Размерни вериги, права и обратна задача, метод
максимум-минимум и метод еднакви
коефициенти на точност бета.
Разкриването и решаването на размерните вериги е един от
задължителните етапи при разработването на конструкторската
документация на дадено изделие.Термините определенията и означенията
при размерните вериги са регламентирани в БДС 15210-80.
Всички размери в една размерна верига се наричат звена и се означават с
една и съща буква латинската азбука и индекс, показващ номера на
звеното:например А
1
,А
2
,А
3
,А
4
............А
n
, където n-общият брои на звената.
Размерът, които се получава последен при обработването или при
сглобяването на детайлите се нарича затварящо звено и се бележи с
индекс?.Например А? В?.
Ако при увеличаване размера на някое от съставните звена се увеличава
затварящото звено, това звено се нарича УВЕЛИЧАВАЩО и се означава с
индекс S .Например A
s
, B
s.
Ако при увеличаване размера на някое от съставните звена се намалява
затварящото звено, това звено се нарича НАМАЛЯВАЩО и се означава с
индекс t. Например A
t,
B
t.
При представянето на размерни вериги се решават два вида задачи:права и
обратна.
1.Права задача/проектна/ - по даден номинален размер и допуск на
затварящото звено се определят номиналните размери и гранични
отклонения на съставните звена.
2.Обратна задача/проверочна/ - по дадени номинални размери и
допуски на съставните звена се определят номиналният размер и допуск
на затварящото звено.Разкриването и решаването на размерни вериги може
да стане в условията на пълна или непълна бзаимозаменяемост.Пълната
взаимозаменяемост може на се осигорява ярез решаване на метода
„максимум-минимум‘‘.При не пълна взаимозаменяемост решениетосе
извършва по няколко метода:
-вероятностен метод
-метод на групова взаимозаменяемост(метод на селекцията)
-метод на нагаждането
-метод на регулирането
С решаването на размерните вериги може да се преследват следните
цели:
1. Изясняване на геометричните и кинематичните връзки между размерите
на детайлите, определяне на номиналните им стойности, на граничните
отклонения и допуските на звената.
2. Определяне нормите на точността техническите изисквания към
машините и техните детайли.
3. Проверка разположението на размерите и граничните им отклонения в
работните им чертежи на детайлите.
4. Пресмятане на междуоперационните размери, прибавки и допуски,
преход от констуктивни към технологични размери.
5. Обосновка и пресмятане на точността на приспособленията(при
обработване или контрола).
6. Избор на средствата и методите на измерване, пресмятане на
възможната точност на измерванията.
Решаване на размерни вериги
1.Решаване на права задача.
А) метод на еднаквите допуски –прилага се в случаите , когато
номиналните размери на съставните звена са близки по големина , т.е. от
една и съща група номинални размери.
-определя се средният допуск по формулата
T
m
=-1n1.T
?
T
m
= ?- - -T 1eTen1e - използва се когато между съставните
звена има такива с известен допуск, където „е‘‘ техният брой.
- Допускът на затварящото звено се разпределя по равно между
съставните звена.
T
m
=T
1
=T
2
=…….T
n
-определят се граничните отколонения на съставните звена като:
-за увеличаващите звена , както за система основен отвор
es
s
= T
mi
ei
s
= 0
-за намаляващи звена, както за система основен вал
es
t
= 0 ei
t
= -T
mi
-проверява се сумата:
T
?
= -1n2TI
-ако горното равенство не е изпълнено се налага корекция на
допуска на някое звено. Корегирания допуск Т
к
се определя от
равенството:
T
k
= T
?
- -1n2Ti
es
k
= es
?
- 1mes
s
+ 1pei
t
ei
k
= es
k
- T
k
Б) метод на еднаквата степен на точност – основава се на принципа, че
всички звена са с еднаква степен на точност.
- определя се коефициента на точност ? по формулата:
?= ?-T1n1Ij ?= - - -T1eTe1n1eij
