Великотърновски университет „
Св. Св. Кирил и Методий ”
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
Есе
по Управление на трудовото отношение
на тема
Мениджърите и професионалното прегряване
Изготвила: Проверила:
доц.д-р
Стопанско управление
СУЗ -
Велико Търново
2
2015г.
В последните години непрекъснато се говори за големите нива на стрес
и напрежение на работното място, на които са подложени всички работещи,
особено тези, които са на отговорни постове, като например Мениджърите.
Огромният стрес, прекалената натовареност от ангажименти и комуникации,
непрекъснатата мисъл за работа, служебните телефонни разговори извън
работно време и други подобни стресови фактори, могат да доведат
човешкият мозък до така нареченото „прегряване”. Един от начините, по
които засегнатите реагират е поведенческият синдром на професионалното
изчерпване „бърнаут“ (professional burnaut). Това понятие започва да се
използва в психологическата литература в началото на 70-те години на
миналия век и се описва, като синдром на професионалното прегаряне или
изчерпване. Тргичното е , че то засяга преди всичко личности, които са били
особено ентусиазирани в началото на кариерата си, идеалисти. Това са най-
добрите в определени професионални групи, чията ефективност намалява.
Мениджърите имат много големи отговорности и очаквания.
Ръководните им постове изискват много енергия и време. Стресът,
напрежението и умората провокират и предразполагат това заболяване,
от което първоначално боледува психиката в индивида, а след това
спринтира безсмислено, да отчита границите на физическите си и негово
тяло.
Повечето от хората не се замислят за прегряването, докато не се сблъскат с
този проблем. Това обаче може да има сериозни последици както за
Мениджъра, така и за бизнеса, който ръководи.
Прегарянето може да се наблюдава - професионално, емоционално и
физическо, но в случая е от свръх отговорната професия – Мениджър.
3
Тезите, с които мога да потвърдя това са обезпокоителните мисли на
Мениджъра навлизащ в това състояние:
1. „Имам много несвършена работа”.
Планира проекти и си поставя цели. Времето никога не му стига. Всичко е
графици и строго разпределено време. За да не се поставя в тези окови
трябва да работи само върху един проект. Трябва да раздроби задачите си
на по-малки и да ги разхвърля по календара, за да има достатъчно време за
работа по тях.
2. Големият успех!
Идеята за големия успех е вълнуваща, но може и да бъде объркваща,
особено ако пътят до него е неясен. В реалния живот прогресът идва с малки
и постоянни стъпки.
3. Стремежът към успеха максимално най – бързо.
Няма такова нещо като успех за една нощ. Добрите неща изискват
време и много проучвания. Трябва да си поставят една цел, върху която да
работят, като преценят, доколко е осъществима в настоящите условия.
4. Повечето Мениджъри, обзети от мисълта за успеха спринтират в
бизнеса. Трябва да са наясно, че дългосрочният успех на компанията зависи
от способността на Мениджъра добре да разпределя силите си. Вместо да
възможности.
5. ”Няма време ще изтърва сроковете”.
Трябва да има един по - дълъг краен срок, който да е постижим за
приключване на дадения проект. Също така работния ден трябва да
приключи в определеното часово време и да не се провеждат служебни
разговори извън него.
6. Основното при Мениджърите е, че постоянно работят.
Поставят си строги срокове за изпълнението на дадена задача. Малките
физически и психически почивки биха им се отразили отпускащо.
311
