Големина на текста:
Когнитивно-поведенческа терапия
I.Теоретични предпоставки за възникването и развитието на когнитивно-поведенческата
терапия
Когнитивно-поведенческата терапия се базира на четири основни теоретични постановки:
1.
1.Изследванията на руския физиолог Иван Павлов в края на ХIXв.. Той открива един основен
процес на научаване, който по-късно нарича Класическо обуславяне. Става въпрос за процес,
чрез който организмите се научават да откриват причинно-следствени връзки между стимули от
околната среда. В типичния експеримент на Павлиов едно куче “се научава” да отделя слюнка
при звук от метроном, след като този звук е предшествал няколко пъти подаването на храна на
кучето. По този начин, звукът играе ролята на сигнал, който предшества появата на релевантно
за живота на живия организъм явление и живият организъм реагира на него, както би реагирал
на самостоятелно представения релевантен стимул.
Последовател на теорията на Павлов, John B. Watson прилага принципите на
класическото обуславяне при създаването на фобия у дете, в демонстрация как може да бъде
увеличена интензивността на невротичния отговор. В експериментелна обстановка, вследствие
съчетанието на силен звук с демонстрирането на бяла лабораторна мишка, 11-месечният
Алберт развива фобия от бели мишки, която в последствие се генерализира в посока на страх и
от други бели неща- бели зайци, бял кожух, бяла брада. Watson не успява да “излекува”
изкуствено създадените страхове у детето, тъй като понататъшното участие на Алберт в
експерименти е било нежелателно
По този начин Watson поставя началото на т. нар. Радикален бихевиоризъм. Всъщност,
той набляга по-скоро на методологическите основи на модела, отколкото на обяснителните
принципи, от които се извличат техниките за интервенция.
2.
2.Около 1930г. изследванията на B. F. Skinner поставят въпроса за съществуването на друг тип
научаване- Инструменталното /или оперантно/ обуславяне. Този тип обуславяне
представлява процес, чрез който поведението се придобива, поддържа или “погасява” в
зависимост от последващите го събития.
Множеството изследвания в областта на споменатите парадигми формират т. нар.
Теория за научаването- източник на хипотези за когнитивно-поведенческата терапия.
3.
3.През 60-те години, изследванията по ръководството на A. Bandura започват да формират
нова съвкупност от хипотези, която набляга на ролята на имитацията в научаването.
Резултатите от тези проучвания се обобщават в Теорията за социалното учене. Според
тази теория, особено при хората, научаването не е резултат единствено от директния личен
опит, а много често и от наблюдението на поведението на други хора, от получаването и
преработката на вербалните и невербални сигнали, които носят информацията. Bandura се
занимава също и с формулирането на “когнитивни модели”.
4.
4.Отново през 60-те години, едно течение, свързано с радикалния бихевиоризъм, започва да
изучава т.нар. “вътрешни явления”- мисли, вътрешни диалози и представи, вярвания и
убеждения. Aaron Beck и Albert Ellis са негови основни представители, що се отнася до
клиничното му приложение. Въпреки че развиват моделите си за терапевтична интервенция си
независимо един от друг, се наблюдава припокриване в тяхната същност. Психотерапевтичното
направление, създадено от Beck се нарича Когнитивна терапия, а Ellis създава
Рационално-емотивната поведенческа терапия. И двамата подчертават влиянието, което
мислите упражняват върху емоциите, въпреки че първоначално приемат, че мислите не могат
да бъдат обяснение на целия емоционален живот на индивида. От друга страна, мисленето на
индивида отразява неговата система на интерпретация на света, изразяваща се в съвкупност
от убеждения, предположения и несъзнавани правила, които не са изцяло известни на
личността.
Това са четирите основни парадигми, на които се базира когнитивно-поведенческата
терапия- класическото научаване, оперантното научаване, социалното учене и
когнитивното учене.
Разбира се, обяснението на сложно явление, каквото е човешкото поведение, е процес,
който не е приключил и в наши дни. Когнитивно-поведенческата терапия е в процес на
непрекъснато усъвършенстване, като приема постиженията от проучванията на съвременните
психологически направления. В този смисъл, когнитивно-поведенческата терапия не е теория,
нито психологическа школа, а постоянно развиваща се методологическа рамка.
a. Същност на когнитивно-поведенческата терапия
Според когнитивно-поведенческата терапия симптомите, оплакванията, с които идва
пациентът, са последствие на когнитивни феномени. Когнитивните феномени са център на
произхода на симптоматиката, а афективните и соматични промени се явяват впоследствие.
Анализира се взаимодействието между когнициите и емоциите и отношението на това
взаимодействие когниции-емоции с наблюдаваното поведение.
Когнициите представляват мисли, образи, идеи, представи, вътрешната реч на
личността. Те могат да бъдат вербални или визуални и са отражение на процеса на
придобиване на информация на индивида, което се изразявя във вътрешна представа.
Съществуват три типа когниции:
-когнитивни явления /на повърхностно ниво/;
-когнитивни процеси /на междинно ниво/;
-когнитивни схеми- “негласни постулати” /на дълбинно ниво/.
Важна характеристика на когнициите на индивида е, че те се ръководят от
абсолютизирани изисквания- “трябва да”, “длъжен съм да”, които водят до стрес и
вътреличностни конфликти. Т.е. психичните разстройства са продукт на ирационални мисли.
Терапевтичното въздействие се състои в замяната на тези ирационални мисли с рационални,
които да позволят на индивида да промени в положителна посока своите емоции и поведение.
Когнитивно-поведенческата терапия се базира на обяснителния модел А B C D E,
където, където първите три звена /А, B и C/ са свързани с възникването на симптоматиката при
пациента, а последните две / D и E/, с терапевтичното въздействие:
А – е активиращото събитие, може да е ситуация, явление от външния свят или явление
от вътрешния свят на личността / мисъл, представа, фантазия, поведение, емоция/;
B – е убеждението, до което води А което може да бъде рационално или ирационално.
То е продукт на системата от вярвания и убеждения на личността. Тя включва цялото
съдържание на когнитивната система /мисли, спомени, образи, атрибуции, норми, ценности,
схеми, житейска философия/;
C - са последствията или реакцията пред А. Могат да бъдат от емоционален
тип /емоции/, от когнитивен тип /мисли/ или от поведенчески тип /действия, поведение/;
D - представлява обсъждането и оспорването между пациента и терапевта на
ирационалните мисли;
E- символозира резултата от правилно проведената конфронтация с ирационалните
мисли.
След като са открити ирационалните мисли, чрез приложението на поведенчески
техники /напр. “наводняване”/, индивидът се поставя в предизвикващата тревожност ситуация и
се отхвърлят, опровергават се автоматично появяващите се ирационални мисли.
Самата терапевтичната интервенция в когнитивно-поведенческата терапия е
структурирана в три основни стъпки:
1.
1.Точна оценка на случая- формулиране на обяснителни хипотези относно проблемите, които
водят човека при терапевта и очертаване на целите на лечението.
2.
2.Формулираните хипотези водят до терапевтична интервенция- използване на терапевтични
техники, като път към постигане на целите.
3.
3.Оценка на конкретното приложение на терапевтичната програма и договаряне относно
поддържането на постигнатите промени и положителни резултати.
Една от най-разпространените критики към когнитивно-поведенческата терапия твърди,
че симптомите след време отново се възобновяват, или се заместват от други. Проучвания,
включващи следтерапевтично проследяването на състоянието на пациентите, показват, че в
по-голямата част от случаите, това явление не се наблюдава. Възобновяване на симптомите се
получава при разстройства, при които никоя психологическа стратегия не се е оказала
достатъчно ефикасна, като напр. при шизофрения и диссоциално личностово разстройство. От
друга страна, прилагането на когнитивно-поведенческа терапия при други групи синдроми,
напр. при тревожните разстройства, е много ефикасно- при около 90% от случаите се
наблюдава пълно възстановяване или значително подобрение, при следтерапевтично
проследяване с продължителност над две години.
Може би споменатите критики се коренят в убеждението, че успешното лечение трябва
задължително да включва идентифицирането на причините за симптомите. Всъщност
когнитивно-поведенческата терапия не пренебрегва тези причини, а напротив, те играят важна
2
роля при избора на терапевтични стратегии. Но при този вид терапия акцентът се поставя не
върху причините, свързани с индивидуалната история на пациента, а върху причините,
проучени и предоставени на когнитивно-поведенческата терапия от теориите, обясняващи
човешкото поведение.
II.Междуличностните взаимоотношения пациент-терапевт в когнитивно-поведенческата
терапия
Според възгледите, стоящи в основата на когнитивно-поведенческата терапия,
терапевтът трябва да се ръководи в работата си от следните принципи:
?Важна част от ролята на терапевта е да съумее да създаде у пациента позитивни очаквания
от терапията.
?Терапевтичните цели и приоритетите в терапията се определят заедно с пациента, както и
дневният ред на всяка сесия.
?Нужно е да се “спечели” пациентът за активен съмишленик, който да изучава и подлага на
изпитания своите вярвания и очаквания., както в терапевтичните отношения, така и извън
терапията.
?Терапевтът също трябва да изпълнява активна роля в изследването на когнитивно-
афективните процеси на пациента и в експерименталния дизайн. В същото време трябва да се
следи внимателно за появата на непредвидени явления, които могат да наложат промяна в
посоката на въздействие.
?Терапевтът трябва да обръща внимание на емоциите на пациента, да влага емпатия във
взаимоотношенията си с него, за да улесни задълбочаването му в собствените преживявания, с
цел да успее да достигне до основните проблеми. Преценката на терапевта относно това какво
е препоръчителното поведение от негова страна във всеки един момент, се определя от
вербалното и невербално поведение на пациента, от степента на емоционална обвързаност на
пациента, от цялостните впечатления на терапевта от взаимоотношенията му с пациента до
момента.
?Терапевтът трябва да е открит, внимателен, да не се стреми към ролята на “абсолютен
експерт”. Не трябва да е критичен, да порицава и обвинява. Важно е поведението му да е
уверено и професионално, да вдъхва доверие, за да пациентът да успее да преодолее
отчаянието, което в повечето случаи първоначално изпитва.
?Пациентът трябва да бъде насърчаван да дава конкретни, специфични, а не генерализирани и
абстрактни примери за проблема, който описва. Би било добре, ако тези примери обхващат
сравнително скорошен период от време.
?Проучване на явленията, а не интерпретация . Счита се, че единствено пациентите могат да
бъдат експерти, що се отнася до техните преживявания. Ако терапевтът им предостави готова
интерпретация на тези преживявания, то той лишава пациентите си от важната за тях
възможност да си ги обяснят самостоятелно. Дори много точна и вярна интерпретация от
страна на терапевта не би могла да улови фините нюанси на афективното преживяване на
пациента. От друга страна, подобна интерпретация би могла да съответства на вътрешните
преживявания в такава степен, че пациентът да я приеме, да я интернализира, а в същото
време, тази интерпретация леко да се различава от “вярната”. Така тя би могла да промени
изкуствено качеството на емоционалното преживяване- т.е. на пациента ще се “вмени”
проблем, различен от реалния.
?Промяна на когнитивните процеси към близост до емоциите , тъй като когнитивните процеси,
които се отделят от афективните преживявания на пациентите, не отразяват пълноценно тези
преживявания.
?Препоръчва се да се формулира концептуализация на междуличностната схема на пациента,
която да се ревизира непрекъснато.
?Според някои автори е полезно терапевтът да “мисли на глас” за да педостави на пациента
един добре функциониращ модел на когнитивно-опосредстващи механизми, които биха могли
да се използват при разрешаването на трудни ситуации.
?Счита се, че при когнитивно-поведенческата терапия, терапевтичните взаимоотношения
влияят в много малка степен върху ежедневието на пациента, т.е. ролята на “трансфера” в тези
взаимоотношения почти се изключва.
?Важно е терапевтът да съумява да забелязва навреме евентуални проблеми в
взаимоотношенията с пациента. Те могат да бъдат с различна интензивност, дълбочина и
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
18 юни 2019 в 10:35 в момента не учи на 34 години
13 юни 2019 в 15:23 студент на 44 години от София - С, випуск 2015
05 юни 2019 в 15:05 студентка на 30 години от Враца - ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", специалност - ПНУП, випуск 2012
31 май 2019 в 16:50 студент на 31 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Психология, випуск 2019
17 май 2019 в 18:31 в момента не учи на 24 години
16 май 2019 в 13:12 ученичка на 28 години от Пазарджик - ПГХХТ, випуск 2012
03 май 2019 в 09:37 родител
11 апр 2019 в 14:18 студент на 43 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет за начална и предучилищна педагогика, специалност - Музика, випуск 2017
28 мар 2019 в 12:02 в момента не учи на 27 години
05 мар 2019 в 22:51 студент на 50 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Психология, випуск 2019
 
Домашни по темата на материала
Сигнални взаимодействия между котки и кучета
добавена от daniela.marushkina 17.09.2015
0
6
дейностна ситуация (цифров квадрат)
добавена от Valvlad 08.03.2013
1
85
Подобни материали
 

Особености на труда на управляващия. Предмет, обект , основни проблеми

29 ное 2008
·
257
·
20
·
3,694

Въведение в психологията на управлението, възникване, развитие , връзка с др.науки.
 

Обективни предпоставки за възникване на политическата психология. Основни теоритически концепции

03 дек 2007
·
146
·
11
·
6,375
·
1

Възникаването на всяка научна дисциплина е предизвикана от потребности на нови знания за решаване на възникващите проблеми и предизвикателства.
 

Власт.социално влияние,видове

18 яну 2010
·
254
·
7
·
1,147
·
3

Влияние,власт,социално влияние.като подчинение и социално влияние,като отношение,теории, дефиниции,тактики,определения,видове, като явление,видове в обществото и в организацията....
 

Психология на управлението

03 дек 2008
·
474
·
6
·
1,570
·
242
·
1

Ръководителят на определена социална организация трябва да реализира определено въздействие и взаимодействие в/у поведението на хората, с които работи...
 

Въведение в психологията на управлението

02 окт 2008
·
287
·
5
·
769

За пръв път разработени в междуличностните отношения в управленската дейности писани в Елтън Мейо стр.13. Две условия ще способстват за развитие на ПУ...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Изходен тест по психология за цялостна оценка на придобитите знания по предмета. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
30
772
1
25.09.2012
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Това е изходен тест по психология и логика, който включва въпроси от целия материал изучаван по този предмет в девети клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
37
625
1
16.07.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Когнитивно поведенческа терапия

Материал № 128655, от 14 апр 2008
Свален: 632 пъти
Прегледан: 481 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 25
Брой думи: 8,646
Брой символи: 77,878

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Когнитивно поведенческа терапия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
27

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
367

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения