Големина на текста:
ТЕМА 1 : ТЕМПЕРАТУРА . Треска
Температурата е физична величина, която характеризира степента на
нагрятост на телата. Уредите, с които се измерва температура се наричат
термометри. Мерната единица за температура е градус.
Температурата е един от най-важните фактори, осигуряващи правилното
протичане на жизнените процеси в човешкото тяло.
Телесната температура при човека и висшите животни се запазва относително
постоянна, въпреки температурните колебания на външната среда. Това
постоянство на телесната температура се нарича изотермия.
Образуването на топлина в организма е резултат на непрекъснатите
биохимични и биофизични процеси. Около 2/3 от топлината се образува в
мускулите и 1/3 в останалите органи. Организмът изразходва толкова топлина,
колкото образува. Топлоотдаването се извършва чрез провеждане, излъчване и
изпарение. Около 82% от топлината се отделя чрез кожата, 12% - чрез
дишането, 14% - чрез урината, изпражненията и т.н.
Центровете за терморегулация се намират в ЦНС на ниво хипоталамус.
Телесната температура показва денонощен /циркаден/ ритъм – изразява се в
колебания през денонощието в граници +/- 0,5 – 0,7о С около средната
температура. При възрастен здрав човек температурата е граници 36,5-36,9о,
но за нормално температурно състояние се счита всяка телесна температура в
интервала от 36 до 37 градуса. Най-ниски са стойностите на температурата
сутрин м/у 4 и 6 часа, а най-високи м/у 16 и 18 часа.
В различните части на тялото температурата също е различна. В телесните
кухини тя е по-висока с 0,5 градус. В детска възраст поради по-интензивните
биохимични процеси и растежа на детския организъм температурата може да е
по-висока с около 0,5 градус, докато при стари хора може да се наблюдава по-
ниска телесна температура.
В клиничната практика се определят предимно: аксиларна температура –
средно 36,6о С; ректална температура – средно 37,8о С; орална температура –
средно 37 оС.
Измерването на телесната температура се нарича термометрия.
Извършва се два пъти в денонощието: м/у 6 и 8 ч.сутрин и м/у 16 и 18 ч. след
обяд – по времето на температурния минимум и максимум.
Температурата може да се измерва и по всяко друго време.
Места за измерване на телесната температура:Аксиларна ямка; Ингвинална
ямка или ректум; Устна кухина;
Патологични промени в температурата на човека:
Хипотермия – понижаване на температурата под нормалната /под 36о С/.
Причини могат да бъдат ендокринни заболявания – ЗД, болест на Адисон;
инфекциозни агенти – холера; циркулаторни нарушения – шок, обилни
кръвотечения.
Хипертермия – повишаване на температурата над 37о С в р-тат на физическо
натоварване, нервно-психическа възбуда или заболяване. Когато
температурата достигне 40,0-41,0оС говорим за топлинен удар, който се
съпровожда с тежко общо състояние на организма.
Треска – хипертермия, която се дължи на патологични причини.
Трябва да се прави разлика м/у хипертермия и треска. Хипертермията е всяко
повишаване на температурата над нормалната и може да не е свързано със
заболяване. Треската е приспособителна реакция на о-зма и се проявява с
повишаване на температурата в отговор на силни дразнители – пирогени.
В зависимост от причините трескавите реакции се делят на инфекциозни и
неинфекциозни.
Инфекциозната треска се дължи на вирусни или бактериални причинители.
без треска – хрон. стадий на твс, сифилис и др. Понякога липсата на треска се
дължи на силно понижени съпротивителни сили на о-зма /намален имунитет/
или напреднала възраст.
Неинфекцозната треска е р-тат на различни фактори - чужди белтъци за
организма, некроза на клетки, кръвоизливи, алергични реакции, дразнене на
ЦНС от Ту, черепно-мозъчни травми, кръвоизливи и др.
Фебрилните състояния се отразяват на целия организъм.
При повишение на телесната температура се наблюдават 3 стадия:
Stadium incrementi - стадий на покачване на температурата. При бързо
покачване на температурата настъпва вазоконстрикция и усещане за тръпки.
Покачването на температурата до 39о С за 1-2 часа се съпровожда с усещане
за силен студ, разтреперване, побледняване. Пациентите се свиват – поза,
която намалява загубата на топлина. Ролята на акушерката е да придружи
болния, да го завие с топла завивка, да поднесе топъл чай.
Stadium fastigii – стадий на максимално покачване на температурата. Може да
продължи часове, дни или седмици. Болният най-често е на легло, силно
отпаднал, поти се , кожата му е суха и зачервена, налице е безапетитие,
раздразнителност, главоболие, фотофобия. Постепенно се появяват
сънливост, бълнуване, халюцинации. Ролята на акушерката е да осигури
подходяща температура на помещението, подходяща завивка. При изпотяване
се обтрива кожата, подменя се личното и постелно бельо. Дава на болния
течности – чай, сок, компот и др. – малки порции на често. Осигурява тишина,
спокойствие и затъмненост на помещението. Помага на болния за тоалет на
устната кухина. Поднася храна на пациента – течно-кашава в малки количества.
Следи количеството на отделената урина. При халюцинации и бълнуване
осигурява сигурността на болния от травми и падане от леглото. Непрекъснато
наблюдава състоянието на болния, периодично измерва температурата,
провежда назначеното то лекаря лечение и отразява промените в
документацията. Извършва влажни обтривания, влажно обвиване, студени
компреси на челото, мехур с лед и др. В този стадий е препоръчителен
постелен режим на болния.
Stadium decrementi – стадий на понижаване на температурата. Периферните
кръвоносни съдове се разширяват, организмът започва да губи топлина.
Рязкото спадане на температурата
TEMA 2: ДИШАНЕ
Определение и физиология:
Дишането е съвкупност от процеси, в резултат на които се използва кислорода
от организма и се отделя въглероден диоксид.
Дишането е сложен и непрекъснато протичащ процес на газообмен между
околната среда и организма, който осигурява нормалното функциониране на
целия организъм.
Дишането при висшите животни и човека включва: външно
/ белодробно/ дишане, дифузия на газове в белите дробове, дифузия на газове
в тъканите и вътрешно /клетъчно/ дишане.
Външното дишане осигурява обмяната на кислорода и въглеродния диоксид
между белите дробове и атмосферния въздух. То се подпомага от ритмичните
дихателни движения на гръдния кош – при вдишване обемът на гръдния кош и
белите дробове се увеличава, а налягането в тях се понижава което води до
навлизане на въздух от вън през дихателните пътища в белодробните алвеоли.
При издишване обемът на гръдния кош и белите дробове намалява, налягането
в алвеолите се увеличава и въздухът излиза от белите дробове навън.
Вътрешното дишане представлява система от биохимични процеси, чрез които
се усвоява кислорода – най-вече в процесите на биологично окисление.
За да се извършва нормален газообмен в организма, на тъканите и органите от
значение е състоянието на органите на дишане, органите на кръвообращение и
кръвта,състоянието на механизмите за регулация на дишането, състоянието на
клетките и процесите на клетъчно дишане както и състава на околния въздух и
неговата чистота.
Газообменът може в незначителна степен да се осъществи и чрез кожата и
храносмилателния тракт / до 2%/, но основно се извършва в алвеолите на
белите дробове.
Дихателните движения на вдишване и издишване се регулират от дихателен
център, който е разположен в задния дял на продълговатия мозък.
Дихателният акт включва едно вдишване / инспириум/ и едно издишване
/експириум/, които обхващат една дихателна екскурзия.
Качества на дишането
Дишането се характеризира със следните основни качества: тип, честота,
ритъм и дълбочина.
Типове дишане – В медицинската теория и практика се определят три
типа дишане – гръдно, коремно и смесено. Това диференциране се извършва
според промяната в размерите на гръдния кош при дишане. При заболяване и
патологични промени типът дишане може да се изменя, за да се щади болния.
Коремен тип дишане е характерен най-вече за мъжете в млада възраст.
Основно участие в него взема диафрагмата, а разширяването на гръдния кош
при дишане става предимно във вертикално направление.
Гръдният тип дишане е характерен най-вече за жените и децата. В него
вземат по-голямо участие междуребрените мускули. Гръдният кош при дишане
се разширява в предно-задна и странична посоки. Приема се, че този тип
дишане при жената е обусловен физиологично от промените, които настъпват с
нея през последните месеци на бременността.
Смесеният тип дишане се среща най-често. При него в дишането
едновременно вземат участие както междуребрените мускули, така и
диафрагмата.
Честота на дишането – Средната дихателна честота при възрастен човек
е 15-20 дихателни движения в минута. При новородени тя е до 60 д./мин., а при
малките деца около 22д./мин. Едва към 20-тата година на човек тя достига
стойностите за възрастен. Честотата на дишането се влияе от редица фактори
като: пол, възраст, положение на тялото, телесна температура, външна
температура, атмосферно налягане, надморска височина, физическо и
психическо натоварване, воля, тренираност на организма.
Отклоненията в нормалното дишане могат да се прояват в две посоки –
на учестяване на дишането/ тахипнея/ и на забавяне на дишането/брадипнея/.
Промени ч честотата на дишането може да настъпи физиологично при здрави

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 окт 2019 в 01:04 ученичка на 20 години от Пловдив - СОУ "Св. Паисий Хилендарски", випуск 2014
14 окт 2019 в 17:33 студент на 37 години от Враца - МУ - София, филиал Враца, факулетет - ът, специалност - Медицинска сестра, випуск 2020
03 окт 2019 в 22:41 в момента не учи на 40 години
02 окт 2019 в 07:12 в момента не учи на 29 години
01 окт 2019 в 09:25 студентка на 32 години от Враца - МУ - София, филиал Враца, факулетет - Обществено здраве, специалност - aku6erstvo, випуск 2020
25 сеп 2019 в 18:03 студент на 37 години от София - Медицински университет, факулетет - Медицински факултет, специалност - Трудотерапия, випуск 2020
07 юли 2019 в 21:17 студент на 40 години от Пловдив - Медицински университет, факулетет - Факултет по обществено здраве, специалност - Управление на медико- социалните дейности, випуск 2019
26 юни 2019 в 15:23 потребител
23 юни 2019 в 12:43 студент на 43 години от Враца - Медицински колеж, факулетет - Медицински сестри, специалност - Медицинска сестра, випуск 2019
14 юни 2019 в 13:47 студент на 40 години от София - Медицински университет, факулетет - Медицински колеж - София, специалност - Медицинска сестра, випуск 2020
 
 

Сестрински грижи във вътрешно отделение

Материал № 1300202, от 27 ное 2017
Свален: 65 пъти
Прегледан: 68 пъти
Предмет: Вътрешни болести, Медицина
Тип: Лекция
Брой страници: 22
Брой думи: 8,407
Брой символи: 47,660

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сестрински грижи във вътрешно отделение"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала