Любка Богданова
преподава по География
в град София
Големина на текста:
Тема 7.
РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
I. РАСТИТЕЛНОСТ
1. Значение на флората като природен компонент и природен ресурс
Естествената растителност е основен фактор при формирането на природната среда и за подържане на нейното
равновесие. Различните типове растителност имат голямо климатично, водорегулиращо и почвозащитно значение.
Особено голямо е значението на горската растителност, която пречиства приземния въздух и го обогатява с кислород.
В този смисъл горската растителност със своето естетично изражение създава големи възможности за рекреация.
Едновременно с това тя се явява оптималната обстановка за обитаване на животните и осигуряване на тяхното
изхранване.
Растителността е и важен природен ресурс. Тя е източник на дървесина, която се използва в промишлеността
/дървообработваща, целулозно-хартиена, химическа и др./. Естествената растителност е източник на плодове /малини,
ягоди, капини, боровинки, шипки, гъби и др./ и билки /мащерка, жълт кантарион, мента, маточина и др./, които освен
за директна консумация от населението се използват и в промишлеността.
2. Фактори, определящи разнообразието на българската флора
Разнообразието на флората се определя от преходното физикогеографско положение, палеогеографското развитие на
територията на страната, разнообразния релеф и стопанската дейност на човека.
Физикогеографското положението на България в юго-източната част на Европа, съседството и с Мала Азия обуславят
миграционния произход на растителността във преходната ивица на евроазиатския континентален блок. Тук се
осъществява постепенен преход на морфотектонските, хидроклиматични и биопочвени компоненти на Средна и
Източна Европа към тези на Средиземноморието и Мала Азия. Съседството ни със Средиземно море е предпоставка
за проникването на някои представители на вечнозелената дървесна растителност от средиземноморски тип. Връзката
ни с румънските степи, а чрез тях и със степните земи на Руската равнина е определило наличието на тревна
растителност от степен характер. Принадлежността на България към Югоизточната провинция на
Средноевропейската флористична област обуславя широкото разпространение на средноевропейските широколистни
гори. В районите на високите планини добре са развити иглолистните гори от северноевропейски тип, а в най-високия
планински пояс се установява наличието на арктично-алпийска растителност.
Тези различни по характер флористични влияния, поради сложната морфохидрографска структура и дълбокото
разчленение на релефа, не показват постепенна преходност, а се отличават с добре изразени миграционни връзки и
ясно обособени направления по които се е извършвало проникването на съответната нетипична за земите ни
растителност. Чрез Карпатите и тяхната орографска връзка със Старопланинската система се е осъществило
проникването и разселването на дървесни и тревни видове от Средна и Северна Европа. Това се потвърждава и от
факта,че 82% от високопланинските растителни видове на Рила имат широко разпостранение и в Южните Карпати.
Стара планина играе ролята на фитоклиматична бариера за проникването на по-топлолюбива флора на север и по-
студенолюбива флора на юг. Същото се отнася и за Рила, Пирин, Западни Родопи, Осогово, Беласица, Славянка.
Проникването на топлолюбивата средиземноморска растителност е станало през долините на Струма, Места, Марица
и Тунджа, седловините на Източни Родопи и меридионално простиращото се Черноморско крайбрежие.
Палеогеографското развитие на земите ни през плиоцена и кватернера е повлияло върху характера и географското
разпределение на растителността в България. През плиоцена се развива, съобразно с климатичните особености, по-
топлолюбива и влаголюбива растителност, разпространена предимно около езерните басейни. Съществени промени в
растителността са настъпили през кватернера, когато северните части на континента Европа и планините са били
покрити с ледници. Поради това растителните видове, обитаващи северните райони отстъпват на юг, а тези от
високите части на планините отстъпват към подножията им. Освен това редица растителни видове загиват, а
оцелелите се срещат и днес в най-високите части на Рила и Пирин. Тези видове се наричат реликти. В България
реликтите са с терциерна и кватернерна възраст. Една част от тях се запазват в така наречените убежища /например
Странджа планина/, които са им помогнали да преживеят неблагоприятните климатични промени, а друга част от
реликтите са се запазили поради по-голямата си адаптивна способност. В Странджа се срещат около 30 терциерни
растителни реликти - странджанска зеленика, лавровишня, източен бук и др., в Преславската планина /конски кестен/,
в Славянка и Пирин /черна мура/, Рила, Пирин, Витоша /бяла мура/. Кватернерните реликти са разпространени във
високопланинските части на планините - върбата джудже, снежната тинтява, алпийско велигденче и др. В България се
срещат и растителни видове характерни само за нейната територия. Те се наричат ендемити. Наброяват около 250
вида - рилска иглика, българска капина, родопско велигденче и др. През холоцена в характера и географското
разпространение на растителността настъпват значителни промени. През топлите и хладни периоди в равнинно-
1
хълмистите територии се развиват дъбово-габъровите гори, а във високопланинските части се обособяват поясите на
буковите и иглолистни гори. В края на холоцена промените са свързани със стопанската дейност на човека. Започва
стихийна сеч и прекомерна паша, стихийно бране на билки и горски плодове в резултат на което се обезлесяват и
обезтревяват значителни райони от страната. Променя се характера на растителността, като естествената
растителност се заменя с културна. Налице са редица деградивни изменения и намаляване обхвата на полезната
горска и тревна растителност и разпространението на плевелите.
3. Хоризонтално и вертикално разпределение на растителността
Флората на България е сравнително разнообразна и много богата. Тя включва около 3600 вида висши растения.
Различават се пет зонални растителни комплекса.
Широколистни листопадни горски, смесени и храстови съобщества. Разпространени са в низините, равнините,
ниските планини, дори на височина до 1500 м.н.в. /обикновен бук или смесен с иглолистни видове/. Дървесните
видове с най-голямо участие са бук, дъб и габър, както и крайречните съобщества, основни представители на които са
тополата и върбата, полски ясен и полски габър. Срещат се и липи, полски клен, дива ябълка и круша и др.
Иглолистни и иглолистно-дребнолистни горски и храстови съобщества. Разпространени са главно в планините над
буковия пояс. Съставени са от бял бор, смърч, бяла и черна мура /Пирин и Славянка/, макар и по-рядко се среща и
елата и черния бор /обикновено в по-ниския планински пояс/. От иглолистните храсти най-широко разпространение
има хвойната и клекът, който е ограничен само в субалпийския пояс на по-високите планини.
Преходносредиземноморски /псевдомаквиси/ съобщества. Разпространени са в подножието на Източни Родопи, в
средното поречие на р. Бяла /по протежение на границата ни с Турция/, в района на Харманли и Свиленград.
Псевдомаквисите разпространени по долината на р. Струма /на юг от Кресненския пролом/, по долината на р.
Места /при с. Дебрен / и в някои части на Странджа са с различен видов състав. В Източни Родопи са разпространени
характерните видове: грипа /зеленика/, червена хвойна, кукуч /терпентиново дърво/ и драка. По долината на р.Струма
и Места характерен вид е пърнарът. В Странджа характерни средиземноморски видове са пиренът, бодливата зайча
сянка и дивият жасмин.
Колхидско-средиземноморски тип листопадни гори /мезофитни горски съобщества/. Разпространени са в Странджа и
в Източна Стара планина. Представени са от източен бук, който е терциерен реликтен вид. В Странджа е характерен и
вечнозелен колхидски подлес, представен от странджанска зеленика, лавровишня, понтийско бясно дърво. С
нарастване на надморската височина горите от източен бук преминават в гори от източен горун.
Степоподобни тревисти съобщества. Разпространени са в крайните североизточни и северни придунавски части. В
тях участват евразийски степни растения - различни видове коило, пирей, житняк, овсига, горицвет и др.
Височинните растителни пояси в България са породени от вертикалното зониране на климата и почвите. Обособени
са шест височинни пояси.
Пояс на ксеротермните /сухолюбиви/ дъбови гори до 7700м.н.в. Развит в низините, хълмистите райони и подножията
на планините. Основни формации, които го изграждат са тези на цера, благуна, вергилиевия дъб, келявия габър,
косматия дъб, мъждряна, обикновения орех и др. Храстовите формации са представени от драката, люляка,
смрадликата и др. От тревния пояс широко разпространение имат житните треви.
Пояс на мезофилните / средновлаголюбиви/ и ксеромезофилни дъбово-габърови гори /от 600-700 до 900-1000 м.н.в./.
Разпространени по северния склон на Стара планина, Средна гора, Родопите и западните гранични планини. В него
най-разпространени са формациите на обикновения горун, габъра и явора. В Странджа и Източна Стара планина се
срещат гори от източен горун и източен бук, а обикновения кестен е разпространен в планините Славянка, Беласица,
Пирин и Западна Стара планина. Храстовите съобщества са представени от обикновена леска, обикновена хвойна, а
тревните съобщества от садината, обикновената полевица, валезийската власатка и др.
Пояс на буковите гори /от 900-1000 до 1300-1500 м.н.в./. Разположен по северните склонове на планините. Основните
съобщества са представени от обикновен бук, на второ място - габър, черен бор, бреза и трепетлика. Към горната
граница на пояса се срещат и смесени съобщества от бук, ела, от бук и смърч и др.
Пояс на иглолистните гори /от 1300-1500 до 2000-2200м.н.в./. Представен в Рила, Пирин, Западни Родопи.
Характерни представители за пояса са белия бор, смърча, бяла и черна мура. Срещат се и формациите на брезата,
трепетликата и елата. От храстите значително разпространение имат сибирската хвойна, черната и синя боровинка.
Пояс на субалпийските храстови съобщества /от 2000-2200 до 2500 м.н.в./. Развит във всички високи планини.
Доминиращи са клековите формации, следвани от формациите на сибирската хвойна, боровинките, зелена елша и
2
лапландска върба.
Пояс на алпийската растителност/ от 2500 до 2925 м.н.в./. Представен предимно в Рила и Пирин. Най-разпространена
е тимотейковата гъжава, извитата острица, голата острица и различните видове власатка. Среща се и синята
боровинка, тревистата върба, мрежолистната върба и др.
Азонални растителни съобщества са лонгозните гори, разположени около устията на черноморските ни реки.
Характеризират се с голям брои дървесни видове /над 40/, наличието на лиани, като най-типични представители са
бръшлянът, дивата лоза и др. Азонални съобщества са и псамофитната растителност, халофитната и антропофитната
растителност.
4. Фитогеографско райониране
България във фитогеографско отношение принадлежи към Средноевропейската и Средиземноморската
фитогеографска област. На територията на страната са отдиференцирани осем фитогеографски райони.
Добружански фитогеографски район, обхваща Южна Добруджа. Характеризира се със силно стеснени ареали на
естествената лесостепна и степна растителност.
Крайдунавски фитогеографски район. Заема по-голямата част от Дунавската равнина в обсега на льосовата ивица.
Лесостепната растителност е запазена върху десените долинни склонове - дъбови и брястови гори.
Севернобългарски фитогеографски район. Обхваща Лудогорието, Предбалкана и Стара планина. Преобладава
средноевропейската широколистна растителност /представена от дъб, габър и бук/. На горната граница на бука са
запазени и иглолистни гори и хвойнови храсти, във високите билни части на Стара планина е развита тревната
растителност.
Западнопланински фитогеографски район. Обхваща Витошкото и Ихтиманско Средногорие, планините в Крайще,
Осогово, Рила и Западни Родопи. В по-ниския пояс на района се наблюдават средноевропейска широколистна
растителност, за която свидетелствуват остатъци от дъбови и брястови гори. Над буковите гори са разпространени
иглолистните и придружаващия ги боровинков подлес. Най-високите части от района са заети от алпийска и тревна
растителност.
Горнотракийски фитогеографски район. Обхваща източната част на Задбалканските котловини, Средногорието,
Горнотракийската низина, Средното тунджанско поречие и Източните Родопи. Преобладаващи са преходно-
средиземноморски растителни видове и много реликтни видове, като най типичен е силиврякът.
Черноморски фитогеографски район. Обхваща черноморската крайбрежна ивица, където широко разпространение
има преходно-средиземноморската растителност с опадливи листа. Добре развити са лонгозните гори, както и
реликтната понтийска растителност.
Странджански фитогеографски район. Заема разклоненията на Странджа. Растителността е представена от дъбови
гори, придружени на места от източен бук и подлес, представен от понтийска реликтна растителност.
Пиринският фитогеографски район. Заема средните части от долините на Струма, Места и оградните планини
Огражден, Беласица, Пирин, Славянка. Ниският пояс е представен от вечнозелена, склерофитна храстова
растителност с типични представители зелениката, дървовидна хвойна, вечнозеления дъб /пърнар/. По северното
подножие на Беласица е разпространена кестенова гора, а в Пирин и Славянка реликтните гори от черна мура.
5. Растителни ресурси
Естествената горска растителност е важен източник на дървесина за нуждите на промишлеността. Горският фонд
заема около 1/3 (34,9%) от територията на страната и заема площ от 3 872 938 ха. Средната лесистост на страната е
ниска - около 30%, но има и райони, където тя е под 10%. От залесената горска площ около 34% се пада на
иглолистните, около 66% на широколистните гори. От площта на широколистните гори само 18% са заети от
високостеблени широколистни видове, а около 23% са гори за реконструкция. Преобладават младите /1-20 години/
иглолистни насаждения . Те заемат около 60% от цялата площ на иглолистните гори. С най-малко участие са горите
на възраст над 100 години, а при широколистните гори преобладават дърветата на възраст над 100 години.
Дървесният запас на страната възлиза на 400млн. плътни м3. Най-големи са запасите в широколистните гори- 246
млн. плътни м3. В иглолистните те са 158 млн. плътни кубични метра. Горите със стопанско значение са 70% от
горите, а горите със специално значение - 30%. От втората група с най-голяма площ са защитените гори /46% / и
рекреационните гори /21%/. Общо за страната трябва да се посочи, че средния дървесен запас се съчетава с ниска
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
26 май 2019 в 13:18 в момента не учи на 26 години
06 апр 2019 в 09:39 в момента не учи на 20 години, випуск 2019
06 яну 2019 в 11:49 потребител
14 окт 2018 в 21:55 учител
02 мар 2018 в 14:30 студент на 38 години от Пловдив - Аграрен университет, факулетет - Факултет по растителна защита и агроекология, специалност - Агролесовъдни системи и планинско земеделие, випуск 2018
20 дек 2017 в 23:18 ученичка на 24 години от София - 022 СОУ "Г. С. Раковски", випуск 2014
13 юни 2017 в 20:05 потребител на 29 години
30 мар 2017 в 14:54 учител на 41 години от Шумен - СОУ, випуск 2017
17 дек 2016 в 22:41 учител на 30 години от Видин - ПТГ "Васил Левски", випуск 2015
06 дек 2016 в 15:22 родител на 48 години
 
Домашни по темата на материала
Опишетш българия през своите очи
добавена от valensiq.mitkova 12.11.2016
0
9
Защо географското положение до голяма степен определя съдбините на България?
добавена от sasuke1998915 07.10.2014
0
9
ащо географското положение до голяма степен определя съдбините на България?
добавена от sasuke1998915 07.10.2014
0
6
география за утреееее
добавена от kimi892 20.03.2013
3
24
туристически ресурси в б-рия
добавена от pinokio358 30.01.2013
1
12
Подобни материали
 

Води на България

18 ное 2009
·
336
·
9
·
1,992
·
372

Води на България, Същност и значение на водите, Основни фактори за формиране на водните ресурси, Видове води, Хидроложки области, Стопанска и екологична оценка на водните ресурси...
 

Води на българия

14 май 2011
·
29
·
6
·
1,459
·
59

.Водното богатство на България-не е голямо. По водни ресурси на човек от населението тя се нареждана последно място между страните на Балканският полуостров и на едно от последните места в Европа....
 

Северозападен регион

25 дек 2011
·
581
·
19
·
545
·
809

Северозападен регион е най-близката територия на България до Централна и Западна Европа. Регионът е разположен между р. Дунав на север, билото на Стара планина на запад и на юг долината на р. Искър на изток...
 

Северозападен регион

17 сеп 2008
·
190
·
2
·
507
·
141

Географско положение, граници и големина а/географско положение-заема северозападната част на страната.Има благоприятно транспортно географско и икономическо положение. Нараства икономическото значение на дунавските пристанища. От тях с най-голямо...
 

Примерен тест по география

10 мар 2009
·
224
·
7
·
417
·
1

Верните отговори са изписани с по-плътен шрифт. На “отворените” въпроси са дадени примерни отговори като свободен текст. Структурата на теста е примерна и може да търпи промени...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по География
Природата, населението и страните на Азия
изпитен тест по География за Ученици от 6 клас
Тестът е предназначен за проверка и оценка на знанията на учениците от 6. клас в края на раздела за Азия. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Много лесен)
15
1
1
2 мин
15.10.2019
Пробна матура по география
матура тест по География за Ученици от 12 клас
Тестът е предназначен за проверка на знанията на учениците от 12-ти клас преди държавния зрелостен изпит. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
38
3
1
7 мин
20.08.2019
» виж всички онлайн тестове по география

Растителност и животински свят в България

Материал № 1301, от 20 мар 2006
Свален: 1,546 пъти
Прегледан: 657 пъти
Предмет: География
Тип: Анализ
Брой страници: 7
Брой думи: 2,522
Брой символи: 22,471

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Растителност и животински свят в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Найденова
преподава по География
в град Пловдив
с опит от  22 години
193 22

Любка Богданова
преподава по География
в град София
с опит от  6 години
201 22

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения