Големина на текста:
Образованието през Втората българска феодална държава
Средновековното образование протичало в два вида училища – църковни и
манастирски. Постепенно в образованието навлизат и светски елементи и
знания, породени от нуждите на търговските взаимоотношения и
необходимостта от делова писменост.
Лицата, които образовали учениците се наричали „граматици“ или „дяци“
(от дякон). Изискванията към граматиците били доста високи. Те трябвало
да са изкачили т. нар. „стълба на добродетелта“: доброта, смиреност,
кроткост,целомъдрие, въздържание, благочестивост. Най-високо в
учителската йерархия било званието „философ“. За да заслужи някой,
освен учител, трябвало да бъде и писател, преводач, богослов.
Началната грамотност се поставя чрез записване от учителя върху
пинакидата на азбуката и имената на буквите. След това се овладявали т.
нар. титли (знаци за съкращение), придихания и ударения. Първоначалното
сричане започва с текстове на молитви. Четенето става по
буквослагателния метод, в хоризонтални редове.
Успоредно с четенето се овладявало и писането. Не се допускало
учениците да грешат. Красивото писане било задължително.
Като цяло образованието в този период включвало: четене, писане,
смятане, знания по астрология, космогония, мерни системи и др. Няма
пълен цикъл на тривиум и квадривиум, както в много от училищата в
Западна Европа и Византия. Някои училища са с полусветски характер.
Няма висши школи и университети.
Наблюдава се интерес към астрономията и географията.
През Втората българска държава има интерес към медицината. Ползвали са
се сведения от Хипократ и Гален. Преведени от гръцки. Намерени са
сборници с медицинско съдържание и рецепти.
Типично за средновековното възпитание и обучение на децата по
българските земи е , че то не се отличавало с особена сложност. Основно
възпитателно средство е била пръчката. Поддържала се е здрава
дисциплина. Ненаказана постъпка не оставала, а похвалите били редки.
Съществували няколко основни правила децата тръгвали на училище
щом поотраснат, което по нашите земи било на около седем години и
завършвали когато достигнат зрелост и им порасне брада.
Обучаваните в манастирските училища послушници постъпвали там в
младежка възраст. Учениците възприемали своя учител за „духовен баща“
и наставник и се стремели да му подражават.
Манастирите са главните места, където се поддържа огънят на българската
книжнина и образование. Отличават се манастирите около Царевец и
Трапезица като например „Велика лавра св. 40 мъченици“.
Образованието през Първата българска феодална държава
Първата българска държава съществува от 681 до 1018 г. нейни столици са
били Плиска, Преслав, Скопие Охрид, а за съвсем кратко Преспа и Битоля.
Езиците, които са разпространени по това време са прабългарски,
южнославянски, гръцки ползван едновременно и за официални и за
неформални цели, и латински.
До приемането на християнството за официални нужди се ползват
латински и гръцки. През този период не е имало училища. След
приемането на християнската религия се обособяват два типа училища –
църковни и манастирски. И в двата типа училища обучението е по модела
на византийските начални училища: четене, писане, елементи на
аритметика, църковно пеене, четене на части от псалтира евангелията.
Първият български манастир е основан от цар Борис I в местността
Патлейна, край река Тича. Той се превръща в първи център на българската
книжовност и просвета. С участието на Климент Охридски е построен
манастирът „Вмчк Панталеймон“ край Охрид, където е погребан самият
учител. Още два големи манастира са построени на същият патрон в
близост до Средец и Перник по времето на цар Самуил. Вмчк Панталеймон
е бил изключително популярен, силно почитан и смятан за покровител на
българския народ.
Основни изводи за образованието през Първата българска държава:
До началото на християнизирането на България през 864 г. в
България не е имало училища под каквато и да е форма.
С построяването на първите църкви се създават и училища за
оглашени наричани катехуменати, в които обучението се води на
гръцки език, а българския се ползва като помощен език.
След идването на учениците на Кирил и Методий през 866 г. са
създадени първите църковни и манастирски училища с елементарен
курс на обучение. За обучение се ползва глаголицата, а по-късно
кирилицата.
Към някои манастири и църкви се създават скриптории (място за
преписване на книги).

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Образованието през Втората българска феодална държава

Средновековното образование протичало в два вида училища – църковни и манастирски. Постепенно в образованието навлизат и светски елементи и знания, породени от нуждите на търговските взаимоотношения и необходимостта от делова писменост...
Изпратен от:
angelst894
на 2017-11-19
Добавен в:
Лекции
по История на българската култура
Статистика:
19 сваляния
виж още
 
 

Образованието през Втората българска феодална държава

Материал № 1299010, от 19 ное 2017
Свален: 19 пъти
Прегледан: 35 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Лекция
Брой страници: 22
Брой думи: 3,910
Брой символи: 24,920

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Образованието през Втората българска феодална д ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
134 15

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
398 44

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения