ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„ Св. Св. Кирил и Методий ”
Исторически факултет
катедра „ Стара и средновековна история ”
РЕФЕРАТ
Древна Спарта до края на VI в. пр. Хр. –
обществено и държавно устройство
Изготвил: Валентина Статева
Велико Търново 2017 г.
Историята изследва миналото, но служи на съвременността, развива
паметта и въображението на обществото, насочва способността на
човечеството за целенасочено саморазвитие. В историята са корените на
живота на обществото. Всяка негова епоха наподобява част от „стеблото” на
вечното дърво на живота, от което продължават новите епохи.
Историята на Древния свят е история на развоя на човечеството в най-
ранния период от неговото съществуване и история на създадената и развита от
него в същия период цивилизация, която става основа на културния живот на
всички съвременни народи. Древният свят е изминал същия оня път на
развитие, по който вървим и ние сега. Той е създал трите основни форми на
политическо съществуване, които и досега още са главните типове на
политическия ни живот: формата на монархичната държава, формата на
самоуправляващата се свободна държава, в която властта е в ръцете на
суверенния народ и на избраните от него представители и формата на
федеративната държава, обединяваща в един политически съюз свободни и
самоуправляващи се политически единици.
Историята на древногръцкото спартанско общество е част от
световноисторическия процес и представлява интерес за съвременния читател.
Спарта в Пелопонес и Атина в Средна Гърция са полисите, в които се пречупва
цялата история на елините. Запазени са малко извори за историята на Древна
Спарта. Интересни сведения дават Ксенофонт и Плутарх, в известна степен и
Аристотел, но тези автори не са били спартанци и не са били пълно осведомени
за ранната история на Спарта. Важни сведения за спартанците дават
стихотворенията на поетите, особено тези на Тиртей, живял в VІІ в.пр.Хр.;
съчиненията на Херодот и Тукидит, а също и „Описание на Елада” от
Павсаний. При разкопките, извършени в Спарта в ХХ в., била открита
керамика, изделия от бронз, слонова кост и други материали, което дало
възможност по-добре да се разберат писмените източници, а също и да се
съставят представи за развитието на културата в древна Спарта. Според
археологическите разкопки, през Х век пр. Хр. в югоизточната част на
полуостров Пелопонес и по-точно в областта Лакония до река Еврота била
създадена Спарта. Спарта възникнала като обединение на 5 селища, чиято
основна стопанска дейност била експлоатацията на плодородните земи в
областта. Една част от последните вълни дорийски преселници се заселили
именно тук като срещнали упоритата съпротива на местните жители-ахейците.
Особено енергично се съпротивлявал град Амикла, с който завоевателите
трябвало да се споразумеят и обединят. Самата равнина около река Еврота
лежи в полите на планинските хребети Тайгет и Парнон. Те създават усещането
за защитеност и изолираност от външния свят. При разрастването си, градът
започнал да изпитва нужда от ресурси и спартанците потърсили решението на
проблема в създаването на колонии. Колонизацията не дала окончателен
отговор и тогава жителите на Спарта насочили вниманието си към своите
съседи от Месения. Започнала военна експанзия, която довела до първата и
втората месенска война, в края на които Месения била разгромена, а
спартанците поробили местното население. Победените получили статут на
„безправни“ (илоти), които били задължавани да плащат данък на спартанската
държава в размер на половината си реколта. За да се държат в подчинение тези
огромни робски маси, спартанското общество трябвало да се преструктурира.
В VІІ в. пр. Хр. Спарта станала вече център на дорийския Лакедемон. Сведения
за втората от тези войни има в поемите на спартанския поет и политик Тиртей,
който изиграл голяма роля в победата на Спарта над съюза на пелопонеските
държави, помагащи на Месена в опита и да се освободи от спартанското
владичество. През това време Спарта била богата и културна страна, застанала
начело на културното развитие на Гърция. Културата и имала същия
полуизточен характер, с доста много запазени егейски елементи, който е
характерен и за всички прогресивни части от Гърция по онова време.
Дали особеностите на спартанския държавен строй са се оформили по
това време, не е известно. Спартанското предание обаче ги счита за дело на
един реформатор - божествения Ликург. Няма съмнение при това, че Ликург е
митична личност. Култът на Ликург като бог на слънцето е засвидетелстван в
Спарта. Полисът се превърнал във военен лагер, а самите спартанци създали
затворено военизирано общество, в което държавните интереси абсолютно
доминирали над тези на отделната личност. В обществото се оформили 3
основни класи: спартиати, периеки и илоти. Спартиатите били жители на
Спарта – представители на господстващата военна върхушка. Те образували
т.н. спартански демос, включващ семействата им. Те били жители на Спарта и
част от „общността на равните“. В зенита на славата си спартиатите не
надхвърляли 8000 - 9000 семейства. Мъжете се занимавали само с военно дело
147
