Големина на текста:
1.Обща характеристика на наказателното право. Предмет, метод и система на наказателноправната наука
Наказателното право е система от правни норми регулиращи обществените отношения при извършването на
престъпления. Кодифицирано е в Наказателния кодекс. Предмет на наказателното право са онези обществени
отношения породени от извършването на престъпления и са свързани с осъществяването на наказателна отговорност.
Наказателното право използва само императивния метод на правно регулиране. Защитава публичните интереси.
Основното средство, с което си служи е санкцията. Освен санкцията е възможно да се използват и мерки за обществено
въздействие и възпитание. Наказателния кодекс установява и отнемане в полза на държавата на средства за извършване
на престъплението, на придобитото чрез престъпление или неговата равностойност. Освен тези мерки на лице
извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост могат да се наложат принудителни медицински
мерки и лекуване. Наказателния кодекс определя кои наказания са наказуеми и какви наказания се налагат. При
определени условия законът предвижда и освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание. Държавата има 3 основни правомощия: да осъди дееца, да изпълни наложеното наказание и да го третира
като осъден. Наказателното право се изгражда на база принцип на законност, принцип на демократизъм (защитава
интересите на цялото общество и всички са равни пред закона), принцип на хуманизма (съчетаване на принудителни и
възпитателно въздействие) и принцип на интернационализма. Наказателно правните норми представляват установени от
държавата правила за поведение, свързани със забраняване на общественоопасни деяния, които са въздигнати като
престъпления под страх от наказание. Наказателното право се състои от обща и особена част. В особената са посочени
отделните видове престъпления и наказанията за тях. Основната задача на наказателното право е да защитава от
престъпни посегателство личността и правата на гражданите и целия правов ред в страната. Има превантивна, защитна
и регулативна функция. Предмет на науката на наказателното право е действащото обективно наказателно право,
системата от норми, принципи и институти и тяхното съдържание. Наказателноправната наука се дели на 2 части-наука
за общата част и наука за особената част (посегателства срещу основните права на човека, икономически отношения,
държавата и др.)
2. Действия на наказателния закон по време и място
Наказателния закон действа във времето от момента на неговото влизане и е в сила до момента на неговата отмяна.
Наказателния закон влиза 3 дни след обнародването му, освен ако не е посочен друг срок. Отмяната му става по два
начина: изрична (когато друг закон посочва конкретно кои структурни части се отменят) и мълчалива (чрез приемането
на по-нов текст, който урежда същата материя се приема че отменя стария). Продължителното неприлагане на дадени
норми, не е основание за тяхната отмяна. За наказателноправната квалификация меродавен е момента на извършване на
деянието. За всяко престъпление се прилага закон, който е бил в сила по време на извършването му. Ако до влизането
на присъдата последват няколко различни закона се взема предвид онзи, който е най-благоприятен за дееца. Законът
изрично посочва при извършване на деянието, а не при настъпване на общественоопасните последици. Деецът носи
отговорност за онези деяния, които са обявени за престъпления. По принцип обратното действие на закона е изключено,
освен в случаите когато до влизане в сила на присъда се взема най-благоприятния за дееца закон, т.е. този който носи
най-леки последици за него.
В зависимост от това къде е извършено престъплението разграничаваме 4 принципа:
Териториален-наказателния закон се прилага за престъпления извършени на територията на Р България, независимо чии
граждани са извършителят или пострадалия. На българска територия е извършено престъплението ако е осъществено
изцяло или общественоопасните последици са настъпили в страната или част от престъплението е осъществено в
България или само част от последиците са настъпили тук. Изключение правят лицата чужди граждани, които се ползват
с имунитет.
Личен-за български граждани извършили престъпления в чужбина. Няма значение дали деянието се квалифицира като
престъпление от съответната държава. Влязла в сила присъда на чужд съд не се ползва със сила на пресъдено нещо и не
е пречка за осъждане на дееца от българския съд.
Реален-за чужденци извършили престъпления в чужбина, но засягащи интересите на България или на български
граждани. Деянията трябва да са престъпление по българския закон и да са от общ характер.
Универсален-престъпления извършени от чужденци, извършени в чужбина, против мира и човечеството, с което да се
засягат интересите на чужда държава или граждани. Тук българската държава трябва да има международно задължение
да преследва даден вид престъпления.
3. Наказателноотговорни лица-субект на престъплението, вменяемост и невменяемост
Субект на престъпление може да бъде само физическо лице. За да бъде субект на престъпление, то трябва да е
достигнало определена възраст-14 години. Малолетно лице (ненавършило 14 год.) не може да бъде
наказателноотговорно. Лицата между 14 и 18 год. са непълнолетни. Те носят наказателна отговорност само ако са
могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си. Те са подложени на специален
наказателноправен режим. Лицата навършили 18 години за наказателноотговорни, само ако са били в състояние на
вменяемост към момента на извършване на престъплението. Особените субекти на престъпление притежават
допълнителни лични и обществени качества и са условия за осъществяване на даден вид престъпления. Например
длъжностното присвояване може да се осъществи само от длъжностно лице. Вменяемостта и невменяемостта са
основни качества на човешката психика, които са свързани с наказателната отговорност на извършеното престъпление.
Вменяемо е лицето, което при извършване на престъплението е могло да разбира значението и свойството на деянието,
както и да ръководи сам постъпките си. Има 2 момента-интелектуален и волеви. Липсата на един от двата изключва
вменяемостта. Те се преценява към момента на извършване на деянието и този момент е от значение за наказателната
отговорност.
Невменяемо е лицето което не може да разбира свойствата и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
поради умствена недоразвитост, продължително (шизофрения, епилепсия и др.) или краткотрайно разстройство на
съзнанието (патологично алкохолно опиване, патологичен афект, патологично просънно състояние и др.). Това е и
медицинския критерии за установяване на невменяемостта. Юридическия критерии е свързан с неразбиране на
свойството и значение на извършеното и невъзможност за ръководене на постъпките. Последващото разстройство на
съзнанието (независимо продължително или краткотрайно) на лице извършило престъпление до произнасяне на
присъдата е основание за прекратяване и съответно спиране на наказателния процес. При оздравяване на лицето то
подлежи на наказание. За лицата извършили престъпление в състояние на невменяемост или изпаднали в такова до
влизане на присъдата съдът може да предаде лицето на близките, ако поемат задължение за лекуване; да постанови
принудително лекуване в психо-неврологическо заведение или принудително лекуване в психиатрична болница, ако той
е опасен за обществото или близките. При изменение в състоянието на болния се прекратява или изменят
принудителните медицински мерки. След изтичане на 6 месеца от настаняване на лицето съдът се произнася да
прекратяване, изменение или продължаване на лечението. Срокът за принудително лекуване се приспада от срока за
лишаване от свобода.
4. Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетните
Непълнолетни са децата от 14 до 18 години. Лицата ненавършили 14 години са малолетни и за тях съществува
необорима презумпция, че не могат да разбират свойството и значението на извършеното и не могат сами да ръководят
постъпките си. Именно поради тази причина те не са наказателноотговорни. На тях при извършване на
общественоопасно деяние могат да бъдат наложени съответни възпитателни мерки. Те са предвидени в Закона за борба
с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Непълнолетните се наказателноотговорни само ако
са разбирали значението и свойството на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Не непълнолетните
които не може да им се вмени вина се настаняват в интернат или друго подходящо заведение. Съществува оборима
презумпция, че не могат да разбират значението и свойството на извършеното и да ръководят постъпките си. Това се
определя от тяхната психо-физична зрялост. Непълнолетния може да бъде освободен от наказателна отговорност, ако
престъплението е извършено поради увлечение и лекомислие и не представлява голяма обществена опасност, но спрямо
него се налагат съответните възпитателни мерки. Съдът изпраща преписка до местната комисия за борба срещу
противообществените прояви на непълнолетните и малолетните. Когато не са налице условия за освобождаване от
наказателна отговорност спрямо непълнолетния се прилагат наказанията предвидени в закона. Целта на наказанията е
да се превъзпита и подготви за обществено полезен труд, както и да въздейства предупредително за извършването на
друго престъпление. Наказанията които могат да бъдат налагани на непълнолетните са: лишаване от свобода, пробация,
обществено порицание, лишаване от правото да упражнява дадена професии. Наказанията са смекчени от
законоустановената задължителна смяна на наказанията. Тези правила се прилагат включително и при навършване на
пълнолетие преди постановяване на присъдата, тъй като значение има момента на извършване на деянието. Доживотния
затвор се заменя с лишаване от свобода (ЛС) от 3 до 10 год.; ЛС за повече от 10 години се заменя с ЛС до 5 год.; ЛС за
повече от 5 год се заменя с ЛС до 3 год.; ЛС до 5 год, се заменя с ЛС до 2 год; глобата с обществено порицание и
пробацията за лица под 16 год с обществено порицание. За навършилите 16 год.:ДЗ и ЛС за повече от 15 год се заменя
с ЛС от 5 до 12 год. и ЛС за повече от 10 год се заменя с лишаване от свобода от 2 до 8 год. Отчитат се смекчаващите
обстоятелства, като възраст, увлечение, лекомислие, полияването от пълнолетно лице и др. За непълнолетните не се
предвижда ЛС до 1 год. Ако е наложено такова наказание и неговото изпълнение не е отложено, непълнолетния се
освобождава от изтърпяването и се настанява в интернат и му се налага друга възпитателна мярка. Това правило не се
прилага, ако лицето е извършило друго престъпление по време на изтърпяване на наказанието ЛС, когато е осъден като
пълнолетен или при повторно осъждане. Лице осъдено условно за престъпление извършено като непълнолетен,
изпитателния срок е от 1 до 3 год. Освободения предсрочно изтърпява останалата част от наказанието, само ако в
изпитателния срок извърши друго престъпление като пълнолетен. Предсрочното освобождаване става, ако лицето е
изтърпяло 1/3 от наказанието. Наказанията до навършване на пълнолетие се изтърпяват в поправителен дом, а след това
се преместват в затвор или затворническо общежитие. Реабилитацията по право настъпва за непълнолетен ако в течение
на 2 год от изтърпяване на наказанието не е извършил престъпление.
5. Понятие за престъплението-обществена същност и определение. Престъплението като деяние. Престъпен
резултат. Причинна връзка.
Престъплението е отрицателно общественоопасно явление. Обществената същност на престъплението се обуславя от 3
елемента-обществените отношения, самото престъпление и наказателното право призвано да защитава личността и
правата на гражданите. Обект на престъпление са обществените отношения, които са нарушени от престъпни
посегателства. Могат да бъдат общ обект (съвкупност от всички обществени отношения), родов обект (група
обществени отношения) и непосредствен обект (конкретно обществено отношение, което конкретно общественоопасно
деяние засяга и което е защитено от конкретна наказателно правна норма). Възможни са еднообектни и двуобектни
престъпления. Предмет на престъплението е отделния елемент от обекта (вещ, човешко тяло, информация и т.н.),
върху която дееца въздейства пряко. Средството на престъпление е вещ която е послужила за изпълнение на
престъплението. Предмета е част от обекта на престъпление, а средството е външно спрямо обекта. В полза на
държавата се отнемат вещите послужили или предмет на умишлено престъпление, както и придобитото чрез
престъпление, ако то не подлежи на връщане. Престъплението е общественоопасно деяние, което е извършено виновно
и е обявено от закона за наказуемо. Субективния елемент е вината, изразяваща се в умисъл или небрежност. Съставът
на престъплението представлява съвкупност от законоустановени признаци на престъплението, които очертават
особеностите на отделни видове престъпления. Основните състави са квалифицирани състави (с по-висока обществена
опасност и по-тежко наказуеми) и привилегировани (с по-ниска обществена опасно и по-леко наказуеми).
Престъплението представлява деянието. Ако няма деяние, няма и престъпление, съответно не може да бъде
реализирана и наказателна отговорност. Деянието е външна проява на конкретен акт на човешко поведение в
определено време, на определено място и при определени условия. Представлява съзнателен волеви акт. Формите на
деянието са 2-действие и бездействие. Действието е система от съзнателни телодвижения насочени към конкретна цел,
при определени условия на време, място и обстоятелства. Изпълнителното деяние са външнопроявените признаци на
деянието. Понятието общественоопасни последици е относимо към понятието престъпен резултат. То служи за
очертаване на общественоопасните последици. Те биват 2 вида-увреждане и застрашаване. Увреждането е по-тежка
форма и поглъща застрашаването. Престъпленията биват резултатни (в състава са посочени общественоопасните
последици) и формални (не е посочен престъпния резултат). Между деянието и престъпния резултат съществува
причинна връзка, тъй като деянието е необходимо условие за настъпване на резултата.
6. Обществена опасност и противоправност на деянието. Обстоятелства които изключват обществената опасност
и противоправност на деянието (неизбежна отбрана, крайна необходимост и др.)
Общественоопасно е онова деяние, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите и правовия ред в
страната. Обществената опасност е основно качество на престъплението и е задължителна предпоставка за
наказателната отговорност на дееца. Двете форми на обществена опасност за увреждане и застрашаване. Увреждането
засяга отрицателно дадено обществени отношения и е по-тежката форма на посегателство. Застрашаване е налице,
когато с деянието се създава реална опасност от увреждане без да се стига до засягането му. Застрашаването
предхожда увреждането, а когато е налице увреждане то поглъща застрашаването. Обществената опасност се определя
от 2 характеристики-характера на престъплението и степента на засягане на обществените отношения. Не е
общественоопасно деянието извършено при неизбежна отбрана и крайна необходимост. Неизбежната отбрана настъпва
за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността и правата
на гражданите. Непосредствено е когато е започнало самото увреждане или когато е създадена реална опасност за него.
Нападението трябва да е общественоопасно и противоправно. Неизбежната отбрана е упражняването право на защита
при която нападнатия може да причини вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението. Отбраната е
оправдана докато продължава нападението. Съществува мнима неизбежна отбрана при която деецът причинява вреди
поради грешка на друго лице. Тук не е налице нападение и не се касае за неизбежна отбрана а за грешка в дейността на
нападението и неговата обществена опасност. Грешката може да бъде извинителна (деянието е случайно и дееца не носи
наказателна отговорност) и неизвинителна (деянието е непредпазливо и се носи наказателна отговорност). Ако
защитата с неизбежна отбрана не съответства на характера и степента на престъпление ще е налице превишаване
пределите на неизбежна отбрана. Няма превишаване когато нападението е извършено чрез насилие или с взлом в
жилище. При превишаване пределите на неизбежна отбрана при уплаха или смущение, то деянието е виновно, но не и
наказуемо. За деянията извършени при неизбежна отбрана, когато са правомерни не се носи гражданска отговорност за
причинените вреди. При онези извършени при превишаване на пределите, независимо дали е наказуемо или не деецът
носи гражданска отговорност. Крайна необходимост е състояние на непосредствена опасност, застрашаваща държавата
или обществени интереси и благата на дееца, при която той причинява вреди единствено ако не е могъл да ги избегне по
друг начин. Вредите трябва да бъдат по-малки от тези, които са били предотвратени. Не е общественоопасно и
деянието при което се причиняват вреди на лице извършило престъпление при неговото задържане ако няма друг начин
за неговото задържане. Лицето, което се задържа трябва да е осъдено с влязла в сила присъда. Субект на правото да
причинява вреди е само държавен служител оправомощен да осъществи задържането. Не е престъпно деянието, което
макар да осъществява признаци на престъпление, поради своята маловажност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
7. Вина-същност и определение. Форми на вината.
Вината е основно качество на престъплението. Тя е необходима предпоставка за определяне на наказателната
отговорност на дееца. Вината е психическо отношение на дееца към престъплението изразено в умисъл или
непредпазливост. За да може да формира вина едно лице трябва да бъде вменяемо. При умишленото деяние, деецът е
осъзнавал общественоопасните последици и е допускал и искал настъпването им. При непредпазливото деяние деецът
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. При
определяне на съдържанието на вината има значение интелектуалния и волевия момент. Интелектуалния момент е
съзнаването на дееца на общественоопасния характер на деянието. При съзнателните форми на вина (умисъл-пряк и
евентуален и самонадеяност) деецът винаги формира представа относно общественоопасните последици. При
несъзнателните форми на вина не се формира такава представа, но е могъл да предвиди последиците. Волевия момент
се характеризира с целта на дееца за настъпване на тези последици или на други, но да се отнася с безразличие към тях.
Емоционалното състояние не се включва във вината. Вината е основния елемент на престъплението. Определя се към
момента на извършване на деянието, а не след неговото приключване. Тя е конкретно психично отношение на дееца към
конкретно деяние. Двете форми на вина са умисъл и непредпазливост. Възможно е спрямо един престъпен резултат
дееца да действа умишлено, а да причини и други общественоопасни последици по непредпазливост. Тогава е налице
смесена вина. Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените в закона случаи. Ако в състава на
престъплението не е посочена форма на вина се счита че деянието е извършено умишлено.
8. Умисъл-същност и определение. Видове умисъл.
Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици. Умисълът е съзнавана форма на вина. Две са основните форми-
пряк и евентуален. При прекия деецът съзнава общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е и е искал

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
02 фев 2020 в 14:51 ученичка на 23 години от Благоевград - Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов", випуск 2015
25 ное 2018 в 17:43 учител
 
Подобни материали
 

Наказателна отговорност и наказателно отговорни лица

24 окт 2011
·
167
·
74
·
48,556
·
344

Друга особеност е предвидена в чл. 64 от нк. в тези случай непълнолетния се осъжда на общо основание. Срещу него има влязла в сила осъдителна присъда, той се счита осъждан и се прилагат всички неблагоприятни последици...
 

Лекции по Наказателно право

04 авг 2007
·
1,093
·
76
·
36,980
·
723

Глава първа от НК е озаглавена “Престъпления против републиката”, тя включва няколко раздела. Раздел едно е “Измяна” /чл.95-97а/...
 

Наказателно право

27 окт 2007
·
1,340
·
22
·
13,103
·
781

Понятие за българското наказателно право. Същност, основни принципи. Обща и особена част на НП. НП и другите клонове на обективното право...
 
Онлайн тестове по Наказателно право
Тест по обща част на наказателно право
изпитен тест по Наказателно право за Студенти от 3 курс
Изпитен тест по наказателно право (обща част). Почти всички въпроси позволяват посочването на повече от един верен отговор.
(Лесен)
68
41
1
5 мин
09.08.2013
Наказателно право - обща част
изпитен тест по Наказателно право за Студенти от 4 курс
Тест с 25 въпроса със средна трудност. Добри за подготовка, обхващащи първите 10 теми от конспекта.
(Лесен)
25
3
1
6 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по наказателно право

Наказателно право

Материал № 1294472, от 07 окт 2017
Свален: 9 пъти
Прегледан: 12 пъти
Предмет: Наказателно право, Право
Тип: Общ материал
Брой страници: 38
Брой думи: 35,863
Брой символи: 206,691

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Наказателно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения