Големина на текста:
Курсова работа
Дисциплина : Народопсихология
Тема: „Индивидуализъм в българската култура“
Проверил : доц. д-р Диана Петкова
Изготвил: Любослав Георгиев, Връзки с
обществеността, 2-ри курс , Факултетен номер:
81136
Що е индивидуализъм? За едни това е качество да бъдеш самостоятелен и открояващ
се, със собствени качества и особености, независим, а за други форма на егоизъм.
Индивидуализмът поставя индивида в центъра на своето внимание, „с фундаменталната
предпоставка, че човешкият индивид е от първостепенно значение в борбата за
освобождение. Индивидуализмът насърчава преследването на лични цели и
желания, независимостта и самоувереността, докато се противопоставя на външните
фактори на влияние като: обществото, семейството и всяка друга група или институция.
Но какъв е нашият български народ и до каква степен индивидуализмът е част от
нашия бит и култура, определен ли е българинът като индивидуалист, краен егоист или
зависещ от другите?
Всъщност индивидуализмът не е проява на някаква извънсветовна същина на
човешкото съзнание, наблюдавана във всички времена и при всички хора, а обикновен
обществен производ, появил се при определени обществени условия. Безспорно,
първобитният дружен човек от родовото общество е имал съзнание за себе си като нещо
отделно по тяло и душа, но това обявяване, не е успяло да стигне онази степен, която е
необходима, за да се получи ново качество : индивидуализмът, съгласно със закона за
прерастване на количеството в качеството.
Това определено е една доста интересна тема, предизвикваща въпроси, свързани с това
какъв е бил индивидуализмът в наша култура преди, сега и какво е неговото бъдеще?!
Първо, мнозина смятат, че е индивидуализмът се равнява на егоизъм. За мен индивидуализмът
не е напълно форма на егоизъм . Това е обратното на стадното мислене . Независимо дали става
дума за наш или западен индивидуализъм, тук изходната точка не е егото ,а определен начин на
мислене ,в повечето случаи креативен и различен ,в опозиция на статуквото.
Добре ,че в изкуството има толкова индивидуалисти ,защото благодарение на това имаме
разнообразие от стилове и художници, както и просто течения.
По отношение на българският индивидуализъм има си недостатъци ,но не мисля и че е толкова
лош . За българите като индивидуалисти ,не мисля ,че това явление е толкова широко
разпространено ,напротив по- скоро стадното мислене е .
Българите -индивидуалисти са обикновено културни хора , в повечето случаи интелигенти ,с
мнение и позиция различна от всеобщата социална тенденция. Обикновено индивидуализмът и
инакомисленето са разпространени сред културния елит ,а не сред масите .
Индивидуалистите почти винаги са с голям творчески потенциал и точно на такива хора
дължим големите научни открития. Те умеят да работят в екип ,но твърде рядко се
сближават с подчинените си, защото не приемат някой друг да им казва как и какво да
мислят или правят. Характерно за индивидуалиста е, че той рязко разграничава
колегите от приятелите. Това никак не е лошо, защото такъв човек върши съвестно
работата си. От гледна точка на литературното направление индивидуализъм, тук
акцентът се пренася върху проблемите на личността , не върху проблемите на
общността; Човешката индивидуалност става център на творчески интерес като
духовна същност, като вътрешна вселена. Тази особеност обяснява понятието
„индивидуализъм”, който обаче не прекъсва връзките на личността с обществото, не
предполага конфронтация, а обратното: един духовен елит от интелектуалци се издига
над тълпата, за да изрази висшите цели на нацията. Този елит застава срещу драскачи и
политикани, а не срещу простия орач. Зараждането на модернизма, известен като
индивидуализъм става през 90-те години на ХІХ век, чието първо измерение се
представя от индивидуализма като философия и мироглед. Тъкмо през това десетилетие
в българската литература се оформят радикални културни процеси, които възроптават
срещу късновъзрожденската традиция и ратуват за нови културологични и мирогледни
платформи. През тези години литературата ни започва да показва все по-ясно
самосъзнание и изяви към самостоятелно открояване, започва да разтваря
етнокултурните си граници и да търси нови диалогични възможности между свое-
чуждо, човекът очертава границите си и като социален и етнически субект, но и като
личност, която превръща външната действителност в свой вътрешен морален и
психологически образ. Тези явни вътрешни тенденции на литературата ни подготвят
появата на първата вълна от българския модернизъм, известен като индивидуализъм и
провеждан в лицето на четиримата автори, групирали се около списание "Мисъл" - д-р
Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Тодоров. Самата идеология на
индивидуализма е под влиянието и на европейски философи като Ницше, Шопенхауер,
Бергсон и е свързана с "естетическото съзерцание", което е вътрешен психологически
образ на външни обстоятелства. Оттам и критическите текстове на Пенчо Славейков
възроптават срещу описанието и злободневността на българската действителност, която
трябва да бъде не регистрирана, а градена с "воля за живот", т.е. до онзи възвишен
образ на идеалното, което поетът търси в своята лирика.
Връщайки се към средата на 20в., ценен източник за зараждането на индивидуализма се
оказва книгата на Иван Хаджийски „Бит и душевност на нашия народ“. Благодарение
на неговите наблюдения успяваме да установим и разберем, че първобитният дружен
човек не е имал откъде да получи подтик да схване себе си като нещо противопоставено
на другите. Че притежава особена лична стопанска, умствена или нравствена сила, с
чиято помощ да дели позиция, да се състезава, сравнява и надпреварва с другите.
Успява да се установи също, че основната грижа на първобитния човек около неговата
личност е била да е като останалите, да не се дели от тях, защото в противен случай ще
бъде възприет като странник и безсрамник. Странно как са приемали чертата от
характера на човек „самостоятелност“ като негативен белег, само защото е било нещо
непознато. Може би тази плахост и несигурност, спираща един индивид да докаже
собствените си възможности е била и все още е една от главните причини, за гледането
с лоши очи на индивидуализма. Тук също и наблюдаваме интересното прерастване на
индивидуализмът към егоизъм – появява се от превръщането на дребните собственици
(занаятчии и земеделци) в едри капиталистически собственици – търговци,
индустриалци. Но до този момент, проявата на нравственият егоизъм става проява на
стопанския. Личността се обособява като стопанска и нравствена единица. Поради
стопанската й обособеност нейният индивидуализъм бързо прераства в егоизъм под
влияние на борбата с другите. А и там където дребният собственик (еснаф) и неговата
интелигенция се намират в така да се каже спокойно съжителство с ближните си,
наблюдаваме как тук индивидуализмът остава душевност на заформилата, но

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Индивидуализъм в българската култура

Моя лична разработка по темата "Индивидуализъм в българската култура". Източниците са "Бит и душевност на нашия народ" - Иван Хаджийски; "Софтуер на ума"...
Изпратен от:
Любослав Георгиев
на 2017-01-24
Добавен в:
Курсови работи
по История на българската култура
Статистика:
13 сваляния
виж още
 
 

Индивидуализъм в българската култура

Материал № 1270773, от 24 яну 2017
Свален: 13 пъти
Прегледан: 20 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Курсова работа
Брой страници: 8
Брой думи: 2,776
Брой символи: 16,886

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Индивидуализъм в българската култура"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
135 15

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
399 44

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения