Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“
Стопански факултет
КУРСОВА РАБОТА
по
Регионално развитие
Тема:
Регионално развитие на област Габрово
Изготвил:
Алекс Згрипаров,
Фак. №: T-572
Спец. „Туризъм“ курс – 4
Регионалната политика е една от най-динамичните сфери на развитие в
България през последните няколко години. Законът за регионалното развитие е
основният законов акт, уреждащ и регламентиращ политиката в областта на
регионалното развитие, който подробно определя нейните цели, институциите и
инструментите за формирането иреализирането й. В закона се регламентира
институционалната рамка, посочват сефункциите и взаимоотношенията между
структурите и органите на управление на регионалното развитие на национално,
регионално и местно равнище и се определят конкретните механизми за
съгласуване и координиране. Стратегията за развитие е основен инструмент за
формиране на цялостна дългосрочно ориентирана политика за регионално
развитие, съобразена с националните, регионалните и общински приоритети.
Непосредствената близост на региона до Стара планина, планинският
въздух, природните и историко-етнографски забележителности, архитектурните
резервати и комплекси, паметниците на културата правят областта привлекателно
място за вътрешен и международен туризъм. Голям туристически потенциал за
региона са природните му забележителности. На 25 км. югозападно от Габрово,
сред уникална природа и характерен релеф е разположена най-голямата
старопланинска поляна Узана. Тук се намира географският център на България.
Ясно изразеният планински релеф, дългите и стръмни склонове и високи била,
благоприятстват развитието на зимните спортове. Летният сезон също предлага
добри възможности за познавателен и алтернативен туризъм. Богатото
биоразнообразие на редки и защитени видове привлича любители от всички
краища на страната. От изключително значение за развитието на туризма са
двете защитени територии – Национален парк “Централен Балкан”
(сертифициран от Европейската мрежа от защитени територии със запазената
търговска марка PAN Parks) и Природен парк “Българка”. Люляците е красива
планинска местност, разположена на 15 км. от Габрово с надморска височина 840
м. Високото съдържание на озон и аерохимичният състав на въздуха са
благоприятни при лечение на заболявания на белите дробове и дихателните
пътища, алергенни заболявания, хипертонична болест и начална артеросклероза,
ендокринни-обменни заболявания, неврологични заболявания. Съществува
възможност за развитие и на балнеоложки туризъм. Привлекателността на
региона се крие не само в геоморфоложкото разнообразие и чистата природна
среда. Тя почива и на изключителното богатство от антропогенни ресурси,
включващи както исторически паметници с образователна стойност и културни
обекти, така и събития и развлекателни атракции с международно значение.
В Габровския регион има няколко паметни места с голямо историческо
значение. Своето място и особена роля в миналото на България има Шипченския
проход, който минава край връх Шипка, на 22 км южно от Габрово. Познат и
използван още в древността като удобна пътна връзка между Северна и Южна
България, днес той има и своето културно значение като паметник на историята.
С голямо историческо значение е и Соколският манастир. Построен е на висока
отвесна скала в долината на река Янтра, на около 9 км. от град Габрово. Основан
е през 1833 година от архиепископ Йосиф Соколски. Църквата е построена през
1834 година от майстор Константин от Пещера, украсена е с библейски и
евангелски стенописи, рисувани през ХІХ век. В двора на манастира е
уникалната осемстенна чешма, строена от възрожденският майстор Кольо
Фичето. Заедно с културно-историческата стойност манастирът притежава добра
материална база (50 легла) - традиционно дава подслон на туристите, търсещи
романтиката и природната красота.
За Възрожденско Габрово напомнят няколко културни паметници. Най-
старият от тях е Априловата чешма, изградена през 1762 г. В центъра на града се
намира Баевият мост, завършен през 1855г. Часовниковата кула на площад
"Възраждане" също е част от старо Габрово. От този период са църквата "Св.
Богородица" и Априловската гимназия, с ценна историческа и архитектурна
стойност. Национална Априловска гимназия е първото светско училище в
България. Тържественото й откриване е през 1876г. Оттогава тя предлага ново
модерно общообразователно обучение, непознато до този момент в страната.
Създават се първите учебници по математика и физика, оборудват се учебни
кабинети, утвърждават се нови учебни методи. За всичко това разказва
уникалната експозиция, изложена в Националния музей на образованието,
помещаващ се в сградата на старата Априловска гимназия. Освен като музей тя
се използва като средище за културни срещи и контакти и образователни
дейности.
Възрожденската църква “Света Богородица” е национален паметник на
културата, построен през 1865 г. с дарения на занаятчии и търговци от града.
Градският исторически музей запознава чрез своята експозиция гостите на града
с историческото развитие на Габрово и региона и разказва за дейното участие на
българите в освободителните борби.
Населението на област Габрово към 31.12.2015г. година според текущата
демографска статистика наброява 139 115 души. За последните пет години то
намалява общо с 14 370 души (с 9,4%). Бързото намаляване на общия брой на
населението и протичащите през последните 50 години демографски процеси
довеждат до обезлюдяване на определени територии, най-вече в селските и
планинските райони. В градовете на областта живее 79,5% от населението.
Мъжете са 67 149, а жените 71 966 или на 1000 мъже се падат 1072 жени. За
разглежданият период населението намалява във всички общини, като по-голямо
е намалението в Дряново и Трявна – съответно с 15,3% и с 10,3 %. Към
неблагоприятната прогноза за намаляване на населението се добавя и проблемът
със застаряването му, най-вече в резултат на намалената раждаемост. През
последните години равнището на раждаемост в областта е на сравнително по-
ниско нивоот средното за страната.
С най-висока раждаемост в областта през 2003 година е община Севлиево,
но в сравнение с 1999 година тя е по-ниска с 0,9 пункта. Най-ниска раждаемост
има община Дряново. В същото време смъртността е по-висока от средната за
1
401
91
