Големина на текста:
ПРЕДМЕТ, ЗНАЧЕНИЕ И ЗАДАЧИ НА ФИЗИКАЛНАТА И РЕХАБИЛИТАЦИОННА
МЕДИЦИНА
Физикалната медицина се състои и инкорпорира в сeбе си приложението на всички
физикални фактори /Преформирани: ултравиолетови лъчи, солукс, електротерапия,
изкуствени вани и др./ и Естествени фактори, като: слънце, вода, въздух и кал.
Използването на физикални и лечебни методики и вграждането им в помощ на нашите болни с
цел повлияване на техните оплаквания представлява Основата и първата цел на физикалната
медицина. Като втора цел в тази практика се явява и Профилактиката с естествени и
преформирани физикални фактори.
Истинското научно обосноваване и развитие на физикалната медицина започва едва преди
100-120 години. Тази физикална медицина има следните задачи:
1/ целесъобразно и успешно лечение на нашите болни в колаборация с другите
медицински специалности.
2/ клинично изпитване на всички природолечебни методики и утвърждаване на тези,
които действат благоприятно върху човешкия организъм. От тук и отхвърляне на погрешните
схващания, че физикалната терапия е част от природолечението.
ИСТОРИЯ НА ЕЛЕКТРОМЕДИЦИНАТА
Още от древни времена хората живеещи на брега на Средиземно море са познавали
ефекта на допира с някои риби, като сомове, скатове и др., който е предизвиквал мускулни
съкращения и успокояване на болките. Поради тази причина те са използвали електрическия
ефект на тези риби за лечение на главоболие, подагра, детски паралич, парализи и болки в
ставите /съобщения на Плиний, Диоскурид и Скрибоний/. По време на император Клавдий,
лекарят Скрибоний Ларгус от Рим е лекувал главоболие с електрически импулси от рибата
скат върху болезнената зона. Изследванията при тези риби доказват, че в техните мускули могат
да се образуват електрически напрежения до 1100 волта.
Ерб, Дюшен и дори френския революционер Марат са се занимавали с електромедицина, като
последният се увличал по лечение с изкуствено наелектризиран въздух. Гордон от немския град
Ерфурт е изследвал ускоряването на пулса вследствие на електрическо въздействие върху
животни и дори върху себе си. През 1744 год. Кратценщайн от немския град Хале е използвал
статично електричество за лечение на контрактура на палците и е получил положителен
резултат. Галвани е наблюдал спазъма предизвикан върху мускултурата на жаби вследствие
въздействието на електрическия ток. В негова чест е наречен и галваничния ток. Волта е създал
първия надежден източник на галваничен ток. Той е повтарял и опитите на Галвани. Други
известви личности, които са работили в тази област са Фарадей, Д`Арсонвал, Пфлюгер и др.
ЕЛЕКТРОЛЕЧЕНИЕ
Класификация на токовете по тяхната честота (Гилдемайстер).
І. Токове с ниско напрежение и ниска честота /до 1000 херца/.
ІІ. Токове със средна честота до 100 хил.херца
ІІІ. Токове с високо напрежение и висока честота над 100 хил.херца.
Към токовете с ниско напрежение и ниска честота спадат следните токове:
1. Прав /постоянен/ ток – галваничен
Електроните/йоните/ на този ток се движат постъпателно в една постоянна посока и имат
постоянно напрежение. Руски учени са открили определено антибластно действие на този ток.
2. Прав пулсиращ ток – електроните или йоните
при него се движат постъпателно в една постоянна посока, но менят закономерно своето
напрежение без то да спада до 0. Този ток може да се нарече и ондулиран.
3. Прав прекъснат ток – електроните при него
менят своето напрежение, така че след като то стигне своят максимум спада до 0 , следва пауза
и нов импулс. Тези токове могат да бъдат наречени импулсни.
По честота токовете биват още: нискочестотни до 1000 херца /синусов-50 херца, фарадичен 20-
30 херца/. Средно-честотни до 100 хил.херца /интерферентни и синусоидално–модулирани
токове/ и високо честотни, ултрависоко честотни и свръхвисоко честотни над 100
хил.херца /класификация по Гилдемайстер/.
По дължина на вълната токовете биват: дълговълнови с дължина над 300
метра /Д`Арсонвал/, средновълнови – 100-300 метра /диатермични токове/, късовълнови
11 до 100 метра /индуктотермия/, ултракъсовълнови – от 1 до 11 метра /УВЧ/ терапия и
микровълнови и дециметрови от 1м до 10 см.
ГАЛВАНИЗАЦИЯ
Галванизацията е лечебен процес с използване на галваничния ток, който е прав,
постоянен, не мени посоката си и напрежението, така че електроните /йоните/ се движат с
една и съща скорост. Напрежението на този ток е 60 до 80 волта, силата е не-повече от
50милиампера, като той преминава в човешкото тяло предимно през потните и мастните жлези
и по-малко в междуклетъчното пространство на епидермиса.
Източници на този ток са следните апарати: галваностат, полистат, политер и др
Ефектът на този ток се явява благодарение на промени в йонната среда, което от своя страна и
води до последващи промени във всички биологични процеси. Физиологичното въздействие се
характеризира с явлениета на електрофореза, електроосмоза, образуване на малко
количество топлина, възникване на електрополета и в края т.нар. поляризация
(поляризационен ток). Последната не винаги е желана, тъй като при нея се образуват
поляризациони токове с посока обратна на първоначалния ток, което се явява като паразитно
действие на същия. За да избегнем този процес особено при продължителни процедури се
налага прекъсване на процедурата на 10-та, 11-та мин.и евентуално на 18-20 мин.за интервал от
1 до 2 мин.
Под въздействието на галваничния ток се образуват 3 зони:
1. Полярни зони, в които са характерни предимно явленията на електролиза.
2. Периполярни зони, които се характеризират с хиперемия, променена медиация в
повърхностните тъканни зони.
3. Интерполярни зони, характерни с амфотропност и характеризиращи се с повишаване
обмяната на веществата, повишаване трофиката на тъканите и повишаване на клетъчния
метаболизъм
В полярните зони настъпват промени в йоните
на границата на клетъчните мембрани, като се променя и средата – при натрупаните аниони тя
става кисела на анода, като се образува солна киселина, а при катионите – алкална с
образуване на натриева основа на катода. Тези промени водят до явна промяна и в
пермеабилитета на тези зони. В периполярните зони под катода се образува ацетилхолин,
което води до силно дразнене, възбуда и тонизиране на тъканите. Под анода се образува
предимно холинестераза, което довежда до успокояване, обезболяване и намалена
възбудимост.
По нервно-рефлекторен път галванизацията води до вазодилатация, хиперемия,
подобряване на лимфния ток, разнасяне на възп.процеси, спазмолитично и аналгетично
действие. Стимулират се и регенеративните процеси в тъканите и се тонизират мускулите.
Галванизацията води и до подобрена трофика. Улащик е установил в своите проучвания върху
галваничния ток повишаване в тъканите на свободните кортикостероиди, което води от своя
страна до повишаване на защитната функция на кожата.
ТЕХНИКА И ПРОВЕЖДАНЕ НА
ГАЛВАНИЗАЦИЯТА
Задължително електродите трябва да бъдат вкарани в хидрофилни възглавнички,
които поемат образуваните отпадни продукти – киселина и основа и по този начин се
избягва изгарянето на кожата. Хидрофилните възглавнички са обозначени само за аниони или
катиони, като по този начин се избягва вкарването на паразитни йони. Електродите са под
формата на оловни пластинки – флагчета, но могат да бъдат и от специална гума. Малкият
електрод се нарича активен, а големият е индиферентен.
Поставянето на анода проксимално и катода дистално води до много силно снижаване
на болевите усещания и възбудимостта на тъканите. Обратният ефект се постига при
промяната на това разположение. Последните изследвания в областта на галваничния ток
показват, че той се явява като изключително изявен активен биологически стимулатор и води
до изявено подобряване на въглехидратния и белтъчния обмен на тъканите. Някои автори му
приписват и т.нар. подмладяващо действие /забавяне остаряването на тъканите/.
МЕТОДИКИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ С
ГАЛВАНИЧЕН ТОК
1. Обща галванизация. Тази методика се постига чрез използване на 4-камерни
галванични вани или чрез методиката на Вермел, която се използва изключително ефективно
при неврози, при прогресивна мускулна дистрофия, при рахит, състояние след
интоксикации и др. Тази методика подобрява осезателно хемодинамиката и дори се смята че
регулира и сърдечните съкращения.
2. Местна галванизация.
а/ трансцеребрална галванизация по Бургиньон.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
06 юни 2019 в 15:35 студент на 28 години от Плевен - Медицински университет, факулетет - Факултет по обществено здраве, специалност - Медицинска рехабилитация и ерготерапия, випуск 2018
 
Подобни материали
 

Галванизация


Прилагането на постоянния галваничен ток за лечебни цели се нарича галванизация...
 

Галванотерапия


При преминаване на галваничен ток през течен проводник в него настъпват процеси на електрофореза, електролиза, възникване на различни електрични полета, поляризационни процеси и др....
 
Онлайн тестове по Физиотерапия и рехабилитация
Изходящ тест по лъчелечение
изпитен тест по Физиотерапия и рехабилитация за Студенти от 3 курс
Предназначен за рентгенови лаборанти ІІІ курс от медицинските колежи. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
15
20
1
1 мин
14.08.2012
» виж всички онлайн тестове по физиотерапия и рехабилитация

Предмет, значение и задачи на физикалната и рехабилитационна медицина

Материал № 1270241, от 21 яну 2017
Свален: 64 пъти
Прегледан: 70 пъти
Предмет: Физиотерапия и рехабилитация, Медицина
Тип: Лекция
Брой страници: 36
Брой думи: 11,711
Брой символи: 76,520

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Предмет, значение и задачи на физикалната и рех ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения