Големина на текста:
Институционални и правни основи на общата външна и
отбранителна политика на Европейския съюз. Системата
„Шенген‘‘
Като част от общата външна политика и политика на сигурност
(ОВППС) на Европейския съюз, общата политика за сигурност и
отбрана (ОПСО) включва военните операции и гражданските мисии на
Съюза. ОПСО осигурява политическата рамка за редица постоянни
политически и военни структури и за операции в чужбина.
Политиката беше включена в Договорите за ЕС през 1999 г. От 2003
г. насам Европейската стратегия за сигурност определя стратегията,
залегнала в основата на ОПСО, докато Договорът от Лисабон
предоставя правна яснота относно институционалните аспекти и укрепва
политическата и бюджетната роля на Европейския парламент. Като една от
най-видимите и бързо развиващи се политики на ЕС, ОПСО придоби
основна стратегическа ориентация и оперативен капацитет за по-малко от
десетилетие. В резултат на събитията и предизвикателствата, свързани със
сигурността, в обкръжаващата Европа среда, както и на искането от страна
на държавите членки и на гражданите за засилена роля на ЕС като фактор
за сигурността (което е отразено в Глобалната стратегия на ЕС от юни 2016
г.), ОПСО продължава да се развива. С необходимата инициатива на
държавите членки, Комисията и Европейската служба за външна дейност
(ЕСВД), както и с подкрепата на Европейския парламент, тя вероятно ще се
развива допълнително, както е посочено в Договора от Лисабон. Общата
политика за сигурност и отбрана (ОПСО) е неразделна част от общата
външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на Съюза. Решенията
относно ОПСО се вземат от Европейския съвет и Съвета на Европейския
съюз (член 42 от ДЕС). Те се вземат с единодушие с някои забележими
изключения относно Европейската агенция по отбрана (EDA, член 45 от
ДЕС) и постоянното структурирано сътрудничество (ПСС, член 46 от
ДЕС), при които се прилага гласуване с мнозинство. Предложенията за
решения обикновено се правят от върховния представител на Съюза
по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който също
така изпълнява функцията на заместник-председател на Европейската
комисия (върховен представител / заместник-председател). Договорът от
Лисабон въведе понятието „европейска политика в областта на
отбранителните способности и въоръжаването“ (член 42, параграф 3 от
ДЕС), въпреки че все още предстои то да бъде определено. Той също така
установи връзка между ОПСО и други политики на Съюза, като
изисква EDA и Комисията да работят в сътрудничество, когато е
необходимо (член 45, параграф 2 от ДЕС). Това по-специално се отнася за
политиките на Съюза в областта на научните изследвания,
промишлеността и космическото пространство, чрез които Парламентът е
оправомощен да се стреми да развива много по-силна позиция относно
ОПСО в сравнение с позицията, която имаше в миналото . Парламентът
има правото да упражнява контрол по отношение на ОПСО и да поема
инициативата да се обръща към върховния представител/заместник-
председателя и към Съвета по този въпрос (член 36 от ДЕС). Той също така
упражнява правомощия по отношение на бюджета на политиката (член 41
от ДЕС). Два пъти годишно Парламентът провежда разисквания относно
постигнатия напредък при прилагането на ОВППС и ОПСО и приема
доклади: един относно ОВППС, изготвен от комисията по външни работи и
включващ елементи, свързани с ОПСО, когато е необходимо; както и един
относно ОПСО, изготвен от подкомисията по сигурност и отбрана. От 2012
г. насам Европейският парламент и националните парламенти на
държавите членки организират ежегодно две междупарламентарни
конференции за обсъждане на въпроси в сферата на общата външна
политика и политика на сигурност. Междупарламентарното
сътрудничество в тези области е предвидено в Протокол No 1 към Договора
от Лисабон, който описва ролята на националните парламенти в ЕС.
Нововъведенията в Договора от Лисабон предоставиха възможност за
подобряване на политическата съгласуваност на ОПСО. Върховният
представител/заместник- председател заема централна институционална
роля, като председателства Съвета по външни работи в неговия състав
министри на отбраната (органа на ЕС за вземане на решения в областта
на ОПСО) и ръководи EDA. Политическата рамка за консултации и диалог
с Парламента се развива, за да даде възможност на Парламента да играе
пълноценна роля в развитието на ОПСО. Съгласно Договора от
Лисабон . Парламентът е партньор, който оформя външните отношения на
Съюза и разглежда предизвикателството, описано в Доклада относно
изпълнението на Европейската стратегия за сигурност от 2008 г. В
доклада се посочва: „Много е важно да имаме подкрепата на
обществеността в ангажиментите ни по световните проблеми. В
съвременните демокрации, където медиите и общественото мнение са от
изключително значение за формулирането на политиката, ангажираността
на обществото е съществена за спазването на ангажиментите ни в
чужбина. Ние разполагаме полицаи, съдебни експерти и войници в зони
на нестабилност по целия свят. Правителствата, парламентите и
институциите на ЕС имат задължението да информират как това
допринася за сигурността у нас.“ Парламентът разглежда развитието в
ОПСО по отношение на институциите, способностите и операциите и
гарантира, че въпросите, свързани със сигурността и отбраната, отговарят
на опасенията, изразени от гражданите на ЕС. Редовно се провеждат
разисквания, изслушвания и семинари, посветени на теми, включващи:
над 20 граждански и военни мисии на ОПСО в региона на Южен Кавказ, в
Африка, Близкия изток и Азия;
международни кризи с последици за сигурността и отбраната, както
и реформи на сектора на сигурността вследствие на кризи;
многостранно сътрудничество и структури в областта на сигурността
и отбраната, които не са в рамките на ЕС, по-специално по
отношение на НАТО;
международно развитие по отношение на контрола на
въоръжаването и неразпространението на оръжия за масово
унищожение;
борба с международния тероризъм, пиратството, организираната
престъпност и трафика; — укрепване на ролята на Парламента в
ОПСО чрез политики на ЕС с последици за сигурността и отбраната
(като вътрешна сигурност и сигурност по границите, научни
изследвания и политики в областта на промишлеността и
космическото пространство);
добри практики за подобряване на ефективността на инвестициите в
сигурността и
отбраната и за укрепване на технологичната и промишлената база,
„интелигентната отбрана“ и „обединяването и споделянето на военни
способности“;
институционално развитие по отношение на: военните структури
на ЕС; сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната в
рамките на Съюза; EDA; както и другите агенции и структури на ЕС
в областта на сигурността и отбраната

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Институционални и правни основи на общата външна и отбранителна политика на Европейския съюз. Системата "Шенген"

Като част от общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Европейския съюз, общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) включва военните операции и гражданските мисии на съюза...
Изпратен от:
Luben Lazarov
на 2017-03-04
Добавен в:
Теми
по Европейска интеграция
Статистика:
19 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Интеграционни формати на европейската сигурност и отбрана

29 мар 2007
·
272
·
1
·
1,991

Средата на 90-те години на миналия век слагат началото на интензивен процес на изграждане на европейска идентичност в областта на отбраната и сигурността в рамките на ЕС.
 

Европейската комисия

18 май 2006
·
1,110
·
4
·
513
·
125
·
1

Европейската комисия е изпълнителен орган на Европейския съюз. Създадена през 1958 като Комисия на Европейската икономическа общност, от 1993 - Европейска комисия. Седалище - в Брюксел. Европейската комисия олицетворява и поддържа общите интереси на Съюза
 

Новите заплахи за европейската сигурност след Студената война


Новите заплахи за европейската сигурност след Студената война и отражението им върху процеса на европейска интеграция. Развитие на Втори и Трети стълб на ЕС.
 

Обща конкурентна политика на ЕС и приобщаването на България към нея

31 мар 2007
·
457
·
8
·
2,150
·
170
·
1

Общата конкурентна политика е една от политиките на ЕС, която успешно допълва и доразвива разпоредбите на вътрешния пазар.
 

Продуктова политика в ЕС

18 яну 2011
·
106
·
15
·
3,679
·
165

С понятието продуктова политика се определят дългосрочните дейности на фирмите, насочени към задоволяване на потребностите на потребителите на пазара на ЕС или съчетание от дейности по създаване (научноизследователска и развойна дейност)...
1 2 3 4 5 »
 
Онлайн тестове по Европейска интеграция
Европейски фондове
изпитен тест по Европейска интеграция за Студенти от 5 курс
Тест от професор Лазар Копринаров, съдържащ 10 затворени въпроса, всеки от които изисква един или повече верни отговора.
(Лесен)
10
27
1
1 мин
23.05.2015
Тест по европейска интеграция за 2-ри курс
тематичен тест по Европейска интеграция за Студенти от 2 курс
Тест по европвйска интеграция за студенти от ВТУ"Св.св. Кирил и Методий", 2-ри курс. Съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
30
71
1
2 мин
15.11.2013
» виж всички онлайн тестове по европейска интеграция

Институционални и правни основи на общата външна и отбранителна политика на Европейския съюз. Системата "Шенген"

Материал № 1276192, от 04 мар 2017
Свален: 19 пъти
Прегледан: 19 пъти
Предмет: Европейска интеграция
Тип: Тема
Брой страници: 5
Брой думи: 1,192
Брой символи: 7,933

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Институционални и правни основи на общата външн ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала