Обилна информация дават чуждите военни кореспонденти,
следили хода на военните действия. Тя е била обект на изследвания от учени като
Христо Христов, Георги Вълков и др.
ОТЗВУКЪТ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
Гибелта на около 30 хиляди българи по време на Априлското въстание и
страданията, които българският народ понесъл при неговото потушаване, предизвикали
силен отзвук сред много страни. Над 80 селища изчезват в пожарите, други 200 са
порутени и разграбени. Тактиката на султанското правителство да разори най-
цветущите български области и унищожи народните водачи и така да усмири България
за много години напред, в един варварски поход на башибозука, подстрекаван от
Цариград. Първите вести за кървавите насилия в България проникнали в европейската
преса чрез ярките публицистични материали на американския кореспондент на
английския либерален вестник Дейли нюз Дж. Макгахан и на англичанина Едвин
Пиърс. За кървавата драма на Балканите донасяли консули и мисионери, инженери и
други специалисти от европейските страни на работа в Турция. Съвестта на
хуманистите и демократите в Европа е разтресена. Те са се убедили, че положението на
българите в пределите на Османската империя е станало нетърпимо. Портата побързала
да спаси престижа си пред външния свят и изпратила свои анкетьори, които трябвало да
направят необходимото, за да прикрият и оправдаят турските безчинства във
въстаналите области. Истината обаче не можела да се скрие. Обхванати от желанието да
служат на правдата, чужди анкетьори също поискали разрешение да се запознаят лично с
положението. Пръв обиколил селищата от Пловдивско руският консул в Одрин граф
Алексей Церетелев. Към него се присъединил кореспондентът наФигароЖан дьо
Вестин и немският консул в Пловдив. Техните констатации и книгата на дьо Вестин
озаглавенаПътуване в страната на въстаналите българи“, дали още повече основания за
разгръщане на мощно движение в защита на българския народ. В европейските вестници
се появили над 3000 статии в полза на българите, които раздвижили световната
общественост. Така Априлското въстание дало повод в Европа да се заговори за
българския народ, за неговата многовековна история и култура и за неговото право на
свобода и независимост. В този смисъл освободителната борба на българите спечелила
морална победа над султанската власт. Тя провокирала мащабни прояви в защита на
българския народ.
Във Франция общественото мнение било категорично в полза на българите. Голям
принос за това имали освен дьо Вестин, още журналистът Емил Жирарден, който издал
сборник статии под заглавиеПозорът на Европа“. В кампанията по информиране на
френското обществено мнение за събитията в България се включил и журналистът Жан
Петри. Един от най-големите хуманисти на ХІХ в. Виктор Юго, заставайки в защита на
българите, заявил във френския парламент:Има минути, когато човешката съвест
взема думата и заповядва да я слушат…“ Още по-категоричен в мнението си е Емил
Жирарден, според когото целостта на Османската империя трябва да бъде разрушена.
Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре ще бъде“ – заключава той.
В Англия , която се славела като най-ревностен защитник на Турция,
опозиционната либерална партия, начело с Уилям Гладстон, организирала грандиозни
митинги в защита на българите. Управляващите консерватори и лично лорд Дизраели
били обявени за крепители на един деспотичен режим м Европа. Гладстон написал през
есента на 1876 г. брошуратаБългарските ужаси и Източния въпрос“ , а през есента на
1877 г. я преиздал под заглавиетоУроци по клане или изложение за конфликта между
Портата и България през май 1876“. Макар да използват ситуацията за свои
политически цели, либералите въздействали силно върху общественото мнение в полза
на българската кауза.
Силен отзвук имали априлските събития и в Италия. В много италиански градове
се провели митинги и се учредили и комитети за оказване помощ на пострадалите.
Революционерът Джузепе Гарибалди изпратил нарочна телеграма, с която изразявал
съчувствието си към българския народ.
Особен отклик имали българските събития сред славянските народи, намиращи
се в пределите на Австро-Унгария. Видни техни писатели, поети, учени, общественици,
заклеймили азиатската варварщина. В някои чешки градове се състояли митинги. В
подкрепа на българите се изказал и Константин Иречектогава все още млад историк и
професор по славистика в Пражкия университет.
Обединена Германия също изразила съчувствието си към страданията на
българския народ. Канцлерът Ото фон Бисмарк, макар и ръководен от германските
имперски интереси, заявил в Райхстага, че след зверствата в българските земи, за
Османската империя няма място в Европа.
Обществата в съседните балкански страни също издигнали своя глас в защита на
българите. Най-силен резонанс зверствата срещу българите имал в Румъния, където
цялата прогресивна интелигенция възроптала срещу турските жестокости. Протести
имало още в Сърбия, Гърция и Черна гора.
Най-силна реакция спрямо извършеното в българските земи имало в Русия.
Славянските комитети и лично лидерът на славянофилството по това време Еван
Аксаков разгърнали масово движение за събиране на помощи в полза на пострадалите
българи. Освен това славянските комитети оказали силен натиск върху руското
правителство с цел предизвикване на военен конфликт и цялостно решаване на Източния
въпрос. В полза на българите се застъпили такива видни руски писатели, общественици и
учени като Толстой, Достоевски, Тургенев, Полонски, Аверкиев, Гаршин, Менделеев,
художникът Верещагин и т.н.
Масовото протестно движение в защита на българския народ взривило позицията
на поддръжниците на статуквото на Балканите и принудило правителствата и
дипломатическите канцеларии да се заемат с разглеждане на българския проблем. По
настояване на Русия и под натиска на световното обществено мнение, консервативното
правителство на лорд Дизраели наредило официално на английското посолство в
Цариград да започне анкета по българския въпрос. Към секретаря на посолството се
присъединили - от страна на САЩ големият приятел на българския народ
американският дипломат в Цариград Юджин Скайлер, журналистът Макгахан, а от
рускаграф Алексей Церетелев. Така била създадена специална международна анкетна
комисия, която трябвало да разследва на място достоверността на излаганите в
европейската преса факти. Надеждите на английските консерватори, че с това ще
усмирят духовете в Европа и движението в защита на българския народ ще стихне не се
оправдали. Комисията скоро потвърдила изнесените в печата факти. Обществеността
все по-категорично настоявала правителствата да се намесят за радикални промени на
Балканите. Това изострило до краен предел Източната криза.
Изправени пред политически банкрут, турските политици решили да се разделят
със султана, с чието име били свързани зверствата в българските земи. На 30 май 1876 г.
младотурците, ръководени от Мидхат паша, извършили държавен преврат. Свален бил
султан Абдул Азис и на негово място бил възцарен султан Мурад V. С този акт се
целяло да се покаже, че Турция скъсва с водената до този момент политика,
виновниците за която били отстранени от властта.
Сърбия и Черна гора се възползвали от създадената ситуация и обявили война на
Турция на 18/30/ юни 1876 г. Тази война дала допълнителни възможности на Русия да
излезе от неутралитета, към който била принудена да се придържа след Кримската
война (1853-1856) и да потърси компенсация за изгубените си позиции на Балканския
полуостров по силата на Парижкия мирен договор. Засилването на Германия след 1870
г., разгромът който тя нанесла на Австро-Унгария и Франциядве активни сили в
антируската коалиция по време на Кримската война, поставило руската дипломация
пред необходимостта на преоцени стратегията си по Източния въпрос. Сред
управляващите кръгове в Петербург се оформили две концепции, най-ярките изразители
на които били външния министър княз Горчаков и граф Игнатиев, руският посланик в
Цариград. Горчаков продължавал да залага на разбирателството с Австро-Унгария и на
подкрепата на Бисмарк за руската политика на Балканите. Според него Русия не трябва
да започва война с Турция, защото при създалата се международна обстановка е реална
опасността от повторение на сценария от Кримската война. По-младите политици около
граф Игнатиев били привърженици на една по-гъвкава политика, в която да се разчита
на борещите се за свободата балкански народи и на германо-френските противоречия.
Според тях единствено войната може да измие срама от поражението в Крим и да
възстанови международния авторитет на Русия. Последвалите събития ясно показват
сблъсъка между тези две линии в руската външна политика. През есента на 1876 г. нито
една от двете групи не могла да вземе връх, още повече, че самият император
Александър ІІ проявявал колебание.
ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПОДГОТОВКА НА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА И
ДЕЙНОСТТА НА БЦБО
По инициатива на Горчаков била проведена руско-австроунгарска
дипломатическа среща в Райхщат (26 юни 1876), която сложила началото на серия от
дипломатически инициативи, довели до Руско-турската война. Въпреки
противоречивите цели, които преследвали на Балканите, императорите на Русия и
Австро-Унгария се договорили да не се намесват в конфликта между Сърбия и Черна
гора, от една страна и Турция от друга. Прието било ясно становище, че ако Сърбия и
Челна тора бъдат разгромени, няма да се допусне посегателство върху тяхната
териториална цялост. В случай на успех на балканската коалиция, двете велики сили се

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Руско-турска война (1877-1878) и Освобождението на България

Материалът е предназначен за ученици от горен курс и кандидатстуденти с изпит по история...
Изпратен от:
Eli Ivanova
на 2018-01-15
Добавен в:
Анализи
по История
Статистика:
6 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по История за Ученици несваляни с 11 - 20 страници Други
 
Подобни материали
 

Освобождението на България 1877

18 май 2008
·
156
·
9
·
2,814
·
345

Освобождението на България 1877 - тема по история.
 

Априлско въстание 1876г. - Част 1

03 юни 2006
·
960
·
3
·
664
·
112

Възрожденските процеси навлизат в периода на зрялост през 50-те години на ХIХв., което води до един нов етап в политическите борби на българския народ – етапа на организираното националноосвободително движение.
 

Априлското въстание

18 фев 2008
·
335
·
2
·
279
·
305

Откакто свят светува за свободата се заплаща висока цена. Затова на знамето на въстанниците през 1876 г. е записано като заклинание "Свобода или смърт"...
 

Руско-турската освободителна война в паметта на днешните българи

16 яну 2008
·
317
·
2
·
295
·
126

Родена от подема на националносвободителните движения на Балканите:Сръбско-турската война-18 юни 1876г. ,Априлското въстание-1876г. и Цариградска посланническа конференция на Великите сили - 30.11 – 10.12.1876г.Руско-турската война е историческо събитие..
 

Апостола в днешна България

27 фев 2008
·
104
·
12
·
1,983

Левски и неговите идеи за освобождението на България.
 
Онлайн тестове по История
Тест по История и цивилизация за 8-ми клас
изпитен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Включват се следните уроци в теста: Династията на Комнините, Френското кралство през XIII-XIV в., Германия: от мечтата за Италия до разширяването на Изток, Възникване на Английския парламент...
(Труден)
15
41
1
1 мин
19.10.2016
Тест за животa и делото на Дейвид Ливингстън
любознателен тест по История за
Този тест е предназначен за бъде развлекателен и ползотворен в това, да предаде историята на живота на един голям мисионер, докоснал сърцата на много хора, както в Англия и Африка, така и по света. Той не цели оценяването на компетентности и знания, а по-скоро задоволяване любопитството на всеки, който желае да научи нещо за личността на Дейвид Ливингстън.
(За отличници)
18
02.08.2018
» виж всички онлайн тестове по история

Руско-турска война (1877-1878) и Освобождението на България

Материал № 1305758, от 15 яну 2018
Свален: 6 пъти
Прегледан: 8 пъти
Предмет: История
Тип: Анализ
Брой страници: 12
Брой думи: 5,218
Брой символи: 32,740

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Руско-турска война (1877-1878) и Освобождението ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
43

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
121 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения