Големина на текста:
ОБЩИ ДЕТЕРМИНАНТИ НА ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ПОВЕДЕНИЕ – ВЛИЯНИЕТО
НА КУЛТУРАТА, СУБКУЛТУРАТА И СЕМЕЙСТВОТО
1. ВЛИЯНИЕТО НА КУЛТУРАТА
Културата може да се определи като система от базови ценности,
изповядвани от дадено общество или група общества /напр. арабска култура,
европейска култура, френска култура/. Културата съдържа в себе си възприетите и
проверени в опита образци, ценности и символи, които се предават от поколение
на поколение. Тя е изцяло придобита. Нейните функции се изразяват в регулиране
на поведението, задаване на стандартите на мислене и действие на всеки от нас
по отношение на другите хора, природата, към самите нас. Тя по един естествен
начин задава рамките в които ние живеем, действаме, мислим. В този смисъл
потребителския избор на стоки не се основава само до оценката на тяхната
функционалност, полезност, цена, а се задава без да подозираме това от такива
културни фактори като общоприети ценности, обществено мнение, морални
норми, исторически образци. Изследванията показват, че това, което е красиво в
една страна е грозно в друга и обратно.
Културата поставя границите, в които се развива нашето поведение. Тези
граници се задават от културните норми – неписани правила, които изискват
определено поведение в конкретните ситуации на нашия живот. Тези норми
отразяват обективните общи условия на живот на отделните народи и се
символизират от културните образци като модел, който представителите на
дадената култура трябва да следват. Културните норми, поддържани от членовете
на едно общество имат много важно значение при разработката на
маркетинговите стратегии в търговията и особено в туризма по няколко причини.
На първо място, те определят начина на потребление на определени стоки
и услуги. Някои продукти изобщо не се използват в дадена култура, а други се
използват засилено. Аналогично е и в областта на туризма – гражданите от
туристически държави като Испания, Франция и Италия имат един тип
туристическо поведение, докато нетуристически държави като Германия – съвсем
друго.
На второ място, задават положителното или отрицателно отношение на
потребителите към търговските марки /напр.Макдоналдс и ЕвроДисни във
Франция/. и обратно – евтините китайски стоки са приети по цял свят.
На трето място, по отношение на склонността да се купува от определен тип
търговски обекти, да се избират определени дестинации. Западният стил на
пазаруване е да се купува два пъти месечно всичко необходимо от огромен
хипермаркет. В страните от третия свят обикновено се купуват малки количества
от близката бакалница. Жителите на тези страни практически не познават какво е
туризъм, за разлика от европейците, които имат големи отпуски и почиват средно
два пъти в годината, както и всеки уикенд.
Силата на културните норми, като правила, които позволяват или
забраняват определени действия в дадена пазарна ситуация, произтичат от
възможността потребителят да бъде санкциониран в случаите, в които той се
отклонява от тях, респ. не ги спазва. Санкцията най-често се проявява под
формата на социално неодобрение. И обратно – при спазването на културните
норми индивида получава възнаграждение, най-често под формата на одобрение.
Защо е необходимо да се изучават и познават чуждите култури ? Голяма
част от туристите, посещаващи нашата страна идват от други страни, което
предполага разбиране на техните културни ценности, предпочитания и норми.
Туристическата дейност е и междукултурно взаимодействие, среща на
представители на различни култури – българската, тази на страната домакин, и
чуждата – тази, от която идва съответния турист. В хода на това културно
взаимодействие всеки участник реагира преди всичко като представител на
собствената си култура, т.е. той е българин, действа и мисли като такъв и е
частица от българската култура, която представлява пред чужденеца. Ние трябва
да познаваме културните различия, за да можем до-добре да обслужим самите
туристи, да отговорим на техните очаквания. Това означава, че към представителя
на всяка една култура ние трябва да се отнасяме според нормите на собствената
му култура, а не според нашите разбирания за общоприето и нормално, да
отчетем неговата гледна точка, която в случая е много по-важна от нашата,
защото, той е гостът, а ние сме домакинът.
Културните ценности. Съществуват множество ценности, които отличават
една култура от друга, и въздействат върху поведението на потребителите.
Културните ценности са широко разпространени и приети оценки, твърдения,
принципи на поведение, утвърждаващи кое е допустимо, кое не, кое е обществено
прието, и кое не е. Съществуват две базови ценности, които характеризират всяка
една култура:
- Ориентация към другите – това са ценностите свързани с колективизма. На кое
поставя акцент дадената култура на личната инициатива или на
сътрудничеството между членовете на групата? Индивидуалните различия и
постижения ценят ли се високо или се потискат за сметка на груповата хармония?
Индивидуалният принос ли се възнаграждава по-често или груповото постижение?
Отговорите на тези въпроси позволяват една култура да се категоризира като
индивидуалистична /американската/ или колективистична /азиатската/.
- Ориентация към себе си – При тези култури основна ценност се явява отделния
индивид, като независим и свободен от влиянието на останалите. Идеалът на тези
култури е отделния човек, започнал от нулата, който е успял, но не защото е
работил в сътрудничество с останалите, а защото е постигнал всичко,
побеждавайки всичките си конкуренти. Тук потребителското поведение е насочено
не към сливането с групата, а обратно – подчертаването на собственото аз, на
неговото превъзходство спрямо останалите. Единствено моето мнение има
значение за това колко, какво и откъде ще купувам.
2. ВЛИЯНИЕТО НА СУБКУЛТУРАТА
Отделните култури не са монолитни, а съдържат в себе си множество
субкултури, т.е. култури на специфични социални, религиозни, етнически групи,
влизащи в състава на дадената култура. Заедно с общите за тази култура
ценности и предпочитания, те се придържат към свои вътрешни културни модели,
които понякога влизат в конфликт с моделите, възприети от националната култура.
Това налага диференциран подход към тях от страна на търговците, подход, който
се съобразява с техния специфичен начин на живот. Такива субкултури са тези на
циганите и турците в България, мюсюлманската в Западна Европа,
тинейджерската култура, емигрантската култура на емигрантите от източна
Европа. Появяват се цели браншове и дори отрасли, чието съществуване е
обусловено от специфичните отлики в модела на потребление, които се
наблюдават между представителите на националната и тези на субкултурата.
Напр. В САЩ съществува широка мрежа от заведения за хранене, които
обслужват основно емигрантите от тези страни, магазини, предлагащи
съответните национални продукти. Много често влиянието на субкултурата върху
потребителското поведение е по-силно от това на съответната национална
култура, което е и белег за отсъствие на интеграция от страна на тези групи
/типичен пример – мюсюлманите във Франция и Германия, които носят само
определени дрехи, хранят се в техни ресторанти, купуват от техни магазини и
дори не знаят добре езика на съответната страна/. Затова, когато обслужвате
даден турист не е достатъчно да знаете неговата националност, но трябва да се
позаинтересувате към коя специфична субкултура принадлежи, както и доколко
неговото потребителско поведение може да се отнесе към националната, доколко
към специфичната субкултура /факта, че един турист е чернокож и е с френски
паспорт още нищо не значи – той може да е интегриран и по нищо да се се
отличава от поведението на франзузите, но той може и да е привързан към
африканската и дори към мюсюлманската традиция, която предполага към него да
се отнасяме по-скоро като такъв, отколкото като французин/. Важно е да се знае,
че принадлежността към дадена субкултура не е изписана на лицето на човека,
това може да се разбере само в процеса на общуване. Една от най-често
допусканите грешки при обслужване на чуждите туристи е третирането им като
едно цяло. Общата тенденция е към засилване на междукултурните
взаимодействия, процес, който няма да отмине и нашата страна. От друга страна
не трябва да се изпускат от очи и редица други субкултури, които възникват на
базата на регионалните /туристическа група от Южна Италия, от Източна
Германия/, възрастовите /група, съставена от австрийски пенсионери/, в
зависимост от специфичните културни предпочитания /вегетарианци, еколози,
любители на екстремните спортове/ различия. Всяка една такава група трябва да
бъде обслужена съобразно специфичните си нужди според стандартите на
обслужване, присъщи за страната, от която те идват. Колкото повече туриста се
идентифицира със съответната субкултура, толкова повече вашите усилия трябва
да се насочат към обслужването му като такъв. И обратно.
3. ВЛИЯНИЕТО НА СЕМЕЙСТВОТО
Семейството е най-важната целева група, която интересува специалистите
по маркетинг. Семейството е най-значимата за потребителя група.
Базовите демографски фактори – възраст, семейно положение, наличие и
брой на децата, общ брой на членовете на семейството, структура на семейството
играят изключително важна роля при формиране на един или друг тип
потребителско поведение. Тенденциите в структурата на семействата и
домакинствата се наблюдават постоянно от специалистите по маркетинг и
формите, произвеждащи т. нар. стоки за семейството. За съвременното българско
семейство понастоящем са характерни няколко негативни тенденции:
1. Намаляване на броя на браковете и увеличаване на броя на
съжителствата. Тази тенденция води до отлагане закупуването на стоки за
дълготрайна употреба, доколкото съжителството не осигурява необходимата
стабилност и предвидимост.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Общи детерминанти на потребителското поведение – влиянието на културата, субкултурата и семейството

Културата може да се определи като система от базови ценности, изповядвани от дадено общество или група общества (напр. арабска култура, европейска култура, френска култура...
Изпратен от:
Мария
на 2017-01-19
Добавен в:
Лекции
по Социална психология
Статистика:
1 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Психологически комплекси и влиянието им върху социалното поведение на индивида

01 дек 2011
·
21
·
1
·
532
·
8

Комплексът като проява на психиката свързана с различни видове поведение. Гради се на базата на реакции, които се задействат периодично под влиянието на различни ситуации, в които човек възприема значими за него сигнали...
 
Онлайн тестове по Социална психология
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
119
1
1 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Общи детерминанти на потребителското поведение – влиянието на културата, субкултурата и семейството

Материал № 1270003, от 19 яну 2017
Свален: 1 пъти
Прегледан: 2 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 1,710
Брой символи: 9,595

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Общи детерминанти на потребителското поведение  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения