Големина на текста:
1. Атомно молекулна теория.Видове химични връзки.- Атомите са най-малките частици изграждащи веществата.Всеки атом има здраво ядро изградено от протони и неутрони и елктронна обвивка изградена от
електрони.Теглото на атома се натича атомна маса.Измерва се в далтони-1 далтон е атомна маса на Нютон.Атомите имат свободни елетрони-валентни , те образуват общи електронни двойки.Химичните връзки се
осъществяват като атомите се свързват помежду си чрез общи електронни джойки и образуват молекули.Молекулната маса е равна на сбова от атомите които съставят молекулите.Видове химични връзкиковалентна
неполярна :общата електронна двойка принадлежи еднакво на двата атома.веществата са неполярни,хидрофобни-неразтворими във вода.-ковалентна полярна :общата електронна двойка е изтеглена към единия атом,той
става частично отрицателен.веществата са полярни,хидрофилни-разтворими във вода.-йонна връзка:общата двойка е изцяло към единия атом.той се нарича анион и е отрицателен,другият е положителен и се нарича
катион.веществата са електролити.-водородна връзка:състои се от водородни атоми.образуваните връзки са електроотрицателни.водородната връзка стабилизира структурата на белтъците.
2.Водни разтвори- Молекулата има два полюса:положителен и отрицателен,затова се нарича дипол,т.е молекула с два разноименни полюса.Тези диполи взаимодействат помейду си,образувайки множество водородни
връзки,които имат огромно значение за живота.Съществуват многобройни водородни връзки между водните молекули,които определят особенните свойства на водата.Водата е добър разтворител,водните молекули
предизвикват разпадането на йоните на редица съединения,водата влияе върху терморегулацията.Молекулите които имае едновременно неполярна и полярна част се наричат амфинатични молекули.те са по-големи по
размери и притежават полярна глава и неполярна опашка.амфинатичните молекули са групирани в 2 вида структури:мицели и двойни молекулни слоеве.мицелите имат сферична форма и огромни размери,тъй като са
съставени от стотици молекули.молекулната им маса е много голяма.поради тази причина мицелите образуват т.н колоидни разтвори.те имат различни свойства от обикновенните разтвори.различават се по 4 признака-
големина на частиците-по-големи от тези на обикновенните разтвори,оптична проницаемост-те са с намалена прозрачност,-склонност да желират-образуват полутечна пихтиеста маса(желе)-склонност да утаяват-те се
слепват помежду си.в колоидните разтвори се образуват частици с огромни размери,поради тежестта си те не могат да се задържат в разтворено състояние и се утаяват в дъното на съда.Осмозата представлява
преминаването на вода през полупропусклива мембрана в пососка към по голяма концентрация.това разтягане на полупропускливата мембрана става под влияние на сила-силата на т.н осматично налягане,което е много
важно за функциите на организма.
3.Електролитна дисоциация-процес на разпадане на електролитите във воден разтвор на йони. силни електролити са тези съединения,голяма част от молекулите които се разпадат на йони във воден разтвор.степента на
дисоация е мярката за силата на електролитите.процесъст на електролитна дисоциация на разглежданите съединения във воден разтвор е обратим.Неутралната водна молекула се разпада на 2 йона:водороден катион
(протон) и хидроксилен анион.Стойностите за означаване на протонна концентрация във всякакви разтвори се наричат протонни или водородни показатели –pH на разтворите.сумата от стойностите на водорния и
хидроксилния показател е винаги равен на 14.при чистата вода pH 7 и pH 7 дават 14.протонните (водородните катиони) придават киселия вкус на разтворите.хидроксилните йониса алкални или основни.стойностите на pH
са от голямо значение за телесните течности в организма.Всяко съединение което във воден разтвор се дисоцира се нарича киселина.киселините могат да бъдат силни-които във воден разтвор са в по голямата си част или
изцяло дисоцирани и слабивъв воден разтвор се разпадат в ограничена степен.степента на дисоциация определя силата на една киселина .основи са тези съединения ,които имат сродство с протоните и понижаване на
киселинността.течните среди в човешкия организъм са разтвори на различни органични и не органични съединения и притежават определено pH.тези стойности са относително постоянни в човешкия организъм.тази по
стоянност се поддържаи регулира от специални съединения буфери.Методи за определяне на pH – колориметрично определянечрез pH индикатори,които променят цвета си при различни концентрации на водороден
катион.-потенциометрично определянеизползва се за много точно определяне на pH от специални апаратипехаметри.
4.По-важни функционални групи,съединения и реакции в органичната химия-Органичната химия изучава съединенията на въглерода.Той има следните свойства:четиривалентен.въглеродните атоми могат да се
свързват помежду си посредством ковалентрни връзки,образувайки различни вериги-прави,разклонени,отворени,затворени.тази група от атоми в молекулата ,която определя свойствата на веществата се нарича
функционална група.по-важни функционални групи:АЛКОХОЛНА-тя е едновалентна ,алкохолите могат да бъдат-моно,би и тривалентни.алкохолите участват в различни реакции най-важните от който са окисление и
естерификация.КАРБОНИЛНАтази група представлява кислороден атом свързан с двойна връзка за въглероден атом.групата има 2 разновидности-алдехидна:при неязаядължително едната свободна валенция е свързана с
водородния атом,-кетонна:при която и двете свободни жаленции са свързани с въглеродни атоми.КАРБОКСИЛНА-едновалентна.съединенията притежаващи тази група се нарочат карбоксилни киселини.с основи те
образуват соли.Кислородни производни на карбоксилните киселини-това са карбоксилови киселини с присаединена алкохолна или кетонна група.ТИОЛОВА-едновалентнахарактерно за тази група е че окислява
образувайки дисулфидни мостове , които са от голямо значение за поддържането на пространствената структура на белтъците и ензимите.АМИННАедновалентна.тя се присъединява към въглеродния атом,при което се
получава 3 типа нови съединения-амини,амиди,аминокиселини.
5. Въглехидратите са много разпространени в природата.В човешкия организъм са застъпени в малко количество около 1% но ролята им е извънредно важна.Делят се на няколко големи
групи:монозахариди,дизахариди,олигозахариди и полизахариди.
Монозахаридите-обширен клас съединения съдържащи едновременно карбонилна и хидроксилна група.алдозите и кетозите са тип на карбонилната група,също така различаваме триози,тетрози,пентози,хексози и др.това са
монозахариди,който различаваме спрямо броя на въглеродните атоми в молекулата.Асиметричните атоми могат да заемат различни пространствени положения наляво (L) или надясно(D).триозите-глицералдехид-3-
фосфат.пентозите-рибоза и дезоксирибоза.хексозите-глюкоза,галактоза и фруктоза.глюкозата и фруктозата сладки на вкус лесно разтворими.галактозата трудно разтворима,почти не сладни и слабо разпространена.
Дизахариди-изградени са от по 2 монозахарида.Захарозата е най-разпространения дизахарид.Това е обикновена захар,която се получава от захарно цвекло или захарна тръстика.Има силен сладък вкус и се разтваря добре във
вода.изградена е от глюкоза и фруктоза,чийто молекули са свързани с кислороден мост.Лактозата се нарича още млечна захар и се съдържа в женското и кравето мляко,почти няма сладък вкус изградена е от
монозахаридите глюкоза и галактоза.Малтозата е съставена от две молекули глюкоза,тя не се среща самостоятелно в нашата храна,но при смилането на нишесте се получава известни количества малтоза.
Полизахариди-изградени са от стотици,хиляди монозахариди.молекулната им маса е от стотици хиляди до няколко милиона далтона,поради това те са трудно разтворими във вода.разделяме ги на хомополизахариди и
хетерополизахариди.
Нишистето е полимер на глюкозата,изградено е от стотици,свързани пом/у си с кислородни мостове глюкозни молекули.Има два вида нишестени молекули амилоза и амилопектин.Нишестето е главният хранителен
въглехидрат(захарид),доставаящ основно количество енергия за нашия организъм.Нишестето се съдържа в картофите,зърнените храни и получените от тях брашна т.е. в хляба и тестените изделия.Гликогенът е най-важният
хомополизахарид-съставна част на нашия организъм.Притежава огромна молекула изградена от 20000-30000 глюкозни остатъка,молекулната му маса е м/у 3 и 5 далтона.Подобно на амилопектина молекулата на гликогена е
силно разклонена.Почти във всяка клетка може да съдържа гликоген,обаче големи натрупвани срещаме на 2 места в организма-в мускулната тъкан и в черния дроб.
Гликогенът е резервен захарид,складова форма на глюкозата т.е. енергия за мускулната работаГлюкозата е необходима за мускулите при внезапни,бързи и мощни усилия,в спортове в който времетраенето на усилието е м/у
30сек и 3мин.Чернодробният гликоген има съвършено др функция.той се рагражда до свободна глюкоза,която поради това не остава в чернодробните клетки,а излиза вън от тях,постъпвайки в кръвообръщението.С кръвта
глюкозата се разнася до всички органи,който имат нужда от глюкоза.на първо място е мозъкът,който окислява почти само глюкоза за свойте енергийни нужди.след това са др. Работещи мускули,те поемат глюкозата от
кръвта.Ролята на чернодробният гликоген е да поддържа достатъчно висока концентрация на глюкозата в кръвта.Биологични функции на въглехидратите:енергична ф/я-основния доставчик на енергия,резервна енергетична
ф/я-изпълнява се от гликогена,пластична ф/я-въглехидратите вземат участие в изграждането на почти всички клетки и кл.органели,защитна ф/я-гликозамингликаните вземат главно участие в състава на различните видове
защитна слюз,която се отделя от жлезите в лигавицата на редица органи(уста,стомах,черва)тази слюз ги предпазва от химични,механични и термични увреждания.
6.Липиди-те са един от трите основни вида хранителни в-ва и един от четирите основни вида биологични молекули който изграждат живата материя.Към тях спадат:свободни мастни
киселини,триацилглицероли,фосфолипиди и стероли.Те не се разтварят във вода,липидните молекули слепвайки се пом/у си образуват сложни и непостоянни по състав комплекси.Такива комплекси са мембраните,мицелите
в червата,мастните капчици в цитоплазмата и липопротеините в кръвта.
Свободни мастни киселини-съдържат се само в кръвта и то в твърде малки концентрации.това са главно висшите наситени и ненаситени мастни к-ни.поради своята неразтворимост те се пренасят в кръвта от някой кръвни
белтъци.Така СМК достигат до всички органи който имат нужда от тази концентрирана форма на енергия.главните органи консуматори на СМК са миокардът и мускулите.СМК се появяват в кръвта от клетките на
подкожната мастна тъкан,където се съхраняват в естерифицирана форма(естерифицирани мастни киселини ЕМК).Мазнините,фосфолипидите и холестироловите естери са съединенията който съдържат ЕМК.
Мазнините са естери на тривалентния алкохол глицерол и три молекули висши мастни к-ни.позваме мазнини или масла с различен произход:растителен(олио(получено от слънчоглед)маслини,фъстъци);животински(свинска
мас,овча лой,краве масло и др.)В растителните мазнини преобладават висшите ненаситени мастни к-ни-олеинова,линолова и арахидонова,те са течни.Животински мазнини съдържат в молекулата си предимно наситени
висши мастни к-ни-палмитинова и стеаринова.те са твърди и доставят само необходимите калории.Мазнините са неразтворими във вода поради дългите опашки на молекулите на мастните к-ни,който са неполярни.Ф-я на
мазнините-те са основен доставчик на енергия за организма,те са основен енергетичен запас на организма.Др. ф-я на мазнините е участието им като топлинен изолатор,предпазващ организма от прекалено охлаждане.Те
допълват механичната защита.подкожната мазнина омекотява ударите в/у тялото.
Фосфолипиди-делят се на две големи групиизградени на базата на алкохола сфингозин и на базата на алкохола глицерол.Глицероловите фосфолипиди са близки по структура с мазнините но има и съществени
различия.Най застъпеният представител на фосфолипидите лецинитът(съдържа се в яйцата и рибата).Глицероловите фосфолипиди се различават пом/у си с молекулата,свързана за фосфорната киселина:освен холин тя може
да бъде коламин,серин,инозитол.Главната ф-я на фосфолипидите е че те са основният строителен материал на всички видове клетъчни мембрани.
Холестерол-едновалентен алкохол с по сложна структура.Холестеролът свободен или под формата на естер.Свободния холестерол е молекула предшественик от която в организма се синтезират:стереоидни
хормони,витамин Д(минерализация на костите),жлъчните к-ни-главните емулгатори.Холестеролът става опасен за здравето при прекомерно поемане с храната или при усилено образуване в организма.Излишният холестерол
има склонност да се натрупва в кръвоносните съдове,който захранват мозъка,в резултат кухината на кръвоносния съд постепенно се стеснява,като се стига и до запушване(атеросклероза).
7.Аминокиселини-Те са карбоксилни к-ни,който притежават и аминна група.Когато аминогрупата е разположена наляво аминокиселините такива каквито имаме в човешкия организъм.Видове:моноаминомонокарбоксилни
к-ни-с по една карбоксилна и аминна група:представители:аланин,серин,цистеин и глицин;моноаминодикарбоксилни к-ни-с по една аминна и две карбоксилни групи:представители:аспарагинова и глутаминова к-
на;диаминомонокарбоксилни к-ни-с по две аминни и една карбоксилна група.представители:орнитин и лизин;циклични аминокиселини-съдържат в молекулата си въглероден пръстен;представители-фенилаланин и
тирозин.Съществуват голям брой аминок-ни,но само 20 от тях влизат в състава на белтъците.тези 20 вида се подразделят на 2групи:заменими(12вида) и незаменими(8вида).заменимите аминок-ни могат да се синтезират в
човешкия организъм от др.съединения,докато незаменимите не могат.те трябва да влязат задължително в състава на ежедневната храна.храните или по-точно белтъците,който са богати на незамини аминок-ни се наричат
пълноценни.Аминокиселините притежават ел.заряди във водните им разтвори.те се дължат на карбоксилната и аминнната група,първата дисоцира протони,а втората свързва протони.Аминок-ните могат да реагират пом/у си
образувайки пептидна връзка,тя е изградена от една карбоксилна и една аминна група принадлежащи на две съседни аминок-ни.освен пептиди и белтъци аминок-ните участват в изграждането на
хормони,медиатори,метаболити и др.всички аминок-ни могат да се окисляват до получаване на енергия.
Пептиди-когато аминок-ните се окисляват пом/у си с помощта на пептидни връзки,новополучените съединения се наричат пептиди.пептидът изграден от много аминок-ни се нарича полипептид.полипептиди са тези който
имат молекулна маса над 10000 далтона и са изградени от аминок-ни.пептидите играят важна роля в организма;голяма част от тях са хормони;окситоцинът който предизвиква свиване на мускулите,вазопресинът,който
покачва кръвното налягане,той също така контролира обема на урината.др пептиди са глюкагонът и инсулинът-имат ефект в/у обмяната на в-та.
8.Белтъци-белтъците се наричат още протеини,те са основният градивен материал на човешкия организъм,изградени са от 20аминок-ни,свързани пом/у си с пептидни връзки,белтъчната молекула представлява една пептидна
верига.не всички пептиди са белтъци,ако броят на аминок-ните влизащи в състава им е поне 100,а молекулната маса поне 10000 далтона,тогава имаме не пептиди,а белтъци или полипептиди,ако молекулната им маса достига
до няколко милиона далтона те са полимери.полимерите са високомолекулни съединения,изградени от свързването на молекули наречени мономери.белтъците са аминокиселинни биополимери.Белтъците са най-
многобройната група съединения,като се смята че има над 100000 вида белтъци в човешкия организъм.Първична стр-белтъчната молекула се изгражда по предварителна програма,необходими са изходните аминок-ни,както
и опр.информация за програмата,ако в нашия организъм има 100000 вида различни белтъци,то трябва да съществуват 100000 различни програми за тяхната синтеза.носителят на една такава програма се нарича ген.
Вторична стр на белтъка-предствавлява 2 вида:спирала-поддържа се от многобройни въгледродни връзки,който възникват м/у поляризираните пептидни връзки от белтъчната молекула;нагънат лист-получава се,ако
пептидната верига е максимално разтеглена,подобна стр имат белтъците на космите и ноктите.
Третична стр-съществуват две основни разновидности на третичната стр.Глобуларна-белтъчната спирала се нагъва като кълбо.Миоглобина-той приема кислорода от кръвта и така запазва опр запас в мускулите,разположен е
в цитоплазмата на мускулните клетки.Фибриларна-тук няма нагъвания по хода на спиралата,такива белтъци участват в образуване на влакна(мускулни,сухожилни)има и случай на смесена стр фибриларна в едната част на
молекулата и глобуларна в др(миозин)
Нативна конформация и денатурация на белтъците-конформация:пространственото разположение на частите на неговата молекула в даден момент,това е когато белтъкът най добре изпълнява свойте функции.Белтъкът е
много чувствителна молекула и под влияние на външни въздействия лесно може да промени своята конформация,тази промяна наричаме денатурация.
Четвъртична стр-молекулите на някой белтъци са изградени от две или повече пептидни вериги(субединици),начина по който са организирани те в молекулата се нарича четвъртична стр на белтъка.представители:колаген-
сложна стр на молекулата,единична полипептидна верига,която е спирализирана.Колагенът е най-застъпеният белтък в нашия организъм,той достига до 5% от теглото на тялото.това е белтък с изключителна механична
здравина.колагеновите снопчета се намират в долните слоеве на кожата.Хемоглобинът е белтъкът,който изпълва червените кръвни клетки-еритроцитите.Средното съдържание на хемоглобин в кръвта на мъжа е 160л,а на
жената 140л,цветът на хемоглобиновата молекула е червен и оттук е червения цвят на кръвта.съставен е от 4 полипептидни вериги всяка от която има свой хем и така хемоглобина има 4 хема,неговата форма е
глобуларна,има 3 функции:пренос на кислород,пренос на въгледвуокис и пренос на протони.
С-ва на белтъците във водна среда-белтъците се разтварят или само набъбват във вода.глобуларните белтъци се разтварят давайки колоидни разтвори,докато фибриларните поемам в себе си малко количество
вода.Електрофореза-аминок-ни притежават ел.заряд пол или отр,те са разположените по повърхността на белтъчната молекула,от което следва че белтъчната колоидна частица има заряд,при прилагане на ел.поле
белтъчните колоидни частици започват да се движат кум съответния полюс,скоростта на движение е различна и зависи от големината на белтъчната молекула,заряда и големината на заряда.
9.Видове белтъци-Прости белтъци-нищо др освен аминок-ни,сложни-съдържат в молекулата си простетична група,те нямат нищо общо с аминок-ни.протеидите се разделят на следните подгрупи:липопротеиди-обединяват
се липидните и белтъчни молекули чрез хидрофобни взаймодействия,нямат точно опр химичен състав.серумните липопротеини играят важна роля при обмяна на липидите.има 4 вида серумни
липопротеини:хиломикрони,пребета-липопротеини,бета-липопротеини и алфа-липопротеини.хромопротеиди-има някакъв цвят,което идва от името,този цвят се дължи на простетична група,най-известни са червено
оцветените белтъци-хемоглобин,миоглобин и цитохромите.нуклеопротеиди-сложни надмолекулни комплекси от нуклеонови к-ни и алкални белтъци(рибозоми и хромозоми).метелопротеиди-белтъци,който пренасят или
складират в своята молекула метални йони
Биологична ф-я на белтъците-стр ф-яглавният стр. Белтък е колагенът;пластична ф-я-белтъците могат да се превръщат и в др в-ва,вземащи участие в строежа на клетката;енергетична ф-я-белтъците се окисляват
отделяйки енергия;каталитична ф-я-повечета белтъци са ензими,те действат като катализатори на химични реакции;съкратителна ф-я-мускулното съкращение зависи от работата на молекулните механизми;транспортна ф-
я-2 вида пренос-единия свързва и пренася различни в-ва,а другият е белтъците вградени в клетъчните мембрани за спецефичен и пасивен пренос;регулаторна ф-я-молекули с регулиращо действие са много често от белтъчен
произход(хормони и медиатори)изпълнявайки своята ф-я те се свързват със съответните клетъчни рецептори,който имат белтъчен строеж;защитна ф-я-кръвосъсирващата-тя предпазва от опасни кръвоизливи при
наранявания на кръвоносните съдове.
10.Ензими-те са белтъци специализирани в ускоряването на биохимични реакции,те са биологични катализатори(биокатализатори)без тях повечете реакции в клетката не протичат.
Химически състав на ензимите-няма ензими,който да не са белтъци,ензимите биват прости-съставени само от аминок-ни или сложни-освен белтъчната молекула и небелтъчна молекула,тя е сложно съединения наречено
коензим.белтъчната част на ензима може да притежава само третична структура,ако е представена от една полипептидна верига или да притежава и четвъртична стр ако е представена от няколко полипептидни
вериги.Химичния състав и строеж на коензима е разнообразен.Ензима се обозначава с буквата Е,в-вото в/у което действа ензима се нарича субстрат S,а в-вото което се превръща в субстрат в края на реакцията продукт Р.
Активизираща енергия на реакцията-не може да си мислим,че ако съберем две изходни в-ва на едно място то ще получим реакция,това става много рядко,обикновено не протича никаква реакция,за да протече реакция
трябва да имаме внос на енергия и то точно в определено количество(активираща енергия)ако внесем по-малко енергия то няма да протече реакция.
Обща схема на ензимната катализа-ако една реакция е ензимно каталитична,то ензимът взаймодейства по някакъв начин с изходното в-во.ензимити са белтъчни молекули,който могат да осъществят дадена реакция и имат
каталитична ф-я.осъществяват действието си чрез активен център,те са чувствителни към промените в средата и за това те действат при физиологично pH,температура на средата.субстрата се свързва с активния център на
ензима и края на реакцията се освобождава продукт,а ензима остава непроменен.ензимите действат като намаляват активиращата енергия на опр с-ма т.е. енергийната бариера става по ниска и лесна за преудоляване.
Ензимна специфичност-даден ензим катализира точно определени реакции,някои ензими катализират дори и само една реакция.
11.Фактори,който влият на ензимната активност:температура-заради белтъчната стр при по висока от 60 градуса темп ензимите се денатурират;pH-оптимум на различните ензими е различен и е свързан с рН на средата в
която ензима действа;концентрация на субстрата-над определена концентрация на субстрата активните центрове на ензимите се насищат достига се максимална скорост на реакцията.над тази концентрация не протича
реакция,зашото всички активни центрове са заети.регулация на ензимната активност-при нужда клетката може рязко да увеличи синтеза на съответния ензим,обратно,излишното количество ензим може също така бързо да
бъде разградено.Смилателните ензими,който атакуват пептидните връзки се синтизират в клетките на жлезите под формата на неактивни молекули наречени проензими,те се състоят от ензима и от инхибиторни
пептиди.алостерична регулация-алостеричните ензими се намират в началото на веригата и те определят капацитета на цялата верига,те са сложно устроени ензими с четвъртична стр,те притежават специални центрове на
своята повърхност за приемане на химични сигнали.тези центрове се наричат алостерични;алостеричните центрове биват 2 типа:активиращи и потискащи.
Оборотно число-скоростта с която катализира една реакция и броят на субстратните молекули,който търпят химично превръщане от ензимна молекула за 1мин.колкото по-активен е един ензим толкова по-голямо е
неговото оборотно число.оборотното число определя максималната скорост на ензимната реакция.Специфични ензимни инхибитори-делим ги на 2групи големи-необратими-свързват се с функционална група от активния
център на ензима или пък разрушават самия център;обратими-предизвикват при определени условия само временна инхибиция на даден ензим;те се подразделят на конкурентни и алостерични,конкурентните инхибитори
представляват молекули,който приличат на молекулите на субстрата.алостеричните инхибитори са главният вид неконкурентни инхибитори.
12.Мастноразтворими витамини-(A,Д,Е и К) могат да образуват резерви в организма,излишъкът от тях се изхвърля много трудно навън,поради което леко се стига до хипервитаминоза.класификация:една част от тях имат
полярни молекули,докато др част неполярни и по този начин ги разделяме на две групи:мастноразтворими витамини и водноразтворими.
Ретинол(витамин А)-състой се от йонов пръстен,свързан със странична верига от 2 изопренови молекули.краят на веригата е окислен-съдържа алкохолна група.молекулата на ретинола се окислява до ретинал,който
представлява активна форма на витамина,складира се в черния дроб и оттам с кръвта се разнася до всички органи,който имат нужда от него.ретинола има детоксично действие,също така е индуктор на синтезата на редица
белтъци.
Калциферол(витамин Д)-калциферолът е антирахитичният витамин,синтезира се в малки количества в човешкия организъм.витамин Д регулира калциевата и фосфорната обмяна,това засяга минерализацията на костната
тъкан,липсата на този витамин води до размекване на костите.млечните продукти и риба са достатъчни източници на този витамин.
Токоферол(витамин Е)-това е хидрофобен алкохол.токоферолите са биологични антиоксиданти.токоферолът редуцира токсични съединения,с което осигурява нормалната структура и ф-я на клетките.токофероловата
авитаминоза води до поражения в мускулите.съдържа се в повечето растителни масла.
Коагулационен фактор(витамин К)-има няколко вида К-растителен,животински и синтетичен,витамин К взема участие в процесите на кръвосъсирването,при негово отсъствие се появяват спонтанни кръвотечения,който
могат да са смътртоносни.Витамин К се съдържа в зеленчуците и някой плодове,в организма се доставя още и от чревните бактерии.
13.Водноразтворими витамини-витамините са нискомолекулни съединения,който не се синтезират в организма,но макар и в малки количества са необходими за неговата дейност.недостигът на витамини води до опр
заболявания.има няколко пътища по който човешкия организъм се снабдява с витамини:първият е чрез хранителни продукти;вторият-синтезирането на витамини от многобройните бактерии;третият-собствена синтеза на
витамини за сметка на внасяни отвън съединения;четвъртия-използването на чисти витамини представляващи готови препарати.нуждите от витамини зависят и от начина на хранене.
Витамин В1(тиамин) и В2(рибофлавин)-тиаминът под формата на тиаминдифосфат изпълнява коензимни ф-и в две групи ензими:ензимите на окислителното декарбоксилиране-първото декарбоксилиране е част от аеробната
гликолиза,а второто от цикъла на Кребс.това са основните биохимични пътища доставящи енергия на централната нервна с-ма и миокарда;транскетолазите,който са съставни ензими в метаболитните вериги;Рибофлавин-той
е съставна част на флавиновите коензими и на аеробни дехидрогенази.главното им участие е в дихателната верига,окислението на мастните к-ни и цикъла на Кребс.
Витамин В3(пантотенова к-на) и В5(никотинамид)-тя е съставна част на коензим А и на ацилпренасящия белтък.и 2 структури пренасят силно реактивоспособни ацилови радикали.това определя ролята на пантотеновата к-
на в следните по важни процеси:окислението на мастни к-ни,синтезата на ацетилхолин,синтезата на мастни к-ни,синтезата на мазнините,фосфолипидите и холестерола и цикъла на Кребс;В5-той влиза в състава на
ниациновите коензими на многобройни дехидрогенази,главен окислител в организма;главният доставчик на богати на енергия електрони както и участва в синтезата на нуклеонови к-ни,мастни к-ни и др съединения.
В6(пиродоксол) и В12(кобаламин)-пиродоксолът от храната се превръща в организма в две активни форми-алдехидна и аминна,те се фосфорилират и като пиридоксалфосфат и пиридоксаминфосфат играят ролята на
коензими в следните процеси:трансамирането на аминок-ни,декарбоксилирането на аминок-ни и синтезата на важни биогенни амини,синтезата на хема и неговите производни-съставна част на хемоглобина,миоглобина и
цитохромите;В12-този витамин има голяма и сложна молекула;има коринов пръстен,в центъра на който се намира кобалтов йон.той е коензим в 2 типа реакции-при обмяната на метилови групи и при окислението на мастни
к-ни;съдържа се в месото,рибата,млякото и яйцата.
Фолиева к-на-преносител е на активирани едновъглеродни стломки,получават се при разграждането на аминок-ни и се използват за синтезата на др.съединения;фолиевата к-на като коензим взема участие в разграждането на
някой аминок-ни,синтезата на някой заменими аминок-ни и синтезата на пурини;фолиевата к-на е необходима за растежа на децата,нарастването на мускулна тъкан както и всички процеси свързани с синтезата на
белтъци;витамин Н(биотин)-той е ковалентно свързан за белтъчната молекула на карбоксилазите-ензими,който вмъкват въглеродни двуокис в състава на различни молекули под формата на карбоксилни групи,такива
реакции са синтезата на мастни к-ни,синтеза на пурини и карбоксилиране на пирувата до оксалацетат.
Витамин С(аскорбинова к-на)-получава се от глюкозата в метеболитната верига за синтеза на глюкоронова к-на.аскорбиновата к-на съществува в 2 форми-редуцирана и окислена;тя взема участие в образуването на
колагеновите влакна.
14,15.Хормони-в-ва със силна биологична активност,чрез тях организмът регулира съществени страни от обмяната на в-вата,растежа и развитието си.хормоните се синтезират в специализирани органи-жлези с вътрешна
секреция;от клетките на тези жлези хормоните попадат в кръвта и се разнасят по цялото тяло,клетките разполагат с рецептори за хормони;рецепторите са белтъчни молекули;те притежават на своята повърнхност
място,което по форма и големина и химични с-ва си прилича с молекулата на хормона нарича се център за свързване на хормона.Класификация:хормоните са биомолекули;в зависимост от молекулната им структура ги
разделяме на 3 групи:хормони,производни на аминокиселината тирозин,хормони с пептидна структура и хормони със стероидна структура.
Тиронини-хормони,образувани в клетките на щитовидната жлеза от два остатъка на аминокиселината тирозин,тези остатъци се подлагат на йодиране;процесът на синтезата на щитовидната жлеза се контролира от
аденохипофизния тиреотропен хормон.трийодтиронинът е по активна форма на хормона.метаболитните ефекти са следните:осигурява условията за синтеза на белтъци и растеж на организма,контролират работата на
дихателната верига на биологичното окисление,контролират липолизата.
Кортизол-стероиден хормон,образува се в кората на надбъбречната жлеза под действието на адренокортикотропния хормон(АКТХ) на аденохипофизата.при стресови фактори-като глад,жажда,студ,жега имаме отделяне на
АКТХ.Биохимични ефекти:в черния дроб усилва процесите на глюконеогенеза,повишава се концентрацията на кръвната глюкоза,в мускулите нараства разрушаването на мускулните белтъци;те се превръщат в аминок-ни,в
мастната тъкан се усилва разграждането на мазнини,глицеролът се превръща в черния дроб в глюкоза.
Алдостерон-стероиден хормон излъчван от кората на надбъбречната жлеза,също така поддържа обема на кръвта,той предизвиква синтеза на белтъци,образуващи натриева помпа в бъбречните тубули.ако алдостеронът е в
излишък задръжката на Nа+ и вода в кръвта ще наресне и ще се повиши кръвното налягане и ще се появят отоци,ако пък е в недостиг ще се стигне до намаляне на обема на кръвта и спадане на кръвното налягане.
Тестостерон-стероиден хормон,излъчван от мъжките полови жлези;той засилва синтезата на белтъци,което води до ускорено натрупване на мускулна маса,засилване вкостяването и увеличава дебелината и здравината на
костите:скелетът придобива мъжко телосложение,стимулира задръжката на желязо и кръвообразуването.
Соматропен хормон(хормон на растежа)-пептиден хормон,който се излъчва от аденохопофизата.биохимични ефекти:усилва синтезата на белтъци в костите и мускулите,усилва синтезата на белтъци на протеогликаните за
нуждите на нарастващите кости и хрущяли и усилва синтезата на белтъци в черния дроб.
Инсулин-той е пептид,биохимични ефекти:усилва поемането на кръвната глюкоза от мускулната и мастна тъкан,а също и от черния дроб;намалява разграждането на мазнините и увеличава тяхната синтеза в мастната тъкан и
в черния дроб;усилва поемането на аминок-ни от кръвта;инсулинът е анаболен хормон,който осигурява растежа.
Катехоламини-те се образуват в клетките на сърцевината на надбъбречната жлеза от аминок-ната тирозин;тирозин>допамин>норадреналин>адреналин;ефекти на адреналина:в черния дроб предизвиква гликогенолиза,както и
в мускулите,а в мастната тъкан се предизвиква липолиза.адреналинът принадлежи към стресовите хормони.
16.Нуклеинови к-ни и наследственост-нуклеоновите к-ни се подразделят на 2 типа-дезоксирибонуклеонови к-ни(ДНК) и рибонуклеонови к-ни(РНК);ДНК представляват молекулната основа на биологичното
явление,наречено наследственост,тя се изучава от генетиката,а ДНК и нейната ф-я от молекулярната генетика.РНК представляват молекулните инструменти,участващи в синтезата на белтъци от аминок-ни.Нуклеоновите к-
ни(както ДНК така и РНК) са изградени от множество отделни нуклеотиди т.е. представляват полинуклеотиди.
Нуклеотиди и полунуклеотиди-всеки нуклеотиди е изграден от 3 вида последователно свързани молекули:база-пентоза-фосфорна к-на;пентозите са алдопентози от 2 вида:рибоза и дезоксирибоза;фосфорна к-на е винаги
една и съща;базата – 5 вида азотсъдържащи циклични молекули от 2 типа:пуринови и пиримидинови.ДНК и РНК са силни к-ни,киселиността идва от дисоциациата на големия брой оставащи несвързани киселинни групи на
фосфорната к-на.
ДНК-носител на генетична информация.Двойна спирала.Принцип на допълнителността.-молекулата на ДНК е много голяма,тя е с огромна дължина,в/у всяка молекула е записана информация за строежа на хиляди белтъчни
молекули,участъкът от ДНК,който съдържа информация за строежа на една конкретна белтъчна молекула се нарича ген.на всеки ген отговаря един белтък.Смяна на една база(правилна) с друга(грешна) се нарича мурация и
представлява дефект в гена(генетичен дефект),външния израз се нарича вродено или наследствено заболяване;причини за мутации-една от тях възниква произволно,др част са следствие на увреждащо влияние на
радиоактивно излъчване.Двойна спирала-изградена е от 2 успоредно разположени полинуклеотидни вериги,усукани спираловидно.Аденинът и тиминът се свързват пом/у си с 2 водородни връзки,а гуанинът и цитозинът с
3,така се определя разполагане на базите една срещу др.тези задължителни химични съответствия се наричат принцип на допълнителността.
Репликация-удвояване на генетичната информация:процесът на удвояване на двойната спирала на ДНК на синтеза на нова ДНК при строго спазване на принципа за допълнителността се нарича репликация на ДНК.това е
механизъм,който осигурява предаването на наследствени белези.ДНК в една човешка клетка съдържа огромно количество информация.
РНК – 3 типа:информационни (иРНК) рибозомни(рРНК) и транспортни(тРНК);иРНК-представлява точно,но обратно копие на съотвения ген,една молекула иРНК може да носи и-я за структурата на няколко белтъка,особено
ако последните изпълняват общя ф-я в клетката;съществуват толкова вида иРНК,колкото вида белтъци.
рРНК-рибозомите са малки нуклеопротеинови телца разположени в цитоплазмата,техния химичен състав е сложен-всяка рибозома е изградена от 3молекули рибозомни рибонуклеинови к-ни с различни размери;рибозомите
представляват клетъчни органели извършващи синтезата на белтъци.рибозомите са съставени от 2 части-малка и голяма субединица.
тРНК-най-малките рибонуклеинови к-ни,подредени са във верига с много интересна форма като трилистна детелина;листът под номер 1 свързва тРНК с ензима,листът под номер 2 свързва тРНК с голяма субединица на
рибозома и листът под номер 3 носи върха на антикодон.
Белтъчна синтеза.Регулация.-записаната на нуклеотиден език генетична информация да бъде преведена на аминокиселинен език,затова процесът се нарича транслация(превеждане на наследствена и-я);чрез регулация на
генните активности се регулира и синтеза на структурните белтъци,а оттук и растежът и развитието на отделните органи и на целия организъм.
17.Молекулна структура на клетката - човешкия организъм е изграден от системи,всяка с-ма се състои от отделни органи,а всеки орган от различни видове тъкани,от своя страна тъканите са изградени от клетки-те са най-
малките структурни единици на организма;всяка клетка е изградена от свойте съставни части(органели);организмът е съставен от органи,а клетката от органели;най отвън е разположена клетъчната мембрана,която обгражда
цитоплазмата,в цитоплазмата цитоскелетът и цитозолът.във вътрешностите на клетката са разположени останалите органели:ядро,митохондрите,лизозомите,ендоплазмената мрежа(зърнеста или гладка),апаратът на Голджи
и пероксизомите.
Мембрани-мембраната е тънка ципа,съставена в дебелината си от подреждането на няколко свой молекули;мембраната представлява дифузионна бариера,която пречи на свободното преминаване на в-вата от двете и
страни;клетъчния обем е разделен от мембраните на многобройни сектори,всеки от който се характеризира с особен състав.има в-ва който много лесно могат да преминат през мембрана за разлика от др който не могат(това
се нарича полупропускливост.мембраните са дифузионни бариери с избирателна пропускливост.мембраната е с асиметрична структура,тя притежава външна и вътрешна повърхност.функции:митохондриалните мембрани
имат метаболитна и енергетична ф-я;електрическа ф-я при възбудимите мембрани в нервните и мускулни клетки;рецепторно-сигнална ф-я(при клетъчната мембрана) и транспортните ф-и при всички видове мембрани.
Ендоплазматичен ретикулум(ЕР).Апарат на Голджи.Лизозоми.ЕР представлява с-ма от сплеснати мехурчести структури,който имат многобройни каналчета,изпълнени са с цитозол.различаваме два вида ретикулум(зърнест и
гладък)зърнестия ретикулум има множество рибозоми,който синтезират белтъци и тази част на клеткъта се извършват процеси жизнено важни за живота:синтезата на структурните белтъци и ензимите.от кухините на
зърнестия ретикулум новосинтезираните белтъчни молекули преминават в кухините на гладкия ретикулум,а оттам в кухините на апарата на Голджи,който представлява мембранна мехурчеста с-ма,чиито кухини са свързани
с тези на едноплазмения ретикулум.в апарата на Голджи се съдържат редица ензими,който придават завършен вид на белтъчните молекули:образуват дисулфидните мостове,закачват олигозахаридните вериги на
гликопротеините.свързват липидната съставка към белтъка на липопротеините и закачват на белтъчните молекули химични знаци.
Лизозоми-малки мехурчета,обли обкръжени с мембрана и вътре изпълнени с ензими;действат в кисела среда;при липса на физическо натоварване лизозомите на специални костни клетки разрушават коста;при гладуване
мускулите се стопяват доставяйки енергия за работа на централната нервна с-ма;увеличената мускулна маса бързо намалява след завършването на тренировка.миофибралните белтъци се разрушават в лизозомите до аминок-
ни.
Митохондрии-заоблени мехурчести структури с две мембрани-външна и вътрешна;външната е гладка след това е междумембранно пространство и вътрешната мембрана,която показва многобройни гънки към вътрешността
наречени кристи.в средата на митохондриалната частица се съдържа гъсто желе(матрикс),главните процеси там са:повечето реакции от цикъла на Кребс,окислението на мастните к-ни,някой от реакциите от обмяната на
аминок-ните и една от реакция на аеробна гликолиза.
Ядро на клетката-заобиколено отвсякъде с ядрена обвивка,тя е пронизана от множество пори през които преминават големи молекули.във вътрешността на ядрото се намира наследствено в-во наречено хроматин в него се
съхранява наследствена информация.преди делене хроматинът се организира в хромозоми.м/у тях е ядреният сок,в който се съдържат ензими и метаболити.
Цитозол-концентриран колоиден разтвор на белтъци,има гъсто желе и е безструктурен.главните белтъци там са ензимите(ензими на гликолизата)в цитозола се съдържат и много метаболити.
18.Биоенергетика-енергия не възниква от нищо и не може да се превърне в нищо.при всички процеси,който протичат в природата,общото количество енергия не се губи,става само превръщането на енергията от една форма
в друга.
Гибсова енергия-тази част от вътрешната енергия на молекулите,която се отделя при химичните реакции и може да бъде използвана от клетката.Химичните реакции протичат спонтанно само в тази посока,в която намаляват
енергетичното съдържание и степента на сложност на реагиращите молекули.Промените в гибсовата енергия на реагиращите в-ва се отбелязват със знака (malko triugulniche G).това включва в себе си едновременно както
промените в енергетичното състояние така и в степента на порядък по време на химична реакция.
Екзергонични,ендергонични и равновесни реакции.Спрегнати реакции.-Екзергоничните са тези който имат отрицателна стойност,те протичат спотанно в дадена посока,докато в обратната посока е невъзможно,те протичат
толкова по-пълно(изтеглени са надясно),колкото е по голямо намалението на гибсовата енергия.Реакцията протича надясно,то в тази посока тече водата надолу и там става намаляването на гибсовата енергия,надясно
реакция е екзергонична.
Ендергоничните реакции са точно обратно на екзергоничните-при тях гибсовата енергия се увеличава,те не протичат спонтанно,изтеглени са наляво;изходните в-ва си остават такива каквито са-твърде малка част от тях
реагират пом/у си,ако не се внесе допълнително енергия.реакциите са обратими,могат да протичат в двете посоки-в едната протичат от само себе си,а в обратната(ендергонична)-само ако е възможно да се внесе енергия,ако
този внос на енергия е невъзможен тогава реакцията ще протече от само себе си в екзергоничната посока.
Равновесните химични реакции-те не са нито екзергонични,нито ендергонични,не са изтеглени нито наляво нито надясно;изходните в-ва и продуктите са в приблизително равни количества.Екзергоничните и ендергоничните
реакции са реакции с изтеглено равновесие.При първите е изтеглено надясно,а при 2-те наляво.
Спрегнати реакции-реакции,които имат общи реагиращи в-ва.те образуват метаболитни вериги,които могат да бъдат много дълги;наричат се още метаболитни пътища.
Нормоергични и макроергични реакции.Макроергични връзки и съединения.-Екзергоничните реакции подразделяме на 2 групи:нормоергеничните реакции са тези,който освобождават малко гибсова енергия,а
макроергичните са тези който освобождават по големите количества гибсова енергия.
Макроергетични връзки и съединения-макроергетичните реакции се съпровождат с голямо намаление на гибсовата в хода на реакцията.това се дължи на разкъсването на точно определена валентна връзка.такива валенти
връзки се наричат още макроергични връзки;съединения които съдържат в молекулата си поне една такава връзка се наричат макроергични съединения.
АТФ,АДФ и сродни нуклеозидфосфати.Реакции на АТФ в клетката.Ресинтеза на АТФ.
Функциите на нуклеозитфосфотите са да съхраняват в своята молекула Гибсовата енергия отделена от екзергоничните реакции и при нужда да я отделят за осъществяване на някаква ендергонична реякция или процес. В това отношение тази роля се пада на
аденозинфосфатите, и най-вече на АТФ и АДФ; нуклеозитфосфатите пренасят висок реактивно способни молекулни остатъци в различни реакции.. АТФ може да претърпи два три типа разпадане, в зависимост от моста на макроергичната
връзка. Разпадането от първи тип е най-често срещано - АТФ - АДФ ~ Ф ;разпадането от втори тип е по-рядко срещано АТФ - АМФ - +Ф~Ф. Фосфорилизирането на АДФ е изразен, еднозначен с ресинтеза на АТФ. Той е следният АДФ -
О+Ф - АДФ - О~Ф (или АТФ), "+"заредения фосфорен катион се притегля към "+" заредения аденозиндифосфатен -анион и сеполучава молекулата на АТФ.
19.Биологично окисление- Реакциите на биологично окисление са окислително редукционни реакции. Окисление е отнемането на електрони, а приемането- редукция. Веществото което приема електрони се нарича окислител, а
веществото което отдава- редуктор.Окислената и редуцирана форма на едно и също в-во образуват неговата редокс двойка. Две редокс двойки необходими за протичането на редокс реакция образуват една редокс система.
Електроните преминават към това вещество което има по силно сродство с тях, а това средство се измерва с помоща на така наречения редокс потенциал. В клетката няма по силен редуктор от водородните редукс двойки и по силен окислител от
кислородните редукс двойки. Най често срещаната редокс реакция в клетката е окислението на водород от кислород, при която се образува вода. Това е основната реакция на биологично окисление. Тази реакция не протича директно а под
формата на отделни редукс реакции при които енергията се отделя на подходящи по големина порции. В тези междинни реакции участват специализирани биологични редокс вещества. Те са следните: никотинамидна двойка
НАД(никотинамид аденин динуклеотид) и НАДФ (никотинамид аденин динуклеотид фосфат) Те пренасят по два водородни атома които се свързват за молекулата на никотинамида. Редокс двойката НАД е предимно окислителна- отнема богати на
енергия водородни атоми и ги отправя към редокс двойката на митохондриалната дихателна верига, за оползотворяването на тяхната енергия. Редокс двойката НАДФ е предимно редуцираща- тя насочва своите богати на енергия водородни
атоми за осъществяването на многобройни ендергонични редуктивни биосинтези. Флавинови редокс двойки: ФАД( флавин аденин динуклеотид) и хемопорфирин са Коензими на около 50 вида аеробни дехидрогенази-участват в цикъла на Кребс и
в дихателната верига.Убихинон- тази редокс двойка може да окислява флавиновите и никотинамидните редокс двойки. Убихинонът пък се окислява от цитохромите които представляват желязохромо протеиди.
20.Дихателна верига- Дих. Вериги са поредица от редокс системи, с непряко нарастващ редокс потенциал. По дих. вер. се движат протони и електрони. Дихателната верига се разполага във вътрешната мембрана на митохондриите.
Дихателната верига е съставена от 4 последователно подредени сегмента, м/у които е липидният слой на мембраната. Вторият сегмент е по-малък от останалите 3. коензимите влизащи във състава на сегментите са подредени по нарастването на техните редикс
потенциали.Дихателните вериги изпълнява метаболитна и енергитична ф-я. Метаболитната ф-я състои и в разграждането на стотици видове метаболити образувани от окислението им . Енергитичната ф-я се изразява в трансформирането на енергията
на преминаващите електрони в химична енергия на А'ТФ.Двете ф-ции са неразделими.Дихателното фосфорилиране-представлява ресинтеза на АТФ в Митохондриалната дихателна верига, а субстратното фосфорилране е ресинтеза на АТФ в
метаболитните вериги на гликолизата и цикъла на Кребс без участие на вода.
21.Обмяна на в-вата.Смилане на храните- Обмяната на в-вата или метаболизма обхваща хиляди отделни 'реакции. Те се катализират от определени ензими т.е. метаболизмът е ензимен процес. Известен брой реакции са свързани по м/у си и така
образуват вериги от реакции наречени метаболитни. Така понякога метаболитните вериги започват и свършват с един и същ метаболит, или това* са т.н. метаболитни цикли (цикъл на Кребс). Метаболитните вериги и отделните реакции се
разделят в две големи групи: катаболитни и анаболитни. Катаболитните са тези, които водят до разграждане на по-сложните на по-прости. анаболитните реакции водят до синтеза на по-сложни съединения като се получават от по-
прости. Процесите на катаболизма доставят енергията за мускулната работа, за работата на нервната с-ма и др. Катаболизмът протича през няколко последователни етапа. Първи- мястото на действието на този етап е хреносмилателната с-ма. Там се извършва
ходролитното разграждане на трите осн. хранотелни в-ва. Второ-започва след като получените в резултат на смилането на мономерни молекули по кръвен път навлизат във вътрешността на клетките. Трети-протича в митохондриите на клетките и се
нарича цикъл на Кребс. В този етап се отделя най-голямо количество енергия 65% от тази, която е била в молекулите на изходните в-ва. Четвърти-представлява изхвърлянето на крайните отпадни продукти ка катаболизма в околната среда чрез белия дроб
бъбреците и др.
22.Смилане и резорбация-главните въглехидрати в нашата храна са полизахаридът нишесте,дизахаридите захароза,лактоза и малко количество малтоза.Смилането на въглехидратите представлява ензимна хидролиза на гликозидните им връзки.целта на хидролизата е да
се разградят всички по-сложни захариди на монозахариди,тъй като само последните могат да преминат през чревната стена в кръвта-процес наречен резорбация.ензимът амилаза се отделя заедно със слюнката в устата,той атакува само нишестето;по този начин нишестето се
разгражда на по нисши полизахариди;в стомаха смилането на нишесте се прекратява:там рН има много ниска стоиност.В дуоденум се излива сокът на панкреасната жлеза.Никой от дизахаридите дотук не се подлага на хидролиза-тя започва в тънкото черво. Смилането на
белтъци или протеолаза е разкъсване на пептидните връзки и присъединяване на молекула вода.-Протеолазата запоява в стомаха под действието на съдържащите в стомашния сок пепсин и солна к-на,след това продължава в
дуоденумакадето получените ензими, трипсин
и хомотрипсин разграждат "идващите от стомаха белтъчни отломки на нисши пептиди съставени от по-няколко. АК. В тънкото черво смилането продължава.В чревния сок се съдържат различни пептидози,
които се активиращ от трипсинът. Тези пептидози разграждат нисшите пептиди до свободни АК. Резорбцията на АК се извършва в транс локази за активен транспорт.Те извличат и най-малките количества АК от чревния сок и ги изхвърлят към кръвта,
която ги отнася в черния дроб, мускулите и останалите орган.
23.Обмяна на глюкогена.Кръвна глюкоза- Разграждането на гликогена в ч.дроб доставя свободна глюкоза в кръвта за използване от мозъка, мускулите и др. органи. От чернодробната клетка, свободната глюкози преминава в кръвта и се разнася
навсякъде. Разграждането на гликогена в мускулите доставя глюкозошестфосфат като гориво за гликолизата регулацията на обмяната на гликогена се извършва от глюкагона, който регулира концентрацията на: глюкоза в кръвта
като действа само в ч.дроб.от адреналина-стресов хормон. Който се отделя при стресови състояния и подготвя организма за извънредни усилия. Той действа както в/у ч.дроб така и в/у мускулите. В кръвта винаги се съдържа глюкоза. Нейният
произход може да бъде чернодробен или чревен. Ф-иите на глюкозата са: непрекъснато да доставя енергия за работата на мозъка,мускулите и др. органи. Концентрацията на глюкоза се нарича гликемия. Нормалната концентрация на
глюкоза е 3,6 – 6 mmol/L.По-ниската стойност се нарича хипогликемия, а по-високата хипергликемия. Факторите които регулират гликемията са 4 — инсулин, глюкагон, адреналин и кортизол.
24.Катаболизъм на глюкозата- Катаболизма на глюкозата е важен процес за доставка на енергия в мускулите. Разграждането на глюкозата се извършва чрез строго последователни реакции. Анаеробното разграждане на глюкозата
става в цитоплазмата на клетката, а аеробното в цитоплазмата на митохондриите. Схема на глюколизата:ФОРМУЛА.Извършват се 10 реакции: В първия етап на гликолизата се изразходва външна енергия- 2АТФ, за да серазкъса молекулата на
хексозата на две половини.Това разкъсване е ендергонична реакция, а тя не бимогла да протече без този разход на енергия.В другите етапи тези две половини последователно сепревръщат в два вида макроергични метаболити - 1,3
дифосфоглицерат (ДФГ) и фосфоенилпируват (ФЕП), от който чрез субстратно фосфорилиране се получава 4АТФ. По този начин чистият добив на енергия от гликолизата е 2АТФ.
25. Анаеробното разграждане на гликозата се извършва в цитоплазмата на клетката. Глюкозаглюкозофосфат -> фруктозофосфатфруктоза! - дифосфат> диоксиацетилфосфат—» глицерин алдехид Зфосфат -» 1 – 3
Дифосфоглицеринова к-на -> трифосфоглицеринова к-на —>• 2фосфорна к-на -> фосфоенолпироват -> лактат. Една част от полученият лактат се окислява от миокарда; друга от червените влакна на скелетната мускулатура и трета се
поема от ч.дроб, където се превръща в глюкоза. И се отделя в кръвта за ново използване от мускулите. Кръговрата на глюкозата и млечната к-на м/у ч.дроб и мускулите се нарича цикъл на Кори. Анаеробната гликолиза осигурява с енергия бързи, мощни,
но кратковременни мускулни усилия. Регулацията на гликолизата в мускулите се извършва от АМФ, който е мощен алостеричен регулатор на най-ефикасният ключов ензим на гликолизата - фосфофруктокиназа.
26.Цикъл на Кребс-участват дикарбоксилни и трикарбоксилни к-ни;тази метаболитна верига е циклична,защото започва и завършва с един и същ метаболит-оксалоцетна к-на.ензимите на цикъла се съдържат в митохондриалния матрикс;към цикъла се събират пътищата
на разграждане на трите основни хранителни в-ва:въглехидратите,мазнините и аминок-ните(белтъците);Главното предназначение на цикъла на Кребс е:окислението на въглеродните атоми на ацетил-КоА до СО2;отнемането на водородните му атоми и предаването им по
дихателната верига за получаване на енергия;Цикълът на Кребс е строго аеробен и силно окислителен.Цикълът се състои от 8 последователни реакции;първата е синтезата на лимонена к-на;втората-превръщането на лимонена к-на в изолимонена,третата е окислителна,4-та
също е окислителна,5-та-субстратно фосфорилиране;6-та-окислителна реакция с образуване на двойна връзка;7-ма-състои се от хидратация на двойната връзка;8-ма отново е окислителна;Регулацията на цикъла и неговата мощност зависят от наличието на достатъчно
въглехидрати,мазнини и аминок-ни(белтъци),от наличието на достатъчно оксалоцетна к-на,липсата на кислород;в енергетичния баланс се синтезират 11молекули АТФ,а в метаболитния баланс.
27.Анаеробна гликолиза-пълно окислително разграждане на глюкозата;състои се от 3 последователни процеса:гликолиза>окислително декарбоксилиране>цикъл на Кребс;общия метаболитен баланс на глюкоза (С6Н12О6) > 6СО2+10НАДН2+2ФАДН2;
В резултат на гликолизата в цитоплазмата на клетката биха се натрупали големи количества пируват;най голямата част от пирувата се насочва кум окисление за получаване на енергия,този процес се нарича окислително декарбоксиране и се извършва само в
митохондрите.Аеробната гликолиза е икономичен и бавен процес,който осигурява енергия за неинтензивни,но продължителни мускулни усилия.
28.Катаболизъм на мазнините- Мазнините са най-концентрираният източник на енергия за мускулната работа. Мазнините са източник на енергия в продължителни и неинтензивни усилия. Бета-окислението се състои от 8 последователни реакции. Бета -
окислението се извършва в матрикса на митохондрите. Енергията от бета-окислението е 33 АТФ:Окислението на глицерола преминава през следните етапи: глицерол —» 'глицеролЗфосфат —> ГАФ> пируват -> ацетил КоА -> цикъл на Кребс. Енергията от
окислението на глицерола и 21 АТФ. Една молекула мазнина се състои от една молекула глицерол и 3 молекули палмитинова к-наедна молекула палмитинова к-на има енергия 129 АТФ. От тука следва, че енергийния баланс при окислението на
масните киселини е 21АТФ+3.129 = 408 АТФ.
29.Катаболизъм на аминок-ните-АК се използват главно за синтез на белтъци,биогенни амини,хормони и други азотни съединения.При нужда могат да се привърнат в глюкоза (въглехидрати). Излишните количества белтъци
могат да се превърнат в мазнини.В клетките няма запас от АК;излишните количества получени с храната или от разграждане на тъканните белтъци се подлагат на окислително разграждане.Ензимите,които участват в
разграждането на АК имат общ коензим, който участва витамин В6.При разграждане аминогрупите на АК се отделя амоняк,който е силно отровен за организма.Декарбоксилиране:АК(СО2)—гоигенен амин.Карбоксилната
група на АК се отделя,като СО2 и се получава съответен амин.Извършва се само в някои тъкани,с някои АК.Получените амини имат важни биологични форми и за това са наречени биогени.Те са тъканни
хормони,предшественици на хормони,невромедиатори,съставна част на фосфолипиди.Трансаминиране-1-та реакция от разграждането на всички АК,при която те прехвърлят своята аминогрупа на алфа-хетогутарат и се
превръща в кетокиселини(КК),а алфа-кетоглутарата се превръща в АК-глутамат(необходимо е В6).Получените КК се окисляват за енергия.На практика се пренася амоняк.Амоняка от всички АК се събира в/у една
единствена АК-глутамат,която от тъканите преминава в кръвта и отива в черния дроб или глутамата пренася амоняка в черния дроб за обезвреждане.Тази реакция е обратима.В черния дроб глутамата се подлага на
окислително дезаминиране: глутамат(НАД,НАД Н2—3мол АТФ)—алфа-кетоглутарат+NH3.Възтановява се алфа-кетоглутарата,който може да се използва за трансаминиране или да се окисли в цикъла на
Кребс.Освобождава се амоняк,който се използва за синтез на урея.Уреята е безвредно съединение,което от черния дроб постъпва в кръвта и чрез бъбреците се отделя в урината.Въглероден скелет на АК-получените при
аминирането КК се разграждат по различни пътища,но в крайна сметка се получават съединения,които влизат в цикъла на Кребс(пируват и ацетилКоЕА)или дават междинни с-я от него.По-голяма част от АК се разграждат
до пироват и междинни с-я от Ц.К,те могат да се използват за синтез на глюкоза и се наричат гликогенни АК.
30.Взаимна връзка между обмяната на основните хранителни в-ва-връзки м/у въглехидратната и мастната(липидна) обмяна:глюкозата в хода гликолизата се превръща в дихидроксиацетонфосфат;по същия начин се
получава и ацетил КоА-изходен материал за синтеза на мастните к-ни,на мазнините и фосфолипидите;синтезата на мастните к-ни и на холестерола е редуктивен процес;инсулинът-хормонът,който вкарва глюкозата в
клетките,усилва както гликолизата,така и синтезата на липиди;системното преяждане със въглехидрати може да доведе до затлъстяване,а в някои случаи и до атеросклероза(натрупване на излишен холестерол в стените на
кръвоносните съдове,което може да доведе и до запушване им);Мастните к-ни и ацетил-КоА никога не могат да се превърнат в глюкоза,глицеролът,отцепен от молекулата на мазнините може;Връзки м/у белтъчната и
мастната(липидна) обмяна-част от аминок-ните през пируват продуцират глицерол,а др част през ацетил~КоА се превръщат в мастни к-ни,това означава,че белтъците могат да се превръщат в мазнини,белтъците могат да се
превърнат във всички форми на липидите(преяждането с белтъци също може да доведе до затлъстяване или атеросклероза).Никакви липиди не могат да се превърнат в белтъци;Връзки м/у белтъчната и въглехидратната
обмяна-никакви въглехидрати не могат да се превърнат в белтък,макар някои заменими аминок-ни и да могат да се синтезират от глюкоза,поради липсата на незаменимите(есенциалните),които се внасят само с
храната,никаква белтъчна молекула не може да бъде синтезирана нито от мазнини,нито от въглехидрати.Белтъците са незаменима и задъжителна съставка за храната,те от своя страна могат да заменят както въглехидрати
така и мазнини.
31.Биохимични принципи на храненето- Организма изразходва големи к-ва енергия, която се получава от разграждането на определени в-ва, представляващи главния енергиен източник - мазнини и въглехидрати. Хранителните в-ва са
тези, които могат да задоволяват структурните и енергийните нужди на организма. Белтъците задоволяват главно структурните нужди, а в определен случай и енергийните. Белтъците не съществуват като енергии в организма, за това
техният ежедневен прием с храната е задължителен. Приемането на белтъци е свързано с азотния баланс - колкото белтъци се приемат, толкова азот се отдава от организма. Качеството на белтъците се определя по два показателя - усвояемост на
белтъците и пълноценност, т.е. да съдържа 20 АК. Дневната нужда от белтъци е около 30% от всички хранителни в-ва. Въглехидратите са единствените доставчици на енергия за нормалното съкращаване на мускулите и главен доставчик на енергия за работата
на мозъка. Въглехидратите могат да образуват малки резерви под формата на гликагон в мускулите и ч.дроб. В храната са изцяло от растителен произход с изключение на лактозата: Дневната дажба на въглехидрати е около 40% от всички хранетелни
в-ва. Мазнините са основна част в храната на човека и са основен източник на енергия. При тяхната резорбция в състава на мицелите попадат всички мастноразтворими витамини А,О,К,Е. Различават се животински и растителни мазнини. Животинските
са богати на наситени мастни к-ни, а растителните на не мастни.Дневната нужда на мазнини е 20-30% от общата калорийна нужда.
32.Воден и електролитен баланс на организма-=Телесната течност е 60% от телесната маса - 40% е вътреклетъчна телесна течност, а 20% -извънклетъчна (15% между клетъчна, 5% кръвна плазма). С приемане на течности се приема около 1500
мл вода, а храната - 650мл вода, която се образува в резултат на окислителните процеси и се нарича оксидационна. Водата се отделя чрез урината, чрез потенето и чрез дишането. Телесните течности се различават по своя йонен състав - сумата от
катионите е равен на сумата от анионите от тука следва, че телесните течности нямат електричен баланс. Електролитния баланс е издържане на относително постоянен обем на състава на телесната течност. Полупропоскливите
мембрани са няколко вида: диализна мембрана - тя пропуска вода, йони, малки не йонизирани молекули, а не пропуска големите молекули на белтъците; осмотична мембрана - пропуска само молекулите на водата; осмотична
мембрана с активен транспорт - осъществява се с два вида транспорт - пасивен - от място с по-висока към място с по-ниска концентрация и активен - осъществява се от специални транслокази. Тоничност -общото осмотично налягане се определя от
разтворените електролити, малки молекули и белтъци, тази част от осмотичното налягане, което се определя от белтъците с нормално налягане. Основния мехенизъм за регулацията на водно-електролитния баланс е образуването на
урина в бъбреците.Бъбриците се регулират от хормоните и най-вече от вазопресин и алдостерон, последните запазват водата и натриевите йони в организма.при децата водната обмяна е по-интензивна, затова децата се нуждаят от
повече вода.
33.Биохимия на кръвта- Хемоглобина е белтък, който изпълва червените кръвни клетки - еритроцитите. Той е глобуларен белтък със сложна четвъртична структура: съставен е от 4 полипептидни вериги, всяка от която
притежава свой хем. Хемоглобина има следните функциикислородно пренасяща - осъществява се от хема - понеже хемоглобилните съединения имат 4 хема, той може да свързва максимален брой молекули. Това свързване е обратимо и надясно
реакцията протича в б.дроб, а наляво в тъканите. Хемоглобина, които напуска б.дроб е максимално наситен с СО2; СО2 - пренасяща -в еритроцитите, където се съдържа в голямо к-во ензима каброанхидраза, нахлува СО2 и протича следната
реакция СО2 +Н2О <-> Н2СОз <-> НСОз + Н. Получената въглена к-на се йонизира на бикарбонатен анион и протони. Тези протони заплашват организма от подкисляване, затова протоните които се появяват в еритроцитите се свързват
с хемоглобина и престават да са опасни за организма. В това се състои буферната функция на хемоглобина. В областта на б.дроб протичат обратните процесибикабронатният анион навлиза от плазмата в еритроцитите, отнема пренасяния от хемоглобина протеин,
а отделения свободен СО2 се издишва от б.дробове навън. Това е протон пренасяща функции на хемоглобина. Всички 3 транспортни функции на хемоглобина са свързани и си влияят взаимно.
34.Биохимия на кръвта(протонен баланс)- Организмът в своята жизнена дейност произвежда непрекъснато кисели съединения (въглената к-на се йонизира, отделяйки бикарбонатен анион и протон). Тези протони могат да доведат до
опасно повишаване на киселинността. Сярната к-на се образува при окислението на белтъците. Тя се дисоциира почти напълно, като освобождава значително к-во протонифосфорната к-на и млечната к-на също дисоцират протони. В клетките, както и в

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Въпроси по Биохимия

Разработени въпроси по Биохимия за НСА "Васил Левски", 2-ри курс...
Изпратен от:
Милен Сапунджиев
на 2017-03-20
Добавен в:
Общи материали
по Биохимия
Статистика:
112 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Биохимия
Метаболитни процеси, протичащи в клетката - тест
състезателен тест по Биохимия за Ученици от 12 клас
Тестът е предназначен за ученици от 9 до 12 клас, които имат знания по биохимия и са надградили учебно ниво от първо равнище. Тестът е на ниво, така че всеки може да опита да го реши за да задълбочи знанията си в тази област на биохимията. Въпросите са с един верен отговор.
(Труден)
12
132
1
1 мин
27.06.2012
Тест по Биохимия за студенти от 1-ви курс
тематичен тест по Биохимия за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за студенти, които учат в Медицински университет. Съдържа 19 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
19
11
1
6 мин
04.09.2018
» виж всички онлайн тестове по биохимия

Въпроси по Биохимия

Материал № 1278515, от 20 мар 2017
Свален: 112 пъти
Прегледан: 119 пъти
Предмет: Биохимия, Биология
Тип: Общ материал
Брой страници: 5
Брой думи: 11,098
Брой символи: 71,824

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Въпроси по Биохимия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала