Големина на текста:
Литература и природа.Мимезис. Достоверноат и Фикционалност. Платон и Аристотел.
Феноменология-Хусерл и Ингарден
Платон и Аристотел- начало на съвременната литературна история.
Платон:
•Диалог: „Федон” - за душата
Обективен идеалист. Първият, който нарича себе си философ, за да се оразличи.
Ключово е разбирането на Платон за това какво трябва да се разбира под „знание.” За
Платон нещата не са абстрактни, а обективни – обект, предмет.За да е справедлива
една държава, тя зависи от оправляващите, Платон ги нарича кучета.Те пазят реда в
държавата и нейната цялост. Цялата концепция за държавата опира до един ключов
момент – Индивидът сам, със собствените си ресуси не може да си осигури сам това,
от което се нуждае. Разделение на труда- човекът е способен да произвежда блага,
към които е ориентиран. Функция на осигуряване на благата, чрез специализиране в
конкретна област или действие.Държавата като особено затворено пространсвто с
ясно изразени позиции,човекът е създаден за своето конкретно място.Всеки има
конкретно частно благо, чрез което допринася за общото благо.Частните блага влизат
в състава на общо за всички благо.Според Платон държавата е създадена заради тези
блага.Професията е функцията на конкретното благо, към което е ориентиран
човекът.Професията на поета няма място в тази държава , защото той подръжава (не
произвежда), както другите професии.Поезията подвежда, че е самото нещо, но не е ,
тя е само образ. Например в „Илиада”, Омир създава образ на войната, а не
конкретната война . Проблемът на Платон, че че в самото копиране се имплицира
идеята, че поетът знае за това, за което пише.Той има само привидността, че
знае.Поезията е само претенция за знание. Платон, не приема поезията, защото той
силно се стреми към знания, а тя не дава такива. За да илюствира всичко това, той
прави класификацията на поезията в три форми: - дитирамби, чисто подръжание –
комедии и трагедии; смесен тип поезия.
Как поетът представя своето слово- като свое или като чуждо? – В чистото
подръжание го представя като чуждо . Софокъл – „Едип цар ” Софокъл говори чрез
своите герой, дава слово на своите персонажи и остава скрит.
1 опция: Поетът е луд, защото симулира говор. 2 опция: Лъже и мами
Понятието „идея”: За всеки клас обекти, съществува един обект, идеята. За всички
столове, идеята е един единствен стол.Действителният стол е достъпен само чрез
мисълта. Материалният свят е заблуда.
Алегорията за пещерата: За Платон всички хора сме в една пещера от раждането до
смъртта, и сме оковани, без да можем да се обърнем да видим какво става зад гърба
ни, а виждаме само сенките на случващото се , сенките на действителните обекти.
Според него ние сме вечни и се заблуждаваме с идеята за раждането.
Платон пита дали поезията дава знания и има възпитателна цел.Сократ отрича.
Поезията се счита само за подражание.
Какъв е проблемът с подръжанието? Според Платон всяко описание да даден предмет
е подръжание.Дейността на поета е възпроизводство.
Създава света на идейте. За него Бог и човекът са творци. За него истинската
действителност е светът на идейте-вечни и непроменливи. Действителността около
нас като природа и сътворена от човека, е подръжание на света на идейте. Изкуството
е подръжание на видимия свят, затова е „подръжание на подръжанието”. Като начин
на съществуване (онтология) е на трета степен от света на идейте и на истината.
Изкуството не е истинно, по природата си е твърде отдалечено от истината.
Платон използва принципите на учителя си – Сократ. Образът на огледалото е
този,чрез който Платон представя идейте за подръжанието. То е пасивно и свързано
със заблуди, защото привидното не е истина, а призраци, сенки- човешките сетива се
лъжат.
Поетите нямат никакви умения и знания като хората, т.е. ако те умеят нещо да правят,
щеше да се разчуе. (според Платон)
Поезията представя неразумното начало на човека като неумерено страдание в
трагедията, отблъскващо в комедията – те са невъзпитателни.Поетите да бъдат
изгонени от „идеалната държава” и поезията няма място в нея. („Държавата”).
Първи философите започват да се интересуват от литературата. Хората излизат от
митологичното и проявяват нов интерес към света.
Аристотел: „За поезията” (4 в. пр. Н.е.), ученик на Платон. Създател на логиката,
реториката, ясно формулира сложните неща и формулите му са бетон. Освен Бог и
човекът, според Аристотел и поетът също е творец.Най-известният ученик на
Аристотел е Ал.Макеонски.
„Поезията е по – философска от историята!”
При Аристотел има надрастване на идейте на Платон.Той също вярва в безсмъртието
на душата.
Също приема, че изкуството е мимезис (подръжание), но за него истинската
действителност е светът около нас, затова той се свързва с материалистичната линия
във философията. Това променя функционирането на всички понятия. В съвременния
свят това се нарича пренареждане на научната парадигма.
Основни понятия за изкуство според Аристотел:
?Подражание не на реално случилото се (маха образа на огледалото), а на това,
което е възможно да се случи по вероятност и необходимост (9 глава от Поетиката на
А.) Важни глави са 4 (подръжанието не е слабост, а естествен подражателен
принцип),9,24,24. Поетиката е езотерично съчинение, писана е за неговите ученици.
?Освен познавателни функции, изкуството има и удоволствие. Затова възниква
поезията. Омир не представя цялата Троянска война, а само част от нея.
По необходимост- причинно следствената връзка между епизодите и действията;
Единство на действието означава,че фабулата е подчинена на този принцип.По
вероятност отчита представите за правдоподобност, поезията трябва да бъде
правдоподобна, в нея има допустими грешки и неистини, като например може да се
изобрази кошута с рога. Недопустими са грешките по отношение на поетическото
умение, неубедителността, а не дребните фактически грешки.
„Трябва да се предпочита правдоподобното- невъзможно, пред невероятното
възможно.” Между небитието и битието има преходна степен, наречена възможното.
?Фикция – В античната реторика означава измислен пример или убеждаване.
Литературата е фикционална.
?Творчески метод – Това, по което се отличават литературни епохи и школи .
Означава избор на отношение към миметичния принцип в лит-та.Той е реалистичен,
ако се вярва, че литературата може и трябва да подръжава на
действителността(Античен ренесансов, Просвещенски реализъм) Във всеки реализъм
фикционалната природа също прониква без да руши представата за правдоподобност.
До Флобер (средата на 19 в.) се използва моделът на всевишният
разказвач.Представите за правдоподобност се менят в различните епохи.
Понятието литература възниква през 19 в. Преди това се говори за подражателно
поетическо изкуство – епос и драма (Платон и Аристотел)
Хенрик Маркевич: опитва да съчетае онова, което се знае за миметичната природа на
литературата, с феноменологията и със съвременната семиотика. Той въвежда
термина асерторичност, който означава “формалната претенция за правдоподобност”.
Литературата не е нито правдоподобна, нито неправдоподобна, но може да има
претенция за правдоподобност. Маркевич работи с единичните изречения, защото там
се осъществява единствената завършена пропозиция. Според него литературата има
изречения с повишена асерторичност (особено в историческия роман), като в същия
този текст може да има и понижена асерторичност (повишена фикционалност).
Лириката за него е неасерторична: тя е един друг свят. Но примерите, които той дава,
са точно от лириката.
Маркевич предлага 9 типа изречения (вж. “Основни проблеми на литературната наука”,
глава V – “Измислицата в литературната творба”, на рус. ез.):
І тип: изречения с неповишена правдоподобност – в тях се говори за това, което знаем,
че действително се е случило
ІІ тип: изречения, в които точно така трябва да се е случило, защото това не
противоречи на всичко останало, което знаем по въпроса
ІІІ тип: изречения, в които е по-възможно да се е случило така, отколкото не
ІV тип: изречения, в които е по-възможно да не се е случило така, отколкото да се е
случило.
В останалите типове изречения има повишена фикционалност.
Маркери:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми по Увод в литературната теория

Диалог: "Федон" - за душата. Обективен идеалист. Първият, който нарича себе си философ, за да се оразличи. Ключово е разбирането на платон за това какво трябва да се разбира под...
Изпратен от:
Ася Пейчева
на 2017-02-07
Добавен в:
Теми
по Литература
Статистика:
0 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Литература от София за Студенти несваляни с 20 - 1 страници Авторски
 
Домашни по темата на материала
Литературно интерпретативно съчинение
добавена от fatih.fevzi 03.06.2019
0
7
Литературно интерпретативно съчинение
добавена от fatih.fevzi 01.06.2019
0
4
Литературно Интерпретативно Съчинение
добавена от fatih.fevzi 03.12.2018
0
3
Литературно интерпретативно съчинение
добавена от fatih.fevzi 01.06.2019
1
16
СПЕШНО МИ ТРЯБВА ЗА УТРЕ! Благодаря!
добавена от albena.p. 28.03.2019
1
40
Подобни материали
 

Кой е по-силен - човекът или природата?

04 юни 2007
·
2,226
·
2
·
186
·
23

Кой е по-силен? Човекът който руши природата или природата, която и да искаш не можеш да спреш?
 

Тест по литература за 12 клас

28 апр 2007
·
1,561
·
1
·
236
·
3

Коя творба отразява ранния ренесанс? а/ "Хамлет" б/ "Декамерон" в/ "Дон Кихот" г/ "Тартюф"
 

Поезия и литература

01 апр 2007
·
469
·
1
·
134
·
70
·
1

Първо литературата е текстово явление, не можем да си представим литература без текст. Оттук обаче се сблъскваме с въпроса какво е текст.
 

Образът на Ралица в едноименната поема на Пенчо Славейков

27 дек 2006
·
7,079
·
3
·
362
·
27

Новаторството на Пенчо Славейков е проявено още в самия избор на заглавие. Заглавието е лаконично, изразително и конкретизиращо. "Ралица" е име, което звучи изключително женствено и рядко се употребява във фолклорния именник.
 

Човекът, като основен обект на литературата

26 дек 2007
·
61
·
1
·
240
·
42

Основният обект на литературата е човекът. В продължение на хиляди години тя непрекъснато търси отговор на въпроса кое е онова специфично нещо, което е присъщо само и единствено на човека и го прави толкова уникално същество.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Българско Възраждане
тематичен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците. Съдържа въпроси с един верен отговор.
(Лесен)
18
1
1
3 мин
10.08.2020
Антична литература, митология, Омир, Софокъл
изпитен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Това е тест по литература за античната култура, митология, старогръцка лирика и драма, епос. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
24
12
1
1 мин
24.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Теми по Увод в литературната теория

Материал № 1273246, от 07 фев 2017
Свален: 0 пъти
Прегледан: 209 пъти
Предмет: Литература
Тип: Тема
Брой страници: 49
Брой думи: 14,303
Брой символи: 89,019
Цена: 15.00 лв. Закупи материала
Докладвай
Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
353 28

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
193 9

виж още преподаватели...
Последно видяха материала