Големина на текста:
Власите-портрет и автопортрет
Известно е,че съвременната ситуация я България се
характеризира с изострени отношения и зреещи конфликти
между различни етнически групи.В последните години
обществото преживявя немалко критични моменти,свързани с
противопоставянето на българи и турци,българи и цигани и
т.н.Това е крайна ситуация,която би изглеждала несериозно,ако
демократичният модел на взаимоотношения между българите и
друтие етнически групи действаше стабилно.Този модел
предполага взаимна толерантност,религиозна
търпимост,зачитане на традициите и т.н.,но изработва и
адекватни рефлекси за защита на националните интереси.Ето
защо от всяка гледна точка взаимоотношенията между българите
и „другите” би трябвало детайлно да се изследват.
И така-власите.Портрет и автопортрет.Поставената тема
предполага преди всичко опит за етнопсихологическа
характеристика.Оттук и целта на изследването е да останови
дали групата население,наречено „власи”,се покрива с понятието
„други”.Затова в основата на разработката са критериите за
етническа идентификация и самоидентификация или по-
простокои кои са власите и какви са власите?Все пак да не
забравяме,че изследването е изградено по принципа на беседата-
„очи в очи”.А както е известно,събеседниците не винаги са
склонни да разкрията докрай своите чувства и мисли.При това с
пълното съзнание за искреност пред непознат за тях човек.
Каква е „българската” гледна точка за власите?Какви
стереотипи съществуват в колективното съзнание на българите
по отношение на българите?Характеристиките за власите са
степенувани и преминават по скалата от силно негативните през
неангажиращите до положителните оценки.Основно равнище на
проявление от отношението към власите,което е и база за
сравнение с житейското-битовното.Важно е да се отбележи,че
осъзнаваните отлики в повечето случаи са обобщаващи, т.е. на
нивото на цялата група.Когато въпросите се отнасят до
конкретна личност,стереотипната представа е до голяма степен
туширана.
Първата и най-важна осъзнавана отлика е
езикът.Познаването и говоренето на „влашки” е в основата на
груповото деление: българи-власи.Стереотипната представа,че
„всички около Дунава са власи”,а оттук и „мокри” и „се давят на
края на Дунава” поставя и българите от района в позицията
„други” в макрообществото.
Отношение към власите като към „други” се приема априори
дори и от непознаващия и незнаещ нищо за тях българин.Тук
действат наследените стереотипи,чиято „истинност”не се нуждае
от нови доказателства или проверки.Факт,който е валиден в още
по-голяма степен и за местното българско население.При тях
усещането за „другостта”на власите има своите акценти и
градация.Решаваща роля играят съседството,социалните
контакти и свързаните с тях
наблюдения,впечатления,спомени,които потвърждават,допълват
или обобщават детайлите в модела на мислене и отношение към
власите.Любопитното е,че билингвизмът на власите не само не
смекчава,а засилва негативната оценка и квалификация на
власите.С други думи,власите са съпоставими и приравнени с
част от българското население,което се определя като „чуждо”и
към което се проявява подчертан негативизъм.Макар и с
известно съмнение отделни информатори определят влашкия
говор като близък до румънския,а оттук и власите като
румънци.Едновременно с това се подчертава,че „влашкият”не е
литературен румънски език и в този смисъл не е „чист”,от което
следва определението „цигански румънски”.Оттук е мнението,че
власи и румънци не винаги се разбират.Част от информаторите
акцентуват върху факта,че „влашкият език е лишен от
писменост”.Иначе казано,схващането,че това е език от низсш
порядък,”второ качество”,рефлектира върху оценката за групата.
Важно е да се отбележи,че негативната оценка е доста
смекчена,когато децата от смесени бракове не научават
влашки.Снаха „влаинка”,която не говори влашки е по-добре
възприета от българите,а оттук и границата „ние-те”извън
семейната среда няма изявен характер.Подчертава се,че „като
снахи те свикват вече и почват да говорят като нашите”.Една от
алтернативите,чийто скрит подтекст се интерпретира различно и
невинаги се приема сериозно,е,че снахите могат да говорят на
влашки,когато си „пойдат у къщи”според друго мнение
употребата на влашки говор в българска среда е проблем,който
се решава между съпрузите.Наред с крайните оценки се чуват и
мнения,че знаенетто и говоренето на влашки е предимство и
добавя допълнителни щтрихи,при това позитивни,към „портрета

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Власите - портрет и автопортрет

Поставената тема предполага преди всичко опит за етнопсихологическа характеристика.Оттук и целта на изследването е да останови дали групата население,наречено „власи”,се покрива с понятието „други”...
Изпратен от:
wildanimal
на 2008-04-15
Добавен в:
Есета
по Етнология
Статистика:
105 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Есета по Етнология рядко сваляни с 11 - 20 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
Подобни материали
 

Малцинствата в България

16 дек 2007
·
851
·
4
·
1,159
·
364
·
1

Млацинствата са се появоли след като са се остановили границите на три разпаднали се империи. Така се появява проблема „малцинство” като проблем на международните отношения. Сключени са редица договори между Суюзените и Сдружени Сили и национални...
 

Етнически малцинствени общности в България

10 дек 2007
·
595
·
3
·
758
·
2

Българските земи се намират в регион, граничен за две световни религии – християнството и исляма. Миграционната динамика, предизвикана от перманентните преселения на народите, не е стихвала тук през различните исторически епохи...
 

"Националното малцинство" в България

08 дек 2007
·
575
·
6
·
1,087

Република България провежда политика на зачитане и спазване на основните права и свободи на човека. За тази цел тя твърдо е решена да се ръководи от принципите, залегнали в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства...
 

Християнски обичаи

08 яну 2008
·
347
·
4
·
736
·
476

Сценарий за представяне християнски обичаи по време на обучителен лагер за етническа толерантност в с. Аспарухово.
 

Българинът и другите

04 юни 2007
·
517
·
2
·
176
·
60

Чувството за национална идентичност е нещо като изкуствено създаден имунитет, който е достояние на всеки човек, независимо от държавата, към която принадлежи.
 

Власите - портрет и автопортрет

Материал № 130264, от 15 апр 2008
Свален: 105 пъти
Прегледан: 111 пъти
Предмет: Етнология
Тип: Есе
Брой страници: 11
Брой думи: 1,323
Брой символи: 11,353

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Власите - портрет и автопортрет"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения