Големина на текста:
Концепцията Карл Густав Юнг за индивидуализацията
Carl Gustav Jung concept of individualization
Резюме. Статията представя приносите на К.Г.Юнг с концепцията си за
индивидуализация. Представена е убедеността му, че личността е много по-пластична, в
сранение с тази на Фройд, и може да се променя в по-късни етапи на живота.
Abstract. The article presents the contributions of K.G.Yung with the concept of
individualization. It is presented his conviction that the individual is more plastic in the
compare with that of Freud, and can be changed in later stages of life.
Ключови думи: индивидуализация, К.Г.Юнг, личностно развитие, цялостна
личност
Keywords: individualization, K.G.Yung, personal development, overall personality
Концепцията за индивидуализацията е съществена част от теоретичния модел за
личност на К.Г.Юнг, която представлява част от психоаналитичната парадигма. Според
него индивидуализацията е процес на постепенна реализация на потенциала на
Цялостната личност в течение на целия живот”(1, с.47).
Цел на индивидуацията е самоопознаване, разширяване на Аза, хармонизиране и
взаимно балансиране на всички основни личностни структури. При разглеждне на
концепцията на Юнг ще се опитам да представя приносите и различията му с Фройд,
както и да защитя тезата за актуалността на темата днес - така, както я вижда Юнг.
Карл Густав Юнг е роден в гр. Кесвил - Швейцария през 1875 г. в семейство на пастор.
Завършва медицина в Базелския университет и започва работа в психиатричното
отделение на болницата в Цюрих. С голям интерес следи публикациите на З. Фройд,
свързва се с него и между тях започва усилена кореспонденция. Срещат се през 1907 г.
Фройд е впечатлен от качествата и ерудираността на Юнг и го приема като "големия
син", наследника. През 1910 г. Юнг е избран за първия президент на Международната
психоаналитична асоциация. През 1913 г. обаче отношенията между двамата силно
охладняват и Юнг се оттегля от председателския пост. Следват четири тежки години на
духовна криза и задълбочена интроспекция - Юнг подлага на дълбочинен анализ
сънищата си и символиката, която те носят. Това време оказва най-силно влияние върху
научното му развитие, вдъхновява го при създаване на най-смели идеи и концепции. Юнг
започва широка преподавателска дейност, чете лекции по целия свят, изучава различни
култури. Това може да се усети от книгите му, доколкото анализите и примерите, които
дава, демонстрират изключително задълбочено познаване на редица религии, култури и
цивилизации. Юнг умира през 1961 г. (2).
Юнг дълго време се радва на благоразположението на Фройд. Постепенно обаче
работата му става все по-отдалечена от традиционната психоанализа, а идеите му
1
напускат орбитата, начертана от Фройд. Едно от основните различия между теориите на
Фройд и Юнг е по отношение на либидото: Фройд е убеден в неговата сексуална
енергия, докато Юнг го разглежда като генерализирана жизнена енергия. Друго различие
между двамата е в детерминистичното гледище на Фройд относно влиянието на
детството върху личността. Юнг е убеден, че личността е много по-пластична и може да
се променя в по-късни етапи на живота.
Юнг твърди, че душата се състои от три части. Първата е Аз-ътсъзнанието.
Тясно свързано с него е личното несъзнавано-всичко, което в момента е несъзнавано, но
може да бъде. То наподобява представата на повечето хора за несъзнавано, защото
включва и спомените, които можем лесно да си припомним, и тези, които по някаква
причина сме подтиснали. За разлика от Фройд, Юнг не причислява тук инстинктите.
Според Юнг съществува още една съставна част на душата, която различава
теорията му от всички останали: това е колективното несъзнавано. То евашето
психично наследство”. Колективното несъзнавано е складът, съдържащ опита на
човечеството, нещо като вид знание, което ни е вродено. И въпреки това, не можем
пряко да го осъзнаем. То повлиява всичките ни преживявания и поведението ни, и то
най-вече емоционалните, но съдим за него непряко, въз основа на отчитането на тези
влияния. Той е убеден, че съществува нещо като универсален фонд, който
генерира архетипни образи и символи, манифестиращи се в различни точки на време-
пространството. Така Юнг обяснява голямото символно и митологично сходство между
различни култури, които не са били в достъп една с друга.
Личностното развитие в процеса на индивидуализация е свързано с
преживяването на трансформация, смърт и прераждане. Личностната промяна при
индивидуализацията е сложен и болезнен процес, който включва не само създаването на
нещо ново, но и разрушаването, смъртта на старото, привичното. „Трансформацията
това е динството на смъртта и възраждането, процедурата на разпада, разчленяването на
предишния Аз-комплекс и формирането на ново, по-зряло и устойчиво съзнание.
Трансформацията предполага регрес към по-нисшите стадии на психично развитие и
последващ прогрес, включващ осъзнаването на нови потребности, интенции и
свойства”(1, с.55).
Процесът на индивидуация води до:
- разширяване на съзнанието чрез интегриране на части от несъзнаваното;
- синтезиране на противоборстващи, но и взаимодопълващи се противоположности:
съзнание - несъзнавано, персона - сянка, телесно - духовно, открити - скрити сексуални
характеристики, бих продължила - лични- обществени интереси, индивидуално -
социално и пр.
- постигане на баланс, хармония в структурата на личността;
- осъзнаване и опознаване на собствената личност, себеуважение, харесване такива,
каквито сме;
- интегрираност на Аза;
- постигане на свобода, относителна независимост от влияния - външни (на отделни
хора, на групата, колектива, общността) и вътрешни (на стереотипите в себе си,
възприети традиции и пр.);
- възможност за развитие, промяна, подвижност, откритост;
- възможност за самореализация;
- заемане позиция на участник и съзидател, а не просто наблюдател и в жизнените
процеси - съзидател на самия себе си, на своя живот, реализация в обществото;
2
- способност да не се поставят прегради, а обратно - да се хвърлят мостове - към неща
вътре и извън нас;
- готовност за трансценденция;
- способност да се изживяват върхови преживявания;
- способност да разбираме и приемаме другите такива, каквито са - толерантност и
уважение към другостта, различието, "споделяне" на разнообразните форми на култура
и взаимно обогатяване (2).
Индивидуацията няма за цел да ни направи само по-знаещи или по-умни -
задачата й е по-голяма - тя носи мъдрост. Процесът на индивидуация е основен етап в
личностното развитие, но има и друго проявление - винаги при криза на идентичността
се усеща необходимост от него - това важи за личностна криза, но и за кризи на
идентичността на равнище общности. Най-често първите симптоми за кризата на
идентичността са несъзнавани - когато се чувстваме объркани, демотивирани,
обезкуражени, или трайно ни е скучно и тягостно, когато сънищата ни са смущаващи
и/или кошмарни, изпълнени с неясни символи. Човек трябва да се стреми да опознава
тази символика, защото тя е ключ към несъзнаваното.
Индивидуацията е непрекъснат динамичен процес, стремеж към балансиране,
уравновесяване на противоборстващи в психиката ни сили: материя - дух, съзнавано -
несъзнавано, духовност - телесност, нашето лице за пред хората (архетипа персона) -
нашето скрито аз (архепита сянка). Тук се включва още нашата съзнавана, открита
сексуалност, балансирана от противоположното - потисканата и скривана женска част у
мъжа (архетипа анима) и съответно - потисканата, мъжка част у жената (архетипа
анимус). Тези противодействащи вътрешни сили и тенденции трябва да бъдат осъзнати,
приети от личността и интегрирани към Аза.
Объщам внимание, че индивидуацията не е процес на непрекъснато "подобряване
" на личността по посока на борба и победа с отрицателните й страни и развиване само
на добрите. Същността й е в самоопознаването и развитието по посока на
хармонизиране, единство, цялостност, баланс, допълване на противоположностите в
реалната личност.
Индивидуализацията е централно понятиев Юнговия модел за личност. Най-общо
тя бива дефинирана катопроцес на постепенна реализация на потенциала на
Цялостната личност в течение на целия живот (1, с.47). Същността на
индивидуализацията се състои от достигането на сливане в личността на колективното и
универсалното, от една страна, с уникалното и индивидуалното, от друга страна. Това е
процес, а не състояние. Ако изключим възможността да разглеждаме смъртта като
крайна цел, то индивидуализацията е процес, който никога не завършва, и може да бъде
мислена като едно идеално понятие.
Основна роля в индивидуализацията играе Цялостната личност. Тя е център на
всяка психичн системасъзнавано и несъзнавано, за разлика от Аза, който е център
единствена на съзнанието. В качеството си на център Цялостната личност се разбира
като централен архетип или като център на енергетичното поле на личността.
Водеща роля за психичния динамизъм според Юнг играят отношенията между
Аза и Цялостната личност. Цялостната личност представлява несъзнавания първообраз
на Аза: Егото първоначално е слято, а в последствие се диференцира от Цялостната
личност. Между Аза и Цялостната личност съществува основополагаща
взаимозависимодтЦялостната личност е нещо висше, но тя се явява функция и съдба
на Егото, което постоянно се съпротивлява на това върховенство. Съществуването но
Цялостната личност предполага и изисква такава съпротива. Азът е длъжен да се опитва
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Концепцията Карл Густав Юнг за индивидуализацията

Статията представя приносите на К.Г.Юнг с концепцията си за индивидуализация. Представена е убедеността му, че личността е много по-пластична, в сранение с тази на Фройд, и може да се променя в по-късни етапи на живота...
Изпратен от:
Krasi Davidova
на 2017-01-14
Добавен в:
Реферати
по Психология
Статистика:
13 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Психоанализа

21 окт 2006
·
2,080
·
8
·
1,950
·
510
·
1

Курсова работа по Психоанализа
 

Аз и То (Зигмунд Фройд)

23 дек 2006
·
1,685
·
25
·
9,400
·
485
·
1

Тази книга се появява на бял свят през третата седмица на април 1923 г., макар Фройд усилено да я обмисля от месец юли предишната година.
 

Човешката личност като търсене и намиране на свой собствен свят

29 окт 2008
·
233
·
2
·
460
·
228

Човешката личност е сложна и противоречива. Човешкият живот преминава в границите между търсене и намиране на свой собствен свят...
 

Агресивността - вродена или придобита

17 окт 2006
·
2,008
·
2
·
531
·
64
·
10

Според психолозите, филолозите, етолозите и философите има спор относно причините за агресивността. Едни смятат, че тя е вродено, инстинктивно явление, а други – че този вид поведение се заучава. Спорът се води от векове и надали скоро ще се разреши.
 

Въведение в психоанализата

10 дек 2007
·
471
·
9
·
1,156
·
138

Психоанализата като нова фундаментална психология Съдържание: Въведение 1.Основни постулати на психоанализата 2.Метод на психоанализата 3.Психоанализа и терапия Заключение Източници
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 1-ви курс
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тест по психология и логика, за първи курс специалност психология. Съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
14
244
1
1 мин
29.11.2013
Психология
тематичен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за студентите от Великотърновки университет „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” в специалност "Педагогика на обучението по физическо възпитание". Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
24
103
1
2 мин
13.03.2015
» виж всички онлайн тестове по психология

Концепцията Карл Густав Юнг за индивидуализацията

Материал № 1268877, от 14 яну 2017
Свален: 13 пъти
Прегледан: 22 пъти
Предмет: Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 7
Брой думи: 2,822
Брой символи: 17,941

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Концепцията Карл Густав Юнг за индивидуализацията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Христо Йорданов
преподава по Психология
в град Сандански
с опит от  12 години
167

Боряна Огнянова
преподава по Психология
в град Варна
с опит от  8 години
450 58

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения