Големина на текста:
Въпрос 1. Обективно гражданско право. Частно и публично право, гражданско и търговско право. Система на ГП.
Особености на гражданскоправните източници, видове. ГП норми - видове. Действие на гражданскоправните
норми. Норми на международното частно право
1. ОБЕКТИВНО ГРАЖДАНСКО ПРАВО
Етимологията на термина „ГП” се свързва с латинския термин „ius civile”, но в него са се включвали и
публичноправни норми.
Съвременното си значение терминът „ГП” започва да придобива през втората половина на XVIII в. (чрез
Френския; Австрийския; Италианския; Испанския; Германския граждански кодекс и пр.). Чрез тези
законодателни актове терминът „гражданско право” започва да изразява съвкупността от правни норми,
които регулират равнопоставени отношения между ФЛ и ЮЛ.
Отлики на континенталната от англо-саксонската система:
1Липса на гражданска кодификация;
2Специфична система от източници на обективното гражданско право, съставена от 2 елемента – общо
право (основано на съдебни прецеденти) и писано право (приема се от парламента).
У нас понастоящем терминът ГПК = 4 основни значения:
1) отрасъл на действащото право (обективно право);
2) дял от правната наука (научни знания за обективното ГП);
3) учебна дисциплина (уч. дисциплина за общите институти на обективното ГП);
4) Вид субективно право (призната и гарантирана от закона конкретна правна възможност, възникнала от
осъществяването на един юридически факт въз основа на гражданскоправни норми, която се изразява в
правомощието на субекта да има определено поведение и да изисква спазването на определено поведение от
насрещната страна)
? ГП като обективно право: В първото си значение ГП означава система от правни норми, които уреждат
1) вида и гражданскоправното положение на гражданскоправните субекти (статус на ФЛ и ЮЛ и
правното положение на държавата и общините в гражданския оборот) и
2) равнопоставените отношения между тях (правото признава еднакви правни възможности за
придобиване и притежаване на права, като лишава субектите от възможността властнически да
въздействат върху чужда правна сфера).
?Гражданското право не трябва да се отъждествява с частното право. Извод: ГП представлява система от
правни норми, които имат характер на общ закон (lex generalis) спрямо нормите на останалите
частноправни отрасли. (пр. ТЗ урежда статуса на т. дружества).
2. Съотношение между понятията публично и частно право
В континентална Европа действащият правопорядък се разделя на публично и частно право.
2.1. Критерии за разграничение на публично и частно право
3) ИНТЕРЕСЪТ, който е заложен - формулиран от римския юрист Улпиан („Институции”). Първи дели
правото на публ. и частно.
4) МЕТОДЪТ на правно регулиране -
?За публичното право е характерен властническият метод на регулиране;
?За частното право – методът на равнопоставеността -
5) ПРИНЦИПИ на действие на субектите:
1
? В публичното право действа специален принцип на „компетенциите” – носителят на публична
власт може да извършва само правни действия, които изрично са му възложени от действащата
правна норма.
?В сферата на частното право правният субект решава сам дали и с кого да встъпи в определено
правоотношение. В основата на частното право стои автономията на правния субект.
?Примери:
oчл. 17(2) КРБ (деление на собствеността на частна и публична);
oчл. 19, ал. 1 КРБ (икономиката се основава на свободната стопанска инициатива);
2.2. Публично и частноправни отрасли
1) Публичноправни отрасли: МПП, институционното право на ЕС, КП, АП, АПр., НП, НПр., ФП, ДП, ГПр.,
Осигурително право и др.
2) Частноправни отрасли: ГП, ТП, Трудово право, Право на интелектуалната собственост, МЧП и т.н.
3. Съотношение между понятията гражданско и търговско право
Научният термин за обособяването на ТП от ГП е партикуларизация – отделяне на частноправни отрасли
от ГП. В България това е станало чрез създаване на специални частноправни норми, регулиращи отношенията
между търговци. Т.е. обособяване наред с ГП на отделен комплекс от ПН, наречен търговскоправен.
Началните стъпки на отделянето на ТП от ГП се бележат от оформянето на съсловното право на
търговците. Френският търговски кодекс от 1807 г. ознаменува отделянето на ТП като отрасъл. В Англия
търговскоправните норми възникват въз основа на търговските обичаи. По-късно търговските обичаи са
инкорпорирани в общото право. В САЩ развитието на ТП преминава под знака на рецепцията на общото право.
Основният източник на търговскоправни норми е общ закон. В Япония се приема търговски кодекс със силно
немско влияние. По- късно търговското законодателство се ориентира към англо-саксонското търговско право.
Съществуват 4 групи мнения за мястото на ТП:
1)Най-разпространено е виждането, че ТП е самостоятелен частноправен отрасъл в системата на
частното право, който се дефинира като „специално частно право на търговците”. Доминира т.нар.
субективна концепция за търговското право, която произхожда от качеството на субектите.
2)Втората група признава неговата самостоятелност, но го подрежда извън системата на частното
право.
3)Според третата група ТП е специфична обособена част на ГП, приложена само към търговците.
4)Четвъртата група отричат самостоятелното съществуване на ТП като отрасъл – „диференциран
сбор, но не систематизация от гражданскоправни норми”.
ТП се обособява от ГП, но се намира във връзка с него:
1)Носи родовите белези на ГП;
2)Функционалната връзка между ГП и ТП се състои в това, че редица институти на ГП се
ползват в ТП:
?Непосредствено : правоспособността, дееспособността, сделките, изпълнението на
задълженията, неизпълнението на задълженията, давността.
?Чрез модификация: договор за продажба, банков залог, банков кредит и др.
3)Гражданските закони са изрично посочени като субсидиарни на търговските (пример: чл. 288
ТЗ).
2
Елементи, отличаващи ТП от ГП:
1) нормите на ТП имат специфични адресати, специфично приложно поле и предмет на регулиране;
2) ТП поставя в много по-малка степен в сравнение с ГП изискване за спазване на форма на
действителност на сделките (виж например чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Правният режим на сделките в ТП
трябва да е по-малко формализиран.
3) нормите на ТП установяват много по-строги правила за отговорност на търговците напр.
законната солидарна отговорност (чл. 304 ТЗ) и отговорността без вина за неточно изпълнение (чл.
373, 374 ТЗ)
4) ТП се отличава с много по-голям брой императивни норми (за защита сигурността на търговския
оборот) – пример: част 4 от ТЗ;
5) в ТП специфично значение имат обичайноправните норми – особено в областта на търговското
представителство (чл.21 и сл.ТЗ)
4. Система на гражданското право
I. Понятие за система.
Като отрасъл на действащото право, ГП представлява съвкупност от ПН, които са систематизирани и
подредени по определени критерии.
Системата на ГП се свежда до разпределение и групиране на гражданскоправните норми в правни
институти и подреждане на институтите в дялове на ГП – обща част, вещно право, облигационно право,
семейно право, авторско право, наследствено право и пр.
II. Видове системи.
1) Институционална система : Нейният първообразец се намира в Институциите на Гай, а за първи път е
приложена във Френския граждански кодекс. Институционалната система обхваща три части:
1.Норми за лицата;
2.за имуществата (обектите);
3.норми, посветени на способите за придобиване на имущества.
2) Пандектната система се формира по-късно благодарение на Германския граждански кодекс (1896 г.). 2
отличителни особености:
1.има обособена обща част на ГП, която систематизира общите правила, отнасящи се за гражданските
правоотношения;
2.ясно обособяване на вещното от облигационното право.
III. Системата у нас и основни източници.
У нас системата на ГП не е ясно закрепена по нормативен път, но теорията на ГП е построена върху
пандектната система.
1)ОБЩА ЧАСТ НА ГП: обединява общите правила и институти на ГП. Общите правила обхващат
материята на източниците на ГП, действието на гражданскоправните норми, нисшата и висшата критика на
гражданските закони, тълкуването на гражданските закони и попълването на празнотите в тях. За
гражданските правоотношения се изучават гражданскоправни норми, които се отнасят до субектите,
обектите и до съдържанието. Норми на общата част на ГП се съдържат в различни закони като ЗНА,
Конституцията на Република България, ЗЮЛНЦ, ЗЛС, ЗЗД, ЗГР и др.
2)ВЕЩНО ПРАВО: поставя се на второ място в системата на ГП. Вещното право урежда вещните права,
тяхното съдържание, способи за придобиване, за правната им защита. В рамките на вещното право се
уреждат двете фактически състояния с правно значение – владение и държане. Основни източници на норми
на ВП са: ЗС, ЗДС, ЗОС, ЗСПЗЗ, ЗГ, ЗВ, ЗУТ, всички реституционни закони.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми за държавен изпит по Гражданскоправни науки

Теми за държавен изпит по гражданскоправни науки въпроси 1-16...
Изпратен от:
Sonya Antonova
на 2017-06-20
Добавен в:
Общи материали
по Право
Статистика:
174 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Tест по търговско право

15 мар 2008
·
1,287
·
3
·
486

Примерен тест и казус по търговско право. И тестът, и казусът са от затворен тип с по четири възможни отговора.
 

Основи на правото

20 ное 2006
·
2,099
·
2
·
405
·
761
·
1

Настоящият казус съдържа многобройни юридически факти и сложни фактически състави, след чието осъществяване настъпват правните последици посочени в правната норма, уреждаща този юридически факт...
 

Гражданско право и правни сделки

30 ное 2007
·
442
·
4
·
233

Правото, което регулира отношението между гражданите и юридическите лица на принципа на юридическото равенство и на правото за собственост.
 

Наказателно право

06 ное 2006
·
2,424
·
1
·
136
·
1

Наказателното право е система от законови норми,който определят деянията признати за престъпления и наказанията за тях. Значение на наказателното право: то защитава от престъпни посегателства. Основните социални ценности- правата на личността, на гражд
 

Право и време - курсова работа

30 мар 2006
·
233
·
14
·
2,218
·
180

Право и време - правото във времето, еволюция, действие на правните норми във времето, обратно действие на закона, време в правото.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Право
Право и интернет
изпитен тест по Право за Студенти от 4 курс
Тестът е за проверка на знанията на студентите от МВБУ, четвърти курс, първи семестър. Въпросите са от затворен тип, само с един верен отговор.
(Лесен)
24
1
1
5 мин
13.09.2019
Право на ЕС
изпитен тест по Право за Студенти от 3 курс
Тестът е свързан с институциите в Европейския съюз и договорите в Европейската общност. Обхваща въпроси, свързани с компетенциите и правата на страните членки.
(Лесен)
40
1
1
11 мин
06.06.2019
» виж всички онлайн тестове по право

Теми за държавен изпит по Гражданскоправни науки

Материал № 1289937, от 20 юни 2017
Свален: 174 пъти
Прегледан: 154 пъти
Предмет: Право
Тип: Общ материал
Брой страници: 288
Брой думи: 136,759
Брой символи: 821,134

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми за държавен изпит по Гражданскоправни науки "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения