Големина на текста:
Тема 1.Възникване и развитие на психологическото познание. Житейска, религиозна,
философска и научна психология. Значение на психологията в контекста на
всекидневието, науката и културата. Перспективи в развитието на психологията през
ХХI век. Връзка на психологията с другите науки. Основни тенденции и перспективи в
развитието на психологическото познание. Особености на психологическата
терминология.
Изясняването на понятието «психика» е отворен проблем за съвременната психология.
Възможностите за неговото изучаване са свързани с изследването на отношението му към
другите фундаментални психологически категории, като «познание», «познаване» и
«съзнание». Не би могло да се отмине и развитието на неговата разработка в историята на
науката, от което най-добре проличава как се изменят възгледите за същността на психиката
през различните научни епохи и се очертават основанията за съвременното разбиране на
психиката.
Психологията има своите корени във философията, митологията, медицината,физиологията,
физиката и астрономията и т.н. Те са повлияли върху историята й по сложен и често индиректен
път. В началото на ХХ в. първият немски психолог Херман Ебингхауз отбелязва, че
„психологията има дълго минало, но кратка история“. „Дългото минало“, в което философските
корени на психологията повдигат въпросите и размислите за природата на Вселената и човека,
обхваща хилядолетия. „Кратката история“ на психологията като независима научна
дисциплина, в която системно се прилагат емпирични методи за натрупване на познания за
хората и тяхното поведение обаче се простира само от средата на ХIX в. до днес.
Прието е, че историческото развитие на психологическото познание се обособява в четири
самостоятелни и относително независими една от друга сфери - житейска, религиозна,
философска и научна.
Хронологически първо възниква житейско-практическо психологическо познание. Смята се,
че то се проявява още с появата на първите хора. Защото те, за да оцелеят в борбата със
свирепите стихии на природата и много по-силните от тях животински видове, е трябвало да
обединяват своите усилия. Осъществяването на тази интеграция предполага взаимно
опознаване, общуване и взаимодействие. Известно е, обаче, че хората от най-дълбока древност
също са си съперничели, противопоставяли са се един на друг и са участвали в различни
конфликти помежду си.
Проявата на различни очаквания, нагласи, емоции, надежди и пр. в групите влияят върху
самочувствието, психичното състояние и критичността на мисленето на участниците в тях.
Силата на това въздействие се разбира още в праисторически времена от различни шамани,
лечители, жреци и политически дейци, които интуитивно използват успешно груповите
въздействия върху психиката на хората. Житейско-практическото познание се усвоява от хората,
когато са още в най-ранна възраст чрез механизмите на подражанието. Това познание се
отличава с примитивизъм и интуитивност. Понякога обаче то е много ефективно и рационално
за реалната човешка практика. Историческите му корени могат да се търсят в различните
групови изяви на хората като: танци, обреди, ритуали, спортни състезания и театрални
представления още от началото на човешката цивилизация. Участвайки в тях чрез механизмите
на общуването - информиране, психично заразяване, внушение, убеждение и подражание - те
усвояват натрупания опит от предходните поколения и разширяват достиженията на своето
познание, без да се възползват от специализирани институции и литература. Колоритни
примери за интуитивно използване и постигане на позитивен ефект чрез груповите форми на
работа върху психиката на отделните участници в тях и за преднаучния период на груповата
психотерапия се разкриват в специализираната по проблема литература (маркиз дьо Сад и Ф.А.
де Месмер).
Религиозното психологическо познание също има своята дълга история. То е свързано с
появата на митовете и легендите за различните божества и техните сподвижници, апостоли,
пророци и пр. Така на базата на историите за реално съществуващи или въображаеми личности
или образи за тях се създава религиозното психологическо познание. То намира своя
концентриран израз в специализираната богословска литература, притчите, сказанията,
песнопенията, обичаите и ритуалите. Религиозното социалнопсихологическо познание е
служело, служи и ще служи за образци и модели за поведение на хората. Широко известни са
посланията: "Не лъжи!", "Не кради!", "Не прелюбодействай!", "Не убивай!" и др. В
религиозните общности се е разбирало значението на междуличностните взаимодействия в
групата като фактор за психично заразяване, внушение и убеждение, възникващи по време на
различните церемонии и ритуали. Например в средните векове монасите отправят молитвите си
към Бога групово и се обединяват в различни религиозни ордени и общности, за да пречистват
по-добре душите си. "В средновековна България, проследявайки богомилството, с учудване
установяваме, че някои религиозни ритуали при богомилите, като например груповата изповед
или организацията на техните еклезии, са до голяма степен праисторически начала на някои
съвременни груповопсихотерапевтични форми на комуните и на т.нар. терапевтични общества"
(А.Алексиев 1988, с. 100).
Третата разновидност на социалнопсихологическото познание се формира и развива в рамките
на философията. Тя възниква по време на робовладелското общество в древните цивилизации
на Египет, Индия, Китай и Гърция. Поради непрекъснатия обмен на материални и духовни
ценности между тях и поради все още недостатъчното им познаване е трудно категорично да се
посочи коя от тези култури има приоритет в изграждането на философското психологическо
познание. Безспорно обаче най-силно е влиянието върху съвременната социална психология на
средиземноморската цивилизация, създадена в Гърция и Рим.
В зависимост от отговора на основния философски въпрос: "Кое е първично - материята или
съзнанието?" се разграничават две основни групи представители на философията -
материалисти и идеалисти. Първите определят материалното начало за приоритетно
(Демокрит, Хераклит, Епикур и др.), а вторите (Платон, Плотин, Августин и др.) смятат, че
първична е душата.
Според Демокрит душата е материална и се изгражда от малки, кръгли и подвижни атоми,
които са разпръснати по всички части на човешкото тяло. Тя преустановява съществуването си
с настъпването на смъртта на човека. Според Демокрит душата на човека не може да
съществува извън тялото му.
След като ранните философи се опитват да обяснят света и по този начин да го опознаят,
възниква въпросът „Как може да го познаваме?“, и философите се обръщат към валидността на
познанието и разграничаването на натрупаното чрез сетивата познание и това, натрупано чрез
разума. По-голямата част от известното за Сократ /427-347 г.пр.н.е./ идва от диалозите,
написани от ученика му Платон. Чрез използване на умели въпроси /“Сократовски метод“/ той
кара учениците си да поставят под съмнение най-основните си идеи и да използват разума си, за
да разкрият истината и притиворечията. Сред неговите убеждения най-влиятелно в по-късното
развитие на философията и психологията е становището му, че макар да е безсмислено да се
изследва Космоса, е възможно да се натрупа познание за Аза чрез разума и по този начин да се
открие задължението на човека да води добродетелен живот. „Познай себе си“ е основна тема
на неговото учение.
В трудовете на Платон /427 – 347 г. пр. н. е./ могат да се намерят многобройни идеи, които
дълбоко са повлияли върху развитието на философията. Той формулира разграничението между
психиката и тялото, разграничавайки идеите, разкриващи ума, и нещата, разкривани от
сетивата. Идеите могат да бъдат съвършени, но конкретните им репрезентации са вечно
променящи се и несъвършени. Според Платон съществува свят на идеите, на който разкритият
от сетивата „реален“ свят е само несъвършено копие. Платон пише за „душата“ и нейната сила,
както и за значението на индивидуалните различия за пригаждането на способностите на хората
към техните задължения в идеалната държава.
Най-великият ученик на Платон е Аристотел / 384-322 г. пр.н.е./. Някои го смятат и за първият
психолог, защото е първият, който разработва систематична психология и организира някои от
трудовете си в трактати върху психологични въпроси.
Аристотеловият De anima /За душата/ е първият системен трактат върху психологията. В него
той представя гледището си за отношението между разума и материята, което се различава от
това на Платон. Според Аристотел това е въпрос на отношение между съдържание и форма,
като двете не могат да съществуват едно без друго. Аристотел дискутира сетивата и техните
функции и класифицира външните сетива в това, което вече се е превърнало в традиционен
начин на тяхното разграничаване: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание.
Трактатът на Аристотел De Memoria et Reminiscentia / За паметта и спомените / оказва огромно
влияние върху развитието на психологията. Най-влиятелното понятие по-късно става известно
като асоциация, която чрез свързването на идеите така ,както се преживяват, подпомага по-
късното им възпроизвеждане като спомени. Аристотел учи,че асоциацията е процес, който се
ръководи от закони, основани или на съседство /събития преживяни съвместно, ще се
възпроизведат съвместно/ или на сходството / контраста между тях. Понятието асоциация
осигурило ядрото на много теории на ученето през ХХ в., въпреки че се различават по това,
какво се асоциира – идеи, представи, физически движения и реакции или други аспекти на
поведението.
Позовавайки се на човешките типове взаимоотношения, описани от драматурзите, Теофраст
типизира психичните особености на хората. Той пръв употребява понятието характер и
подчертава значението на взаимоотношенията между хората за тяхното индивидуално развитие.
Най-известният древногръцки лекар Хипократ изказва идеята за съществуването на четири
типа хора (сангвиници, холерици, меланхолици и флегматици), различаващи се според него по
съотношението на течността, която преобладава в техния организъм. Пропорцията на
различните течности той обозначава с понятието "красис". По-популярно обаче става
названието "темперамент", което му дава римският лекар Гален. В съчиненията на още редица
древни мислители като Сенека, Цицерон, Квинтилиан и др. се споменава за позитивното
влияние на разговорите в групите върху душевното здраве на участващите в тях лица.
Социалнопсихологическото познание се развива и в трудовете на редица философи от
Средновековието, Възраждането, Просвещението и епохата на индустриализацията. Джон Лок
смята, че източник на познанието на човека е неговият индивидуален опит. Психиката на
новороденото дете според него е една "чиста дъска", върху която опитът записва своето
съдържание". Заради разбиранията си Дж. Лок е обявен за баща на "емпиричната психология".
Върху развитието на социалнопсихологическото познание влияние оказват и идеите на Л.
Лайбниц, който наред с понятието "съзнание" употребява и понятието "безсъзнателно".
Необходимо е да се отбележи специално ролята на Л. Фойербах за обогатяването на
социалнопсихологическото познание. Той е един от първите философи, които разкриват
значението на взаимоотношенията между хората. Според него същността на човека се проявява
в междуличностното общуване. "Уединеността е крайност и ограниченост, общуването е
свобода и безкрайност. Истинската диалектика не е монолог на самотния мислител сам със себе
си, тя е диалог между "Аз" и "Ти" (по А. Реан, Я. Коломински 1999, с. 14). В трудовете на редица
философи (В. Белински, Д. Дидро, Е. Кондиляк, Ш. Монтескьо, А. Радишчев, Ж.-Ж. Русо, А.
Херцен, П. Холбах и др.) се разкриват закономерностите на взаимодействията и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Обща психология

Лекции, предназначени за студенти първи курс по обща Психология. Възникване и развитие на психологическото познание. Житейска, религиозна, философска и научна психология. Значение на психологията в контекста на всекидневието, науката и културата...
Изпратен от:
Красимира Неделчева
на 2017-11-14
Добавен в:
Лекции
по Психология
Статистика:
105 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
особености в развитието на сетивното познание в различните възрастови периоди
добавена от kuponaetuk808 17.11.2018
2
12
лекции по психология на общуването
добавена от valito_951023 31.01.2018
2
49
Подобни материали
 

Логическо познание

10 ное 2007
·
194
·
16
·
2,266
·
77

Реферат - 17 стр. Същност на понятието "логическо познание".
 

Психология на аномалното развитие - Афазия

08 май 2007
·
544
·
3
·
2,028
·
222

Общуването е генетично заложена потребност, неудовлетворяването на която води до отрицателен ефект върху цялостното развитие на индивида.
 

Интелектуални процеси. Мисловно познание

03 юли 2007
·
165
·
8
·
1,313
·
1

80-те години на 20 век бяха обявени от ЮНЕСКО за десетилетие за изследване на мозъка. Мисленето е най-значителният психичен познавателен процес.
 

Социално познание и поведение

27 яну 2008
·
197
·
8
·
2,069
·
176

Описано е кратко интервю с анализи в областта на Социалното познание и поведение.
 

Ценностна система, формиране


Кратко разсъждение отностно формирането, изграждането и устойчивостта на ценностната система.
1 2 3 4 5 » 7
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Тестови задачи върху учебното съдържание по психология и логика за 9 клас - изходящо ниво. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
13
1,187
1
20.07.2012
Тест по психология за 12-ти клас
матура тест по Психология за Ученици от 12 клас
Примерен тест за държавен зрелостен изпит (матура) предназначен за ученици от 12-ти клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
40
514
1
13.08.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Обща психология

Материал № 1298406, от 14 ное 2017
Свален: 105 пъти
Прегледан: 129 пъти
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 74
Брой думи: 34,106
Брой символи: 224,336

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Обща психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Христо Йорданов
преподава по Психология
в град Сандански
с опит от  12 години
167

Боряна Огнянова
преподава по Психология
в град Варна
с опит от  8 години
450 58

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения