1. Научен статут на МФВ. Предмет, цел, задачи. МФВ в системата на
педагогическите науки. МФВ като учебна дисциплина.
Методиката на физическото възпитание е педагогическа наука, която конкретизира,
доразвива и адаптира общите постановки на процеса на обучение в условията и със
средствата на организираната или самостоятелна, но целенасочена и педагогически
осмислена, двигателна дейност. Тя е частна дидактика, свързана с обучението и
възпитанието на учениците със средствата на физическото възпитание (физическите
упражнения).
Теоретико-приложна дисциплина, която адаптира общите теоретични постановки във
физическото възпитание и спорта към условията и спецификата на обучение и
възпитание, съобразно възраст, пол, образователна степен, звена на образователната
система и др.
Същността на МФВ е:
?Система от теоретични и практико-приложни знания и умения за прилагането на
средствата, методите и формите на физическо възпитание в различните степени
и звена на образователната система, търсейки образователен, възпитателен,
двигателно-развиващ, хигиенно-рекреативен и оздравителен ефект от
прилагането на физическите упражнения.
? МФВ не е обща теория, тя е конкретна теория и практика в конкретните
условия и обстоятелства на провежданото двигателно обучение.
?МФВ има методологически характеристики и значение за спортно-
педагогическия процес, защото формулира редица основни категории, понятия,
закономерности и правила за неговото практически реализиране.
В литературните източници съществува относително единомислие относно целта,
задачите и значението на физическото възпитание. Най-прецизно, обаче, те са
формулирани и изяснени от научната дисциплина “Теория на физическото възпитание”
(ТФВ), като резултат от развитието на човекознанието и постиженията на така
наречените съседни или близки науки (анатомия, физиология, медицина, биохимия),
както и на философията, фундаменталната педагогика и психология и др.
Като целенасочен педагогически процес физическото възпитание в най-широк
смисъл цели постигане на добро здравословно състояние, физическа работоспособност
и творческо дълголетие.
Целта на физическото възпитание се постига с решаване на многообразни задачи,
които условно могат да бъдат обособени в три групи: образователни, оздравителни
и възпитателни задачи. Целта е по-добро управление (оптимизиране) на
педагогическото взаимодействие (въздействие ) между субектите, участващи в този
процес. Въздействие и взаимодействие между “субект-обект” и “субект- субект”.
1. Образователни задачи. Те произтичат от необходимостта и същността на
практическото двигателно обучение за цялостно формиране на система от жизнено
необходими умения и навици, които се прилагат в ежедневието или в спортната
практика. С решаването на образователните задачи се поставя основата и частично се
решават и оздравителните.
2. Оздравителни задачи. Те са насочени да съдействат за всестранно физическо
развитие, за повишаване функционалните възможности на жизнено важните системи и
стабилизиране на приспособителните и защитни функции на организма. Чрез
комплексно и системно приложение на различните физически упражнения,
видовете дейност и допълнителните средства – естествените сили на природата, се
решават и редица други социални функции в медико-биологичен аспект като
регулиране на телесното тегло, подобряване на телодържането, противодействие на
телесните изкривявания, плоскостъпие и други оздравително-рехабилитационни и
превантивни функции.
3. Възпитателни задачи. Възпитателните задачи в процеса на физическото
възпитание се решават непрекъснато и паралелно с образователните и оздравителните.
Свързани са непосредствено с нравственото, трудовото, естетическото възпитание и
интелектуалното развитие на децата от предучилищна възраст и учениците от начална
степен. Преодоляването на трудностите възникващи в уроците по физическо
възпитание и различните форми на извънкласна работа формира упоритост,
постоянство, инициативност и редица морално-волеви качества като чувство за
отговорност, другарство и взаимопомощ, трудолюбие, уважение към човешката
личност и др.
Обектът на МФВ е УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС по физическо
възпитание в училище и извън него със своите отличителни черти (характеристики):
?Целенасоченост на процеса
?Системност на въздействието
?Педагогическа и дидактическа целесъобразност
?Двигателната активност, като същност и основно съдържание на процеса
Предметът на МФВ е комплексното изучаване на ОБЕКТА, т.е. разкриването,
формулирането и изучаването на общите и по-частните закономерности в протичането
на този педагогически процес с интегративна същност (обучение, възпитание, психо-
физическо и двигателно развитие) в условията на активната двигателна дейност.
Предметът на МФВ е свързан с отговора на въпросите – Какво? Кога? С какво и Как? –
да се взаимодейства, въздейства (обучава, възпитава, развива) върху субекта (обекта)
със средствата, методите, формите на ФВ, като явление, дейност и педагогически
процес – организиран, спонтанен, реализиран групово или самостоятелно.
Ролята и значението на физическото възпитание са безспорни. Преди всичко то
неутрализира в различна степен обездвижването и повишава физическата
дееспособност на хората. Обогатяването на моториката (двигателната култура) на
човека и положителният пренос на двигателни умения и навици с приложен характер,
улесняват трудовата му дейност.
2. Възникване и развитие на МФВ
Физическата култура се разглежда като част от общата човешка култура.
Съпътства всички цивилизации – от Месопотамия, Египетската цивилизация,
цивилизациите в древна Индия и Китай, в Света през класическата епоха и останалото
време до наши дни.
Комплексният характер и многопосочността на въздействията, които могат да се
реализират със средствата на физическото възпитание, откриваме още в едно от
първите специализирани педагогически произведения “Велика дидактика” на Я.
Коменски. Той пръв поставя въпроса за “...необходимостта от физически упражнения,
правилен режим и хигиенни училища, които спомагат за хармонизиране процеса на
образование и възпитание на учениците.
Днес под физическа култура, като най-общо понятие, се разбира съвкупността от
научни и практически постижения, в резултат на многообразната сложна човешка
дейност, насочени за постигане на физическо съвършенство и проявлението му в
обществената практика и ежедневието на човека.
Най-важните показатели и критерии по които може да се съди за състоянието на
физическата култура са: нивото на здравето на народа; състоянието на физическото
развитие; физическата дееспособност и физическото образование на населението,
както и масовостта на спорта.
През последните десетилетия се полагат целенасочени усилия за разглеждане на
проблема за цялостното научно осветляване на физическата култура като
многостранно явление. В повечето от учебниците и различните помагала по теория и
методика на физическото възпитание, физическата култура се разглежда като едно
от основните понятия на теорията на физическото възпитание.
Физическата култура в древногръцката и римската системи за физическо възпитание
е налице и доста високо ниво в развитието на философската и научно-педагогическата
мисъл. Разсъждавайки върху смисъла на живота, в редица свои произведения древните
философи поставят физическото възпитание наравно с интелектуалното, като дават и
редица конкретни правила (методи) и съвети за това как човек да упражнява и развива
своето тяло, как с помощта на физическите упражнения да се предпазва и лекува от
много болести.
В България до Освобождението ФВ не е включвано в учебните планове на Основните
у-ща. То не е било учебен предмет, а само извън класна форма (игри, маршировка,
къпане, пързаляне и др.)
През 1878 г. излизат първите документи (държавни), в които се говори за ФВ в
училище са издадени притурки към Временен устав, каквито са Временните правила за
реалните у-ща и класическите гимназии. В учебната програма за трикласните реални у-
ща за първи път след Освобождението се предвижда преподаване на предмета
“Гимнастика” (официално се приема това име). А през 1880 г. – За първи път със закон
в княжество България се поставя задача на училището да се грижи за ФР и ФВ на
учениците. Така и до ден днешен ФВ е много важно за обучението на учениците и
присъства в часовете.
3. Основни понятия в МФВ
Физическата култура е централна категория, най – общо понятие и базисна
характеристика на определен вид човешка дейност (активност), свързана пряко с
условията и изискванията за подобряване на морфофункционалното развитие и
усъвършенстване на човека. От една страна физическата култура е личностна
характеристика на индивида, а от друга страна тя е и социално явление, изразяващо се
като относително независима и самостоятелна област от обществената и личностната
практика, която има за цел правилното физическо развитие и усъвършенстване на
отделната личност.
(
128
