Големина на текста:
ТЕМА №6: ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БЪЛГАРСКИТЕ
ПРЕДОСВОБОЖДЕНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ
До Кримската война (1853 – 1856) националноосвободителното движение се
осъществява предимно в културната област. След войната то встъпва в нова фаза. През
този период пред българското общество стоят две големи задачи: да постигне духовна
самостоятелност чрез изграждане на национална просвета, култура и независима
църква и да извоюва политическото си освобождение. Втората задача разделя
политическите дейци на еволюционисти и революционери.
Представителите на еволюционното направление се придържат към схващането
за “разрешение на националния въпрос по пътя на обществената еволюция, чрез
легални борби за изменение на държавната политика и структури”. Те отреждат на
просветата важна роля за повишаване на националното културно равнище –
необходима основа на желаните обществено-политически промени. Революционерите
виждат във въоръжената борба най-прекия път за постигане на национална
независимост. Най-видните дейци на революционното направление – Г. С. Раковски, Л.
Каравелов, В. Левски и Х. Ботев заемат различни позиции по отношение ролята на
просветата в освободителната борба. Раковски и Каравелов се обявяват за съчетаване
средствата на революцията и просветата; Левски подчертава предимствата на
революционната борба, без да отрича необходимостта от просвета. "Да се просвещава
народът не е лошо нещо – казва той, - но това е най-дългия път, по който може да се
постигне свободата... Аз мисля другояче: не би било зле, ако заедно с просвещението
събуждаме народа, като образуваме един вид тайни общества, които да имат друго
назначение". Единствено Ботев заема крайна и непримирима позиция – просветата,
която няма революционен характер, е безполезна в условията на робството.
1. Георги Раковски
Георги Стойков РАКОВСКИ (1821 – 1867) посочва революционния път за
извоюване политическата независимост на българския народ, но същевременно вижда
необходимостта от приобщаването му към духовните постижения на модерния свят
чрез културно-просветна дейност. Той разглежда просветата като главен фактор както
на индивидуалното, така и на общественото развитие. Според него човекът е надарен с
потенциални умствени възможности, чиято реализация се обуславя от образованието.
Необразованият човек живее само физически, той не се различава от животните, които
не оставят след себе си никаква следа. Раковски посочва липсата на образование като
основна причина за тежкото положение на народа. Затова определя за важна задача
развитието на книжнината като средство за пробуждане на народното съзнание. "А на
това несъзнание народно главна причина била ненаука, тойзи най-голям неприятел
человеческого рода. Ние трябва да съкрушим глава того неприятеля си и да го махнем
от помежду си! Без тая победа нищо добро да не ожидаме от нигде. Самая наука и
просвещение ще докара всяко добро и благоденствие в наш народ... Историята ще ни
осъди, ако ние не бъдем и не се покажим истинни българи в тия просветени времена " –
пише той. Ето защо през целия си живот освен с революционна дейност се занимава и с
мирна, легална културно-просветна дейност. Пише и превежда книги, издава вестници
и списание ("Дунавски лебед", "Будущност", "Бранител", сп. "Българска старина"), чрез
които се стреми да пробуди народа и да покаже път за развитието му съобразно
обстоятелствата. Раковски смята, че за победата на освободителната борба е
необходимо съединяване на мъдростта и храбростта и затова решава да й служи чрез
"пресата и сабята".
Три са главните просветни фактори с национално значение според него:
църквата, училището и пресата. Той определя за тяхна основна задача повдигането на
националния дух и самосъзнание, което е необходимо условие за успеха на
освободителното движение. Раковски отчита известни успехи в това отношение, които
отдава на свободните църкви, училища и печат. Но те са "само едно добро начало, едно
малко почувствуване на народността, едно първо възбуждане, което трябва да узрее и
да даде ожедаемия плод, т.е. да доди до успеха, който му е предначертан и който му е
най-скъпоценна и най-свята длъжност".
Той не призовава към пряка революционна просвета в училище, а за
патриотично възпитание, чрез което ще се формира желание за служба в полза на
отечеството и готовност за саможертва. Ратува за национално по характер училище,
независимо от чужди влияния. Категорично се противопоставя на гръцката
асимилационна политика, осъществявана чрез ликвидиране на българския език в
училището и църквата, изгонване на българските учители и унищожаване на старите
български ръкописи. Обявява се и срещу католическата културна и религиозна
пропаганда, застрашаваща духовното единство на българите.
Като главно отбранително средство срещу чуждата асимилационна политика
Раковски посочва езика. В разпространението на българския език чрез църквите,
частните и обществените училища, читалищата, пресата, вижда гаранция за запазването
на народността. Друго могъщо средство за патриотично възпитание е историята
(повестността). "Повестността на всеки народ е неговият нравствен живот – пише
Раковски. – Народ без повестност е мъртав нравствено и подобен е на человек, който
после смъртта си никакво възпоменание на света не оставя". Чрез нея народът се
приобщава към своите предци, към славата и величието, до което са достигнали и се
старае да бъде достоен техен наследник. Раковски проявява просвещенско отношение
към историята. Смята, че както родната, така и всеобщата история представляват минал
опит, който може да служи за "най-добро ръководство и правило в живота". Според
българския мислител духовното приобщаване към народа се извършва и чрез
запознаване с неговите традиции, обичаи, творчество. Ръководен от схващането, че
фолклорът е важно средство за патриотично възпитание, той сам събира фолклорни
материали и ги публикува в издаваните от него книги и вестници.
Раковски живо се интересува от проблемите на българското образование и
активно съдейства за неговото развитие. Учителства в Браила; в Галац основава
"общество", което да се грижи за българското училище, да издава учебни книги и др.;
проявява интерес относно обучението на младите българи в чужбина. Превежда
"Антропология за българските училища", събира старобългарски ръкописи и материали
за българската история. Просветител и революционер, водач на българското общество в
борбата му за духовна и политическа независимост, Раковски изпъква като цялостна и
завършена личност на Българското просвещение. Делото му представлява едно
своеобразно изпълнение на заветите на Паисий.
2. Любен Каравелов
Любен Стойчев КАРАВЕЛОВ (1834 – 1879) е другата голяма фигура на
Българското просвещение, изиграл съществена роля в освободителното движение. Той
вижда Просвещението като комплексен обновителен процес, чията крайна цел е
извоюване на духовната и политическата свобода на народа като цяло и на отделната
личност. Ето защо освен политическите статии, изпълнени с революционни призиви,
пише и научни, с които цели просвещаване и подготовка за свободния живот.
Каравелов не противопоставя революционните и мирните средства за борба, а ги
съчетава. И в годините, когато е начело на БРЦК и ръководи революционната борба,
пише статии по педагогически въпроси, и в периода след оттеглянето си от активна
революционна дейност не достига до отрицанието и отхвърлянето й.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
16 яну 2021 в 21:49 в момента не учи на 33 години от София
16 яну 2021 в 16:08 студент на 23 години от Враца - ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", факулетет - Филиал Враца, специалност - Начална училищна педагогика и чужд език, випуск 2024
 
Подобни материали
 

Революционна дейност на Каравелов, Раковски, Ботев и Левски

18 окт 2010
·
173
·
1
·
373
·
372

Таблица, която включва възгледите и революционните идеи и дейност на Любен Каравелов, Г. Раковски, Христо Ботев и Васил Левски...
 

Георги Раковски

14 фев 2011
·
141
·
14
·
4,827
·
309

Георги Раковски и българското национално-освободително движение...
 

Живот и дело на Георги Сава Раковски

19 фев 2012
·
120
·
25
·
12,709
·
311
·
3

Съби Стойков Попович, по-известен като Георги Сава Раковски е роден 1821г. и умира 1867г. Роден е в един от най-хубавите български градове - Котел, "с неговите тесни и стръмни улички, мрачни и влажни жилища, старовремска покъщнина и резба, и малки...
 
Онлайн тестове по История на България
Тест по История и Цивилизация за 12-ти клас
класно тест по История на България за Ученици от 12 клас
Годишен тест по История и Цивилизация, обхваща периода от хан Крум до падането на България под турско робство. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
9
1
2 мин
06.08.2018
Тест по История на България над Първо българско царство (681-1018)
тематичен тест по История на България за
Тестът съдържа 26 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за всички потребители, които желаят да затвърдят знанията си над Първо българско царство.
(Лесен)
26
28
1
5 мин
22.08.2018
» виж всички онлайн тестове по история на българия

Педагогическите възгледи на българските предосвобожденски революционери

Материал № 1296064, от 25 окт 2017
Свален: 26 пъти
Прегледан: 44 пъти
Предмет: История на България, История
Тип: Тема
Брой страници: 12
Брой думи: 4,258
Брой символи: 24,193

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Педагогическите възгледи на българските предосв ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Десислава Величкова
преподава по История на България
в град Русе
с опит от  1 години
23


виж още преподаватели...
Последно видяха материала