Големина на текста:
За да можем да започнем дискусия, разглеждаща
проблемите и спецификата на възпитание при деца в
семейства от смесени бракове, първо трябва да разгледаме
какво представляват смесените бракове и какви са видовете
такива.
Смесен е бракът между родители, представители на
различни нации, на различни етноси или на различни
вероизповедания. Само по себе си това обяснение ни
показва, че децата в такива семейства получават повече от
деня на самото си раждане - двуезичие, мултикултурност.
Смята се, че децата от смесени бракове са по-здрави,
по-жизнени и по-талантливи, а това твърдение е доказано от
десетки научни изследвания.
Смесеният брак между представители на различни
нации, дава на детето поне два езика и две различни
съвкупности от национални традиции и обичаи.
Смесеният брак между представители на различни
етноси, дава на детето две различни съвкупности от
национални традиции и обичаи и доста често, екзотичен и
доста характерен външен вид.
Смесеният брак между представители на различни
вероизповедания, дава на детето два различни прочита на
религията, вярата и разширява светогледа.
Големият въпрос е до колко плюсът е плюс и дали
децата в семейства от смесени бракове се радват на равен
старт, има ли нещо различно в начинът, по който трябва да
бъдат възпитавани и какво е то. За да се даде най-ясна
представа, ще разгледаме всяка една от възможностите
отделно, съпътстваща евентуално възникналите проблеми, с
които се сблъскват подрастващите.
Децата в семейства на родители от различни нации или
децата билингвисти.
Билингвизъм означава двуезичие, т.е. ползването на два
езика от едно лице. Когато ползваните езици са повече от два,
говорим за полилингвизъм и за хора полиглоти. Характерно за
човека билингвист е, че обикновено владее в една и съща степен
двата езика и е в състояние да ги използва еднакво ефективно.
Най-старите и до известна степен най-интересните
изследвания на билингвизма се отнасят до децата билингви,
които отрано се учат да говорят на два езика. Дете, което
расте в билингвистична среда, каквато е семейната среда при
смесени бракове, обикновено с времето се научава да говори
и двата езика. Тези деца проявяват типичните за билингвите
характеристики на езиково поведение: те се стремят да
поддържат двете езикови системи разделени и могат да
превключват от едната на другата. Децата билингви
интернализират и двата езика отрано, но все пак единият от
тях обикновено се възприема като първи език.
Дотук всичко казано за билингвизма поставя децата
билингви в една твърде благоприятна за тяхното развитие и
възпитание светлина, особено като се има предвид, че днес в
условията на всеобща глобализация и мобилност във всички
сфери на живота обучението по чужд език се откроява с още
по-голяма важност. Езиковата политика днес посочва
необходимостта за всеки човек отрано да усвои освен своя
роден език, най-малко и един чужд език от групата на
международните езици, а също така и един от езиците на
своите съседи. Това ще му даде възможност за
безпрепятствено пълноценно общуване и развитие „без
граници”.
Знаем обаче, че в съвременното мултиетническо
общество децата билингви се сблъскват с големи трудности.
Тук е важно да разкрием някои от психологическите
причини за възникването на тези проблеми, което има
значение за правилното им разрешаване на практика.
Затрудненията при възпитанието и обучението на деца и
подрастващи от групата на билингвите са свързани главно с
въпроса за функционирането на втория език, който
независимо, че се ползва успешно редом с първия, все пак
остава подчинен на него, особено в случаите, изискващи
повече креативност в мисленето. Изследователите
установяват, че в случаите на недостатъчно развитие на
чуждоезиковата реч субектът обикновено преживява чувство
на ефемерност, т.е. на краткотрайност на информацията,
предавана и приемана на чуждия език. Това явление може да
бъде обяснено с нарушение в общуването между организма
и средата, с отсъствие на непосредствена връзка между
чуждоезиковия знак и възприятията на съзнанието.
Другата особеност във функционирането на втория език
в условията на билингвизъм се отнася до т.нар. в
социолингвистиката явление ‘отнемащ билингвизъм’.
Терминът се използва за интерпретиране на ситуациите при
билингвизма, които човек избягва, тъй като новият език ще
му „отнеме” неговия собствен език. Хората в условията на
билингвизъм обикновено виждат във втория език едва ли не
заплаха за първия, особено когато пък вторият се представя
за доминиращ. Така научаването и ползването на втория
език би означавало да се признае превъзходството му.
Възможно е това чувство, макар и да не се изразява външно,
да се отнася и за схемите на поведение, включително
езиковото. Ако например детето усеща, че схемите на
училището заплашват неговите установени езикови модели,
то ще се съпротивлява на всеки опит в училище да го научат
на определено поведение.
В обстановка на билингвизъм детето неминуемо си
изгражда съответна нагласа, според която в едните точно
определени условия то мисли и говори на единия език, а в
другите – на другия език. Но понякога детето не може да си
изгради такава нагласа. Това може да се дължи на вътрешни
причини, като например ограничени възрастови
възможности на детето или някои негови индивидуални
особености. По-често обаче това става поради външна
причина, изразяваща се в безразборното ползване на двата
езика при общуването с детето, което пречи, а даже и прави
невъзможно понякога изграждането на определена нагласа.
Такова безразборно ползване на двата езика от околните
обърква детето и това вече определено не само може да
пречи, но и да уврежда неговото не само говорно, но и
нервнопсихическо развитие. Невъзможността детето да си
изгради съответна нагласа заради езиковата среда, в която се
намира, пречи не само при условията на билингвизъм, но
дори и при овладяването на родния език.
Така би следвало да се предположи, че при
благоприятни условия билингвизмът не само не пречи, но
дори стимулира общото психично развитие на детето. Той
създава известни условия за изостряне на вниманието, за
формиране на по-добра реактивност на нервната система, за
трениране на паметта, волята и мисленето, за стимулиране
на творчеството. Отрицателните последици обикновено са
от друг характер – при постоянното повишено напрежение в
някои индивидуални случаи може да се стигне до нервност и
до лесно изтощение. Но както вече бе подчертано по-горе,
истинските причини за установяване на известен дефицит в
развитието и успеха в училище на някои от децата билингви
в повечето случаи са на социална, а не на езикова основа.
Децата в семейства на родители от различни раси или
етноси.
Твърди се, че от смесените бракове се раждат много
красиви деца, като изследване на английски психолози
доказа, че метисите са смятани за изключително
привлекателни от срещуположния пол. Като очевидно
потвърждение за „гениалността” на хората със смесена кръв
са личности като Пушкин, Тюргенев или Дюма.
За съжаление този медал също има две страни. Децата,
родени от такива бракове визуално се различават от
останалите. Като по-различни те предизвикват по-голямо
любопитство от страна на околните, което със сигурност
допълнително ще ги стресира. Ако едно дете е постоянно
разглеждано и наблюдавано, това няма как да не доведе до
изнервеност и вътрешно напрежение. То може да бъде и
отхвърлено, както и да не успее да се интегрира. В тези
случаи, не е достатъчно да се работи само с детето,
представител на две раси - съветът на специалистите е
психолог или екип от психолози да работят на групи или
индивидуално с целия клас в училище.
Категоричната атрактивност на деца в такива семейства
далеч не е най-тежкият за разрешаване проблем.
„Ако световното общество продължи политиката на
смесване на народите, така би се получила
самоунищожаваща се машина, при която метисите и
мулатите постепенно ще загинат, може би не в първото
поколение, може би не във второто, но със сигурност
постепенно ще умрат” - изказването принадлежи на Андрей
Тюнаев, председател на академията по фундаментални
науки към РАН (Руска академия на науките) и въпреки че
живеем във времена на расова толерантност и етническо
равенство, все още има представители на фъшизма и
крайния национализъм във всички социални прослойки.
Расовата дискриминация представлява установяване
неравноправно третиране на индивидите на базата на
реални или имагинерни расови категории. Тя е била
официална държавна политика на няколко страни по света,
като ЮАР в периода на апартейда.
Децата в семейства на родители, изповядващи
различни религии.
Само по себе си това определение е невъзможно, тъй
като всички световни религии отричат брака с “неверник”.
При християните, Старозаветният закон заповядва на
израилтяните да не се женят за хора от други народи
(Второзаконие 7:3-4). Като причина за това се посочва, че
израилтяните ще отстъпят от Бога, ако се женят за
идолопоклонници, езичници или въобще за хора, които не
са евреи. Подобен принцип се излага и в Новия Завет, но на
доста по-различно ниво: “Не се впрягайте с невярващите”.
Въпреки, че според Корана (свещената книга на
мюсюлманите), ислямът не поставя пречки пред брак с
християнска жена, ако е целомъдрена, мюсюлманите са
ревностни защитници на религията и най-често са против
браковете от смесено-религиозен тип.
Според индуистките Веди (свещено направление в
религията), браковете са забранени дори при разнородство в
кастите - част от свещената книга, която към днешния
момент е претърпяла изменения и подлежи на корекция.
Това изложиние доказва, че фанатично религиозен
човек, следващ законите на религията си, не би сключил
брак с човек, принадлежащ към друга религия.
Тъй като в днешно време почти не съществуват
ревностни защитници на религиите, бракове от такъв смесен
тип са често срещани. Проблем при подрастващите се явява
липсата на конкретизация и невъзможността за пълна
принадлежност към която и да е от двете религии - въпреки,
че проповядват толерантност и единство, религиите се
изключват една друга. Изключвайки две религии,
най-чистият избор остава атеизмът (отхвърлянето на вярата
в съществуване на божества), а най-честият - избор, според
вярванията на по-силно вярващия родител.
Освен личното объркване, различното вероизповедание
води и до неразбиране от страна на връстиците, в много
случаи водещо до открита дискриминация.
Всеки един от изброените смесени бракове притежава
собствен списък от потенциални проблеми, провокирани от
спецификата на брака, но всеки един от тези проблеми
може да бъде избегнат или потушен в ранен етап, ако те
бъдат ясни и очаквани. Смесените бракове имат много
противници, но и много привърженици - все пак сред
основните идеи на всяка нация, религия и етнос е
толерантността. Най-важно е подрастващите да бъдат
наясно с това, че да си различен не означава да бъдеш добър
или лош, означава единствено, че си различен.
ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ
“НЕОФИТ РИЛСКИ”
Възпитание на
подрастващите, в
семейства от смесени
бракове
гр. Благоевград
2017
За да можем да започнем дискусия, разглеждаща
проблемите и спецификата на възпитание при деца в
семейства от смесени бракове, първо трябва да разгледаме
какво представляват смесените бракове и какви са видовете
такива.
Смесен е бракът между родители, представители на
различни нации, на различни етноси или на различни
вероизповедания. Само по себе си това обяснение ни
показва, че децата в такива семейства получават повече от
деня на самото си раждане - двуезичие, мултикултурност.
Смята се, че децата от смесени бракове са по-здрави,
по-жизнени и по-талантливи, а това твърдение е доказано от
десетки научни изследвания.
Смесеният брак между представители на различни
нации, дава на детето поне два езика и две различни
съвкупности от национални традиции и обичаи.
Смесеният брак между представители на различни
етноси, дава на детето две различни съвкупности от
национални традиции и обичаи и доста често, екзотичен и
доста характерен външен вид.
Смесеният брак между представители на различни
вероизповедания, дава на детето два различни прочита на
религията, вярата и разширява светогледа.
Големият въпрос е до колко плюсът е плюс и дали
децата в семейства от смесени бракове се радват на равен
старт, има ли нещо различно в начинът, по който трябва да
бъдат възпитавани и какво е то. За да се даде най-ясна
представа, ще разгледаме всяка една от възможностите
отделно, съпътстваща евентуално възникналите проблеми, с
които се сблъскват подрастващите.
Децата в семейства на родители от различни нации или
децата билингвисти.
Билингвизъм означава двуезичие, т.е. ползването на два
езика от едно лице. Когато ползваните езици са повече от два,
говорим за полилингвизъм и за хора полиглоти. Характерно за
човека билингвист е, че обикновено владее в една и съща степен
двата езика и е в състояние да ги използва еднакво ефективно.
Най-старите и до известна степен най-интересните
изследвания на билингвизма се отнасят до децата билингви,
които отрано се учат да говорят на два езика. Дете, което
расте в билингвистична среда, каквато е семейната среда при
смесени бракове, обикновено с времето се научава да говори
и двата езика. Тези деца проявяват типичните за билингвите
характеристики на езиково поведение: те се стремят да
поддържат двете езикови системи разделени и могат да
превключват от едната на другата. Децата билингви
интернализират и двата езика отрано, но все пак единият от
тях обикновено се възприема като първи език.
Дотук всичко казано за билингвизма поставя децата
билингви в една твърде благоприятна за тяхното развитие и
възпитание светлина, особено като се има предвид, че днес в
условията на всеобща глобализация и мобилност във всички
сфери на живота обучението по чужд език се откроява с още
по-голяма важност. Езиковата политика днес посочва
необходимостта за всеки човек отрано да усвои освен своя
роден език, най-малко и един чужд език от групата на
международните езици, а също така и един от езиците на
своите съседи. Това ще му даде възможност за
безпрепятствено пълноценно общуване и развитие „без
граници”.
Знаем обаче, че в съвременното мултиетническо
общество децата билингви се сблъскват с големи трудности.
Тук е важно да разкрием някои от психологическите
причини за възникването на тези проблеми, което има
значение за правилното им разрешаване на практика.
Затрудненията при възпитанието и обучението на деца и
подрастващи от групата на билингвите са свързани главно с
въпроса за функционирането на втория език, който
независимо, че се ползва успешно редом с първия, все пак
остава подчинен на него, особено в случаите, изискващи
повече креативност в мисленето. Изследователите
установяват, че в случаите на недостатъчно развитие на
чуждоезиковата реч субектът обикновено преживява чувство
на ефемерност, т.е. на краткотрайност на информацията,
предавана и приемана на чуждия език. Това явление може да
бъде обяснено с нарушение в общуването между организма
и средата, с отсъствие на непосредствена връзка между
чуждоезиковия знак и възприятията на съзнанието.
Другата особеност във функционирането на втория език
в условията на билингвизъм се отнася до т.нар. в
социолингвистиката явление ‘отнемащ билингвизъм’.
Терминът се използва за интерпретиране на ситуациите при
билингвизма, които човек избягва, тъй като новият език ще
му „отнеме” неговия собствен език. Хората в условията на
билингвизъм обикновено виждат във втория език едва ли не
заплаха за първия, особено когато пък вторият се представя
за доминиращ. Така научаването и ползването на втория
език би означавало да се признае превъзходството му.
Възможно е това чувство, макар и да не се изразява външно,
да се отнася и за схемите на поведение, включително
езиковото. Ако например детето усеща, че схемите на
училището заплашват неговите установени езикови модели,
то ще се съпротивлява на всеки опит в училище да го научат
на определено поведение.
В обстановка на билингвизъм детето неминуемо си
изгражда съответна нагласа, според която в едните точно
определени условия то мисли и говори на единия език, а в
другите – на другия език. Но понякога детето не може да си
изгради такава нагласа. Това може да се дължи на вътрешни
причини, като например ограничени възрастови
възможности на детето или някои негови индивидуални
особености. По-често обаче това става поради външна
причина, изразяваща се в безразборното ползване на двата
езика при общуването с детето, което пречи, а даже и прави
невъзможно понякога изграждането на определена нагласа.
Такова безразборно ползване на двата езика от околните
обърква детето и това вече определено не само може да
пречи, но и да уврежда неговото не само говорно, но и
нервнопсихическо развитие. Невъзможността детето да си
изгради съответна нагласа заради езиковата среда, в която се
намира, пречи не само при условията на билингвизъм, но
дори и при овладяването на родния език.
Така би следвало да се предположи, че при
благоприятни условия билингвизмът не само не пречи, но
дори стимулира общото психично развитие на детето. Той
създава известни условия за изостряне на вниманието, за
формиране на по-добра реактивност на нервната система, за
трениране на паметта, волята и мисленето, за стимулиране
на творчеството. Отрицателните последици обикновено са
от друг характер – при постоянното повишено напрежение в
някои индивидуални случаи може да се стигне до нервност и
до лесно изтощение. Но както вече бе подчертано по-горе,
истинските причини за установяване на известен дефицит в
развитието и успеха в училище на някои от децата билингви
в повечето случаи са на социална, а не на езикова основа.
Децата в семейства на родители от различни раси или
етноси.
Твърди се, че от смесените бракове се раждат много
красиви деца, като изследване на английски психолози
доказа, че метисите са смятани за изключително
привлекателни от срещуположния пол. Като очевидно
потвърждение за „гениалността” на хората със смесена кръв
са личности като Пушкин, Тюргенев или Дюма.
За съжаление този медал също има две страни. Децата,
родени от такива бракове визуално се различават от
останалите. Като по-различни те предизвикват по-голямо
любопитство от страна на околните, което със сигурност
допълнително ще ги стресира. Ако едно дете е постоянно
разглеждано и наблюдавано, това няма как да не доведе до
изнервеност и вътрешно напрежение. То може да бъде и
отхвърлено, както и да не успее да се интегрира. В тези
случаи, не е достатъчно да се работи само с детето,
представител на две раси - съветът на специалистите е
психолог или екип от психолози да работят на групи или
индивидуално с целия клас в училище.
Категоричната атрактивност на деца в такива семейства
далеч не е най-тежкият за разрешаване проблем.
„Ако световното общество продължи политиката на
смесване на народите, така би се получила
самоунищожаваща се машина, при която метисите и
мулатите постепенно ще загинат, може би не в първото
поколение, може би не във второто, но със сигурност
постепенно ще умрат” - изказването принадлежи на Андрей
Тюнаев, председател на академията по фундаментални
науки към РАН (Руска академия на науките) и въпреки че
живеем във времена на расова толерантност и етническо
равенство, все още има представители на фъшизма и
крайния национализъм във всички социални прослойки.
Расовата дискриминация представлява установяване
неравноправно третиране на индивидите на базата на
реални или имагинерни расови категории. Тя е била
официална държавна политика на няколко страни по света,
като ЮАР в периода на апартейда.
Децата в семейства на родители, изповядващи
различни религии.
Само по себе си това определение е невъзможно, тъй
като всички световни религии отричат брака с “неверник”.
При християните, Старозаветният закон заповядва на
израилтяните да не се женят за хора от други народи
(Второзаконие 7:3-4). Като причина за това се посочва, че
израилтяните ще отстъпят от Бога, ако се женят за
идолопоклонници, езичници или въобще за хора, които не
са евреи. Подобен принцип се излага и в Новия Завет, но на
доста по-различно ниво: “Не се впрягайте с невярващите”.
Въпреки, че според Корана (свещената книга на
мюсюлманите), ислямът не поставя пречки пред брак с
християнска жена, ако е целомъдрена, мюсюлманите са
ревностни защитници на религията и най-често са против
браковете от смесено-религиозен тип.
Според индуистките Веди (свещено направление в
религията), браковете са забранени дори при разнородство в
кастите - част от свещената книга, която към днешния
момент е претърпяла изменения и подлежи на корекция.
Това изложиние доказва, че фанатично религиозен
човек, следващ законите на религията си, не би сключил
брак с човек, принадлежащ към друга религия.
Тъй като в днешно време почти не съществуват
ревностни защитници на религиите, бракове от такъв смесен
тип са често срещани. Проблем при подрастващите се явява
липсата на конкретизация и невъзможността за пълна
принадлежност към която и да е от двете религии - въпреки,
че проповядват толерантност и единство, религиите се
изключват една друга. Изключвайки две религии,
най-чистият избор остава атеизмът (отхвърлянето на вярата
в съществуване на божества), а най-честият - избор, според
вярванията на по-силно вярващия родител.
Освен личното объркване, различното вероизповедание
води и до неразбиране от страна на връстиците, в много
случаи водещо до открита дискриминация.
Всеки един от изброените смесени бракове притежава
собствен списък от потенциални проблеми, провокирани от
спецификата на брака, но всеки един от тези проблеми
може да бъде избегнат или потушен в ранен етап, ако те
бъдат ясни и очаквани. Смесените бракове имат много
противници, но и много привърженици - все пак сред
основните идеи на всяка нация, религия и етнос е
толерантността. Най-важно е подрастващите да бъдат
наясно с това, че да си различен не означава да бъдеш добър
или лош, означава единствено, че си различен.
За да можем да започнем дискусия, разглеждаща
проблемите и спецификата на възпитание при деца в
семейства от смесени бракове, първо трябва да разгледаме
какво представляват смесените бракове и какви са видовете
такива.
Смесен е бракът между родители, представители на
различни нации, на различни етноси или на различни
вероизповедания. Само по себе си това обяснение ни
показва, че децата в такива семейства получават повече от
деня на самото си раждане - двуезичие, мултикултурност.
Смята се, че децата от смесени бракове са по-здрави,
по-жизнени и по-талантливи, а това твърдение е доказано от
десетки научни изследвания.
Смесеният брак между представители на различни
нации, дава на детето поне два езика и две различни
съвкупности от национални традиции и обичаи.
Смесеният брак между представители на различни
етноси, дава на детето две различни съвкупности от
национални традиции и обичаи и доста често, екзотичен и
доста характерен външен вид.
Смесеният брак между представители на различни
вероизповедания, дава на детето два различни прочита на
религията, вярата и разширява светогледа.
Големият въпрос е до колко плюсът е плюс и дали
децата в семейства от смесени бракове се радват на равен
старт, има ли нещо различно в начинът, по който трябва да
бъдат възпитавани и какво е то. За да се даде най-ясна
представа, ще разгледаме всяка една от възможностите
отделно, съпътстваща евентуално възникналите проблеми, с
които се сблъскват подрастващите.
Децата в семейства на родители от различни нации или
децата билингвисти.
Билингвизъм означава двуезичие, т.е. ползването на два
езика от едно лице. Когато ползваните езици са повече от два,
говорим за полилингвизъм и за хора полиглоти. Характерно за
човека билингвист е, че обикновено владее в една и съща степен
двата езика и е в състояние да ги използва еднакво ефективно.
Най-старите и до известна степен най-интересните
изследвания на билингвизма се отнасят до децата билингви,
които отрано се учат да говорят на два езика. Дете, което
расте в билингвистична среда, каквато е семейната среда при
смесени бракове, обикновено с времето се научава да говори
и двата езика. Тези деца проявяват типичните за билингвите
характеристики на езиково поведение: те се стремят да
поддържат двете езикови системи разделени и могат да
превключват от едната на другата. Децата билингви
интернализират и двата езика отрано, но все пак единият от
тях обикновено се възприема като първи език.
Дотук всичко казано за билингвизма поставя децата
билингви в една твърде благоприятна за тяхното развитие и
възпитание светлина, особено като се има предвид, че днес в
условията на всеобща глобализация и мобилност във всички
сфери на живота обучението по чужд език се откроява с още
по-голяма важност. Езиковата политика днес посочва
необходимостта за всеки човек отрано да усвои освен своя
роден език, най-малко и един чужд език от групата на
международните езици, а също така и един от езиците на
своите съседи. Това ще му даде възможност за
безпрепятствено пълноценно общуване и развитие „без
граници”.
Знаем обаче, че в съвременното мултиетническо
общество децата билингви се сблъскват с големи трудности.
Тук е важно да разкрием някои от психологическите
причини за възникването на тези проблеми, което има
значение за правилното им разрешаване на практика.
Затрудненията при възпитанието и обучението на деца и
подрастващи от групата на билингвите са свързани главно с
въпроса за функционирането на втория език, който
независимо, че се ползва успешно редом с първия, все пак
остава подчинен на него, особено в случаите, изискващи
повече креативност в мисленето. Изследователите
установяват, че в случаите на недостатъчно развитие на
чуждоезиковата реч субектът обикновено преживява чувство
на ефемерност, т.е. на краткотрайност на информацията,
предавана и приемана на чуждия език. Това явление може да
бъде обяснено с нарушение в общуването между организма
и средата, с отсъствие на непосредствена връзка между
чуждоезиковия знак и възприятията на съзнанието.
Другата особеност във функционирането на втория език
в условията на билингвизъм се отнася до т.нар. в
социолингвистиката явление ‘отнемащ билингвизъм’.
Терминът се използва за интерпретиране на ситуациите при
билингвизма, които човек избягва, тъй като новият език ще
му „отнеме” неговия собствен език. Хората в условията на
билингвизъм обикновено виждат във втория език едва ли не
заплаха за първия, особено когато пък вторият се представя
за доминиращ. Така научаването и ползването на втория
език би означавало да се признае превъзходството му.
Възможно е това чувство, макар и да не се изразява външно,
да се отнася и за схемите на поведение, включително
езиковото. Ако например детето усеща, че схемите на
училището заплашват неговите установени езикови модели,
то ще се съпротивлява на всеки опит в училище да го научат
на определено поведение.
В обстановка на билингвизъм детето неминуемо си
изгражда съответна нагласа, според която в едните точно
определени условия то мисли и говори на единия език, а в
другите – на другия език. Но понякога детето не може да си
изгради такава нагласа. Това може да се дължи на вътрешни
причини, като например ограничени възрастови
възможности на детето или някои негови индивидуални
особености. По-често обаче това става поради външна
причина, изразяваща се в безразборното ползване на двата
езика при общуването с детето, което пречи, а даже и прави
невъзможно понякога изграждането на определена нагласа.
Такова безразборно ползване на двата езика от околните
обърква детето и това вече определено не само може да
пречи, но и да уврежда неговото не само говорно, но и
нервнопсихическо развитие. Невъзможността детето да си
изгради съответна нагласа заради езиковата среда, в която се
намира, пречи не само при условията на билингвизъм, но
дори и при овладяването на родния език.
Така би следвало да се предположи, че при
благоприятни условия билингвизмът не само не пречи, но
дори стимулира общото психично развитие на детето. Той
създава известни условия за изостряне на вниманието, за
формиране на по-добра реактивност на нервната система, за
трениране на паметта, волята и мисленето, за стимулиране
на творчеството. Отрицателните последици обикновено са
от друг характер – при постоянното повишено напрежение в
някои индивидуални случаи може да се стигне до нервност и
до лесно изтощение. Но както вече бе подчертано по-горе,
истинските причини за установяване на известен дефицит в
развитието и успеха в училище на някои от децата билингви
в повечето случаи са на социална, а не на езикова основа.
Децата в семейства на родители от различни раси или
етноси.
Твърди се, че от смесените бракове се раждат много
красиви деца, като изследване на английски психолози
доказа, че метисите са смятани за изключително
привлекателни от срещуположния пол. Като очевидно
потвърждение за „гениалността” на хората със смесена кръв
са личности като Пушкин, Тюргенев или Дюма.
За съжаление този медал също има две страни. Децата,
родени от такива бракове визуално се различават от
останалите. Като по-различни те предизвикват по-голямо
любопитство от страна на околните, което със сигурност
допълнително ще ги стресира. Ако едно дете е постоянно
разглеждано и наблюдавано, това няма как да не доведе до
изнервеност и вътрешно напрежение. То може да бъде и
отхвърлено, както и да не успее да се интегрира. В тези
случаи, не е достатъчно да се работи само с детето,
представител на две раси - съветът на специалистите е
психолог или екип от психолози да работят на групи или
индивидуално с целия клас в училище.
Категоричната атрактивност на деца в такива семейства
далеч не е най-тежкият за разрешаване проблем.
„Ако световното общество продължи политиката на
смесване на народите, така би се получила
самоунищожаваща се машина, при която метисите и
мулатите постепенно ще загинат, може би не в първото
поколение, може би не във второто, но със сигурност
постепенно ще умрат” - изказването принадлежи на Андрей
Тюнаев, председател на академията по фундаментални
науки към РАН (Руска академия на науките) и въпреки че
живеем във времена на расова толерантност и етническо
равенство, все още има представители на фъшизма и
крайния национализъм във всички социални прослойки.
Расовата дискриминация представлява установяване
неравноправно третиране на индивидите на базата на
реални или имагинерни расови категории. Тя е била
официална държавна политика на няколко страни по света,
като ЮАР в периода на апартейда.
Децата в семейства на родители, изповядващи
различни религии.
Само по себе си това определение е невъзможно, тъй
като всички световни религии отричат брака с “неверник”.
При християните, Старозаветният закон заповядва на
израилтяните да не се женят за хора от други народи
(Второзаконие 7:3-4). Като причина за това се посочва, че
израилтяните ще отстъпят от Бога, ако се женят за
идолопоклонници, езичници или въобще за хора, които не
са евреи. Подобен принцип се излага и в Новия Завет, но на
доста по-различно ниво: “Не се впрягайте с невярващите”.
Въпреки, че според Корана (свещената книга на
мюсюлманите), ислямът не поставя пречки пред брак с
християнска жена, ако е целомъдрена, мюсюлманите са
ревностни защитници на религията и най-често са против
браковете от смесено-религиозен тип.
Според индуистките Веди (свещено направление в
религията), браковете са забранени дори при разнородство в
кастите - част от свещената книга, която към днешния
момент е претърпяла изменения и подлежи на корекция.
Това изложиние доказва, че фанатично религиозен
човек, следващ законите на религията си, не би сключил
брак с човек, принадлежащ към друга религия.
Тъй като в днешно време почти не съществуват
ревностни защитници на религиите, бракове от такъв смесен
тип са често срещани. Проблем при подрастващите се явява
липсата на конкретизация и невъзможността за пълна
принадлежност към която и да е от двете религии - въпреки,
че проповядват толерантност и единство, религиите се
изключват една друга. Изключвайки две религии,
най-чистият избор остава атеизмът (отхвърлянето на вярата
в съществуване на божества), а най-честият - избор, според
вярванията на по-силно вярващия родител.
Освен личното объркване, различното вероизповедание
води и до неразбиране от страна на връстиците, в много
случаи водещо до открита дискриминация.
Всеки един от изброените смесени бракове притежава
собствен списък от потенциални проблеми, провокирани от
спецификата на брака, но всеки един от тези проблеми
може да бъде избегнат или потушен в ранен етап, ако те
бъдат ясни и очаквани. Смесените бракове имат много
противници, но и много привърженици - все пак сред
основните идеи на всяка нация, религия и етнос е
толерантността. Най-важно е подрастващите да бъдат
наясно с това, че да си различен не означава да бъдеш добър
или лош, означава единствено, че си различен.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
05 апр 2020 в 17:45 ученичка на 25 години от София - 79 СОУ "Индира Ганди", випуск 2013
24 мар 2020 в 09:42 студентка на 25 години от София - УНСС, факулетет - Управление и администрация, специалност - Администрация и управление, випуск 2019
10 мар 2020 в 14:16 потребител
10 мар 2020 в 13:36 студент на 31 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически, специалност - Начална училищна педагогика и чужд език, випуск 2023
05 мар 2020 в 12:19 студент на 38 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически, специалност - Начална училищна педагогика, випуск 2021
25 фев 2020 в 20:46 ученичка на 19 години от Велинград - СОУ "Васил Левски", випуск 2020
07 ное 2019 в 09:36 студент на 40 години от Благоевград - юзу неофит рилски, факулетет - Педагогика, випуск 2019
10 окт 2019 в 11:22 потребител на 21 години
 
Подобни материали
 

Взаимодействие между религиозно обусловени идеи, харизма и организационен модел в религиозна организация

04 юни 2006
·
352
·
9
·
1,653

Една от най-дискутираните и медиийно експлоатирани теми в последните години, е тази, за така наречения ислямски фундаментализъм. Лицата на това явление, движение, светоглед и т.н. са почти неизменно едни и същи – Хамас, Ислямски джихад и т.н.
 

Проблемите в българското общество

02 мар 2008
·
147
·
3
·
471
·
31

Основни недостатъци в държавата ни си остават - мафията, наркотиците, боят в училищата, проституцията, несправедливостта за изоставените деца.
 

Националните малцинства

30 яну 2008
·
441
·
8
·
1,096
·
110
·
1

„Приносът на Съветът на Европа по закрила на националните малцинства - Рамкова конвенция: създаване, структура, ефективност ”
 

Законови актове регламентиращи закрилата на децата

18 дек 2007
·
409
·
8
·
1,336
·
1

Основна задача и приоритет държавата си постави спрямо децата в България малко след прехода.Необходимостта за предоставяне на нови социални услуги и нов подход при работата с непълнолетни и малолетни застави много организации да трансформират дейността...
 

Трансформации в семейството в съвременното общество

14 дек 2007
·
434
·
5
·
773
·
126

Като всяка друга институция в процеса на развитие на обществото, семейството също се променя.
1 2 3 4 »
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Възпитание на подрастващите в семейства от смесени бракове

Материал № 1284686, от 09 май 2017
Свален: 44 пъти
Прегледан: 44 пъти
Предмет: Социология
Тип: Реферат
Брой страници: 9
Брой думи: 12,099
Брой символи: 71,458

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Възпитание на подрастващите в семейства от смес ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения