„Прогнозата и сигнализацията, като метод на растителната защита. Възможности
за приложение на интегрираната растителна защита в България при условията на
кооперативното и частното земеделие.”
Прогнозата и сигнализацията са тясно свързани със земеделието. Сигнализация
без прогноза е невъзможна, а прогнозата без сигнализация е безсмислена.
Прогнозата в растителната защита им а за цел да направи научно-обосновано
предсказване за появата, разпространението, плътността, повредите и др. явления от
които зависи правилното и навременно провеждане на растително-защитните
мероприятия. Логичен завършек на всяка прогноза е “Сигнализацията” т.е.
оповестяването на оптималните срокове за провеждането на тези мероприятия, чрез
които ще се предотврати нанасянето на икономически значими щети. В растително-
защитната практика най-често се подават сигнали за използването на различни групи
пестициди.
Последователността при осъществяване на прогноза и сигнализация е следната:
1.Набиране на информация – за вредителя, за културата, за условията на
средата;
2.Анализ на информацията – съпоставяне с натрупани знания, с данни от
предходни години; търсене на зависимости и т.н.;
3.Прогноза – за бъдещото развитие на конкретния вредител;
4.Вземане на решения – изработва се стратегия и тактика на растителната
защита;
5.Сигнализация.
Информацията, която е необходима за Прогнозата и сигнализацията е основно
два вида:
I. Метеорологична
1.Температура – въздушна и почвена;
2.Валежи – вид, продължителност и интензивност;
3.Влажност – засушливи периоди;
4.Слънчево греене - продължителност и интензивност;
5.Вятър – посока и скорост;
6.Слани – ранни есенни и късни пролетни;
7.Повратни пролетни студове;
8.Роса – поява и задържане (важна е основно при болестите)
и т.н.
II. Фенологична
1.За неприятелите –
? Видов състав;
? Вредни стадии, тип на повредата и вредоносност;
? Периоди през които се срещат вредните стадии;
? Продължителност на развитие и брой поколения годишно;
? Места на зимуване и начини на придвижване (възможности за
миграции);
? Екологичен стандарт (термална константа, долен и горен
температурни прагове, изисквания към влага и др. абиотични
фактори) и възможности за пластичност;
? Размножаване и размножителна дейност – необходимост от
допълнително време (и храна) за съзряване, начин на комуникация
между половете, часова активност, места и начин на снасяне,
плодовитост (реална и потенциална);
? Алтернативни хранителни източници;
? Популационна плътност (абсолютна и относителна);
? Тип на популационната динамика (устойчив, сезонен, многогодишен);
? Степен на нападение;
? Структура на популацията - възрастова и полова (Полов индекс);
? Физиологично състояние (подем, спад, депресия);
? Здравословно състояние и т.н.
2.За културите
? Фенологично развитие (фенофази);
? Състояние на посева (гъстота, височина, заплевеленост, здравно
състояние);
? Сортов състав (чувствителност/устойчивост на болести и
предпочитаемост от неприятели);
? Технология на отглеждане (обработки на почвата, торене, поливане и
т.н.).
3.За полезните видове (паразити, хищници, микроорганизми)
? Видов състав;
? Популационна плътност;
? Разпространение;
? Регулиращи възможности.
Набирането на информация се осъществява чрез специфични
методи:
!!!Тук описваш трите групи методи възможно най-кратко
1.МЕТОДИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ ФЕНОЛОГИЧНОТО РАЗВИТИЕ НА
НЕПРИЯТЕЛИТЕ
Почвени кафези- използват се за проследяване на летежа на насекоми, които зимуват
или преминават определен стадии от развитието си в почвата. (нощенки, черешова муха,
чеснова и лукова муха, сливова плодова оса, колорадски бръмбар и други). Друго
мероприятие е поставянето на ловни пояси ( предимно при овошките). Ловните пояси
се използват за определяне появата на ларвните стадии на ябълков плодов червей,
източен плодов червей и други. Ловните пояси представляват ленти от велпапе, които
се увиват около стъблата на дърветата и наподобяват нацепената кора, пристягат се
здраво в двата края. Могат да служат освен за прогнозиране и за директна борба с
вредителите. Друг вид за прогнозиране или директна борба са така наречените цветни и
феромонови уловки. Цветните уловки представляват различни по форма, и цвят
пластмасови плоскости с незалепващо лепило по тях. В зависимост от цвета на уловката
се превличат различни видове вредители. Феромоновите уловки служат за улавяне на
мъжките индивиди на дадения вредител, те представляват най-общо капсули с феромон
на дадения вредител и покрити с картонени или пластмасови плоскости с незасъхващо
лепило. Действието на уловката е: феромона привлича мъжките индивиди и те се
залепят за лепилото. По този начин се намаля популацията на вредителите.
Съществуват и други видове уловки, като светлинни, хранителни и други.
За да се използват като метод в растителната защита обаче е необходимо да се увеличи
броят на използваните капани и уловки.
2.МЕТОДИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ПЛЪТНОСТТА НА НЕПРИЯТЕЛИТЕ
Определянето на популационната плътност на вредните видове зависи от
биологията и поведението на конкретния неприятел. Методите за определяне
плътността на неприятелите могат да се разделят на две групи в зависимост от
характера на данните, които ни предоставят – за абсолютна и за относителна оценка на
популационната плътност.
Почвени разкопки. - Използват се за установяване на видовия състав и
плътността, но могат да дадат сведения и за фенологичното развитие на
неприятели, които обитават почвата и повреждат подземните и приземните
части на растенията - телени червеи, лъжетелени червеи, сиви червеи, бели
червеи, ларви на житен бегач, какавиди на черешова муха, ларви на цвеклови
и др. коренови хоботници, лъжегъсеници на листни и плодови оси, яйца на
скакалци и др. В зависимост от целта на обследването те са периодични и
сезонни. Чрез периодичните се определя популационната динамика на
неприятелите или се установява вертикалната им миграция през
вегетационния период. Дълбочината на разкопките трябва да бъде съобразена
с биологичните особености на всеки вид. В зависимост от това ги разделяме
на:
Плитки /на дълбочина до 10cm/ - за отчитане плътността на ливадната
пеперуда и младите гъсеници на подземните нощенки, ларвите на плодовите
оси, какавидите на черешовата муха, люцерновата нощенка и др.
Обикновени /на дълбочина до 45cm/ - за отчитане плътността на телени и
лъжетелени червеи, гъсеници и какавиди на нощенки, ларви и какавиди на
хоботници и др. Дълбоки /до 65cm/ - за отчитане на насекоми, зимуващи
дълбоко в почвата, като белите червеи, сивия царевичен хоботник и др.
Триъгълни житни примамки.
