Големина на текста:
Тема 10: Психолого-педагогическа характеристика на отделните категории деца
със специални
образователни потребности (с комуникативни нарушения, с интелектуална
недостатъчност, със сензорни нарушения, с поведенчески разстройства, с
генерализирани разстройства на развитието.
Теоретична част
В педагогическата практика отдавна е налице проблемът с учениците в
общообразователните училища, които изпитват затруднения в процеса на учене. Тези
трудности предимно се наблюдават при изпълнение на конвенционалните инструкции
на учителя и при овладяването на съответните образователни програми.
За тези ученици има различни наименования – от „трудни деца”, „деца със задръжки
в психо-физическото развитие” до „деца с обучителни трудности”.
В цялостната определеност на обучителните трудности се включват четири базисни
елемента:
1. От първостепенно значение е факторът „несъответствие между потенциала за
учене и актуалното ниво на учене”, като тези несъответствия могат да се демонстрират
в една или повече академични способности.
2. Нарушенията на способността за учене не са директен резултат на сензорни
нарушения, умствена изостаналост или емоционални разстройства.
3. При нарушенията на способността за учене не се възприема и/или интерпретира
актуално постъпващата информация поради проблеми в реализацията на психичните
процеси.
4. Тази позиция е свързана с дисфункцията на централната нервна система. От една
страна няма тъканни увреди, а от друга – поведението при обучителни трудности
наподобява поведение, характерно за мозъчни увреди.
Тези елементи на обучителните трудности са фундаментални, като безспорен е
фактът „несъответствие”, като не могат да се пренебрегнат и следните обяснителни
модели:
а/ Знанията за трудностите в процеса на обучение в голяма степен зависят от
очакванията към децата, но познанията ни за всички деца, а и за хората изобщо, също са
детерминирани от предварителни нагласи и прогностични релации /Smith/.
б/ Не се отчитат огромните индивидуални вариации в тази категория, изведени в
академични проблеми, когнитивни дефекти, подражателни и копиращи умения,
значимостта на психологическите и мотивационните умения, както и влиянията на
околната среда.
в/ Лимитите на IQ - според Mash, Barkley и Deiner много деца с IQ около 70-80
обикновено имат обучителни проблеми за разлика от тези с интелектуален квотиент в
норма /от 90 до 100 – т.нар. средно ниво/.
г/ Нарушенията на способността за учене /обучителните трудности/ не са приоритет
на децата и на подрастващите – те се проявяват във всички възрастови групи.
д/ Спелуването т.е. звуко-буквеният анализ неправилно се приема за обучителна
трудност т.к. е градивен елемент от процесите четене и писане.
е/ Обучителните трудности са отделно нарушение със собствена характеристика,
които изключват зрителните, слуховите и моторните нарушения, емоционалните
разстройства и умствената изостаналост.
Обучителните трудности могат да се дефинират като:
- общи – презентирани са в двигателното и когнитивното развитие, в поведението
и в социалните релации;
1
- специфични – свързани са с особеностите в развитието на висшите корови
функции: гнозис, праксис, памет, мислене, кодиране и декодиране на
информацията, речта.
При обучителните трудности обикновено не е налице самостоятелен, т.е. единичен
проблем, а се наблюдава комбинация от проблеми.
И при общите и при специфичните обучителни трудности, е необходимо да се
анализира въздействието, което са оказали или оказват :
- факторите на околната среда – недостатъчната отзивчивост и ангажираност на
родителите към проблемите на детето; отрицателните практически модели към
децата; отсъствие на подкрепа и поощрение на децата; несъответствие между
очакванията и детските възможности за постижения; стрес в следствие на семейната
среда или влиянието на институционалните факторите при обгрижване на детето;
- биологичните фактори – хронични условия, провокиращи продължително лечение;
прекарани неврологични увреди – мозъчна травма или заболяване; лечение;
- психологическото приспособяване мотивация, неприемливо поведение,
несъобразяване, зависимости; други поведенчески проблеми – негативни или
хиперактивни позиции, психосоматични оплаквания; дефицит на социални умения и
липса на социална перцепция; неадекватна, по-често ниска самооценка; липса на
активност;
- когнитивните /невропсихологичните/ умения – дефицит в овладяването на езика,
вниманието, перцептивно-моторните способности, паметта и абстрактното мислене;
дисфункции при изпълнение на планиране, организация, стратегии за учене или
проблеми, свързани с вземането на решения;
- академичните /училищните/ постижения – дефицит на академичните постижения,
неуспехи в съревнования, извършване на дейности без съобразяване със
способностите.
Психолого – педагогическите характеристики са атестат за лицето, за което се
съставят. Те се изготвят от специалисти / експерти или от преките възпитатели, или
учители. Базират се на познаване на детето в неговите ежедневни прояви и
взаимоотношения с околните. Освен това данните, включени в характеристиката, са
резултат и от извършени целенасочени диагностични изследвания с различен
инструментариум – анкети, интервюта, тестове, приложение на биографичен метод и
социометрични проучвания.
1. Комуникативни нарушения
Това са голяма група разстройства на вербалната комуникация, поради дефицит в развитието
или реализирането на езиковите и/или речеви функции. В рамките на тази група нарушения в
развитието се обособяват следните основни подгрупи:
Артикулаторни нарушения (дислалии, ринолалии, дизартрии) – това са нарушенията
на говора
Нарушения на плавността на речта (заекване, запъване, тахи- и брадилалия)
Езикови нарушения (дисфазия на развитието, детска афазия)
Нарушения на писмената реч (дислексии и дисграфии)
Ще разгледаме накратко всяко едно от тези специфични разстройства в развитието на
езика и/или речта.
1.1. Дислалии (дизартикулии)
Най-общо могат да се дефинират като нарушения в правилното изговаряне на речевите
звукове. Дислалията може да се прояви като самостоятелно разстройство или да присъства
като симптом в клиничната картина на по-сложни нарушения (синдроми, напр. дисфазия).
Причините могат да бъдат органични (къс френулум, неправилен прикус,
прогения/прогнатия, микро/макроглосия; диспраксия) или функционални – най-често по
подражание. Могат , обаче да се дължат на невъзможност за развитие на фонологичната
система на детето, на способността му да разпозвава и разграничава фонемите , особено
близките една до друга. В този случай, дислалията задължително става причина за трудности
в процеса на ограмотаване, обуславяйки появата на нарушения в четенето и писането.
Терапевтичната прогноза по правило е благоприятна, но в голяма степен зависи от
патогенезата на дислалията.
1.2. Ринолалии
Нарушения на звукопроизношението и фонацията, дължащи се на вродени лицево-
челюстни малформации (цепнатини на устни, челюст, твърдо и меко небце) или пареза на
мекото небце. Бива отворена и затворена.
При затворената ринолалия, поради затваряне на носния проход настъпва неправилно
произношение основно на назалните звукове. При отворената, която е много по-тежка е
обратно.
След провеждане на необходимите хирургични интервенции и подходяща и систематична
речева терапия прогнозата е благоприятна.
При тежки малформации, невъзможността от своевременното натрупване на необходимата
речева практика води до забавяне на речевото, а оттам и на цялостното психично и
интелектуално развитие на детето. Освен това честите хоспитализации, непълноценното
хранене са фактори, обуславящи общата астенизация на организма (отслабване) и в частност
на НС. Често такива деца стават раздразнителни, плачливи, капризни, затворени в себе си и
слабо инициативни особено за речево общуване. Нерядко развиват неврози.
1.3. Дизартрии
Дефиниране. Дизартриите са нарушения на говора, като при тях страда не само
артикулацията (звукопроизношението), но и фонацията (гласообразуването) и речевата
прозодика (темп, ритъм, интонация).
Дизартриите се дължат на органични увреди на ЦНС, които водят до нарушения на
елементарните двигателни функции на мускулите на артикулаторния апарат, т.е дължат се на
парези, парализи, дистонии, атаксии, хиперкинези.
В зависимост от тежестта на увреждането на НС, дизартриите могат да се проявят в по-лека
или в по-тежка степен. В леките случаи е налице “неясен, размазан” говор, с неправилно
произношение на по-сложните звукове като л, р, с, з, ц, ч, ш, ж. В тежките случаи се
наблюдава тежко нарушение на произношението на звуковете, което прави речта напълно
неразбираема, или дори пълна невъзможност за артикулация.
При дизартричните деца винаги присъстват двигателни нарушения. Тези деца по-късно
започват да сядат, да хващат, да ходят и да манипулират с предметите. Дори и когато
липсват явни парези/парализи, движенията на децата са неловки, лошо координирани, те
трудно се самообслужват много по-късно от връстниците си проявяват интерес към
рисуване, конструиране, писане, а след ограмотяване почеркът им е твърде лош.
При тези деца са налице и изразени емоционално-волевите нарушения. Те са с повишена
емоционална възбудимост, повишена изтощаемост на НС. В първите години от живота си те
са неспокойни, плачат много, изискват непрекъснатото внимание на околните. Налице са
нарушения в съня и храненето, чести са повръщанията и стомашно-чревните разстройства.
Тези деца трудно се приспособяват към промените на метеорологичните условия. В ПУВ и
НУВ тези деца са двигателно неспокойни, лесно раздразними, с колебаещо се настроение,
често агресивни и непослушни. Когато са уморени стават още по-неспокойни и
раздразнителни и често в такива моменти проявяват истерични реакции (хвърля се на пода,
крещи и плаче за да получи желаното). Когато попаднат в нова и непозната обстановка
обаче, тези деца са плашливи и затворени. По правило те трудно се приспособяват към нови
условия.
Слабата умствена работоспособност на дизартричните деца става причина за снижаване на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Психолого-педагогическа характеристика на отделните категории деца със специални образователни потребности

Материала представлява част от конспекта по специалност Училищна психология. Касае деца с комуникативни нарушения, с интелектуална недостатъчност, със сензорни нарушения, с поведенчески разстройства, с генерализирани разстройства...
Изпратен от:
Владимира Барусова
на 2017-01-12
Добавен в:
Теми
по Психология
Статистика:
303 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Разстройства на психичното развитие

23 ное 2008
·
294
·
7
·
2,160

Това са голяма група аномалии на раз. на детето, като общото между тях е, че възникват в ранно детска възраст (до 10 год.) в резултат на увреждане или задръжка в развитието на псих.функции.
 

Mетодика на изследване на деца с умствена изостаналост

25 мар 2009
·
115
·
4
·
331
·
132

Методиката е предназначена да измерва степента на устойчивост на вниманието при умствено изоставащи деца. За тази цел са необходими следните неща:...
 

Класификация на деца с умствена недостатъчност.

08 мар 2009
·
316
·
11
·
2,320
·
282
·
1

Характеристика на познавателната им дейност До ХVІІ в. умственото изоставане се разглежда като психична болест, която се свързва преди всичко с наличието на натрапчиви идеи. През ХVІІ в...
 

Диагностика на когнитивното /интелектуално развитие

01 дек 2006
·
1,703
·
12
·
1,346
·
342
·
2

Методите за диагностика на когнитивните въжможности са сред най-многобройните и точни средства, които се използват при диагностика на психологически феномени.
 

Структура и съдържание на психологията на интелектуалната недостатъчност

03 дек 2006
·
425
·
8
·
1,119
·
86
·
1

Психологията на интелектуалната недостатъчност като наука притежава своя вътрешна структура, в която е отразена нейната собствена логика.
1 2 3 4 5 »
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Тестови задачи върху учебното съдържание по психология и логика за 9 клас - изходящо ниво. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
13
1,198
1
20.07.2012
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
200
1
25.11.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Психолого-педагогическа характеристика на отделните категории деца със специални образователни потребности

Материал № 1268640, от 12 яну 2017
Свален: 303 пъти
Прегледан: 397 пъти
Предмет: Психология
Тип: Тема
Брой страници: 15
Брой думи: 6,045
Брой символи: 39,541

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Психолого-педагогическа характеристика на отдел ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
113

Нели Пенчева
преподава по Психология
в град Стара Загора
с опит от  15 години
1 553 88

виж още преподаватели...
Последно видяха материала