Големина на текста:
1.ЗАКОНЪТ КАТО ИЗТОЧНИК НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ
Три са исторически известните източници на правото изобщо и на НП в частност.Това са: правният обичай, съдебният
прецедент и законът.
1.Правният обичай представлява правило за поведение,което се е оформило и наложило в резултат на продължително
осъществяване на неговото съдържание, като той получава държавно признание. Положителното в него е абстрактният
му х-р т.е пр.обичай не се отнася само до някакъв отделен случай, а има значение на едно общо правило. Отрицателните
страни на правния обичай са следните:- той възниква стихийно(без да е добре обмислен);- той не е достатъчно
определен;-пр.обичай е консервативен. Пр.обичай е изоставен като източник на НП.
2.Съдебният прецедент-той представлява правило,което се извежда от решение на съда за някакъв отделен случай,но се
прилага след това за други подобни на него случаи,макар те изобщо да не са били отчетени при вземане на
първоначалното решение.Следователно съдебният прецедент има конкретен х-р т.е за разлика от пр.обичай той се отнася
само до един отделен случай.Отрицателна черта на съдебния прецедент е,че той е консервативен(като
пр.обичай).Положителното е,че не възниква стихийно, а е добре обмислен,като е основан на определено съдебно
решение.Съдебният прецедент е изоставен като източник на НП.
3.Законът-той се е наложил като единствен източник на НП. Законът има абстрактен х-р т.е той не е свързан с някакъв
конкретен случай ,а е замислен за неограничен брой случаи.Законът не възниква стихийно, а е добре обмислен при своето
приемане. Законът е изписан ясно и точно.Законът, за разлика от правния обичай и съдебния прецедент, не е
консервативен, а подлежи на усъвършенстване.
Под закон като източник на наказателното право се разбира законът в тесен смисъл-не всеки нормативен акт , а само
онзи ,който е издаден от НС.Единствено законът определя престъпленията и наказанията.Т.е престъпленията и
наказанията са законоустановени.
А)Законоустановеност на престъпленията значи ,че едно извършвано деяние може да се смята за престъпление само ако
вече е обявено за такова(ако е било криминализирано) –т.е няма престъпление без закон.Този принцип намира израз в
три положения:
1)Само законът може да бъде източник на НП,поне що се отнася до криминализация на деянията.
2) Второ относно принципа за законосутановеност на престъпленията следва,че разпоредба,която криминализира
определено деяние, не може да се прилага по аналогия.
3)Трето от принципа за законосутановеност на престъплението следва, че разпоредба,която криминализира определено
деяние, не може да има обратно действие и от тук да се прилага за деяние извършени преди нейното влизане в сила.
Законоустановеността на наказаноята значи,че не може да бъде налагано, а още по-малко да се изпълнява такова
наказание,което не е било предвидено в наказателния закон т.е няма наказание без закон.
Б)Законоустановеността на наказанията значи,че не може да бъде налагано ,а още по-малко да се изпълнява такова
наказание,което не е било предвидено в наказателния закон- и по вид и по размер и за определено престъпление т.е няма
наказание без закон. Този принцип намира израз отново в три положения:
1)Само законът може да бъде източник на НП що се отнася до наказанията.
2)Второ от принципа за законоустановеност на наказанията следва,че разпоредба ,която предвижда някакво наказание за
определено престъпление, не може да бъде прилагана по аналогия,като се отнася към друго престъпление.
3)Трето от принципа за законоустановеност на наказанията следва,че разпоредба,която предвижда някакво наказание,не
може да има обратно действие и от тук да се прилага за престъпления,извършени преди нейното влизане в сила.
Принципът за законосутановеност на наказанието означава не само,че не може да се наложи наказание,което го няма в
българския закон, а означава още ,че не може и да се изпълни наказание,което го няма в българския закон,дори когато то е
било наложено от чужд съд,но подлежи на изпълнение в БГ.
Според своя обхват наказателните закони биват 2 вида-некодификационни закони и кодификационни закони(наказателни
кодекси). Некодификационните закони обикновено се отнасят до отделни категории престъпления, докато
кодификационните уреждат цялостно наказателноправната материя.
2.ВИДОВЕ И СТРУКТУРА НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ-
Наказателноправните норми могат да са наказателноправни норми на общата част и наказателноправни норми на особената част.
Нормите на общата част не се отнасят до някакви отделни видове престъпления, а формулират само общите положения на НП.
Нормите на особената част визират отделните видове престъпления и определят наказанията за тях.
1.Нормите на общата част се съдържат в Общата част на НК и биват два вида-декларативни и определителни.
А)Декларативните норми са императивни и следователно задължителни,но те не служат за пряко решаване на наказателноправни
въпроси, а се ползват само за тълкуване на останалите норми от общата и от особената част. Пример за декларативна норма дава чл.1
ал.1 от НК. Там е записано,че:“ Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на
гражданите и цялостния установен в страната правов ред.“
Б)Определителните норми са преобладаващият брой норми на общата част.Тези норми дават описание на нещо-понятие или
обстоятелство,което има наказателноправно значение и поради това служат за решаването на въпроса дали то е налице или не.Пример
за определителна норма е разпоредбата на чл.9 ал.1 от НК,която дава общото определение на престъплението.Според нея:“
Престъпление е това общественоопасно деяние(действие или бездействие),което е извършено виновно и е обявено от закона за
наказуемо.“Определителна норма също така е и разпоредбата на чл.18 ал.1 НК:“Опитът е започнатото изпълнение на умишлено
престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление“.Тази норма позволява да се установи има ли опит или не.
2.Нормите на особената част се съдържат в особената част на НК. Те визират отделните видове престъпления и сочат
наказанията,които се налагат на дееца за извършването им.Нормите на особената част служат за определяне на престъпленията и
наказанията и те са също определителни.
Първият елемент на нормите на особената част,отнасящ се до престъплението, е тяхната диспозиция, а вторият им елемент, отнасящ се
до следващото се наказание, представлява тяхната санкция.
Диспозицията на наказателноправните норми от особената част сочи деянието,което се обявява за престъпление- кражба,убийство и
др.Т.е диспозицията се отнася до някакъв определен вид престъпления. Диспозицията на наказателноправните норми от особената част
най-напред очертават забраненото,престъпното поведение, за разлика от класическата правна норма,която сочи най-напред дължимото
поведение. Те нямат самостоятелна хипотеза, за разлика от класическата ПН известна на ОТП.Относно санкцията на
наказателноправната норма от особената част-тя отговаря и по съдържание и по обхват на санкцията от класическата ПН.
ВИДОВЕ ДИСПОЗИЦИИ: С оглед на метода,който законът използва за отразяване на престъплението диспозициите биват:
1)Проста диспозиция- с нея престъплението не се описва, а само наименува.Този вид диспозиции застрашават спазването на
принципа за законосутановеност на престъплението и поради това НК не ги използва в техния чист вид. Напр: „За просия наказанието
е…“
2)Описателна диспозиция-тя е най-често срещана.Тя описва изцяло и пряко престъплението, за което се отнася и отразява неговите
особености. Пр. чл.194 ал.1 НК:“Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, се наказва за кражба…“
3) Препращаща диспозиция-тя също описва престъплението, за което се отнася. За разлика обаче от описателната диспозиция,
препращащата не описва пряко цялото престъпление, защото не отразява всички негови особености. Една или повече от особеностите
му се разкриват чрез позоваване на друга наказателноправна норма от НК(т.е от същия закон), като тази норма м.д.б. не само от
особената част,но може да бъде и от общата част на НК.Обикновено препращането е изрично(посочва се точната номерация на
ползваната друга норма).Препращането обаче м.д.б. и мълчаливо(не се сочи точната номерация на ползваната друга норма). Такова
препращане се получава по отношение на легалните определения от общата част или от особената част.
4)Бланкетна диспозиция- по подобие на препращащата диспозиция тя също не описва пряко цялото престъпление,защото не отразява
всички негови особености.Една или повече от особеностите му се разкриват пак с помощта на друга правна норма като обаче тази
норма не е от НК(т.е от същия закон).Тази норма е от друг законов или подзаконов нормативен акт.Тя допълва съдържанието на
бланкетната дизпозция. Ако нормативния акт,към който насочва бланкетната диспозиция бъде изменен или допълнен , не се налагат
промени и в самата бланкетна диспозиция.тя си остава стабилна,но и гъвкава,защото се съобразява с направените промени в
нормативния акт,към който насочва.
ВИОВЕ САНКЦИИ: Исторически са познати са 3 вида санкции на наказателноправните норми от особента част:
1)Абсолютно неопределена санкция-тя предвижда само наличието на някакво наказание, без да определя каквото и да е за
съдържанието му.Тя не сочи нито неговия вид,нито размер .
2)Абсолютно определената санкция установява за предвиденото в диспозицията престъпление едно-единствено ,точно фиксирано по
вид и размер наказание.Тук всичко се поема от законодателя, а съдът се дезаангажира при определяне на наказанието. Отрицателното
на този вид санкция е,че за всички престъпления може да бъде наложено само едно и също наказание-все едно,че отделните видове
престъпления нямат различия помежду си.
3)Относително определени санкции- при тях се посочва вида и размера на наказанието за визираните от същата норма
престъпления.Тук съдът индивидуализира наказанието за отделните извършени престъпления. В БГ се използват само относително
определените санкции. Относително определените санкции м.д.б прости и сложни.
-Когато санкцията е проста тя съдържа само един вид наказание(обикновено лишаване от свобода),като то е винаги такова,че м.д.
има различен размер-има няколко хипотези: 1) Санкция със специален минимум, като максимумът остава този,който е предвиден в
общата част за съответното наказание(напр.чл.115 лишаване от свобода от 10 до 20 год.) 2) Санкция със специален минимум и
максимум (чл.118-лишаване от свобода от 1 до 8 год. или от 3 до 10 год.) 3) Санкции със специален максимум ,като минимумът остава
установеният в общата част-това е много често практикуван вариант (ЧЛ.290 НК).
-Когато санкцията е сложна-тя м.д.б алтернативна или кумулативна. Алтернативна е тази санкция,която дава възможност за
извършено престъпление да се наложи едно от две или повече наказания.Кумулативната е тази санкция,при която за извършеното
престъпление могат да бъдат наложени едновременно два или повече различни вида наказания.
3.ТЪЛКУВАНЕ,ПРИЛАГАНЕ И ФУНКЦИИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН-темата е готова
1.ТЪЛКУВАНЕ:Тълкуването на наказателноправните норми е изясняване на тяхното действително
съдържание и смисъл,което да осигури най-вече правилното им прилагане.Тълкуването следователно не е
дейност ,а мисловен познавателен процес.
Тълкуването бива езиково(разкриващо „буквата на закона“) и логическо,наричано още функционално
тълкуване (разкриващо „духа на закона“). Езиковото тълкуване се занимава с текста на закона.То включва в
себе си неговото лексикално и граматическо тълкуване.Лексиката е наука за думата, а граматиката за
изречението. Функционалното(логическото) тълкуване се занимава със смисъла на закона. То включва в
себе си логическото (в тесен смисъл), систематичното и историческото тълкуване. Логическото тълкуване
позволява текстът на нормата да се разбере по-пълно и задълбочено. Систематичното тълкуване позволява да
се разкрие действителното съдържание на нормата,като се отчете нейното място в НК и се изхожда от смисъла
на други норми , подобни или свързани с нея. Историческото тълкуване позволява да се разкрие смисълът на
нормата като се имат предвид други предхождали я норми със същото или сходно предназначение.
-Според своя обем тълкуването м.д.б буквално, стеснително и разширително. Буквалното тълкуване
означава,че езиковото и функционалното тълкуване имат един и същи резултат-функционалното тълкуване
потвърждава по обем езиковото. Стеснителното и разширителното тълкуване означават,че езиковото и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Наказателно право

Лекции по Наказателно право, подходящи за студенти по Право в трети курс...
Изпратен от:
Zornica Venkova
на 2017-10-27
Добавен в:
Общи материали
по Наказателно право
Статистика:
9 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Общи материали по Наказателно право за Студенти несваляни с над 20 страници Други
 
Подобни материали
 

Лекции по Наказателно право

04 авг 2007
·
1,093
·
76
·
36,980
·
723

Глава първа от НК е озаглавена “Престъпления против републиката”, тя включва няколко раздела. Раздел едно е “Измяна” /чл.95-97а/...
 

Наказателно право

27 окт 2007
·
1,340
·
22
·
13,103
·
781

Понятие за българското наказателно право. Същност, основни принципи. Обща и особена част на НП. НП и другите клонове на обективното право...
 
Онлайн тестове по Наказателно право
Тест по обща част на наказателно право
изпитен тест по Наказателно право за Студенти от 3 курс
Изпитен тест по наказателно право (обща част). Почти всички въпроси позволяват посочването на повече от един верен отговор.
(Лесен)
68
41
1
5 мин
09.08.2013
Тест по наказателно право– особена част
изходен тест по Наказателно право за Студенти от 4 курс
Това са въпроси по Наказателно право- особена част, подходящ за подготовката за изпита. По-голяма част от въпросите позволяват посочването на повече от един верен отговор.
(Лесен)
54
144
1
3 мин
15.07.2013
» виж всички онлайн тестове по наказателно право

Наказателно право

Материал № 1296298, от 27 окт 2017
Свален: 9 пъти
Прегледан: 11 пъти
Предмет: Наказателно право, Право
Тип: Общ материал
Брой страници: 56
Брой думи: 28,537
Брой символи: 178,009

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Наказателно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения