Големина на текста:
2. Физокогеографски прегед на
Европа
1.Географско положение
Континентът Европа е разположен
в северното полукълбо и с по-
голямата си част в източното.
Границата между Европа и Азия се
прокарва от залива Байдарацка Губа,
по източното подножие на Урал, а
южната по р. Емба, през шелфа на
северозападната част на Каспийско
море. Най-северната точка на
континента е нос Норкун , а крайната
северна точка е нос Флигели на
остров Рудолф от архипелага Франц-
Йосифова земя.. Най-южната точка
на Европа е нос Мароки на
Пиренейския полуостров, а крайната
южна точка е на остров Гавдос, южно
от остров Крит. От запад на изток
континента се простира на 7100 км.
Площта му е 10 523 000 кв. км., а от
тази площ полуостровите заемат
25%, а островите 9.6% и Европа е
най-разчленения континент.
2.Общ преглед на
морфоструктурното развитие и
особеностите на релефа на Европа
- Морфоструктурно развитие
Сушата на Европа, както на всички
други континенти, е изградена от два
основни типа морфоструктури-
платформени и гънкови.
- Платформени структури- това
са най-старите сушеви ядра,
изградени от стара докамбрийска
кристалинна основа.
Oт Балтийски (Феноскандски)
щит- около Балтийско море,
изграден от гнайси, шисти, гранити;
- Руска плоча- заема огромна част от
континенталната източна половина.
Платформените структури формират
равнинно-хълмист и платовиден
релеф. От Руската плоча е изградена
обширната Източноевропейска
равнина и Средноевропейската
равнина. Този етап от
съществуването на континента (само
като платформена суша) се определя
като Праевропа (Архайска Европа).
Границата между Балтийския щит и
Руската плоча е маркирана от
тектонски падини, заети от най-
големите сладководни езера в
Европа- Ладожко и Онежко;
Гънкови структури- образувани са
през няколко тектонски цикъла:
- Каледонски в Долен Палеозой
- Херцински в Горен Палеозой
- Два алпийски цикъла:
староалпийски през Мезозой и
младоалпийски през Неозой
(Терциер)
Стари гънкови структури
образувани през Каледонския
цикъл са:
- Скандинавските планини,
Шотландски, Ирландски планини,
както и няколко изолирани един от
друг масиви на юг от сблъсъка на
евроазиатската и африканската
плоча. Този етап се определя като
Палеоевропа. В последствие се
разломяват от тектонските процеси и
са много богати на полезни
изкопаеми.
Средни по възраст гънкови
структури от Горен Палеозой
Формират два планински пояса. На
изток от Руската плоча е веригата на
Урал, чрез която Руската плоча се
споява със Сибирската платформа;
Втория планински пояс изгражда
много невисоки планини в Средна
Европа в мощев пояс- наречени
Средноевропейски Херцински
планини- включващ Вогези,
Шварцвалд, Рейнски шистови
планини, Харц, Тюрингервалд,
Чешки масив и др.
На юг изолирани масиви
продължават да увеличават
размерите си- Тиренски, Егейски,
Панонски, Македоно-тракийски,
Понтийски;
Този етап се определя като
Мезоевропа.
Млади гънкови структури
образувани през два тектонски
цикъла, изграждащи многобройни
планински вериги
В южните части на континента,
подредени в два клона- северен и
южен, между които са затворени
изолирани масиви и се причленяват
към сушата на континента.
Този етап от развитието й се
определя като Неоевропа. Тук
тектонските движения не са
стихнали и се проявяват силни
земетръси и съвременен вулканизъм-
Везувий и Етна. Неоевропа са
планините от Алпо-хималайския
пояс, северен клон наричан алпиди,
включващ Алпи, Пиренеи,
Кантабрийски, Иберийски планини,
на изток Карпати, Балканиди и
Кримски планини, а през
югозападната част на Черно море
преминава на полуостров Мала Азия
и причинява земетръс
През Плейстоцена на
територията на континента се
формират два типа ледници-
континентални и планински, които
моделират релефа в съвременния
му вид.
- Континентални ледници- са
покривали северната част на
континента и са се спускали по
централното ледено плато върху
Балтийския щит.Характерни форми
са огромните моренни валове
наречени северни ували.В
периферията на континенталния
ледник са отложени льосови
покривки, върху които в последствие
са образувани плодородни
черноземи. След оттеглянето на
континенталния ледник, са се
образували много езера в Северна
Европа;
- Планински ледници- по обхватно в
Плейстоцена, от което са останали
характерните форми на релефа-
трогови долини, ригели, циркуси;
Съвременно заледяване от
континентален тип има в островите в
Северен ледовит океан- архипелаг
Шпитцберген, остров Исландия, а
планинско заледяване има в
Скандинавските планини (снежната
граница е ниско- 800-900 м на север,
Алпите- по северната част 2500 м, а
по южната на 3000 м), малки петна
на Пиренеите, Кавказ (на 4000 м
поради сух климат). Най-южно
разположените ледници в Европа се
намират в България, в Пирин
(Бански старец и Снежник).
Особености на релефа
Европа е най-ниския континент
на Земята, със средна надморска
височина 300 м. Релефът е развит във
височинния пояс от -28 м при
Каспийско море до 5642- връх
Елбрус в Кавказ.
Височинни пояси в Европа:
- над 2000 м- 2%
- от 1000 до 2000 м- 15%
- от 200 до 500 м- 21%
- от 0 до 200 м- 55%
- под 0 м (депресии)- 2%
Най-високи планини са:
- Кавказ- Елбрус (5642 м)
- Алпи- Мон Блан (4807 м)
- Вулканът Етна (3340 м)
- Рила- Мусала (2925 м)
Обширни ниски планини- са Урал,
Средноевропейски планини и др.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
 
 

Географско положение

Материал № 1294631, от 08 окт 2017
Свален: 0 пъти
Прегледан: 1 пъти
Предмет: Физическа география и ландшафтознание, География
Тип: Пищов
Брой страници: 1
Брой думи: 684
Брой символи: 4,234

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Географско положение"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала