Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
Големина на текста:
1
Тракийски университетСтара Загора
Педагогически факултет
Издание:1.0
Вид на документа:
Оперативен документ
на документа:
7.5.1 _OD_1.2.11
В сила от:14.09.2011
Име на документа Философско есе
(Самостоятелна работа, Задание на студент, Тест)
Страница:1 от 5
Философско есе
на тема
Аристотел: добродетелността като постигане на
иманентно заложената у човека нравствена цел,
вьзпитанието в нравственост, щастието
Изготвил: Проверил:
Стара Загора 2016 г.
2
Тракийски университетСтара Загора
Педагогически факултет
Издание:1.0
Вид на документа:
Оперативен документ
на документа:
7.5.1 _OD_1.2.11
В сила от:14.09.2011
Име на документа Философско есе
(Самостоятелна работа, Задание на студент, Тест)
Страница:2 от 5
Знаменитият древногръцки мислител Платон и неговият ученик
Аристотел (384-322 г. пр. н. е.) са едни от най-големите гении на
древното време. И двамата по своеобразен начин създават цели
философски ученияплатонизъм и аристотелизъм (както са наречени
по-късно системите им от философски възгледи). Част от огромния
принос на двамата велики мислители към философията са и техните
социално-политически възгледи. Те са първите мислители, които
отбелязват значението в грижата и възпитанието на младите, като
представители на утрешното общество.
Аристотел е роден в Стагира, град на Халкидическия
полуостров. Баща му Никомах е лекар в царския двор на македонските
владетели. Бъдещият философ живее в средата на естествоизпитателифакт, който оставя
трайни следи в творческата му дейност. Той е закърмен отрано с демократизма на науката, но
живее и сред владетели, обладани от тиранически чувства и стремеж за световно владичество.
Въпреки това той не изменя патоса на своя теоретически интерес в зависимост от обкръжението
на държавните мъже, а следва неотменно собствен път в науката и философията.
С името на Аристотел се свързват три съчинения по етика: „Никомахова етика“,
Евдемова етикаиГоляма етика“. В своето учение за етоса синтезира високите понятия на
Логоса с обусловеността на човешкото битие от обстоятелствата на живота, от неповторимата
конкретика на всяка ситуация, от характера и традиционните нагласи, от възпитанието.
Аристотел приема, чеблагото е нещо вътрешно присъщо и едва ли изкоренимо“. Той
изследва добродетелта у човека и нравствените задачи, свързани с възпитанието на добри хора и
грижата за общото благо. Добродетелта е разположение на духа, тя е качество да се постъпва по
най-достоен начин спрямо удоволствието и страданието. Човешката дейност е насочена към
реализация на върховното благо.
Благодарение на това, че всеки човек развива до определена степен своите
добродетели, прави възможно реализирането на два вида постъпкисправедливи и
несправедливи. Дали човек ще стане добър или не, зависи единствено от самия него. На всеки
индивид е дадено правото да избира дали да бъде добър или не. Следователно личният избор
има значение дотолкова, доколкото в съчетание с адекватно поведение, реализира успех при
усвояването на добродетелта. Следователно свободният избор е важен за човека дотолкова,
доколкото нравствените му качества са в пряка зависимост от постъпките, които пък са
направени вследствие на правото на свободен избор. Постъпката е добродетелна само ако е
съзнателно търсена, преднамерена, уверена и устойчива. За упражняване на добродетелта е
необходимо знание за начина на постъпване на добрия човек.
Аристотел свързва добродетелите с желанието и волята, защото макар нравствеността
да зависи от знанията, се корени в добрата воля. Добродетелите не са само качество на разума,
но и на душата. Той приема, че душата има два аспектаразумна и неразумна. Разумна е тази
нейна част, на която са присъщи съждениятамъдрата, разумната и разбираща душа, отворена
за истината, за науката. Затова тя управлява втората, неразумна част на душата, лишена от
логика и съждения, тази на човешките влечения, стремежи и страсти. Целта на Аристотел - да
3
Тракийски университетСтара Загора
Педагогически факултет
Издание:1.0
Вид на документа:
Оперативен документ
на документа:
7.5.1 _OD_1.2.11
В сила от:14.09.2011
Име на документа Философско есе
(Самостоятелна работа, Задание на студент, Тест)
Страница:3 от 5
намери покой душата между разумното и неразумното, да балансираш между Аз-а и другите.
Моралната цел е това благополучие.
Аристотел различава два основни вида добродетелидианоетически и етически.
Разликата между тях произтича от отношението на разума към човешкото поведение.
Дианоетическите добродетели се базират изключително на рационалните способности на
индивида (разсъдливост, мъдрост, съобразителност), докато етическитена ролята на
желанията и нравствените потребности на индивида. Към етическите добродетели спадат
мъжеството, щедростта, волята, благоразумието и т.н. Разликата между тях произтича от
отношението на разума към човешкото поведение. За да притежава човек добродетел освен
знание за добро и зло, трябва възпитание при изграждане на характера.
В основата на морал е свободата. Благодарение на нея човек избира в коя посока да
вървикъм доброто или към злото. Пътят на доброто е да проявиш своята добродетел.
Добродетели притежават само тези, които ги проявяват. Човек трябва да е добър, заради
добрината, която е сторил, а не защото очаква награда за това. Добродетелта ни прави
щастливи. Не можем да наречем всякодобро” – добродетел. Аристотел смята, чедоброе
едно доста относително понятие. “Добро”-то за един човек може да означавазлоза друг
човек. Всичко зависи от поставената цел. Следователнодобро”-то едоброза всеки един
човек, но по различен начин. Доброто за човека ще бъде дейността, съобразена с добродетелта
на разумната душаако има много добродетели, това ще бъде дейността, съобразена с най-
висшата добродетел. Добродетелта е съвършенството на човека. По думите на Аристотел,
добродетелите не са вродени по природа, но ние притежаваме възможността да ги придобиваме
и да ставаме съвършени в тях благодарение на привикването, затова за да бъде добродетелен
човек, тук е ролята на обучението. Отбелязва важността на това ,към което, ще бъдем научени в
детските си години.
Аристотел още в началото отбелязва, че цялото човешко търсене, всяко действие,
предполага като цел някакво добро. Тъй като действията са различни, различни са и благата. Но
именно защото са различни благата, може да се предположи, че съществува едно висше добро.
Последното не зависи от друго, освен от самото себе си, то еблаго само по себе си”. Това
благоние желаем за самото него и за него желаем всичко останало”. То е винаги цел и
никога средство. Това висше благо е блаженството, щастието, винаги желано за самото себе си и
никога за някое друго нещо. Щастието е абсолютното благо. Но ако всички хора са съгласни, че
щастието е висше благо, мненията им са твърде различни, когато определят в какво се състои
щастието. От философска гледна точка щастието е емоционално състояние на човека, което
придава смисъл и реалност на живота ни. Според древногръцкия философ Аристотел щастието
е най-висшето благо, тъй като нашето поведение е мотивирано от стремежа ни към него - целта
на човешкия живот. Щастието и пътищата за достигане до него са и основен проблем в учението
на философската школа на епикурейците. Според тях най-голямото благо се състои в насладата
от простите удоволствия. Щастието есъвършеното благо“, което едостатъчно само по
себе си“.
Истинското щастие няма материално измерение. То е в съзнанието, в мислите, в
мечтите, а дори и в намеренията на човек. За едни хора щастието се ограничава в наличието на
много пари, чрез които могат да си позволят всичко материално, което поискат. За други

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
18 сеп 2020 в 17:17 потребител
07 юли 2020 в 07:31 учител
04 юли 2020 в 21:38 студентка на 26 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Аграрен факултет, специалност - Екология и опазване на околната среда, випуск 2014
04 юли 2020 в 15:38 в момента не учи на 42 години
03 юли 2020 в 19:54 потребител
03 юли 2020 в 18:37 студент на 35 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2019
03 юли 2020 в 13:24 студент на 35 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - педагогически, специалност - социална подагогика, випуск 2020
03 юли 2020 в 10:13 студент на 30 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Социална педагогика, випуск 2023
02 юли 2020 в 17:59 студентка на 29 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - ПНУП, випуск 2023
01 юли 2020 в 16:35 студент на 29 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2018
 
Подобни материали
 

Етика на добродетелта – теория за средината

29 окт 2008
·
487
·
8
·
1,375
·
384
·
3
·
1

Курсова работа за Аристотел. Етика на добродетелта - теория за средината.
 

Добродетелните хора са еднообразни, а порочните - многообразни

03 окт 2008
·
182
·
2
·
234
·
147
·
1
·

Добродетелта е положителното нравствено качество на човека, докато порочността е осъдителния недостатък на хората. Добродетелните хора са тези които правят добри и благородни неща...
 

Аристотел за справедливостта

23 яну 2009
·
222
·
1
·
164

Справедливостта според Аристотел от етическа гледна точка. Разсъждението е върху "Никомахова етика"
 

Анализ на 1ва и 2ра книга от "Никомахова етика"

06 мар 2009
·
378
·
6
·
1,521
·
293

Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. На поколенията той е завещал огромно литературно богатство с най-разнообразна тематика и проблематика.
 

Песимистът вижда трудност във всяка възможност, оптимистът вижда възможност във всяка трудност

11 апр 2009
·
115
·
2
·
311
·
1

Текстът е философско есе, в което се говори за песимизмът(песимистите) и оптимизмът(оптимистите) като се разглежда абсолютизацията на двете явления и различията им. Леко е засегната темата какво предпочитаме песимистичния светоглед или оптимистичния....
1 2 »
 
Онлайн тестове по Етика
Бизнес етика
изпитен тест по Етика за Студенти от 3 курс
Тест по бизнес етика от НБУ, 5-ти семестър. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(Труден)
30
4
1
8 мин
30.07.2019
Тест по етика за 10. клас
междинен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът включва въпроси, обхващащи всичко изучавано по етика в десети клас.
(Труден)
51
570
1
1 мин
30.09.2011
» виж всички онлайн тестове по етика

Аристотел: добродетелността като постигане на иманентно заложената у човека нравствена цел, възпитанието в нравственост, щастието

Материал № 1294289, от 02 окт 2017
Свален: 99 пъти
Прегледан: 173 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Есе
Брой страници: 5
Брой думи: 1,866
Брой символи: 11,492

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Аристотел: добродетелността като постигане на и ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
с опит от  20 години
429

Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
с опит от  12 години
379

виж още преподаватели...
Последно видяха материала