Големина на текста:
ТЕМА 1 : ТЕМПЕРАТУРА . Треска
Температурата е физична величина, която характеризира степента на
нагрятост на телата. Уредите, с които се измерва температура се наричат
термометри. Мерната единица за температура е градус.
Температурата е един от най-важните фактори, осигуряващи правилното
протичане на жизнените процеси в човешкото тяло.
Телесната температура при човека и висшите животни се запазва относително
постоянна, въпреки температурните колебания на външната среда. Това
постоянство на телесната температура се нарича изотермия.
Образуването на топлина в организма е резултат на непрекъснатите
биохимични и биофизични процеси. Около 2/3 от топлината се образува в
мускулите и 1/3 в останалите органи. Организмът изразходва толкова топлина,
колкото образува. Топлоотдаването се извършва чрез провеждане, излъчване и
изпарение. Около 82% от топлината се отделя чрез кожата, 12% - чрез
дишането, 14% - чрез урината, изпражненията и т.н.
Центровете за терморегулация се намират в ЦНС на ниво хипоталамус.
Телесната температура показва денонощен /циркаден/ ритъм – изразява се в
колебания през денонощието в граници +/- 0,5 – 0,7о С около средната
температура. При възрастен здрав човек температурата е граници 36,5-36,9о,
но за нормално температурно състояние се счита всяка телесна температура в
интервала от 36 до 37 градуса. Най-ниски са стойностите на температурата
сутрин м/у 4 и 6 часа, а най-високи м/у 16 и 18 часа.
В различните части на тялото температурата също е различна. В телесните
кухини тя е по-висока с 0,5 градус. В детска възраст поради по-интензивните
биохимични процеси и растежа на детския организъм температурата може да е
по-висока с около 0,5 градус, докато при стари хора може да се наблюдава по-
ниска телесна температура.
В клиничната практика се определят предимно: аксиларна температура –
средно 36,6о С; ректална температура – средно 37,8о С; орална температура –
средно 37 оС.
Измерването на телесната температура се нарича термометрия.
Извършва се два пъти в денонощието: м/у 6 и 8 ч.сутрин и м/у 16 и 18 ч. след
обяд – по времето на температурния минимум и максимум.
Температурата може да се измерва и по всяко друго време.
Места за измерване на телесната температура:Аксиларна ямка; Ингвинална
ямка или ректум; Устна кухина;
Патологични промени в температурата на човека:
Хипотермия – понижаване на температурата под нормалната /под 36о С/.
Причини могат да бъдат ендокринни заболявания – ЗД, болест на Адисон;
инфекциозни агенти – холера; циркулаторни нарушения – шок, обилни
кръвотечения.
Хипертермия – повишаване на температурата над 37о С в р-тат на физическо
натоварване, нервно-психическа възбуда или заболяване. Когато
температурата достигне 40,0-41,0оС говорим за топлинен удар, който се
съпровожда с тежко общо състояние на организма.
Треска – хипертермия, която се дължи на патологични причини.
Трябва да се прави разлика м/у хипертермия и треска. Хипертермията е всяко
повишаване на температурата над нормалната и може да не е свързано със
заболяване. Треската е приспособителна реакция на о-зма и се проявява с
повишаване на температурата в отговор на силни дразнители – пирогени.
В зависимост от причините трескавите реакции се делят на инфекциозни и
неинфекциозни.
Инфекциозната треска се дължи на вирусни или бактериални причинители.
без треска – хрон. стадий на твс, сифилис и др. Понякога липсата на треска се
дължи на силно понижени съпротивителни сили на о-зма /намален имунитет/
или напреднала възраст.
Неинфекцозната треска е р-тат на различни фактори - чужди белтъци за
организма, некроза на клетки, кръвоизливи, алергични реакции, дразнене на
ЦНС от Ту, черепно-мозъчни травми, кръвоизливи и др.
Фебрилните състояния се отразяват на целия организъм.
При повишение на телесната температура се наблюдават 3 стадия:
Stadium incrementi - стадий на покачване на температурата. При бързо
покачване на температурата настъпва вазоконстрикция и усещане за тръпки.
Покачването на температурата до 39о С за 1-2 часа се съпровожда с усещане
за силен студ, разтреперване, побледняване. Пациентите се свиват – поза,
която намалява загубата на топлина. Ролята на акушерката е да придружи
болния, да го завие с топла завивка, да поднесе топъл чай.
Stadium fastigii – стадий на максимално покачване на температурата. Може да
продължи часове, дни или седмици. Болният най-често е на легло, силно
отпаднал, поти се , кожата му е суха и зачервена, налице е безапетитие,
раздразнителност, главоболие, фотофобия. Постепенно се появяват
сънливост, бълнуване, халюцинации. Ролята на акушерката е да осигури
подходяща температура на помещението, подходяща завивка. При изпотяване
се обтрива кожата, подменя се личното и постелно бельо. Дава на болния
течности – чай, сок, компот и др. – малки порции на често. Осигурява тишина,
спокойствие и затъмненост на помещението. Помага на болния за тоалет на
устната кухина. Поднася храна на пациента – течно-кашава в малки количества.
Следи количеството на отделената урина. При халюцинации и бълнуване
осигурява сигурността на болния от травми и падане от леглото. Непрекъснато
наблюдава състоянието на болния, периодично измерва температурата,
провежда назначеното то лекаря лечение и отразява промените в
документацията. Извършва влажни обтривания, влажно обвиване, студени
компреси на челото, мехур с лед и др. В този стадий е препоръчителен
постелен режим на болния.
Stadium decrementi – стадий на понижаване на температурата. Периферните
кръвоносни съдове се разширяват, организмът започва да губи топлина.
Рязкото спадане на температурата
TEMA 2: ДИШАНЕ
Определение и физиология:
Дишането е съвкупност от процеси, в резултат на които се използва кислорода
от организма и се отделя въглероден диоксид.
Дишането е сложен и непрекъснато протичащ процес на газообмен между
околната среда и организма, който осигурява нормалното функциониране на
целия организъм.
Дишането при висшите животни и човека включва: външно
/ белодробно/ дишане, дифузия на газове в белите дробове, дифузия на газове
в тъканите и вътрешно /клетъчно/ дишане.
Външното дишане осигурява обмяната на кислорода и въглеродния диоксид
между белите дробове и атмосферния въздух. То се подпомага от ритмичните
дихателни движения на гръдния кош – при вдишване обемът на гръдния кош и
белите дробове се увеличава, а налягането в тях се понижава което води до
навлизане на въздух от вън през дихателните пътища в белодробните алвеоли.
При издишване обемът на гръдния кош и белите дробове намалява, налягането
в алвеолите се увеличава и въздухът излиза от белите дробове навън.
Вътрешното дишане представлява система от биохимични процеси, чрез които
се усвоява кислорода – най-вече в процесите на биологично окисление.
За да се извършва нормален газообмен в организма, на тъканите и органите от
значение е състоянието на органите на дишане, органите на кръвообращение и
кръвта,състоянието на механизмите за регулация на дишането, състоянието на
клетките и процесите на клетъчно дишане както и състава на околния въздух и
неговата чистота.
Газообменът може в незначителна степен да се осъществи и чрез кожата и
храносмилателния тракт / до 2%/, но основно се извършва в алвеолите на
белите дробове.
Дихателните движения на вдишване и издишване се регулират от дихателен
център, който е разположен в задния дял на продълговатия мозък.
Дихателният акт включва едно вдишване / инспириум/ и едно издишване
/експириум/, които обхващат една дихателна екскурзия.
Качества на дишането
Дишането се характеризира със следните основни качества: тип, честота,
ритъм и дълбочина.
Типове дишане – В медицинската теория и практика се определят три
типа дишане – гръдно, коремно и смесено. Това диференциране се извършва
според промяната в размерите на гръдния кош при дишане. При заболяване и
патологични промени типът дишане може да се изменя, за да се щади болния.
Коремен тип дишане е характерен най-вече за мъжете в млада възраст.
Основно участие в него взема диафрагмата, а разширяването на гръдния кош
при дишане става предимно във вертикално направление.
Гръдният тип дишане е характерен най-вече за жените и децата. В него
вземат по-голямо участие междуребрените мускули. Гръдният кош при дишане
се разширява в предно-задна и странична посоки. Приема се, че този тип
дишане при жената е обусловен физиологично от промените, които настъпват с
нея през последните месеци на бременността.
Смесеният тип дишане се среща най-често. При него в дишането
едновременно вземат участие както междуребрените мускули, така и
диафрагмата.
Честота на дишането – Средната дихателна честота при възрастен човек
е 15-20 дихателни движения в минута. При новородени тя е до 60 д./мин., а при
малките деца около 22д./мин. Едва към 20-тата година на човек тя достига
стойностите за възрастен. Честотата на дишането се влияе от редица фактори
като: пол, възраст, положение на тялото, телесна температура, външна
температура, атмосферно налягане, надморска височина, физическо и
психическо натоварване, воля, тренираност на организма.
Отклоненията в нормалното дишане могат да се прояват в две посоки –
на учестяване на дишането/ тахипнея/ и на забавяне на дишането/брадипнея/.
Промени ч честотата на дишането може да настъпи физиологично при здрави

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Сестрински грижи във вътрешно отделение

Лекции, предназначени за преддипломна подготовка, стаж Вътрешно отделение. Разработени спрямо учебния план...
Изпратен от:
Nikki Visser
на 2017-11-27
Добавен в:
Лекции
по Вътрешни болести
Статистика:
65 сваляния
виж още
 
 

Сестрински грижи във вътрешно отделение

Материал № 1300202, от 27 ное 2017
Свален: 65 пъти
Прегледан: 68 пъти
Предмет: Вътрешни болести, Медицина
Тип: Лекция
Брой страници: 22
Брой думи: 8,407
Брой символи: 47,660

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сестрински грижи във вътрешно отделение"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала