Големина на текста:
1. Великите географски открития и тяхното отражение върху развитието на
европейската икономика и общество. Връзките между „стария“ и „новия свят“ и
създаването на първите колониални империи.
1.1 Великите географски открития
Причините за този колосален процес били икономически, религиозни и политически, но началният тласък бил
даден от нуждите на търговията с екзотичните, но крайно необходими източни стоки.
Източните стоки, които достигали до пазарите на Западна Европа, никога не били достатъчни, а и самата схема на
търговски обмен не била в интерес на европейците. Арабските търговци искали не стоки, а злато и сребро, с което
се оказвал натиск върху европейската финансова система и се изтощавали паричните резерви на Европа. Друг
мощен стимул за европейския интерес към Изтока било усърдието да се разпространява християнската вяра. Така
в голямото движение през океаните ролята на пионери се пада на португалците и испанците.
Много важна роля изиграла и появата на един нов тип кораб- каравела, както и масовата употреба на компаса.
Постепенно Лисабон се оформил като водещ изследователски център.
В продължение на 40 години принц Енрике (Португалия) изпращал експедиции към западното крайбрежие на
Африка. Към 1471г португалците вече били достатъчно силни, за да завземат Танжер от арабите. През 1497г
Вашку да Гама завършил пътешествието си от Лисабон до Каликут, като заобиколил контролираните от турците
райони и установил преки връзки с Изтока.
Христофор Колумб дълго търсел владетел, който да финансира експедиция за прекосяването на Атлантическия
океан в търсене на път към Азия и във Санта Фе, той си осигурил покровителство и финансиране. На 3 август
1492г той тръгнал от Палос с 3 кораба, като до януари 1493г корабите му обикаляли из Карибско море.
През август 1493г Колумб отплавал на второ пътешествие, като неговата задача била да завоюва нови територии
за испанската корона. Третата експедиция отплавала през юли 1498г и продължила до края на 1500г. Били открити
острови, но не и пък към Индия- и тази експедиция се оказала финансов провал.
Честта да даде име на Новия свят се паднала на флорентинеца на португалска служба Америко Веспучи. Ролята
на Веспучи в изследването на Америка е спорна. Но Веспучи правилно отбелязал, че Европа сега е открила един
континент, напълно неизвестен досега.
Един от важните етапи на овладяването на Новия свят е свързан с делото на Фернандо Магелан. Август 1519г
флотилия от 5 кораба под командването на Магелан напуснала Севиля и декември достигнала Южна Америка.
Експедициите на Христофор Колумб, Вашку да Гама, Магелан и Америко Веспучи представляват истинска
революция, в хода на която европейците влизат в контакт с непознати цивилизации. Великите географски
открития слагат край на средиземноморската европейска цивилизация и поставят началото на атлантическата,
което измества центровете на европейската икономика.
1.2 Ранните колониални империи
Една от важните последици от Великите географски открития е създаването на първите европейски колониални
империи- процес протичащ от 16 до 18 век. Първи в тази колониална експанзия били иберийските сили
(Португалия и Испания).
За целият период на колонизация, бихме могли да обособим 3 типа колонии:
1- Фактории- обикновени търговски станции по крайбрежието на Африка, Индия или островите от Тихия океан.
В ранните завоевания тези опорни точки имали висока стойност, тъй като в началото търговските интереси били с
предимство пред териториалното завоевание. Този тип колонии бил характерен за португалците, затова и
португалската колониална империя се оформила като верига от опорни пунктове.
2- Експлоатационни колонии- те се развивали в тропическите райони от европейци, преследващи бързо
забогатяване, които гледали на колониите като на място, в което биха могли да натрупат бързо състояние. В този
тип колонии обикновено се прибягвало до робски труд и те били най-характерни за испанските владения в Южна
Америка. (Множеството дребни испански благородници, които участвали в Реконкистата, се насочили към
новооткритите земи, водени от жаждата за забогатяване. Така започнало завладяването на Новия свят. Трите
основни стимула на завоевателите били- жаждата за земя, злато и роби.)
В известен смисъл износът на ценни метали бил водещ за испанците и определящ за икономиката на Америка. От
директното ограбване на новозавладените територии, се преминало към добив на злато и сребро. За няколко
десетилетия след испанското завладяване коренното население драматично намаляло и на неговото място
започнали да се „внасят“ черни роби от Африка. Африканските роби и емиграцията на колонисти довело и до
дълбоки изменения в етническия профил на новооткритите земи.
3- Заселнически колонии- Колонистите, водени от различни мотиви, били скъсали окончателно с метрополията
и гледали на новите земи като на свой постоянен дом. Основната икономическа единица била малката
самостоятелна ферма. Най-илюстративният пример за подобен тип колонии били английските поселения по
източното крайбрежие на Северна Америка. В началото на 17 век първите вълни на английската експанзия били
свързани със създадената през 1600г „Вирджинска компания“
Холандската колониална империя се оформила през 16-17 век, като нейната структура наподобила тази на
португалските колонии- ключово значение имала т.нар. Капска колония, контролираща преминаването от
Атлантическия в Индийския океан. През 17 век холандците за известно време монополизирали търговията с
източни стоки.
За разлика от англичаните, чиито колонии представлявали нещо като убежище за преследваните религиозни и
политически малцинства, французите били изключително внимателни и отделяли голямо внимание на
религиозната и политическата благонадеждност на своите колонисти.
1.3 Икономиката на ранномодерната епоха
Общуването на Европа с Америка създало системата на т.нар Колумбов обмен , който работел в полза на Стария
континент и довел до дълбоки промени в цялостната структура на икономиките от двете страни на океана.
Европейците довели в Новия свят конете,които заместили ламата, а в замяна получили две храни от огромно
значение- картофите и царевицата.
Комбинираното влияние на турския натиск върху Източна Европа и западната експанзия към Новия свят
довели до преместването на европейския гравитационен център от Средиземноморието към
атлантическите държави.
Важен фактор стимулиращ новите икономически инициативи, произтичал от общото нарастване на търсенето и
потреблението, обусловено на първо място от бързото и устойчиво нарастване на населението на континента от 15
до 17 век. Повече хора означавало повече работни ръце и повече потребление. В по-голямата част на Европа
населението се занимавало предимно със земеделие, но селското стопанство макар и бавно и не във всички
райони, разчупвало своя затворен характер и се отворило за навлизането на пазарните принципи.
В Англия промените се проточили от 16 до 18 век, но те имали една много важна особеност. В края на периода
картината на земеделието се очертала в полза на големите арендаторски ферми, които постепенно изтласкали
малките държатели.
Най-непосредственото препятствие пред търговията в Модерната епоха били комуникационните и търговските
проблеми. Затова в Амстердам започнало публикуване на седмични справки за цените на основните стоки, което
поставило началото на модерния борсов пазар.
Голям фактор били липсата на уеднаквени стандарти, като се започне от мерките, теглилките и монетите и се
завърши с календара. Възползвайки се от промените в Европейската икономика, новите търговски и финансови
центрове Антверпен и Амстердам помогнали за интегрирането на международната финансова система. Едно от
най-интересните нововъведения били т.нар. акционерски компании. Тези финансови нововъведение направили
капитала по-достъпен и създали множество нови възможности за предприемачество и спекулации.
Към средата на 17 век притокът на злато и сребро от Новия свят спаднал до незначителни количества, което
довело да засиленото използване на по-малоценни метали- на първо място мед.
Ключова роля в новата организация на производството изиграва разделението на труда и въвеждането на ранната
форма на манифактура. Постепенно манифактурите се концентрират и стават удобен канал за въвеждането на
ранните форми на механизация на производствения процес.
2. Реформация, контрареформация и Европа във времето на религиозните войни.
Религиозни проблеми на Англия по времето на Тюдорите- Хенри 8 и Елизабет 1.
Религиозните войни във Франция. Бунта на Нидерландите. Тридесетгодишната
война.
1.1 Реформация и контрареформация
-РЕФОРМАЦИЯТА
Една от най-видимите прояви на задълбочаващата се криза била свързана с корупцията, която отблъсквала
вярващите от техните пастири. Папите от края на 15 век действали като безскрупулни светски владетели и
раздавали щедро църковни постове на свои близки. Също така се засилвали оплакванията на низшето
духовенство.
Праз 1502г в Рим започнало строенето на „Св. Петър“, като разходите по строежа на катедралата принудили
папите серийно да издават индулгенции. Индулгенциите представлявали писмено опрощение на извършени
грехове или грамота за невинност, която се издавала срещу парична сума. Така чрез индулгенция почти всеки грях
можел да бъде опростен. Папите достигнали до там, че продавали индулгенции на живите роднини на покойници,
желаещи да опростят техните грехове.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми по Нова обща история

Кратки теми по Нова обща история, напълно достатъчни за да се вземе изпита. Темите са по конспект от Софийски университет...
Изпратен от:
Моника Миткова
на 2017-06-10
Добавен в:
Общи материали
по Нова и най-нова обща история
Статистика:
39 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Захари Зограф


През българското Възраждане завършва средновековната и започва т.нар възрожденска епоха. На тази основа и средновековното изкуство е заменено с ново - светското, като преход е съжителството на традиционните със съвременните, модерни, реалистични ....
 

Теми по Нова обща история

Материал № 1288743, от 10 юни 2017
Свален: 39 пъти
Прегледан: 38 пъти
Предмет: Нова и най-нова обща история, История
Тип: Общ материал
Брой страници: 18
Брой думи: 7,304
Брой символи: 46,203

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми по Нова обща история"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Катерина Пумпалова
преподава по Нова и най-нова обща история
в град София
с опит от  18 години
38

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения