Големина на текста:
Тема 2 – Фолклорът и неговото място в света на детето
Митологията – разкази за богове; в нейния център стои обяснението на света.
Фолклорът е едно движение от род към семейство, смаляване на съответната единица,
вглеждане в микрокосмоса
1.Отличаване словесния фолклор от литературния
Словесният фолклор се предава от уста на уста – изменчив е и е продукт на колективно
мислене; критериите са общовалидни за всички членове на рода; повторителност
Литературата е продукт на индивидуалното съзнание.
2.Във фолклорното мислене човекът е значин само в своята свързаност с общността.
Човекът сам по себе си не е ценност. Има предаване на роли, а не наиндивидуални
качества от поколение на поколение.
3.Въпросът за пораждането на фолклора и литературата
Фолклорът предхожда литературата, но дали той я поражда или тя е самопораждаща се? Има 2
становища:
-литературата е форма на фолклора – Омир
-в самата си същност фолклорът и литературата са различни => те са успоредни
съсъществуващи си системи
4.Характеристики на фолклора
-колективност на творчество и възприятие
-устност – той е предписмена култура, създава се и се разпространява устно
-вариативност (не касае конструкцията) и устойчивост/етикетност (мотив, сглобяване
на основни елементи) – мотив и много варианти около него!
-корпус от текстове – наборът от всички известни на науката варианти на даден
фолклорен текст
-инвариант – онзи вариант, който фолклористиката избира като представителен по
отношение на даден корпус от текстове
-повторителността като ценност :
постоянни епитети – коса-злато, очи-череши
разколебаване на епитети: чернеят, белеят...
-усещането за сигурност
-проблемът за времето: фолклорно-митологичното време е циклично – илюстрация
на повторителност; литературното време или историческото е под формата на лъч:
минало, настояще, бъдеще
-специфична ситуация на изпълнение – словото е онтологично: щом изричам нещо,
то вече се случва
5.Проблемът за класификацията на фолклорните форми
В по-старата фолклористика се употребява понятието фолклорен жанр и именно чрез него
се прави опит за класификация на фолклорните текстове; по-новата фолклористика смята,
че най-висшата форма на абстрактност е мотивът, а жантър е литературно понятие, което
изкуствено се прилага към материал, който му е несъответствен. В българската
фолклористика като ръководен е възприет функционално-тематичният критерий: фолклорна
поезия, фолклорна проза и кратки философски форми
*сборници „Българско народно творчество“
a.Фолклорните песни:
лирически – древни (веди, самодиви, самовили)
обредни – голяма част; обвързани с обреди: календарни (фиксирани) и обвързани с рода
(подвижни)
юнашки – древни; основният им персонаж задължително носи х-ки, надхвърлящи
обикновените човешки мащаби; юнакът е свързан генетично с героя от митологията;
основно изразно средство в тях е хиперболата; у нас те възникват сравнително късно;
най-плътният фолклорен цикъл от юнашки песни е този за Крали Марко – има реален
исторически прототип, но фигурата му във фолкл. текстове е изцяло типологизирана по
х-ки от прототипа
хайдушки – не толкова обхватна група; свързани с появата на хайдутството през 18век;
носят х-ки типични за човека; мотиви: заа съзтезанието м/у юнаците; за залавянето на
хайдутин и за обесването му; носят драматизъм и трагика
исторически – споменаването на историческа фигура или събитие; типизирано време
трудови – при изпълняването на трудова дейност – жътварски, при копане, при коситба,
при гроздобер и т.н.
любовни – с лирически х-р; възникват по-късно; кратки по обем; художествената им
образност е на високо ниво
b.Фолклорни приказки – приказката е фолклорен, а не литературен жанр и изиграва важна
роля в развитието на литературата. Проп говори за устойчивост на приказката. 3 типа
фолклорни приказки:
приказки за животни – относително кратки като обем наративни форми, в които основните
персонажи са животински; произходът им е твърде стар и някои от изследователите им търсят
връзка между тях и анималистичните вярвания; в тяхната основа са първобитните, тотемни
представи за света; чрез изображението на животните се разкрива човешката психология; в тях
проблемите и х-рите са своеобразна проекция на човешките представи; животните носят
човешки х-ки, които по правило са устойчиви, а в света на приказките се проектира
проблематика, свързана с човешките отношения; животното е натоварено с чов. х-ки; възможно
е чов. присъствие, но то обикновено не е доминантно; поради образната си система този тип
произведения се родеят с баснята, тъй като и при двата типа творби животните са основни, а
заедно с това, както при приказките, така и при басните, има ясно изведена поука, която чертае
връзки с т.нар. кратки философски форми от типа на пословицата, поговорката и максимата;
приказките за животни нямат ясно фиксирано заглавие; в някакъв смисъл пословиците и
поговорките могат да се разглеждат като контрахирани приказки за животни или басни и
обратното.
*анимализъм – философски възглед, че всичко, което ни обкръжава има душа
битови приказки – кратки като обхват; проблематиката им е обърната най-вече към
взаимоотношенията в патриархалния род и семейство; персонажите им – човешки, но
отличителна тяхна черта е типологизацията, а не индивидуализацията; по тази причина героите
в тези приказки са назовавани основно чрез социалната си роля, а не чрез антропоними; дори
тогава, когато са употребени, антропонимите отново не носят индивидуализация; битовите
приказки , подобно на тези за животни, носят ясно експлицирана поука, която също ги обвързва
с кратките философски форми (паремии)
*паремия – в нея е изведена мъдростта на съответния народ; в българския има много заемки от
турския – „Насила хубост не става“ – оригинал: „Насила хубост не става, а и да става – не бива“
вълшебни приказки – най-обхватни, но изключително стари; имат структура и насоченост;
носят мирогледен х-р (най-често завършват със щастлив край); имат здрава връзка с
митологичното мислене и образност; наличието на тематичен елемент е основен жанрово-
характеризиращ белег, който не се среща в битовите приказки; отличителна тяхна черта –
наличието на вълшебни елементи, които могат да присъстват като вълшебни предмети,
персонажи или ситуации; в по-старата фолклористика – известни като фантастични приказки,
но терминът се схваща като непрецизен и не се възприема от съвременната фолклористика;
структурата им е най-усложнена и в основатаим често лежат схемите на инициационните
митове; по тази причина твърде функционален при тях е хронотопът на пътя, а финалът им, в
повечето случаи, е установяващ равновесие; към схемата на тези творби могат да бъдат
добавяни или отнемани елементи, но основната конструкция трябва да бъде съхранена.
c.Детски фолклор – или е създаден от самите деца, или това са текстове, които са
конкретно насочени към деца; той е неотменна част от ежедневното живеене на
фолклорния човек; към текстовете за деца спадат: римушки, броилки, изричащи се по
време на игра; основен представител – люлчините песни (приспивните песни).

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Фолклорът и неговото място в-света на детето

Лекция 2 при доц.Паулина Стойчева, СУ 2017, ЛДЮ, гр. София. Митологията – разкази за богове; в нейния център стои обяснението на света. Фолклорът е едно движение от род към семейство, смаляване на съответната единица, вглеждане в микрокосмоса...
Изпратен от:
Ivi Mitseva
на 2017-07-04
Добавен в:
Лекции
по Фолклористика
Статистика:
25 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Същност и специфика на фолклора и фолклористиката

03 мар 2010
·
100
·
4
·
1,107

В съвременен научен оборот в света съществуват повече от 30 дефиниции за това какво представлява фолклорът...
 

Фолклорът и неговото място в-света на детето

Материал № 1290727, от 04 юли 2017
Свален: 25 пъти
Прегледан: 36 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Лекция
Брой страници: 3
Брой думи: 887
Брой символи: 5,714

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Фолклорът и неговото място в-света на детето"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала