Факултет Икономика
Катедра „Туризъм”
КУРСОВ ПРОЕКТ
По дисциплината „Екологично фермерство”
на тема:
„Биологично земеделие”
Изготвил: Антон ТоневПроверил:
Спец.: Аграрен туризъм(……………….)
Фак. №: 566Т
Съдържание:
1. Дефиниция
2. История
3. Същност
4.Основни принципи на биоземеделието
5.Състояние на биоземеделието в момента
6.Знак и означение
7. Основни етапи при започване на процеса на биологичното
производство.
8.Биологично стопанство
9.Поддържане на екологичното разнообразие
10.Растителна защита
11.Почва
12.Селскостопански животни
13.Фураж
14.Мляко
15.Финансово подпомагане
Дефиниция
Пълната дефиниция на Министерство на земеделието в САЩ е:
“Биологичното земеделие е система за производство с намалено или
изключено прилагане на синтетични минерални торове, пестициди,
регулатори на растежа и стимулатори в животновъдството”, което зависи от
сеитбообръщенията, оползотворяването на растителните остатъци,
отглеждането на легуминозни култури, зеленото торене и провеждането на
биологична борба с вредителите, болестите и плевелите. Употребява се и
кратка дефиниция в чисто екологичен аспект: Биологичното (органичното)
земеделие е агрономия плюс приложна екология плюс опазване на
околната среда.
История
Като противовес на бурното развитие на селскостопанскта химизация в
началото на 20-ти век, Рудолф Щайнер, австрийски философ, преподавател
и откривател на антропософията, създава през 1924 г. нова концепция за
земеделие, в което фермата се възприема като самодостотъчен жив
организъм. Неговият ученик Пфайфер нарича тази теория “биодинамично
земеделие”. В Англия научната школа “биологично земеделие” е родена
веднага след Втората Световна война. Основана главно на идеите на сър
Алберт Хауърт и асистенткат му лейди Балфоур, тя подчертава важността
на плодородието и биологичния баланс на почвата. Използването на
органични торове се е считало за изключително важно, особено след като
се е вярвало, че то развива съпротивителните сили на растенията срещу
паразити и болести. В Швейцария през 1940 г. е създадено трето движение
водено от докторите Руш и Мюлер, наречено “биологично земеделие”, като
то било базирано на принципа на максимално ефективното използване на
възобновяеми източници на енергия. В Париж през 1972, няколко
организации на земеделски производители от Европа, заедно със
екологични движения, създават Междуинародна Федерация на Движенията
за Органично Земеделие (ИФОАМ), за да защитава интересите на био-
производителите и да изискава мерки за лоялна конкуренция на пазара като
публикуването на единни правила за био-производство и продажба. В
момента в ИФОАМ членуват повече от 550 организации от около 110
държави в света. В България, този тип производство се въвежда в в
